Анатоли

[Anatoli]

Добър вечер, на всички . С надеждата съм някой професионалист да ме насочи поне малко какво се случва.Дълго е това което ще напиша и няма дори да стигне мястото дори наведнъж.2016г. Декември месец, след полет със самолет или след взимане на стероиди за фитнес, един ден ми се завъртя всичко и тогава разбрах от колеги ,че това е ПА. Минаха се 2 месеца всичко беше забравено, докато Февруари 2017 се започна едно такова усещане за апатия и тежко дишане,отпадналост и т,н. Със времето почнах да търся начини да намеря каде е проблема, и започнах да чета и т.н.Научих много неща които сякаш досега не съм знаел и никога не съм се замислял за тях, от рода на това как мисля,как знам, как това как онова, много анализи.Интересното което е ,че на моменти се чуваствам добре мога да кажа аз , като чувство , и осъзнат и логически мисля, но на моменти главата ми свири шум който се появява и спира, главата е стегната и задната част на тила има силна болка която я усещам на лицето едва ли не. Това продължава близо 10 месеца , и поради тая причина все търся начини да си помогна, правил съм Медитации, слушам на ОРлин НЛП записите, Молитви, една жена (психолог) във Англия ми отделя доста време , много сме си говорели, но тия усещания се появяват и изчезват, със времето започнаха и автоматични мисли във вътрешния диалог, като се сетя нещо автоматично било то под формата на страх или несигурност, веднага вътрешния глас пита( това аз ли съм , накъде отивам, как съм точно тук, какво правиш тук,защо съм сам, искам да се видя) това всичкото под формата на диалог се появава според усешането в което се намирам, има моменти в които чувствам пълен покой и тогава се чувствам себе си и страх няма , има само сигурност ,но не се и опитвам да го контролирам, има случаи в които като затворя очи и усещам неспокойствието ,някакво напрежение витае, сякаш нещо ми пречи , с две думи логиката изчезва и се чувствам като затъпял , сякаш му вярвам.Понякога вървя и имам чувството ,че оставам без ум и ще падна или ще се загубя или просто усещам ,че отивам на някъде но се питам накъде отивам или ми се слива всичко , трудно е така наведнъж да го опиша.Според всяко усещане сам ги наблюдавам и сам се опитвам да си дам отговорите, но понякога немога просто. Едва ли не започнах да доказвам на себе си как се чувствам и дали всичко е наред, малко са моментите в които нещо в мозъка ми е спокойно и нито се запитвам,нито се доказвам и всичко е спокойно. Доста неща съм прочел  и следял затова ви моля да ми дадете съвет професионалистите. Между другото да вметна ,ходих на изледвания преди 1 седмица и казаха че щитовидната жлеза има много високи нива. Но във вътрешният диалог излязоха много високи.Засега това е което мога да напиша насъбрано не със чак такива подробности.Моля ви да ми пишете и съответно ще добавам нещо ,което съм изпуснал. 

[Guest Кермит]

преди 21 часа, Anatoli каза:

Между другото да вметна ,ходих на изледвания преди 1 седмица и казаха че щитовидната жлеза има много високи нива. Но във вътрешният диалог излязоха много високи.

Здравей,

нещо не те разбрах добре... Щитовидната жлеза не може да е с високи нива, а хормоните, които тя произвежда. Та - кой хормон, колко над нормата е, какво е мнението на ендокринолога ти, налага ли се лечение... тук има много подробности. И каква е връзката с вътрешния диалог..? - че си казваш, че са толкова много високи, колкота всъщност не са ли?

преди 22 часа, Anatoli каза:

веднага вътрешния глас пита( това аз ли съм , накъде отивам, как съм точно тук, какво правиш тук,защо съм сам, искам да се видя) това всичкото под формата на диалог се появава според усешането в което се намирам

Това е стратегията на страха ти. Когато ние, терапевтите, казваме, че клиента си "прави" страха, имаме предвид точно подобна, конкретна последователност от неща, които се случват по повод звуците, картините и усещанията, с помощта на които си репрезентираме (представяме) света. Вещ в НЛП и хипнотерапията терапевт ще ти помогне да промениш тази стратегия към добро и с малко помощ от страна на твоята смелост, съответно страха ще бъде сразен. Останалото е работа със смисъла, характера, взаимоотношенията със света, което си е съзнателен процес.

Поздрави!

