495.Кой ще ви даде вашето - Неделна Беседа, 26 март 1933 г.

[Донка]

„И ако в чуждото се не показвате верни, кой ще ви даде вашето?“ (Лука 16:12)

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета шестнайсета глава от евангелието на Лука, от девети стих надолу.

„В начало бе Словото“

Неделна Беседа:  495.Кой ще ви даде вашето 26 март 1933 г.

Сега поздравявам ви с новата епоха. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното – когато всяка омраза изчезне от земята и хората живеят тъй, както Христос искаше.

„Благословен Господ, Бог наш“ (три пъти)

„Добрата молитва“

Цитат

 

Сега, препоръчвам ви – благодарете на погрешките си и радвайте се на добродетелите си, целувайте ги и ги прегръщайте. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашите постъпки и на вашето лице. Аз бих желал всички вие да бъдете красиви. Красиви да бъдат лицата ви. Всичко у вас да бъде красиво. Това е, което ще ви даде вашето. Само любовта в света е единствената сила, която може да ни даде това, което желаем. След като дойде любовта, намясто иде светлината, намясто иде и свободата. Та ако ние в себе си не съзнаваме мощното, какво можем да постигнем. В любовта няма омраза. Да мразиш, това не е любов, това е сянка на любовта. Любовта подразбира да се повдигнеш над всички противоречия в живота и да погледнеш отгоре весело, както птицата, която хвърка из въздуха. Само тогава в сърцето ти ще има любов. Това значи да гледаш на нещата, както Бог гледа. Щом погледнете така, тогава ще придобиете това, което е ваше. Тогава ще се сбъдне и стихът: „Верният в малкото е верен и в голямото.“ Така казва притчата: „Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото“.

Следователно сегашният живот ще определи онова, което Бог е определил за нашето бъдеще. Ние пак ще дохождаме на земята и земята няма да е такава, каквато е днес. И животът ни тогава няма да бъде такъв, както сегашният. Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, която е желязната епоха. Досега са минали три епохи: златната, сребърната, медната и сега е желязната епоха. Ние сме сега в края на желязната епоха. Бъдещата епоха, за която ви говоря, бъдещата, новата раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Аз не говоря за ангелите, но говоря за онези човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са множество, те са живели някога на земята, и сега пак ще дойдат. Ще има тогава увеселения – те ще донесат правото. И тогава всички живи и мъртви ще излязат от гробовете. Всички хора ще се променят. Грозните ще станат хубави, а хубавите ще станат още по-хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат. За хиляди години ще има веселие на земята. Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете от природата, няма да ходим да вкусваме по стария начин от познаването.

 

Кой ще ви даде вашето

 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Цитат

 

С хиляди години хората се стремят да турят един нов ред на нещата. Това е невъзможно. За да се тури нов ред, изисква се голяма разумност. Най-първо, трябва да се разбере установеният ред на нещата. И човечеството е минало през четири фази. Първо на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения златен век. Всичкото знание, което сега имаме, както и окултното знание, всичко това се дължи на оная тъй далечна епоха, когато хората са имали някакво откровение.

…

Ако вие имате вяра в тоя установен ред на нещата, щом сте се явили на земята, дето имате известно предназначение, вие трябва да знаете защо сте дошли тук. Вие ще кажете, че сте дошли на земята да вярвате в Бога. Не, вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия, да се учите, да пораснете, да вземете участие в работата, която Бог работи. Голяма работа е тази. Вие сега заставате и си казвате: „Какво мога да направя аз?“ Много можете да направите.

...

Сега вие искате да приложите всичко това, което ви говоря, с вашите разбирания. Оставете вашите вярвания настрана. Те не са ваши. Има нещо у човека, което е негово. Аз ще ви дам две правила, по които човек може да провери кои неща са негови и кои – чужди. Всяко нещо, което произвежда в тебе раздвоение, иска да направиш нещо, но отвътре се спираш, не го прави, то не е твое. Всяко нещо, което ти дава сила, изпитваш приятни чувства в себе си, това е твое.

…

Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното – когато всяка омраза изчезне от земята и хората живеят тъй, както Христос искаше.

