Хроничната притеснителност ми пречи да се наслаждавам на живота

[dimitrovv]

Здравейте,

Напоследък осъзнавам, че хроничната притеснителност ми пречи да живея живота си пълноценно. Преди години изобщо не се замислях, когато трябваше да отида някъде, когато трябваше да съм сред много хора, или да опитвам нови дейности. Сега в момента всяка нова дейност, всяко ново нещо, което опитвам е съпроводено с притеснителност и напрежение. 

Опитвам се да вкарам живота си в рутина и рамки, които са еднакви всеки ден, и чрез които изпитвам по-малко напрежение. По този начин обаче сякаш живея един и същи ден всеки ден. Не знам дали ме разбирате добре, но тревожността ми (тя е обща, не е от нещо конкретно) ми пречи да опитвам нови неща. 

Днеска се замислих по този въпрос, и си спомних как преди години изобщо не ме интересуваше кога и с кой къде ще бъда, къде ще спя, ще има ли хора наоколо и т.н. В ден днешен сякаш подсъзнателно дори планирам всичко. Например, когато трябва да отида някъде за повече от 1-2 дни, в непозната компания е цяло приготовление и започвам да се чудя какво ще се случи ако ми прилошее, ако получа паник атака, ако не мога да пия, и още куп други неща, които ми пречат да "изживея" момента.

Чувствам сякаш всеки ден се повтаря с предишния и хроничната ми тревожност ми пречи да опитвам нови неща, страхът от болести и паник атаки ме кара да избягам определени ситуации. Отново казвам - това дори става несъзнателно, просто помня, че преди се наслаждавах на непознатото и на новото. Сега бягам като дявол от тамян от него, или ако не бягам трябва всичко да бъде много добре планирано, по възможност без излишни отклонения от плана кое как трябва да протече.

Има ли изход от тази ситуация? Проблемът не са ми паник атаките, получавал съм няколко пъти паник атаки, не е нещо периодично, но обикновено просто усещам едно непрестанно напрежение, не мога да си обясня откъде идва и защо каквото и да правя не отминава. Лекува ли се това?

[д-р Тодор Първанов]

, но тревожността ми (тя е обща, не е от нещо конкретно) ми пречи да опитвам нови неща. ,,

,,започвам да се чудя какво ще се случи ако ми прилошее, ако получа паник атака, ако не мога да пия, и още куп други неща, които ми пречат да "изживея" момента.,,  ,,страхът от болести и паник атаки ме кара да избягам определени ситуации.,,

Не е никак ,,обща,, тревожността ти. Много си е конкретна-какво да правиш, ако пак ти прилошее.Спри да мислиш за прилошаване, паник атаки и болести и ще си ОК.Какво има тук за лечение.Ако страхът от тези неща е болест, то половината човечество ще е болно.Страхлив си , това е.Много си страхлив.

Редактирано Април 22, 2018 от д-р Тодор Първанов

[dimitrovv]

Може и да е така. Наистина не съм специалист и не знам какво точно не ми е наред, но знам, че има нещо. Преди време не е било по този начин.

Страх ме е от това да се изложа пред хората, когато съм на работа са ми най-силни притесненията. Сред познати хора, или навън, дори непознати да са на публично място не ми пука. Когато обаче се наложи да говоря пред хора в работа, или да участвам в някаква дейност (което се случва често) винаги имам притеснение, замаяност... имам чувството, че това се забелязва от околните и ми пречи. 

[д-р Тодор Първанов]

 ,,имам чувството, че това се забелязва от околните и ми пречи. ,,

То е така, забелязва се от другите хора, на как по дяволите ти пречи?

Какво ни интересува, нас с теб, какво си мислят хората за нас?

[Орлин Баев]

Иска се здрава работа, за да изчезне това социално притеснение - много предизвикване на страха умишлено, пак и пак и пак, с промяна на мисловните изкривявания, връзка с реалността, приемане на страха и преобразуването му в социална смелост. 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Проблемът не са ми паник атаките, получавал съм няколко пъти паник атаки, не е нещо периодично,

Разбрал ли си . Или по точно , можеш ли да опишеш механизма на техниката , която използваш . Нали излизаш от положението ...