[Anatoli]

Г-н Балджиев разбирам ви какво пишете.Както бях писал по-горе немога всичко наведнъж да го напиша, имам чувството ,че нещата се преповтарят,затова и със четенето със опит да си самопомогна и със помощта на психотерепевти с които съм говорел ( за жалост от разстояние, тъй като бях в Анлия и сега в Германия).Както написахте стратегията на страха ,нещо към което се съсредочи умът ми и веднага се обажда вътрешния глас.И със времето едва ли не започнах да се доказвам на себе си, че всичко е наред ,че съм уверен в себе си.Едно на ръка,че съм прочел много психология и съм променил светогледа си, това го осъзнавам.Ще ви дам пример, днес съм ходил на разходка с колата на 30км от моя град, докато карам изведнъж всичко ми се слива , умът все едно изчезва , и ме обливат силни вълни като ПА, на която съм се научил до някаква степен да се отпускам и да ми става хубаво от това.Има моменти в които се питам как ще стигна до дадено място, и това пак идва от усещане ,което е като все едно ще се загубя , логиката ми изчезва , и хем знам че това вече се е случвало и няма нищо страшно и знам дълбоко в себе си ,че съм уверен във това което правя, въпреки това в дадени моменти сякаш вярвам на тия усещания.Oще нещо,което мога да вметна , от доста дълъг период насам, виждам много неща,представете си като сънувате как сте някъде , може и да не помните съня си, при мен е така но когато съм буден през деня, и от тия видения започнах да си задавам въпроси как съм тук и сега, как всичко ми е в главата , сякаш преди не съм я имал тази информация, и съответно това не ми дава спокойствие.Преди съм пътувал до Англия и до други места със самолет, не казвам че ни ми е било напрегнато , но сега като си представя че всичко е мисли, и не съм изпълнен със спокойствие и увереност ми се струва ,че ще ми е много трудно да тръгна на някъде да пътувам  особено със самолет.Понякога имам чувството,че искам да си почина ,да направя пауза на тия всичките мисли и напрежения, и пак изпадам в такова усещане като изгубване и усещане за страх.Дано ме разбирате , и помогнете малко , а аз ще допълвам неща към вашите изказвания! Благодаря че писахте 

[Anatoli]

А това ,което съм писал че щитовидната жлеза има високи нива на хормоните , а после за диалога ,че има високи нива това нещо съм се объркал във мислите си. Извинете. А направиха ми термина чак за Юни месец на Radiolog тук във Германия така му казват ,незнам във БЪлгария как е.

[Guest Кермит]

Разбирам те напълно, остава само да разбереш, че случващото се с теб е обикновена тревожност, страх, нищо повече. Тъй като си чел и ще ме разбереш, ще ти го обясня от гледна точка на биологичната психология със следното*:

"Тревожността е субективно преживяване на организма при катастрофична ситуация. Организмът бива запокитен в катастрофично състояние, когато не може да се справи с изискванията на своята среда и поради това чувства заплаха за своето съществуване или за ценностите, които той смята за жизнено важни за своето съществуване. Не трябва да се смята, че „катастрофичното състояние“ винаги говори за висока емоционална интензивност. То може да се прояви просто като преминала през ума мисъл за някоя заплаха за съществуването. Същественото не е степента на интензивност, това е качествено преживяване".

Ако се придържаме към горното, като работна хипотеза, трябва да продължим с уверението на автора и - Курт Голдщайн, че "в тези ситуации човекът е неспособен да се справи с изискванията на своя свят и неспособен да актуализира свои основни способности".

С думи прости - в стрес си - обясним и логичен - все пак, живееш в други държави и способността ти да се адаптираш към условията там е поставена на изпитание.

Пред теб седят два варианта - 1. да се промениш така, че да си способен да се впишеш в условията, към които трябва да се приспособиш в чуждата държава и изискванията към теб (това става най-добре в процес на психотерапия) или 2. Да се прибереш в родината и адаптираш желанията си към възможностите тук.

Вероятно се досещаш и, че много информация, която ще помогне, за да сме ти по-полезни в момента я няма, а и да се изложи всичко в писмена форма във форум е трудно. Например у мен буди подозрение факта, че твоята способност да цениш себе си е малко по-малка от тази, която е достатъчна, че да се адаптираш добре в променящи се условия. Повод да мисля така е споделеното от теб, че си приемал стероиди. Защо ти е било, какъв е бил очаквания ефект, какво не е достигнало на натуралната тренировка и прочее, и прочее. Самите стероиди, апропо, имат дан в цялата тази история, повлиявайки ред процеси, в които са намесени и хормоните на щитовидната и други жлези.

Съветът ми е да си структурираш приоритетите и поработиш с колега по отношение на случващото се с теб.

Поздрави!

