JUSTICE Добавено Април 6, 2018 Доклад Share Добавено Април 6, 2018 Здравейте. Аз съм мъж на 30 години. Поводът да пиша е проявата на сериозен и хроничен проблем в един от важните аспекти в живота ми, а именно - любовта, където жъна огромни неуспехи, които ме разстройват и демобилизират, поради които реших да потърся помощ от вас. Имал съм различни връзки зад гърба си - както успешни, така и неуспешни, както повечето от вас. В момента се опитвам да създам нова такава, но постоянно удрям на камък. Тъй като обичам да анализирам ситуациите и често водя вътрешен дебат със себе си, все по-често достигам до извода, че е възможно аз самият, може би напълно несъзнателно, да саботирам връзките и те да не могат да се случат. Какво имам предвид? Срещам ново момиче, което харесвам и решавам да опитам нещо повече от приятелство с нея. Аз съм културен, възпитан и съобразителен човек и подхождам много деликатно. Внимавам да не се натрапвам и да не досаждам. След започването на комуникацията, започват и проблемите. В единият случай, ако се почувствам отхвърлен от жената, се демобилизирам, става ми тъжно и се опитвам да се успокоя с факта, че не можем да се харесаме на всеки, не е и нужно това да се случва, и че ще е най-добре да се пренасоча към друга партньорка. Това обаче не ми върши работа, понеже отхвърлянето ме мотивира още повече и аз искам да бъда точно с тази жена, която съм набелязал, а не с някакъв неин аналог, заместител, или друга. В крайна сметка, след продължително отхвърляне, накрая се примирявам и я оставям, но отново с цената на негативни за мен емоции. Във втория случай, ако усетя някаква взаимност, направо полудявам от щастие. Започвам да се чувствам все едно никога не съм виждал жена и че всичко трябва да се случи бързо и на всяка цена. Не мога да спя от положителни емоции и вълнение, чувствам се прекрасно, слънцето свети по-ярко и небето е по-синьо. Едвам си намирам място. В хода на цялото това вълнение започвам да обсебвам партньорката, да й звъня почти постоянно, да се интересувам какво се случва, да искам почти всичко да правим заедно и да споделяме, да знам всичко, да сме постоянно заедно и т.н. Очаквам същото и от жената насреща, понеже обичам нещата да са взаимни, а не единият да влачи другия на гърба. Всичко това навярно притиска партньорката и изходите са два - или тя абдикира и всичко свършва, или продължава, но с цената на моята демобилизация, защото нещата не се случват както искам. Не че не съм склонен на компромиси, но тук се проявява страхът ми да не би ако не съм достатъчно упорит и целеустремен, тя да ме зареже и остави. Имал съм и такива случаи - ако не съм настоятелен, тя ме приема за несериозен или пък я губя, защото по това време се е "активирал" някой по-настоятелен мой конкурент. В третия случай - ако всичко върви наред и ако тя не приема моята активност като прекаляване, се чувствам супер щастлив, едвам спя от радост и всичко е наред. Има обаче и четвърти случай - обикновено след няколко седмици се "изморявам", цялата ми мотивация и невъзможност да седя на едно място от кеф се изпаряват, често я приемам като даденост и всичко угасва. Анализирайки това, което ми се случва, и четейки сходни материали по темата в нета, както и статията на Орлин Баев за „Болното свързване“, достигам до следните изводи, които пораждат и някои въпроси: 1. Изпитвам страх от отхвърляне, който намира израз в това, че се наранявам и демобилизирам когато няма насрещен отговор на моите любовни усилия, както и когато усещам, че ще загубя жената отсреща 2. Изпитвам страх от изоставяне – „рухването ми“, когато жената ме изостави се дължи на това, че в момента на отхвърлянето се чувствам сам, неоценен, наранен и отблъснат 3. Проявявам зависимо поведение – съвсем категорично чувствам и отчитам, че това как ще се чувствам аз и като какъв ще възприемам живота и деня си зависи от това дали изпитвам споделена любов, дали съм във връзка, дали тази връзка е взаимна и ползотворна по моите критерии, дали ми е хубаво с човека и т.