Страха , го усещам , като състояние . Появява се мъничко и далечно   , но чувството е едно . Приближава се и превзема тялото ми , до като на края , целият тресящ се , не съм аз . А топка избухващи нерви . ...Обикновено , всеки има някакъв навик за справяне . Но не го разбира , не го знае . Нужно е внимателно наблюдение на случващото се, всеки път , за да види . Ако успееш спокойно да наблюдаваш . Ще видиш , как част от теб се справя . Как онова състояние наричано , липса на любов , се стапя . Ако достатъчно дълго(често)  наблюдаваш , ще стигнеш до положение да избираш момента , когато казваш ,,добре стига". И насочваш вниманието и тялото си в изпълнение на някаква работа . Най добре рутинна , потапяйки се в нейните усещания .

Няма значение дали е паника или обикновено притеснение . Механизма е същия ...

Преди не е било така ? Всяка реакция повторена няколко пъти става навик .  А това защо някои се страхуват от паяци а други от нещо друго ? Ако е трудно има терапевти . Ако нямаш време сам да разбереш кои думи и мисли са от страха , кои помагат на страха . И кои са другите нужните , ти . За да е пълноценен живота ти . Има терапевти .

Редактирано Април 25, 2018 от АлександърТ.А.

[Guest Кермит]

В 4/22/2018 at 21:55, dimitrovv каза:

Опитвам се да вкарам живота си в рутина и рамки, които са еднакви всеки ден, и чрез които изпитвам по-малко напрежение. По този начин обаче сякаш живея един и същи ден всеки ден.

Здравей,

има само един начин положението да стане по-зле и това е точно този - да вкараш ежедневието си в коловози, така че да ти е предвидимо.

Обикновено страха и тревожността идват точно с обратното послание - да израстнем в живота си, да приемем нови предизвикателства, покорим нови хоризонти и разширим представите си за възможното. Прекрасна опитност е, ако си в състояние да трансформираш тази енергия. Защото тревогата е вид енергия - то и във физиологичен план е точно така - енергия за осъществяване на животинската реакция "битка или бягство". Затова правилния път е не бягството, а стълкновението. И в момента на съприкосновение със страха, пламва искрата на процесите, които спомеха по-горе като свързани с израстването ни.

Поздрави!

[dimitrovv]

Благодаря ви за отговорите. От много време водя доста нормален начин на живот, имаше период в който ми беше трудно да излизам, или да съм в социална ситуация без много силно напрежение. Честно казано нямам идея как се справих... въпреки страха се опитвах да правя това, което трябва да правя и в един момент симптомите просто изчезнаха. Но явно, как да се изразя... "травмата" от миналите страхове е променила мисленето ми и нон стоп очаквам да се случи най-лошото.

Изчел съм много статии, дори книги, знам какво е паниката, знам какво е притеснителността и ефективните механизми за справяне. Проблемът мисля, че ми е в мисленето, защото към този момент почти нямам "симптоми" и наистина не мога да си обясня от какво ме е страх, дали е от болести и прилошавания, или от критика от страна на хората, че съм слаб в случай, че ми прилошее. Просто разсъждавам и най-вероятно не мога да съм много обективен.

Редактирано Април 27, 2018 от dimitrovv

[Guest Кермит]

Току-що, dimitrovv каза:

"травмата" от миналите страхове е променила мисленето ми и нон стоп очаквам да се случи най-лошото.

Не е така! Казвам ти го като човек, с опит в паника и страхове.

Току-що, dimitrovv каза:

Изчел съм много статии, дори книги, знам какво е паниката, знам какво е притеснителността и ефективните механизми за справяне.

Проф. Димитров, какво от прочетеното и наученото правите ежедневно?

[Човек_88]

Понеже заглавието на темата е свързано с хроничната притеснителност, която демобилизира, и се нарича още "социална тревожност", помествам материал, посветен на нея, който би бил полезен на автора на темата и на други хора с подобни проблеми, поради което съветвам да се прочете.