 

Кой ще ви даде вашето 

[Слънчева]

Благодаря! Чудесна беседа!

 

....Казвам сега, този е красивият и хубавият живот. Не мислете, че с голямата си философия вие можете да познавате хората. От 20 години аз се занимавам само с това – уча се да намирам добрата страна на хората. Срещна един човек, виждам един дефект в него, но го оставям настрана, търся хубавото в него, което е човекът. След като намеря хубавото, аз вече зная кои са били причините за отклонението на този човек от пътя на неговия живот. Връщам се четири поколения назад и виждам коя е причината за неговото отклонение.

Казвам, съществува един закон в света, чрез който човек може да изправи живота си. Не е въпросът само човек да изправи живота си, но да дойде той в известно неизменно състояние, че той всякога да бъде доволен в живота си и всякога да има един непреривен стремеж. Аз наричам човек този, който никога не се безпокои. Той трябва да бъде толкова умен, че хората с нищо да не го безпокоят. Вие ще приведете за пример Христа и ще кажете: „Ами защо Христос, който беше толкова умен, хората го безпокояха?“ Христос специално дойде на земята да научи какво нещо е безпокойствието. Той не знаеше какво нещо е грехът и дойде на земята, нагърби се с човешкия грях. Той облече една дреха като човешкото тяло и се натовари с греховете на хората и толкова години се занимаваше с това – какво нещо е грехът, кои са причините за неговия произход. И най-после Христос го научи. Той се спря върху два факта като причини за греха. Той казва – първата причина е, че човек обича повече себе си от Бога. Вторият факт е – човек обича света повече от себе си. И тогава Христос каза: „Никой не може да влезе в Царството Божие, докато не се отрече от себе си.“

Това значи, че никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се отрече от любовта си към себе си. Ако този, който те е създал, не седи по-горе от твоя ум, от любовта ти към себе си, ти нямаш нормални отношения. Ако ти не обичаш природата, то когато приемеш въздух, тя следния момент може да не те кредитира вече. Ако природата би била един скържав бакалин, тя ще те хване за гушата и ще каже: „Не давам!“ Тогава? Тя прави това. Учените хора затварят клапите на дихателната система на някой човек и въпреки че той има условия за живот, но природата не му дава кредит. И тогава всички хора казват: „Този човек ще умре.“

Казват, че човек трябва да има храна, за да живее. Но и при храна, той пак гладен ще умре, когато тия учени хора на природата затворят стомаха му. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрав стомах, отколкото богатството с развален стомах. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрав мозък, отколкото богатството, но с болен мозък. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрави гърди, отколкото богатството с болни гърди. Това е човекът – здрав мозък, здрав стомах, здрави гърди. Щом те угощават много, ще кажеш: „Аз не съм научен да ям много.“

Като правих своите изследвания, спрях се в дома на един българин, който искаше да ме нагости добре, и ми казва: „Господине, не можем да ти се отсрамим както трябва. Ти си учен човек, правиш изследвания, но сега нямаме мляко, нямаме яйца, да се отсрамим пред тебе.“ Казвам му: „Няма нужда от нищо. Боб нали имате?“ „Имаме боб, но масло нямаме.“ „Няма нищо, ще го сварите без масло.“ „Ами ти ядеш ли боб?“ „Ям.“ Аз ям боб само определени дни – като дойде денят на боба, аз го ям. По външна форма бобът мяза на бъбреците, следователно той се отнася към тази система, която чисти организма. Когато човек иска да се освободи от някои нечистотии в себе си, той трябва да яде боб, но ако го яде повече, отколкото трябва, не е добре. Яде ли го повече, той ще мяза на онзи манафин от Анадола, на когото лекарят препоръчал някакво отровно лекарство да взема само по няколко капки на ден. Лекарят му казал: „Ще бъдеш внимателен, няма да вземаш повече, отколкото ти казвам.“ Манафинът взел лекарството и си помислил: „Кой ще протака толкова време – капка по капка. Я да го изпия наведнъж, че да разбера поне.“ Изпил го наведнъж, но умрял. Така и бобът няма да го ядете по много. Като ядете боб, няма да мислите, че ще станете красиви, но той е един добър слуга. Като влезе у вас, той ще вземе метлата, ще събере всички нечистотии на едно място и ще ги изхвърли навън. Той е като някое лекарство. След като изхвърли нечистотиите навън, все ще остави нещо от себе си. Ако ядете много боб, от него може да се явят някои болести. Имайте предвид – опасна е твърдата обвивка на боба. Нея нито буболечките ядат, нито свинете ядат. Всички имат страх от тази черупка. Бобът не е прост човек, той е учен. Турил си е една твърда черупка и казва: „Който смее, нека ме бута!“ Той позволява само на човека да го яде. Той казва на човека: „Ако ме обичаш и ако ме свариш добре, аз мога да вляза в тебе и да ти направя една услуга.“