н. Когато си замине той, заминават си и хубавите ми чувства. Зависим съм и по отношение на това дали другият е предпочел да ми се обади или вместо това да изпие кафе с приятелки, без моето участие. Искам да сме постоянно заедно и да ни е хубаво 4. Изпитвам чувство на вина, когато поредният ми опит за връзка и взаимност бъде провален и се окаже неуспешен 5. Поставям знак за равенство между моята самооценка и успеха ми в сериозните/несериозните връзки, както и между интереса и отношението на жените към мен и усещането ми за щастие 6. Опитвам се да имам нереалистични очаквания, които се проявяват в опитите ми да дирижирам другия как точно да ме обича – в колко часа, по колко пъти на ден и колко дни, дали да избере да е сам или с мен, дали да влага колкото мен във връзката и т.н. Всичко това е много странно, понеже аз самият имам високо мнение за себе си. Такова е мнението и на повечето околни. Нещо повече – хората, които ме познават по-малко, дори ме смятат за егоистичен и себичен и още по-странно да позволявам да ми се случва всичко това. Това не важи за жените, които ухажвам, защото и по времето на ухажването, както и след това, ги обгрижвам постоянно, държа се добре и определено не мисля само за себе си. Прочетох и да вторичните печалби от дадено поведение, за да мога да си помогна още повече. Два дни мислих по въпроса, но не виждам каква печалба мога да извличам от това поведение, тъй като определено не съм мазохист. Аз просто много се вълнувам, изпитвам много положителни емоции когато нещата се случват и съответно се отчайвам, когато не се. Любовта заема огромна част от живота ни и не виждам лошо да искам да се чувствам обичан и да обичам. Вероятно проблемът е в начина, по който се случва всичко това. Аз самият също обичам себе си и съм щастлив и сам, но изобщо не толкова, колкото когато съм в еуфорията на любовта и свързаните с нея емоции. Опитвал съм и друго – да се държа на ниво и положение, да не досаждам, да съм една идея по-здравословно дистанциран и т.н., но жените явно са свикнали винаги ние да сме водещата страна и при това положение изобщо не получавам развитие на диалога и/или връзката и нещата отново приключват, което формира в мен още по-големи страхове. Прилагам и няколко пресни примера, случили се през последния месец. 1. Едно момиче ме добави във Фейсбук. Хареса ми, започнахме да си говорим. Разговорът ми допадаше, аз бях активната страна и водех всичко, което не ми харесваше, тъй като тя не проявяваше почти никаква инициатива. Реших да се отдръпна малко, за да дам възможност за ответна реакция – никакво развитие. Прекъснахме общуването 2. Имам друга позната, с която сме приятели от 3 години. Тя също ме харесва, но винаги е пасивната страна. Отдръпнах се малко, обясних й, че ще се радвам и на активност от нейна страна и че всичко това ми е много приятно и реших да чакам – за съжаление отново напразно. След това се активирах и две години й пишех и звънях всеки ден, но тя постоянно ме отблъскваше, въпреки че в същото време твърдеше, че съм готин, интелигентен, че имаме шанс заедно и т.н. В случая голямата упоритост изобщо не помогна. 3. Понеже, оглеждайки се около мен, забелязвам, че „хубавите ябълки прасетата ги ядат“, нарочно експериментирах да се държа като „боклук“ с някои от жените – отново нямаше добър ефект. Тук не визирам хипотезата на някакво насилие или унижение, а по-скоро на проявата на явен егоизъм. Като обобщение на горното – преди време имах връзка, която продължи две години и се разви по сходен на горния начин. Интересното тук, е че я прекратих аз. И е интересно, защото когато се получиха нещата /в началото/, отново изпитах чувството на летене. Само след 1 месец то угасна, приех жената за даденост, започнах да не изпитвам почти никакво удоволствие и чувства, оглеждах се за други жени, исках да изневеря, започнахме да се караме и накрая аз реших да сложа край на това. Фактологията вече е ясна. Въпросът е КАК да се справя с всичко това? Осъзнавам, че греша и че причините са в мен. Нямам намерение да променям жените и света, а искам да променя себе си. Въпросът е какво да направя, защото не искам да допускам да се чувствам като лодка, която се носи по течението и която е изцяло зависима от това кой ще реши да й обърне внимание. В такива моменти винаги се опитвам да се обърна към себе си и да си припомня, че съм си самодостатъчен и не трябва моите чувства да зависят от това, какво е решила дадена жена да предприеме по отношение на мен. Защото ако утре тя си тръгне, или просто избере друго, аз ще се депресирам отново. Но не ми се получава и не се чувствам така щастлив сам, както когато комуникирам с някоя жена и има взаимност. Освен това ме е страх, че ако си стана напълно самодостатъчен, тогава може би ще загубя интерес, ще спра да съм толкова активен, ще чакам повече те да действат /т.