В надвечерието на Великата жертва

[avuso]

ХРИСТОС

 

За Неговото естество светът все още спори:

Дали е Божи  Син, Адепт или Благословен Учител.

Но да познае Истината може само този,

Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал.

 

Със мисията си да носи на Земята Благодат

Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал,

когато Златният телец със своята отровна смрад

сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал.

 

Той слезе сред света, ала светът Го не прие,

Макар и че очакваха от много векове Спасител.

Възвърна правото на грешните човеци да са Богове,

След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител.

 

 

Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща

Извърши много чудеса и хиляди нахрани.

Над морските вълни и ветрове показа си властта

След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани.

 

На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина.

На унижените и страдащите отреди блаженство.          

Отдавайки живота си  на кръста, победи смъртта.

Показа пътя стръмен към духовно съвършенство.

 

Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща

Ако успеем да обичаме и своите, и враговете.

И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата

Ако на гладните и жадните от своето дадете.

 

Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан

С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата.

Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам

Се бяха врекли за слуги на Сатаната.

 

Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико,

Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята.

И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го”

Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.