 

* Цитатите са от Мей Р., 2018. Смисълът на тревожността. ИК "Изток-Запад", 541 с.

[Anatoli]

Благодаря много за информацията и съветите, съгласен съм за стероидите , грешка която късно я осъзнавам.Но понякога питам себе си, как може 1-2-3 дена да се чувствам емоционално добре,мотивиран,сигурен в себе си, интелигентен, умен,уверен и т.н , а на следващия ден да се появяват все различни натрапливи мисли, усещания, страх ,несигурност, и желание да си почина от всичките научени и прочетени неща, и да ми говори вътрешния ми глас , че не съм аз , не съм като преди , кой съм аз, какво правя тук и т.н. В моментите на спокойствие и логичното ми мислине ,тези всички неща не съществуват. На следващия ден обаче се събуждам примерно и несигурността и същите чувства се връщат, придружени със този шум в главата ,който се появява когато си иска.В моментите на несигурност "забитост" чувството е все едно тялото ми се движи , върша си ежедневните задачи без проблем, но сякаш не съм аз, бутона включва и изключва.Има ли връзка това със тия неравномерни хормони.Благодаря ви още веднъж за това ,че отделяте от времето си!

[Anatoli]

Забравих да добавя, като цяло в чужбина нямаме много приятели, но съм със жена си от 7 год. заедно и имаме бебче от 1 месец и родителите ми са тук близо до нас, така че не е съвсем чуждо, макар че както казвате човек е живял 20 год. в своята родина и 4-5 години навън се отразяват по-различно ...

[АлександърТ.А.]

До колкото разбирам ? Можеш да продължаваш това което в момента правиш , въпреки появилия се страх ?

Приемам че е така и продължавам . Страхът е следствие на нещо непознато , то те обърква и плаши . Важно е да не му отдаваш голямо значение . Страхът е хубав и полезен като датчик , за нещо необичайно . За начало , в такива моменти ,,карай на автопилот" . Тялото може да се справи , ако не му пречиш .

[Guest Кермит]

преди 19 часа, Anatoli каза:

Има ли връзка това със тия неравномерни хормони.

Да, възможно е. Но не заради самите тях, а защото вече си се "научил", придобил си навик да се страхуваш. Те евентуално са просто "пусковия" механизъм на страха ти.

преди 19 часа, Anatoli каза:

как може 1-2-3 дена да се чувствам емоционално добре,мотивиран,сигурен в себе си, интелигентен, умен,уверен и т.н , а на следващия ден да се появяват все различни

Всеки човек, страдащ от невроза е в такова състояние. Не си изключение.

преди 19 часа, Anatoli каза:

заедно и имаме бебче от 1 месец

Още един плюс за невротичността ти е новата семейна ситуация, новия модел, в който трябва да впишеш себе си като ресурси за приспособяване.

Всичко е обяснимо, но обяснението не помага с нищо. Търси колега, с когото да работиш и преодолееш страховете си. Не би бил добър баща иначе, ако не положиш усилия в тази насока.

Поздрави!

Редактирано Април 28, 2018 от Кермит

[Anatoli]

преди 11 часа, АлександърТ.А. каза:

До колкото разбирам ? Можеш да продължаваш това което в момента правиш , въпреки появилия се страх ?

Приемам че е така и продължавам . Страхът е следствие на нещо непознато , то те обърква и плаши . Важно е да не му отдаваш голямо значение . Страхът е хубав и полезен като датчик , за нещо необичайно . За начало , в такива моменти ,,карай на автопилот" . Тялото може да се справи , ако не му пречиш .

Съгласен съм с вас, това и се опитвам да направя да се отпусна и да се слея.Но има моменти в които независимо дали съм в нас, или със колата , или ще пътувам на някъде, усещането е че горе остава празно, все едно няма ум, и следователно тогава се появяват тия усещания, на къде отивам, къде съм ,как така съм тук, как всичко помня,как се справям с това и това, едни такива анализации, сякаш всичко се слива и става непознато.Дори има моменти в които ако съм някъде другаде ,а не в къщи и затворя очи, немога да се отпусна нормално а сякаш мислите у усещанията продължават в тъмнината... Незнам дали ме разбирате.Благодаря ,че давате съвет и пишете

[Anatoli]

преди 37 минути, Георги Балджиев каза:

Да, възможно е. Но не заради самите тях, а защото вече си се "научил", придобил си навик да се страхуваш. Те евентуално са просто "пусковия" механизъм на страха ти.

Всеки човек, страдащ от невроза е в такова състояние. Не си изключение.