е от умрял писмо/ и това ще доведе до трайното ми оставане сам, защото никога досега не съм имал успех, ако аз не съм бил активен и не съм водил парада. Впечатлението ми е, че жените са свикнали винаги мъжът да е водещият и всеки път, когато не съм бил водещ, съм оставал само зрител. Не мога да се помиря с това, което става – имам добро мнение за себе си, сериозен и реализиран човек съм и ми е добре с мен самия, а в същото време някакви жени и ситуации ме контролират изцяло. Това как се чувствам зависи от външни фактори – от това дали жената „Х“ ми се е обадила, дали жената „У“ ме е отхвърлила, дали жената „З“ ме е изоставила. Дори си припомням един от последните ми горчиви опити – запознах се на живо с момиче, тя ме хареса доста, каза, че съм я накарал да се чувства супер и че ще ми се обади пак и че всичко ще продължи – до ден днешен не съм получил никакъв отговор, което отново ме тласна към „пропастта“ на отчаянието, изпитвайки всички гореописани чувства. Искам да променя това. Моля за съвети и насоки, като изказвам най-сърдечни и искрени благодарности. Знам, че вероятно ме чака доста работа, но пред това, което понасям всеки ден, съм готов да работя колкото е нужно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Април 6, 2018 Доклад Share Добавено Април 6, 2018 (edited) Здравей ! Всичко ще се получи едва когато се оставиш на Вселената и живееш. В момента всички тези анализи повече пречат, отколкото да помагат. Простото “Живей си живота” е моят съвет и то да грабиш, защото всеки ден е безценен. Да се отпуснеш и довериш, това е процес, на който всички се учим. Може да ходиш на психотерапия, където ще стабилизираш своята самооценка и няма да имаш проблем с “тя не ме харесва”, защото тогава ще осъзнаваш,че това не отнема от стойността ти като личност. Партньор, който те цени и уважава,това е всичко. Любовта е спокойствие, баланс. Там няма свръх, в нея има хармония. Прочети Вашите слаби места на Уейн Дайър, после може да видиш и Любовта отвъд думите. Животът е прост и прекрасен, живей го ! Редактирано Април 6, 2018 от Василена Христова АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JUSTICE Добавено Април 8, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 8, 2018 Благодаря за съвета. В момета ме измъчва влечение към човек, който не ме цени и уважава и няма взаимност в отношенията и намеренията ни, но въпреки това не мога да престана да съм активен спрямо него и да правя обречени и невъзможни опити, което не ми се отразява добре, но не мога и да спра. Опитвам се да пусна контрола, да не правя нищо /макар че тогава и не получавам нищо и си стоя сам/, но ми е много трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Април 8, 2018 Доклад Share Добавено Април 8, 2018 Здравейте! Искате успешна връзка, но забравяте че е необходимо да изградите добра и съзнателна връзка със себе си. Съвета ми е да потърсите психотерапевт с който да работите в насока развиване на емоционална интелигентност, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване. Успех! Василена Христова, Диляна Колева и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JUSTICE Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Напълно съм съгласен и започвам все повече да мисля по въпроса, защото явно този сценарий ще се повтаря постоянно. Проблемът е, че когато говорим за всички тези неща с близки и приятели, когато чета материали на терапевти, а и дори когато мисля сам по тях, аз много добре осъзнавам "язвите" си - самоподценяване, обвързване на вътрешното чувство за щастие и пълноценност с резултата от външните любовни връзки и хора, недостатъчна способност за себезаявяване, утвърждаване и отстояване, поради скрити под нея страхове от провал, изоставяне и отхвърляне и т.