Тревожност ли е?

[Lilli155]

Здравейте, 

От около две години започнах да се чувствам зле - тежест в главата, замаяност, силна умора. След прегледи и изследвания, мнението на лекарите беше, че е на психическа основа и няма физически проблем. Аз съм доста емоционална и много се притеснявам по принцип, усещам, че изпитвам голяма тревожност. От тогава съм посещавала психотерапевт, пих антидепресанти над година (вече не ги пия от половин година), правя упражнения по няколко пъти в седмицата, медитация, не пия, не пуша, храня се разнообразно (въпреки честата липса на апетит). Имам желание да излизам, да се виждам с приятели, да пътувам, но се чувствам зле физически. Опитвам се да пренебрегна физическия дискомфорт, но той се засилва и след 2-3 часа навън или дори и на вършене на нещо вкъщи, се чувствам изтощена и трябва да легна. Ако продължа, започва да става все по-зле и стига до момент, в който главата ме боли страшно много и усещам нещо като електрически импулс в главата при всеки шум, трудно ми е да водя разговор и изпитвам чувство като потъване. Минава ми след като се наспя. Получавала съм панически атаки, но не знам дали това също е вид паническа атака, защото нямам повишен пулс и не получавам хипервентилация, която да предизвиква симптоми. Възможно ли е всичко да е от тревожност? Имам мотивация  да се оправя и всеки ден полагам усилия, но не усещам подобрение и не зная какво да предприема.

Редактирано Април 25, 2018 от Lilli155

[д-р Тодор Първанов]

,,Аз съм доста емоционална и много се притеснявам по принцип, усещам, че изпитвам голяма тревожност.,,

От това е.

[Guest Кермит]

преди 2 часа, Lilli155 каза:

Имам мотивация  да се оправя и всеки ден полагам усилия, но не усещам подобрение и не зная какво да предприема.

Здравей,

много ме е яд като прочета нещо подобно, при положение, че е работено с колега... Усилията, дори сто тона да са, ако са неправилните, винаги ще си останат безплодни.

Че трябват усилия, трябват, но в ограничен период от време, нещо като кампания. Психотерапията е такава кампания, в която се поставят основите на едно обучение по справяне със ситуациите, които дават горивото на тревожността.

Ще ти цитирам Киркегор, който казва, че "Тревогата е учител на мъдрост". С тези пет думи е отправен призив, призив към разума и сърцето да се направи нещо, да се постигне баланса между приемането и като неизбежност на съществуванието ни, но и като гориво за трансформация. И това не трябва да е с цената на толкова мъка, колкото самата тревожност носи. Т.е. усилията, когато са правилни и структурирани, водят до резултат. Задължително!

Поздрави!

[Василена Христова]

Здравей и от мен! 

Освен казаното до тук от д-р Първанов и Георги Балджиев, към което се присъединявам, бих казала и - годината на антидепресанти е било времето ти за психотерапия, а не лекарства.  

Сега вече знаеш и може да пристъпиш към психотерапия. В процеса ще поработите върху самооценката ти, а с това и тревожността ти, ще започне да намалява, докато изчезне изцяло. Ще усвоиш нови навици и ще се научиш да изграждаш стабилни и пълноценни взаимоотношения.

Продължавай да спортуваш. Има и подходящи книги по въпроса ти. Прегледай Дейл Карнеги.

Поздрави!

[Lilli155]

Благодаря ви много за отговорите!

Миже би не бях уцелила подходящия за мен психотерапевт, защото говорихме много за миналото, а имах чувството, че това не ми помага.  Просто ме е страх, че толкова дълго се проточва този период, в който съм ограничила излизанията си, работя от вкъщи и се чувствам зле почти постоянно. Сега съм се насочила към терапевт, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия (имам час след две седмици) и се надявам да съм на правилния път.

Редактирано Април 26, 2018 от Lilli155

[Guest Кермит]

В правилните ръце КПТ върши чудесна работа. Понеже имаш негативен опит с терапевт, съветът ми е да гледаш първо личността на терапевта, после метода. Общо взето само един метод почти никога не е достатъчен, пък и добрия терапевт не би разчитал само на един инструмент.

Успех!