Daniela

[Krikada]

Здравейте, 

Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него. 

Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен. 
Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва. 
До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.
Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.
Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И  започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си. 
Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам. 
Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените. 
Мислите ли, че трябва да отида на лекар? 

Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?
 

[Guest Кермит]

преди 2 часа, Krikada каза:

Мислите ли, че трябва да отида на лекар? 

Хей, болните хора ходят на лекар. Ти си здрава. Но виж, че ще ти е полезно да направиш психотерапия, в това спор едва ли може да има. Причината я виждаш сама - макар осъзнавайки деструктивното си поведение, нямаш достъп до ресурсите си,  чрез които ще можеш да участваш пълноценно и качествено в партньорството си, а вероятно и не само там (най-малко с детето също).

Това, което описваш - "Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва. " - в психологията го наричаме игра без край. В случая твоята личност е "въвела" правила за взаимоотношенията с партньора, които обаче нямат "опции" за поведение извън тях. Тези опции ние наричаме метаправила - тоест това са правила за правилата, и когато човек се окаже в една такава игра без край, трябва някаква външна инстанция да въведе метаправила, така че играта без край да приключи. Тази външна инстанция най-добре да е добър психотерапевт. На мястото на приключилата игра, със здрава характерова работа се изграждат нови, "отворени" за самоактуализация правила, които водят до едно пълноценно общуване. 

Тъй като за този процес осъзнатостта рядко стига като ресурси, се налага работа и с подсъзнанието. В нея вещият терапевт ще ти помогне да преформулираш актуалността на поведението си, което да е актуално на контекста - с други думи - адекватно на отношението на партньора. Методологиите, по които това се прави варират много - от игрови методи, до хипнотерапевтични сесии и поведенческо предизвикване.

Всичко това може и да ти се струва малко сложно за проумяване, но имай предвид, че в кабинета, в реалния процес на терапия, нещата изглеждат много по-човешки, простички за правене и достъпни за разбиране. Хубаво е да знаеш обаче, че зад привидната лекота на водене от страна на терапевта, стои сериозна научна аргументация за процесите в ментално-емоционалния свят, които изискват промяната.

Така че - дерзай

 

[Орлин Баев]

Да, какъв лекар, какви пет лева - ако соматичните механици са започнали да "лекуват" амбивалентна несигурна привързаност, изразяваща се в драма куин хистрионни личностови черти, свиркай - с кеф бихме им пращали тълпи от народ... От психотерапия при стабилен, знаещ и можещ психотерапевт имаш нужда. Колко продължителна - зависи от ученето ти, колкото толкова. Между другото или съвсем на място, докато те четях, си казах: Тази жена е уцелила шестица от тотото с такъв стабилен партньор, който спокойно съумява да не се поддава на хистерията ѝ. Тъй като е достатъчно стабилен, за да "не ти вървят номерата", вече съзнаваш нуждата да поработиш с психотерапевт - за да си по-щастлива ти самата, детето и евентуалните ви бъдещи деца, партньорът и да правиш земята по-добро място, като надраснеш детинската си хистеричност до добрите ѝ потенциали!

 

Редактирано Април 12, 2018 от Орлин Баев