н. Осъзнавам всичко това и все си обещавам, че следващия път няма да го допусна, но когато "любовта" ми завърти главата сякаш забравям всичко. То нали затова е любов - защото няма разумно и рационално обяснение и защото ти "взема ума" преди да си си дал сметка какво и защо се случва. Т.е в спокойно, а не в бурно море, всичко е наред и осъзнато. Дойде ли бурята и разлюлее ли се лодката обаче, сякаш всичко научено изчезва, а преобръщането и потъването на лодката е на косъм разстояние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Истинската любов дава смисъл и пространство за пълноценни отношения и развитие на страхотна връзка. Тя не се случва, когато има неосъзнати страхове, които не са преработени в смелост и увереност. Вие влизате в главозамайващи и изтощителни връзки, защото сте изгубили смисъла на вярата, красивото и хубавото в любовта. Искате добра връзка, но само с искане не става трябва и психотерапия. Успех по пътя на промяната! Диляна Колева и Василена Христова 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 12, 2018 Доклад Share Добавено Април 12, 2018 JUSTICE имаш зависимост, да, към одобрението. Страховете отиват към отхвърляне и провал. Те, трите състояния вървят ръка за ръка. Каквото и да прави жената виждаш, че когато я няма битката за одобрение, става скучна. Дори да се държи само по "твоя" начин. На теб ти е нужна играта - да завоювам, да спечеля, да си докажа, че ставам, после наново. Този цикъл повтарящ се, отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежът ти към одобрение и превъзходство. Тъй като това е болен механизъм той никога няма да доведе до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които те отхвърлят е водено от страха д а се сблъскаш с провала. Интересът към жените не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а търсене на "победата", очакването на отговорите нужни на твоите страхове. По тази причина ти всъщност никога не се срещаш с жената, тя не те интересува, важно е само как откликва на твоите потребности. Това поведение се усеща бързо от самоуверените и добре оценяващи се жени, те може да ти обърнат внимание за кратко. Има други, които играят същата игра с тях ще ти се получава докато на единият му омръзне или си намери нов спаринг партньор. А има и такива, които подобно на теб имат нужда от внимание, одобрение и приемане и ще се поведат известно време по това, което им даваш, те ти стават скучни, не за друго, а защото не ти дават предизвикателството, да губиш, да се бориш, и да победиш. За да излезеш от този омагьосан кръг е важно да преразгледаш и да пренаредиш местата на онова което наричаш "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов" Едва след това ще имаш трайни взаимоотношения. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JUSTICE Добавено Април 13, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2018 (edited) Благодаря, Диана, право в десятката. Ако стремежът ми към одобрение, който взаимодейства и с ниската ми самооценка, бъде променен и бъде поработено върху него, значи ли, че всички игри и страхове ще отпаднат и че тогава тази зависимост ще изчезне? Малко ми е странно, защото нали магията на любовта е именно в това, че тогава губиш рационално обяснение на различните причини, че ти завъртява главата, че искаш да си взаимен с човека и да сте постоянно заедно и че не можеш да аргументираш действията и постъпките си, защото си влюбен и обичаш? Ако това изчезне, къде отива тръпката? Защото нали като изчезне стремежът към одобрение, тогава изчезва и тази тръпка и самото предизвикателство да завоюваш, да има битка за одобрение от другия и да се чувстваш щастлив от това, което се случва? Тогава няма ли всичко да се сведе до ниво "разум" и "рационализъм" и къде ще отиде предизвикателството? И още нещо - ако вече нямам нужда от тази тръпка и предизвикателство и съм си самодостатъчен, няма ли опасност тогава изобщо да нямам нужда от жени? Редактирано Април 13, 2018 от JUSTICE Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Април 16, 2018 Доклад Share Добавено Април 16, 2018 Ерос – истинската, страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. С истинската любов се свързват чувствата на възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост. Агапе – истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно проявяват търпимост към индивидуалните си различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания в миналото и настоящето и на плановете им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа честно в себе си, за да спомогне за развитието на връзката и задълбочаването на интимността. С този вид истинска любов се свързват чувството на спокойствие, сигурност, преданост, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и удобство. Едно бързо сравнение между това, което ние си мислим, че е любов (ерос) и истинската такава (агапе). Нуждата от одобрение и "тръпката" би следвало да са естествени, а не търсени под дърво и камък постоянно - например "Изглеждаш чудесно днес", "Ти си чудесен слушател" , или тръпката от вечеря на свещи, когато приятелката ти е решила да те изненада. Но с тези и без тези неща, вие сте щастливи. Онази тръпка, която ти познаваш и онова одобрение, за което ти говориш, са причината за твоята липса на стабилна връзка, те са мит, легенда, която като намериш, искаш следващата. В тези отношения няма нищо здравословно, те водят единствено и само до напрежение, паника, невроза. Разграничи и осъзнай, после грабни и изживявай....истинската любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JUSTICE Добавено Април 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2018 Точно така. В началото на новия контакт, аз се припознавам в Ерос-а. Все едно е писан за мен. Малко след това преминавам във Агапе, което разбирам и споделям напълно и много ми допада, но проблемът там е, че много скоро след това ми омръзва, приемам за даденост, насищам се и губя интерес. Като се замисля повечето връзки са така - в началото обезумяваш и си в Ерос после вече приемаш, разбираш, даваш и получаваш спокойно, преминавайки в Агапе. При мен проблемът е във вкопчването и в получаването на одобрение на всяка цена, както и използването на връзките и флиртовете като начин да се почувствам важен и значим. Другата причина е, че явно не съм си самодостатъчен и се чувствам самотен, когато не съм във фаза на споделена връзка и взаимност. Доколкото разбирам, изходът е в изграждането на стабилна самооценка, при която няма да имам нужда да получавам лично утвърждаване чрез друг и тогава ще дойде и истинската любов, защото ще е безусловна, без условия, очаквания и проекции от моя страна. Въпросът сега е как да заобичам себе си и да изградя тази въпросна самооценка, както и как да се откача от зависимостта от одобрение? Как да дефинирам и да пренаредя местата на онова, което наричам "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов". Каква е правилната дефиниция? А как да се справя с това, че когато намеря партньор, който ме обича и уважава /дори да не ми омръзне и да съм ОК/, се сривам ако той ме напусне или избере друг вместо мен, тъй като ми е много хубаво като сме заедно и всичко е ОК, но се появява страхът това да не приключи и аз отново да се почувствам самотен и непълноценен. Аз знам, че нейното тръгване не отнема от моята стойност като човек и личност. Продължавам да работя, да съм полезен и всичко да ми е ОК. Но се чувствам празен и самотен, защото нещо, което е било супер и ми е носило много положителни емоции, вече го няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Април 16, 2018 Доклад Share Добавено Април 16, 2018 Психотерапия Успех ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
JUSTICE Добавено Април 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2018 (edited) Василена, благодаря! Започнах да чета книгата на Уейн Дайър, която си посочила по-нагоре. Действа ми много добре и започвам да си давам сметка за много процеси и взаимодействия. Само остава да приложа и практическата част. Днес я изчетох половината и се чувствам супер. Можеш ли да ми препоръчаш други подобни книги, посветени на самооценката? Редактирано Април 16, 2018 от JUSTICE Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Април 19, 2018 Доклад Share Добавено Април 19, 2018 Бог пътува винаги инкогнито, Бог никога не спи, Тънкото изкуство да не ти пука, Любовта отвъд думите, Животът може да е чудо. Все чудесни книги Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.