Подходяща възраст за родителство?

[Ines Raycheva]

Напоследък дискутирам темата с мои близки и приятели - за мнението им относно кога е подходящият момент да бъдем родители?

(Ясно е, че абсолютно идеален няма... По-скоро относително подходящ, спрямо собствените ви възприятия. Едва ли има универсален отговор.)

Срещам крайни мнения - едни твърдят, че на 20 е уместно да бъдем родители и колкото повече деца - по-добре за прираста на населението. 

Моето мнение: 

Наблюденията ми са, че това решение от много млади хора - около 20те, често е взето безотговорно, без те да имат капацитета да осигурят физически и психически Добро, не отлично, защото не мисля, че такова има, детство. Детето е огромна отговорност и променя целия ти живот. А целта на живота на родителя е жестоко да бъде едно дете - твърде тежко бреме е това за самото дете.  

 

Лесно става прехвърлянето на собственото неудовлетворение към детето - от едни хора, които не са готови да се посветят на това, а искат да изследват света, себе си, другите, които имат твърде много непознатО през своя кратък човешки опит.   Което е естествено търсене според мен. Не виждам как тъкмо ще си завършил училище, например, и вече ще се грижиш и за дете, като ти все още си такова. Факт е, че има много добри млади родители, но в моя опит, това е по-скоро изключение. 

И това води до другата крайност:

Хората, които мислят, че е по-добре да си поживял, изследвал, намерил, разбрал... Да можеш да осигуриш едно ДОСТАТЪЧНО добро детство. 

Моето мнение: От една страна можеш никога да не се почувстваш готов - но и не е задължително да имаш деца в крайна сметка. Наистина не го виждам като дълг, а като избор. От друга страна си Узрял за нещо повече от грижата за Собствения си... Живот. Научил си се, евентуално, как да се отнасяш към себе си, към другите, към житейските баири, които качваш и по които слизаш. 

 

Това е неостаряваща тема, според мен. Вие какво мислите и усещате?

[User123]

При жените най-добра възраст е между 25-30 години, т.е. максимум 30 години за първо дете. Мъжете имат по-дълъг фертилен прозорец, т.е. те могат и до 45 годишна възраст да изчакат, след което има спад във фертилността.

Мисълта ми е, че каквито и планове да си прави човек, е важно да се съобрази със собствените си години и периода на фертилност от чисто биологична гледна точка. Например, някоя жена би искала на 48 да стане майка, но природата е на друго мнение. Човек трябва да е реалист.

И да не забравяме - за танго са нужни двама Първо е важно да намериш половинката.

Редактирано Май 11, 2018 от User123

[АлександърТ.А.]

Цитат

Това е неостаряваща тема, според мен. Вие какво мислите и усещате?

Прекрасен начин за научаване младия човек на размисъл . Повод за осъзнаване личната интеграция в обществения живот . Добър начин за украсяване с морални доводи , търсенето на начини и заобикаляне , на природните закони .

[Орлин Баев]

Проспериращи в стратегически план са обществата, следващи глобалните принципи на Живота, в частност мъжко-женските полови роли. Мъжът подсигурява физическа, социална, творческа (на по-високо ниво) и научна стабилност на жената. Жената вдъхновява мъжа емотивно, сърдечно и интуитивно, бидейки в основната си роля на свята майка, матаджи. Разбира се, жените също учат и работят, когато имат отгледани няколко деца, както и мъжете проявяват сърдечност и обич, разбиране и фини умения за общуване, след като са вложили основните си усилия в социално-статусния, кариерния, научен и творчески план. Изключения има всякакви и те са добре дошли, когато преобладаващата част от обществото следва изконните, вътреприсъщи принципи на Дхарма. 