Още един плюс за невротичността ти е новата семейна ситуация, новия модел, в който трябва да впишеш себе си като ресурси за приспособяване.

Всичко е обяснимо, но обяснението не помага с нищо. Търси колега, с когото да работиш и преодолееш страховете си. Не би бил добър баща иначе, ако не положиш усилия в тази насока.

Поздрави!

Съгласен съм Г-н Балджиев, но  няколко човека с които съм комуникирал, ми казват от разстояние е трудно, затова и исках да пиша тук на компетентни хора като вас, очаквах и включване от други хора като Г-н Баев, Г-н Тодоров както и във другите теми ,са обърнали внимание на други хора,но хубавото е че и вие писахте

[Guest Кермит]

Ще се включат, имай търпение. А ако имаш специфично питане, можеш да им пишеш и през системата за лични съобщения.

Поздрави!

[Диляна Колева]

В ‎26‎.‎4‎.‎2018‎ г. at 23:37, Anatoli каза:

Понякога вървя и имам чувството ,че оставам без ум и ще падна или ще се загубя или просто усещам ,че отивам на някъде но се питам накъде отивам или ми се слива всичко , трудно е така наведнъж да го опиша.Според всяко усещане сам ги наблюдавам и сам се опитвам да си дам отговорите, но понякога немога просто. Едва ли не започнах да доказвам на себе си как се чувствам и дали всичко е наред, малко са моментите в които нещо в мозъка ми е спокойно и нито се запитвам,нито се доказвам и всичко е спокойно

Привет Анатоли, взимам тези твои думи, защото за мен те са основния "зациклящ" механизъм.

Има една българска поговорка "На страха очите са големи" Това се случва с теб. Така си се уплашил от тези усещания, че си се фокусирал в тях, вливаш им енергия нон стоп и ги засилваш, без да си даваш сметка, че сам правиш това.

Нищо особено му няма на състоянието ти, но виж с мислите не е така.

Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви. От прочетеното предполагам, че една от тях е "Има ми нещо, не съм добре, полудявам ли, ще умра....... и т.н от серията" Те са твоят основен проблем, насочват цялото ти внимание към тялото, приковават те там и съответно създаваш усещания. СЪЗДАВАШ ги, ти сам го правиш това. Но първо е мисълта, без нея никакво усещане не може да се случи. Съответно започваш да правиш поредица от подкрепящи мисълта и усещането действия. Ти най- добре си знаеш кои са те, но това са затварящите кръга елементи.

Имаш основно два варианта, да започнеш отзад напред , да уловиш действията си, да ги прекратиш и да спреш да наблюдаваш усещанията и да промениш вътрешния диалог, т.е. анализа на мислите.

Или в обратна посока, да разпознаеш мислите си, които провокират усещанията и да изместиш фокуса, съответно фиксацията в тяло.

Твоята фантазия /работеща през мислите ти/ е направила тялото ти затворник и го управлява както си пожелае. Създава му усещания, провокира го към действия или бездействия или папагалски повторения на нещо, което уж го успокоява. Целия този механизъм трябва да спре. Префокусираш фантазията .

Някъде по - нагоре Георги те е насочил да поработиш с приоритетите си, това е важно, защото е бърз начин да изместиш смисъла. От фантастично търсене на "спасение" на тялото към другите основни структури на развитие на личността - дейност и контакти.

Редактирано Април 30, 2018 от Диляна Колева

[Anatoli]

преди 12 часа, Диляна Колева каза:

Привет Анатоли, взимам тези твои думи, защото за мен те са основния "зациклящ" механизъм.

Има една българска поговорка "На страха очите са големи" Това се случва с теб. Така си се уплашил от тези усещания, че си се фокусирал в тях, вливаш им енергия нон стоп и ги засилваш, без да си даваш сметка, че сам правиш това.

Нищо особено му няма на състоянието ти, но виж с мислите не е така.

Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви. От прочетеното предполагам, че една от тях е "Има ми нещо, не съм добре, полудявам ли, ще умра....... и т.н от серията" Те са твоят основен проблем, насочват цялото ти внимание към тялото, приковават те там и съответно създаваш усещания. СЪЗДАВАШ ги, ти сам го правиш това. Но първо е мисълта, без нея никакво усещане не може да се случи. Съответно започваш да правиш поредица от подкрепящи мисълта и усещането действия. Ти най- добре си знаеш кои са те, но това са затварящите кръга елементи.

Имаш основно два варианта, да започнеш отзад напред , да уловиш действията си, да ги прекратиш и да спреш да наблюдаваш усещанията и да промениш вътрешния диалог, т.е. анализа на мислите.