Сега ние се отклоняваме от въпроса. Всяка храна съдържа в себе си известен разумен живот. Всяка храна, дали тя е боб, или леща, или ябълки, или круши, тя иде от една разумна област на природата. Или с други думи, Волята Божия все иде от разумни области на природата. Следователно ти сам ще провериш. Ако ти си в хармония с тези храни, ако между тях и тебе има едно съответствие, приеми ги в себе си. Ако не си в хармония, никога не яж това, което е в тях. Вътре в човека е написана хигиената за храните, с които той трябва да се храни. Всякога яж това, което най-много обичаш. Това е най-здравословно. При това никога не преяждай.

И тъй, кой ще ви даде вашето? Вашето, това е, най-първо, здравето на физическия свят. При това здравето зависи, най-първо, от вашия стомах. Здравето на човешкия стомах зависи от нормалния живот, който той води. Ако ти не живееш един нормален живот, твоят стомах не може да бъде здрав. Ако твоите чувства не са благородни, ако ти си завистлив човек, не можеш да имаш здрава дихателна система. Ако ти нямаш широка мисъл, ако ти нямаш един широк замах, и твоята нервна система няма да бъде такава, каквато я очакваш. Следователно всичко това е в наша сила. Най-първо, да туриш в ума си чисти мисли. Чистите мисли ще пресъздадат нашия мозък. Чистите чувства ще пресъздадат нашите гърди и добрият живот ще пресъздаде нашия стомах. Тия сили, които идат от природата, ще пресъздадат всички мускули, те ще създадат нови сили, с които ние можем да работим. Затова се изискват не само практически правила, не само една лекция, но цяла школа. Всеки ден човек трябва да знае какво трябва да яде. Всеки ден човек не може да яде само една храна. Докато детето е малко, майката го храни всеки ден с мляко, но щом започне да израства, тя го храни и с твърда храна. Онези, които малко знаят, трябва да ги храним с твърда храна. Всички хора имат едно механическо разбиране за живота. Всички искат да бъдат щастливи. Щастието на човека зависи от разбирането на законите и живота.

Най-първо, човек трябва да знае защо му са дадени ръцете. Вие имате десет пръста, но не знаете защо ви са дадени. Те представляват двете скрижали с десетте заповеди, които Мойсей даде на еврейския народ. На вашите пръсти са написани десет заповеди Божии. Казват, че Мойсей счупил първия път тези скрижали и ходил още един път при Бога да ги напише отново. Това е вече по духовен начин обяснение. Първият път еврейският народ не е знаел как да се управлява, но и досега още не знае това. Първата заповед, палецът е първата Божия заповед – да възлюбиш Господа, Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. Сега аз ви давам само първата заповед, а другите вие сами ще си намерите.

Кой ще ви даде вашето? Казвам, само силният човек, само умният, само добрият човек може да придобие това, което е негово. Ако ти си разумен, дето и да отидеш, ще си пробиеш път. Запример аз не се интересувам от слабостите на хората, защото, ако се интересувам, ще се опетня. Всяка вечер, като се отделям, аз имам един навик, гледам да се освободя от всички лоши впечатления, които съм добил през деня. Всичко лошо аз оставям настрана, забравям го....

Кой_ще_ви_даде_вашето