 

Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви…

Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много ни обичат. Много от тях имат добри намерения. И повечето са токсични за нас, защото техните нужди и начин на съществуване ни принуждават да правим компромиси със себе си и с щастието си. Те не са по природа лоши хора, но не са и точните хора за нас. И колкото и да е трудно, трябва да се отдалечим от тях. Животът е достатъчно труден и без да стоим с хора, които ни натоварват и колкото и да ни е грижа за тях, не можем да се саморазрушаваме заради някой друг. Трябва да направите добруването си приоритет. Дори и това да означава да скъсате с някого, за когото ви е грижа, да обичате някой от семейството си от разстояние, да се отдръпнете от приятел или да излезете от ситуация, която е болезнена – имате пълното право да си тръгнете и да създадете по-здравословно пространство за себе си.

Не е нужно да бъдеш това, което другите искат да бъдеш. Няма нужда да бъдеш интересен, сговорчив или забавен. Не бива да забавяш крачка, да снишаваш глас, или да криеш чувствата си. Не е нужно да бъдеш нищо друго освен това, което е твоята истинска същност, и не бива да губиш времето и енергията си за да убеждаваш хората, че си струва да бъдеш около тях. Точните хора сами ще го разберат. Те ще те уважават и приемат, без да те карат да правиш компромиси с това, което си. Няма нужда да си общителен, или спонтанен, или социализиран. Няма нужда да си красив, или втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът е твърде къс, за да оставиш място в него за който и да е, който се отнася с теб другояче.

По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да се свия. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко нуждаещ се. Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да бъде „твърде много“ или да отблъсна хората. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда желан.

Така че в продължение на години аз жертвах себе си, за да направя другите хора щастливи. И години наред страдах. Но се уморих да страдам и приключих с това да се свивам. Не е моя работа да променям това, което съм, за да се превърна в нечия друга идея за ценно човешко същество.

Аз съм ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно имам значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моят глас има значение. И със или без нечие одобрение или позволение аз ще продължавам да бъда този, който съм, и ще говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат. Отказвам да се свивам. Аз избирам да заема мястото си. Аз избирам да почитам чувствата си. Аз избирам да си позволя да отговоря на своите нужди.

Знам, че има моменти, в които се чувстваш, сякаш си в тежест. Моменти, когато се питаш дали за другите нямаше да е по-добре без теб. Моменти, когато се питаш дали за теб нямаше да е по-добре, ако си някой друг. Някой по-малко натрапчив. По-малко чувствителен. С по-малко думи. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесен.

Знам, че е трудно да заглушиш гласа, който настоява, че в теб има нещо нередно, но въпреки това трябва да повярваш, ти не си в тежест. Трябва да повярваш, че заслужаваш да бъдеш тук. Не е нужно да се смаляваш или да изчезваш заради другите. За да ги накараш да се почувстват добре.

Ти имаш право да бъдеш огромен и шумен, и забележим. Имаш право да си досаден, безпардонен и враг на всички шаблони. Имаш право да използваш гласа си, да изричаш своята истина.

Но най-вече имаш право да заемаш пространство. Не въпреки себе си, а заради себе си. Защото може невинаги да си даваш сметка, но в теб има много прекрасни неща, в теб има много, което да дадеш на света. Теб те има и следователно си важен. Дори когато се противиш. Дори когато си труден. Дори според някои да си в тежест – ти си достатъчен и си важен.

Нямате нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствате достатъчно добре. Когато някой ви отхвърля, изоставя или ви съди, всъщност не става дума за вас. Става дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които вие не сте длъжни да превръщате в свои. Вашата стойност не е зависима от това дали другите ви приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Вие съществувате, следователно имате значение. Позволено ви е да дадете глас на мислите и чувствата си. Позволено ви е да повярвате в истината, че това, което сте, е напълно достатъчно. И ви е позволено да премахнете от живота си всеки, който ви кара да се чувствате по друг начин.

Никога не трябва да се променяте, за да удовлетворите някой друг.Не дължите на никого комфорт и не сте длъжни да сте привлекателни за когото и да било. Ако някой има проблем с човека, който сте, или начина, по който представяте себе си, това е негов проблем, не ваш. Вие не трябва да възприемате преценката на другите. Не е лесно. Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита. Но това е важно. Вие не живеете собствения си живот заради другите. Трябва да правите това, което чувствате правилно за себе си. И повече от всичко друго трябва да направите щастието си свой приоритет.

Даниел Кьопке/ автор на блог за вдъхновение и емоционална подкрепа