Или в обратна посока, да разпознаеш мислите си, които провокират усещанията и да изместиш фокуса, съответно фиксацията в тяло.

Твоята фантазия /работеща през мислите ти/ е направила тялото ти затворник и го управлява както си пожелае. Създава му усещания, провокира го към действия или бездействия или папагалски повторения на нещо, което уж го успокоява. Целия този механизъм трябва да спре. Префокусираш фантазията .

Някъде по - нагоре Георги те е насочил да поработиш с приоритетите си, това е важно, защото е бърз начин да изместиш смисъла. От фантастично търсене на "спасение" на тялото към другите основни структури на развитие на личността - дейност и контакти.

Здравейте Г-жо или Г-це Колева, благодаря много за включването ви.Много добре сте ме упознали от написаното и сте писали много верни неща.Аз си давам сметка,че вливам енергия на тези страхове, но те като чели излизат автоматично.Там където сте писали, за основните мисли,понякога излиза мисълта ще умра,рядко останалите.А на моменти като се сетя ,че ние сме мисли, усещания и т.н, аз си признавам преди не съм бил запознат със тези неща, явно не съм отделял внимание в часовете по БИология и Психология, може би съм си се представял за друго, и тази нова информация ми създава тази несигуност и страхове.Моята най-голяма мечта е да се опусна ,да се приема със тези знания, и да си прегърна страховете.Без да се питам как ще стигна до дадено място, как ще пътувам със самолет или кола, как се озовавам на различни места.Много съм пътувал преди и в чужди държави и никога не съм мислил за тези неща, имал съм някакъв процент носталгия , но само това.Както писахте за първия вариант- да прекратя да наблюдавам усещанията и анализа...Как да стане това, то идва като чели автоматично.И сякаш се дразня на моменти на тия мисли и напрежения..Благодаря ви още веднъж за доброто включване на всички!

[Диляна Колева]

Всичко, което описваш до тук са симптоми на тревожността. Те са много добре познати на всички, които ги изпитват и на всички, които работим с тях. Проблемът при теб и хората, които ги изпитвате е, че не ги възприемате като временно усещане, а като застрашаващо преживяване с неизвестен край. Тук е разликата например между теб и мен. Когато аз получа такова усещане, ЗНАМ, ВЯРВАМ и третирам това усещане като временно явление, което ще отмине в рамките на минути или час. Ако имам действително преживяване, което е провокирало тези усещания, отшумяването може да е и няколко дена. Но съм дълбоко убедена, знам че то ще мине. При теб е друго. Ти НЕ вярваш, НЕ знаеш и наблюдаваш. Какво наблюдаваш, честно казано не знам. Това са си най- обикновени телесни реакции, които нищо не предизвикват, освен мисловно предъвкване на НИЩОТО и с това задържане на чувството за страх. Единственото което правиш е да превърнеш тялото си в затворник на фантазията, защото /замисли се сега/ всичко което ти минава през главата в тези моменти е в БЪДЕЩЕ неопределено време. Не е в сегашно. В сегашното ти време, всъщност нищо особено не се случва.

За да спреш с анализите върни се в настоящето където няма нищо, и спри да бягаш в бъдещето. Това е основно умение на мисленето. С него ще решиш много проблеми.

Чисто технически това става по много начини. Един от тях е да приемеш усещането, да му дадеш време да съществува/например ще се чувствам така днес, приемам и не го мисля, просто днес ще е така/. Друга техника /споделям ти я от архивите на моя баща/ когато той е тревожен за нещо и това нещо продължава с дни, той си избира теми по които да чете. Като усети тревожността, особено тазил която го буди вечер, става и започва да чете по предварително избрана от него тема, която му е много интересна, последно беше за фалшификатите на ракията. Разфокусиране се нарича на психологичен език. Това което те насочваме към приоритети, имаш важни за теб неща насочи се към планове и действия, т.е. поработи малко в сферата на дейностите и контактите си с фантазията, дай и малко материал за работа извън тялото. Това дава много добри резултати. С две думи, прави нещо интересно за теб.

Но най - вече работи правилно с информацията. Това е само нереален страх, породен от фантастичните мисли, които развиват сюжети в бъдещето, където теб те няма. 

 

[SStoyanov]

В ‎30‎.‎4‎.‎2018‎ г. at 11:07, Диляна Колева каза:

Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви.

Как да работиш с тези мисли можеш да научиш от когнитивно-поведенческата психология. Много добра точка за старт е книгата „Да се чувстваш добре. Клинично доказано лечение на депресията без медикаменти“ на д-р Дейвид Бърнс.