Емоционална зависимост

[nerissa]

Здравейте в този слънчев и прекрасен ден! Имам въпрос, който тормози моята главица и той е: Какво е емоционална зависимост и как се определя? Тоест до къде стигат границите на разумното, защото си мисля, че все пак всяка личност има потребност да бъде обичан, харесван.

[Орлин Баев]

Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. 

„Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125

 

Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим  към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия)

 

„Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75
 

На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
 

Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
 

Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
 

При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)

Редактирано Април 23, 2018 от Орлин Баев

[Диляна Колева]

Орлин е описал прекрасно, какво представлява емоционалната зависимост. Аз само ще вмъкна един друг аспект, често емоционално зависими ставаме и благодарение на общуването ни с емоционални изнудвачи. Хора, които се залепят за слабите ни места/ които всеки има/ и през тях управляват нашите избори, действия, в състояние сме твърде дълго време да гледаме на света през страха, дълга и вината, без да осъзнаваме, че някой ни държи в тази мъгла. 

Препоръчвам ти по темата книгата "Емоционалното изнудване" изключително практична с бонус няколко стратегии за осъзнаване и излизане от подобни контакти.

[SStoyanov]

Току-що, Диляна Колева каза:

Препоръчвам ти по темата книгата "Емоционалното изнудване" изключително практична с бонус няколко стратегии за осъзнаване и излизане от подобни контакти.

Тази книга върви много добре с „Емоционална пластичност“ на д-р Сюзън Дейвид и „Когато всичко се променя, промени всичко“ на Нийл Доналд Уолш.

[Ines Raycheva]

Границите на разумното стигат до там, докъдето всички замесени в дадена ситуация/отношения, чувстват лекота и любов в общуването си - съответно зависимост няма, защото тя е вече тежест и празнина, която изисква пълнене, задоволяване. 

 

Любовта НИКОГА не изисква каквото и да е, тя просто е. 

 

Всеки иска да бъде харесван и обичан, социални същества сме, но това искане идва от его-ума, а той е една микроскопична част от нас - да, отношенията не са само цветя и рози, но можем да си даваме сметка кое провокира конфликт, кое ни провокира да искаме да получим още и още, да не искаме да дадем точно това или онова, да не искаме да страдаме, а само да ни е гот,  да желаем да контролираме и т.н. Кое В НАС предизвиква това и как можем НИЕ да го обгрижим, вместо да правим друг отговорен и да сме му паразитче?  

 

Когато видим колко още пространство има в съществуването ни - и най-красивото е да бъдем тук и сега, а това означава - просто  да бъдем и да излъчваме. В тук и сега не седи "чакам да получа", а "в състояние на естествена симбиоза между мен и средата съм", защото всъщност всичко съм аз, по един начин, който е непонятен на ума.