Общество, в което в семействата се раждат по две или по-малко деца, бива заличено от времето. Не че раждането е водеща директива в съвременния пренаселен свят - по-скоро обратното. Но, съществуват етноси, че и цели раси, при които въпреки социографския бум, числеността рязко спада. Такъв етнос е българският, а раса - бялата. От намаляването на бялата раса следва и маргинализирането на християнството, някога било най-масовата в световен план религия (Офтопик? Или не - може би именно забравянето на християните да бъдат такива се отразява пагубно и на популацията им. Липсата на следване на законите на любящата нравственост води до тактически разцвет, но стратегически упадък и смърт ма индивида и обществото.) 

Най-голямата радост за жената би трябвало да е единението с Бога и веднага след това, позицията ѝ на семейна съпруга и майка. Образованието и кариерата тук остават на трето място - важни, но подчинени са на първите две позиции. Това е здраво положение, подсигуряващо оцеляването на рода, етноса и расата. 

Най-оптималната възраст за раждане на тези минимум три деца? До 28г., казва медицината. Тук се появяват всякакви рационализации: от "още уча, нека се развия в кариерата" през "живее ми се още, ще мисля за деца след 35", до "не искам мъж и деца, пречат ми на личното пространство и интереси". Градация от извинения, в които образованието и кариерата, службата на нагоните и крайният индивидуализъм се поставят пред природния ред (Бога и Дхарма), семейството и майчинството. 

Вкратце, това имам да кажа по темата Приемам резонни контрааргументи, на които да отговоря с добри аргументи! Ще се радвам на такова здраво противопоставяне на позиции.

Редактирано Май 13, 2018 от Орлин Баев

[Ники_]

При всеки е индивидуално.
За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност.

Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа.
Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват.
Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее.

Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.

[Орлин Баев]

Всичко е лично, да. За тялото няма как да съм съгласен - още на 16 е чудесно готово за майчинство. От една страна, по-нискокултурните етноси раждат и на 12 - наистина не е добра идея и за тялото. Едно 16 годишно момиче обаче кипи от сексуална вирилност и зачева с лекота, за която 30 годишната жена може само да мечтае. Това от страна на биологията. Психиката, друг въпрос. Действително, известно отлагане с цел съзряване, е добра идея. Но това съзряване при мнозина не се случва и на 90, при други се случва на 50+, при трети в 40-тте. Никога в човешката история майчинството и родителстването въобще не е било толкова товарено с очаквания за заучени познания и възпитание и никога не е било толкова неуспешно, колкото е сега масово. Винаги в човешката история жените са раждали първото си отроче след 16-18 год. възраст, а до 20 вече е имало второ, ако не и трето. Не казвам, че така трябва да е сега, но споменавам факти, които еволюционно адаптивно са докарали човечеството живо до настоящето.

 Та, в настоящето, между-20-25 години, максимум до 28, е добра възраст за първо раждане, за да не пълним инвитро клиниките във възраст, в която практически шансовете са ултра минимални. 

Иска ми се да попитам - жена, която преди да встъпи в партньорски отношения с цел раждане на деца, а преди това е съжителствала с безброй партньори, имала е маса еднократни, краткосрочни и успоредни полови контакти, какви психични заложби ще предаде на децата си? Ако нагонът зове още от 13-15 год., ако не и от по-ранна възраст, а преди време сключването на социалната институция брак е било нормално около 16-18 год. възраст, сега когато това се прави около и след 30-тте, след множество полови партньори, факторът енергийна и сексуална лоялност дали не е важен от енергетична гледна точка? А късното начало на съжителстване с цел семейство и деца, не способства ли както инфертилността, така и предаваното ниско качество в децата, но и продължаването на безразборния полов живот и след формалното съжителстване с цел отглеждане на деца, което в наши дни дори не се нарича семейство?! 

Психичното съзряване - някои са готови за родителстване и на 18, други и на 108 не са. Зависи както от собственото родителско семейство, така и от социокултурното отношение и вярвания във връзка с майчинството и броя деца. Когато в държава като България здравите социокултурни вярвания, резониращи със законите на Живота, отстъпват място на егоизма, мамона и нагона, резултатът е демографска катастрофа. Съответно, свободното пространство се заема от жизнените етноси. 

Редактирано Май 13, 2018 от Орлин Баев

[Ники_]

Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността.

Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата.
Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало...
Но това е друга тема.
Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител.
Но... Карма. :-)

[Ines Raycheva]

преди 2 часа, Орлин Баев каза:

Това от страна на биологията. Психиката, друг въпрос. Действително, известно отлагане с цел съзряване, е добра идея. Но това съзряване при мнозина не се случва и на 90, при други се случва на 50+, при трети в 40-тте. Никога в човешката история майчинството и родителстването въобще не е било толкова товарено с очаквания за заучени познания и възпитание и никога не е било толкова неуспешно, колкото е сега масово.

Всичко се мени динамично, Вселената е в постоянна експанзия. Всъщност аз вярвам, че винаги вървим нагоре в ученето, дори в момента да сме долу на вълната, от човешка гледна точка - ще ударим дъното и ще се оттласнем силно. Вярвам, че младите хора са носителите на новото - колкото по-млад, толкова по-ценна информация носиш за развитието на този свят. Това звучи, може би, твърде хвърковато, но за мен е Доверие в Живота. 

Товарено е с очаквания, наистина, премисляно до откат. "Ще стана майка, когато... " Постоянно четене, даване на мнения от всички посоки, колебаене. Много жени, а и мъже, забравят интуиция и инстинкт - техните собствени. Доверие в собствената преценка. 

преди 2 часа, Орлин Баев каза:

Когато в държава като България здравите социокултурни вярвания, резониращи със законите на Живота, отстъпват място на егоизма, мамона и нагона, резултатът е демографска катастрофа. 

Това си е така... Комплексите провокират болни компенсации и едни "други" ценности се тачат - външният вид, коригиран максимално, шопинга в мола, са приоритетни за немалко млади жени (но отказвам да повярвам, че е така за повечето), които са на мнение, че няма да са еманципирани и свободни, ако създадат семейство. Непреработените, несъзнавани травми, карат много хора да избират пътя на "вълка единак", защото не искат да са в същите болни семейства, в които са расли.  

В общи линии, за мен разковничето е в Доверието! Усещането на собствената си готовност, а не просто да имаме деца, ей така, за прираста на населението. Съзнателното подхождане към родителството. Т.е. няма да се съглася с нито едно мнение в крайност.

В работата си неведнъж съм виждала млади родители, които в момента, в който детето стане на 5-6 и е по-самостоятелно се чудят на кой да го метнат да го гледа, за да могат те да се забавляват някъде с приятели. И са точно с отношението - "Еми, ето, отчел съм се, нали го водя на това и това, има си бавачка, всичко е окей." И в един момент се превръща в абдикиране от родителската роля. Не че е адекватно да създават само субектност през родителството, но имат и нея за създаване, и то ежедневно. 

[АлександърТ.А.]

преди 3 часа, Ники_ каза:

Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител.
Но... Карма. :-)

Мислил ли си по въпроса ? Моите мисли ме водят единствено до ,,мамона ". Отговорноста за благосъстоянието на децата е хубаво нещо само при условие че осъзнаваме точно за какво става дума . Страх , несигурност , липса на вяра в себе си . Липса на обективно верен поглед към човешката общност . И най вече неправилно подредени ценности . ,,Аз като човек съм повече от растенията и животните в природата и поемам контрола в свои ръце ". ...мили идиоти .

[Ники_]

Мислил съм.

Не е свързано с материалното обезпечаване 

[User123]

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.

Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.

Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.

Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

[Ники_]

+ първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея.

Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта.

 

Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.

[АлександърТ.А.]

преди 6 часа, Ники_ каза:

Мислил съм.

Не е свързано с материалното обезпечаване 

Знам че разбираш . Не се отнася за теб или мен , Говоря за сина си , за следвщите поколения  .Не за тези които искат или не са вече с деца . ТЪжно ми е за тези над 30г. коити по инерция , без да се съсредоточат в проблема , повтарят не съм решил още .

[Ники_]

Привет отново, Саше!

Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение.

Днес с лекота се руши и трудно се гради.

Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното.

Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...

[Кон Круз]

Питане във връзка с идеята, че това с какви хора правиш секс може да ти окаже определено влияние върху душевността поради обмяната на енергии. Ако една жена, която не се интересува от история, прави секс само с историци, ще се породи ли в нея интерес към историята? 

Относно това, че обществата с по 1-2 деца в семейство са обречени на изчезване - може и да е така. Но засега май нито едно такова общество не е изчезнало, тъй като моделът с по 1-2 деца е сравнително нов. За едно дете ми е по - разбираемо, но защо и за две? Особено ако и средната продължителност на живота е дълга (което е предпоставка за по - бавно намаляване на хората).

[Орлин Баев]

преди 8 часа, Кон Миролюбиви каза:

Ако една жена, която не се интересува от история, прави секс само с историци, ще се породи ли в нея интерес към историята?

Е на такова високо ментално ниво, не, ама че жената е като попивателна за мъжката енергия, си е реалност.

преди 8 часа, Кон Миролюбиви каза:

Относно това, че обществата с по 1-2 деца в семейство са обречени на изчезване - може и да е така. Но засега май нито едно такова общество не е изчезнало, тъй като моделът с по 1-2 деца е сравнително нов

Предстои. Цялата бяла раса не е тръгнала надобре. Преди време, имаше един израз: "Да се чувстваш и живееш като бял човек!"... Постепенно този лаф стана все по-неактуален не само от дискриминационна, но и от популационно-демографска гледна точка... 

 

преди 8 часа, Кон Миролюбиви каза:

За едно дете ми е по - разбираемо, но защо и за две?

Защото някои семейства са с две, но повечето с едно, а доста без и когато не съществуват нрави децата да са по правило поне три, демографската катастрофа на такъв етнос е сигурна. Дори да се множат други етноси или да мигрират в същото пространство, самият немножащ се етнос полека лека бай бай.

[Донка]

И още една причина съзирам, вече от възрастта си на заслужила баба. 

Съвременната култура и начин на живот съвсем умишлено разбиват връзките между поколенията - и физически, и психически. Деца не могат да се гледат качествено без участието на по-старото поколение - и винаги е било така. Това дава много предимства и на трите поколения едновременно. Разкъсани, всяко от тях изпитва свои специфични затруднения и накрая усещането за род се разпада. Няма ли усещане за род, изстива желанието за неговото продължаване. Същото важи и за съхраняването на родовите връзки между сестри/братя и братовчеди. Взаимопомощта между близки, усещането, че човек не е сам и  не бива да оставя детето си само е велико...

[Кон Круз]

Това сигурно се прави с цел хората да са по - уязвими по отношение на манипулации.

[Кон Круз]

Орлин: "Защото някои семейства са с две, но повечето с едно, а доста без и когато не съществуват нрави децата да са по правило поне три, демографската катастрофа на такъв етнос е сигурна. Дори да се множат други етноси или да мигрират в същото пространство, самият немножащ се етнос полека лека бай бай."

Така е. Но ми се струва, че духовната криза в България е по - голяма от демографската (управата ако прецени, нека да премести отклоняващите се коментари). Българите преди векове са били в пъти по - малко от българите днес (чел съм, че към края на 14-ти век българите и англичаните са били горе - долу еднакъв брой: по около 2,2 милиона души). Според астроложката и ясновидка Алена (на която нямам силна вяра, но все пак с интерес чета понякога нейни материали) българите след Освобождението нямат много допирни точки с тези от преди падането под османско иго (и с оглед на контекста, излиза че тя твърди, че преди падането са били по - качествени личности: https://www.karm-krag.com/18/12/2012/alena-otgovariya/karmata-na-bogomilite.html). 

В един народ може да има и 30 милиона души, но те да са едно безпаметно,  обезличено, деградирало стадо. Физическото оцеляване не гарантира духовното.

