Как да срещна правилния човек?

[fede123]

Здравейте!

На 27 години съм и имам огромен проблем. Страшно затворен човек съм и трудно общувам с останалите. Досега съм имала две връзки, но не и нещо сериозно. Още изпитвам симпатии към последното момче, с което бях, но за мое съжаление той вече си има друга приятелка и мисля, че трябва да забравя за него. Моля ви за съвети как да срещна правилния човек, защото "тъпча" на едно място. Изпитвам страх, когато се запознавам с нови хора и живея доста самотен живот. Благодаря ви!

[Василена Христова]

Здравей ! 

Първото нещо, което би било добре да направиш, е да поработиш върху самооценката си. Когато правиш това, в процеса на работа придобиваш самоувереност. Стабилността на общуване, която изграждаш с твоя психотерапевт в процеса на работа, те учи, как да изграждаш устойчиви взаимоотношения, и така започваш да изграждаш такива и с останалите хора.

След това, при ясна представа, коя си, какво искаш да правиш, знанието, че заслужаваш да си с човек, който те обича и цени, автоматично ще те насочи към общуване с такива момчета, а оттам и към връзка, която да ти носи щастие и любов.

Любовта идва в живота ни, когато преди това сме се научили да обичаме себе си - своите плюсове и минуси, своите слаби и силни страни, и се приемаме точно такива, каквито сме. Външните отношение не могат и не би следвало да са източник на нашето щастие. Така ставаме зависими.

Пътят на самоусъвършенстване е малко труден понякога, но си струва - започнеш ли да усещаш малки неудобства - на прав път си. Чупиш навика и развиваш нови умения и качества.

Въпрос : Отнасяш ли се към себе си така, както би искала да се отнасят към теб другите?

Препоръчвам ти Вашите слаби места на Уейн Дайър, както и книгите на Луиз Хей. 

Поздрави!

[iti]

В 4/3/2018 at 23:15, fede123 каза:

Страшно затворен човек съм и трудно общувам с останалите.

Моите наблюдения са точно обратните... "Отворените" не могат да общуват с останалите. И карат по една готова програма повтаряйки заучени фрази. Извън нея, могат само да мълчат и мигат "умно"... Тъй като обаче са мнозинството, между тях си изглежда да "работи"... "Изглежда", защото всичко е фасада, докато някой не мигне. Мигнеш ли, и всичко се срива... Това за мен би бил ужасен живот, но в крайна сметка всеки си го живее както си го разбира...

Единственият начин да срещнеш "правилният", е като ти се превърнеш в него и се "срещнеш" със себе си. Всеки извън теб ще е "неправилният", чийто единствена функция е да те накара да се замислиш за себе си... Колкото по-лоша представа имаш за себе си, на толкова по-кофти хора ще попадаш. Обратното не е вярно обаче, защото идеални хора няма. Ако човек има достатъчно добро отношение към себе си, то той самият трябва да се превърне в този идеален човек с който иска да живее. Да чака това от някой друг е... твърде нереалистично...

За тъпченето на едно място, в някаква степен може да изглежда така. Но това което изглежда и като движение, е често напълно безцелно, просто безсмислен шум. Човек трябва да може да озаптява егото си, което е част от този шум и изисква от него "да става нещо". Не че препоръчвам чак това, но го смятам за интересно. Как човек да намери собственото си темпо в хаоса:

 

[Кон Круз]

"Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник - от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратното. Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност."

Дънов, 19 януари, 1919 г. София.