И ето един крещящ пример за духовната дупка, в която се намираме като нация (при все многото примери и за по - различно светоусещане, сред които примери може да се открои Портала): 

 

[Орлин Баев]

В 6.06.2018 г. at 23:28, Кон Миролюбиви каза:

В един народ може да има и 30 милиона души, но те да са едно безпаметно,  обезличено, деградирало стадо. Физическото оцеляване не гарантира духовното.

А може и пет човека да са накръст и пак да са безпаметни и обезличени. Количеството е предпоставка за качествени изменения, както твърди един от законите на диалектиката. Относно размножаването - положителният прираст е в голяма степен свидетелство за това, че народът подчинява живота си на изконните норми относно половите роли, майчинството, семейството, лоялността, поддържането на здрави родови връзки. 

Редактирано Юни 18, 2018 от Орлин Баев

[Кон Круз]

Така е, може.

Но и не може да се обобщава. 

От Африка и Близкия изток се задават маси от заможни и духовно извисени професори.

Редактирано Юни 20, 2018 от Кон Миролюбиви

[Орлин Баев]

Да, съгласен съм с теб - чудесни хора са тези мигранти. 

[Кон Круз]

И духовното, и физическото са важни относно това доколко ще просъществува една етническа група, но нито едно от тях не е абсолютна гаранция по отношение на другото. В този свят най - сигурното нещо е смъртта. В една книга, преводачът на книгата беше изразил несъгласие с разбирането си, че един народ загива, когато се е изчерпал. Не помня точния израз, но беше в смисъла на културно, духовно изчерпване. Тоест, не беше съгласен, че винаги е така и даде пример с ацтеките, които според него не са били изчерпани, но...конкистадорите...

Най - подходящата възраст за родителство е когато имаш пари да гледаш деца (колкото и относително да е това...) и в същото време си срещнал човек от когото желаеш да имаш деца (за предпочитане е и той да желае същото ).

Едната крайност е да се правят деца без мисъл за бъдещето, а другата крайност е прекаленото отлагане. Може би американците са в златната среда... Знам, че там нито правят толкова много деца, колкото в страни от Третия свят, нито пък средната бройка на децата е 1-2, както в старата Европа.

 

 

Редактирано Юни 21, 2018 от Кон Миролюбиви

[Орлин Баев]

Лазарев също говори за духовното изчерпване, за пренебрегване на нравствените закони на Дхарма, идващи от любовта и мъдростта, което деградира народопсихологията и предпоставя деволюиране, катаклизми, евентуално заличаване на цели нации... 

Ако парите бяха решаващият фактор за родителство, изчезващата бяла раса, която е движена именно от този мамонски принцип, щеше да просперира. Но не, стремглаво е заливана от други по-жизнени раси и нации, които са по-жизнени поради активното си съобразяване с изконните етични закономерности както като държавна политика, така и в родовите връзки, семейни структури и отделния индивид. 

Семейството е социална институция. Чакането да се случи влюбване, което преминава, или единствено на личната зрялост на партньорите (невинаги присъстваща), е силна гаранция за разпада на семейството. Това и се наблюдава в държавите, които захвърлят семейството на индивидуалните емоционални прищевки. Рядко работи качествено, а в преобладаващия процент е гаранция за масово погубване на семейната структура. А това влече тежки и масирани последици в културално-психичната, а оттам и в социалните сфери - завърта се "колело" на социален разпад, което трудно се спира. 

Американците и златната среда - баба ми и танц със саби... Без имиграцията, вливаща свежа кръв, самоотписали са се с вече споменатото масирано отклонение от законите на Живота.

[АлександърТ.А.]

Това е естествен процес на ,,застаряване и евентуално умиране" .Домогването на частично знание . Без то да се разбира , като част от нещо общо , е път на долу  . В това положение сме  .И ще изчезнем ако не намерим мястото си в общия  божествен пъзел .

Когато човек обича живота , той не си го живее . Той го потдържа . Прави всичко за него . А живота е всичкото и хубаво и лошо . Да не го ограничаваме само в доброто . Трябва му само шанс и любов .

Редактирано Юни 22, 2018 от АлександърТ.А.