367. Най-лесното - Утринно Слово, 8 март 1942 г.

[Донка]

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета четиринайсета глава от евангелието на Йоана, отначало до осемнайсети стих.

„Кажи ми Ти истината“

В света има нещо, което спира хората, то е еднообразието. Паякът, ако видиш, прави една и съща паяжина, качва се горе на паяжината, чака. Свинята, като иде някъде, рови; където иде, ще си покаже занаята, ще разбъчка всичко. Някое куче, като влезе, току ще залае, има-няма време ще залае. Един и същ занаят. Туй еднообразие е в индивидите, а е разнообразие във видовете. Еднообразието е в индивидите, в проявите и видовете на същите същества има едно разнообразие.

Сега има една работа недовършена. Миналия път четохме една беседа до петнайсета страница, сега ще я прочетем от петнайсета страница до края. (Един брат прочете от петнайсета страница беседата „Делата Божии“. Тя е от книгата със същото заглавие.)

Когато Бог създаде човека, го създаде в райската градина.

„Духът Божи“

Утринно Слово:  367. Най-лесното 8 март 1942 г.

Задачата е ние да прославим името Божие на земята.

„Отче наш“

Цитат

 

В любовта най-големият студ е малка хладина и най-голямата горещина е малка топлина. Така тя ги превръща, няма в нея тия контрасти, да те измъчват. Най-лошите работи любовта ги превръща. Казвам, ако ние приемем тази любов, всичките противоречия, които съществуват вътре в нас, тя ги премахва. Ако не се премахват, показва, че не сме приели тази любов, която премахва.

Сега някои от вас искат да знаят в оня свят какви ще бъдем, мъже или жени. Какво разбирате под думата мъж. Мъж е, който чука камъни. Под думата жена разбирате, която пере. В оня свят нито камъни ще чукаш, нито ще переш. Такива занаяти няма. Ако разбирате, ако вие под думата мъж разбирате един човек, който носи светлината, ако под думата жена разбирате един човек, който носи топлината, то е на място, понеже топлината е необходима за растенето и светлината е необходима за простора. Без светлина простор не може да има, светлината носи простор за хората. Топлината носи реализирането на тази свобода, да опиташ свободата в себе си. Защото, ако не носиш топлина, ти не можеш да се движиш. Ако нямаш светлина, ти в мрак ще бъдеш. Светлината ще те освободи от мрака, топлината ще те освободи от онова инертно състояние на материята, замръзването. Ще бъдеш свободен да ходиш както искаш.

Най-лесното 

 

Редактирано Март 31, 2018 от Донка

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

 

...Първият подтик на любовта, то е да се прояви животът. Че в какъвто и да е смисъл ти да проявиш любовта, то е Божествен подтик. Тия подтици стават по хиляди начини. Ти имаш подтик към водата, тя ти дава подтик. Ти имаш подтик към храната, към всичките плодове. Каквото ядеш или каквото чувстваш, то са все подтици. Всичките тия малки подтици ги отхвърляш и очакваш нещо. Казвате: „Да дойде Христос.“ Че как ще дойде? Че Христос дошъл. Дето се бият германците, то е Христовият гняв. Понеже дойде любовта в света и хората не я признават, след любовта иде боят.

Аз да ви приведа простия пример. Бащата казва на сина си: „Слушай, трезвено да живееш. Ако ме слушаш, ще имаш всичкото мое благословение, ще те милвам, ако не ме слушаш, ще има дърво.“ Синът не знае какво нещо е дървото. Отива, напива се. Бащата взема тоягата и започва да го налага. Защо го налага? След като го налага, казва: „Олеле татко, не ме бий, още веднъж няма да пия.“ Пък щом има вино, има и дърво. Сега хората не може да видят, че един неестествен живот произвежда войната. То е напиване. Тия хора защо се бият? Бият се за нищо и никакво. Напили се, искат да завладеят земята. Да владееш, в пълния смисъл, значи да обичаш нещо. Бог, Който създаде света с обич, даде на човека свобода, казва: „Ще създадеш с любов, както Аз създадох, ще управляваш с любов.“ Ако някой се напие, ще го биеш с едно дърво, музикално ще го биеш. Ще знаеш къде да удряш.

Запример, ако удряш музикално на крака, е „до“. Седемте тона ще ги поставиш на човека. „Си“ е горе, главата. Седем удара, музикално ще биеш. После, ще има две прави линии, няма да бъде силен ударът. Целите тонове ще бъдат на силните места. На краката хубаво ще удряш. Малко по-горе, под коляното, е „ре“. После, на бедрото горе, близо до задницата, е „ми“. Природата постоянно ни пердаши. То е от неразбиране. Дойде някой, свил се кракът му от бой. Той си свил крака, защото го бият. Защо? Защото не знае да вземе „ре“ или „до“. Стария метод, фалангата: като не вземе „ре“ правилно, постоянно го бият. „Ми“ не може да вземе, бой има в горната става, огъва се. Като вземеш „ми“, болката дойде в кръста. Там е „фа“, той започва да се огъва. Трябва да знаеш как да разбираш.

Та казвам, когато ние разбираме ония методи, които Господ вложил в света, във всяко едно отклонение от правия път не се чувстваме на място, едно вътрешно недоволство чувстваме, една вътрешна болка. Недоволен си ти от себе си. Защо си недоволен? Не си постъпил както Господ иска.

Защото помнете, че всеки един от вас дава начина, формата, как да те обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Да ви приведа един пример, един анекдот из българския живот; не зная дали е верен, не съм проверил.

При Освобождението на България на един българин се разболяла жена му от треска. Отива при доктора да иска цяр. Той бил много сприхав, нервен. Казва му: „Жена ми е трескава.“ „Трескава ли е жена ти?“ Удря му две плесници и казва: „Да си вървиш.“ Мисли си: „Бамбашка доктор. Даде две лекарства.“ Отива си вкъщи и дава едното лекарство на жена си, удря ѝ една плесница, казва: „Докторът ми даде две лекарства.“ „Какви са?“ Удря ѝ една плесница. Тя казва: „Стига едното.“ Като ѝ удря плесницата, тя оздравява. Той задържал едното лекарство. След като оздравяла жена му, след три–четири месеца, взема два коркоя, занася ги на доктора да му благодари, казва: „Господин докторе, дойдох тук и ти ми даде две лекарства; едното като дадох на жена си, тя оздравя, едното го нося назад.“ Лекарят забравил и казва: „Ще го дадеш, разбира се.“ Удря му една плесница.

Помнете, ние даваме формите и начините как да постъпят с любовта спрямо нас: както ние ще постъпим, така ще постъпят и с нас. Примерът е малко груб, но принципът е верен. Каквото правим в света, ще ни се върне. Затуй в земния си живот да постъпваме във всеки случай добре, според законите, които Бог изисква. Ние може да имаме един красив живот. Трябва да изправим миналия. През хилядите поколения имаме много черти да изправяме, редица черти има да изправяме: да изправим нашето лице, да подигаме тялото, да изправим очите си, ушите си, пръстите, да турим нови линии. Ние сега имаме съвсем извратени мисли. Мислим да идем в оня свят да видим Христа. Ние мязаме на един англичанин, който се хванал на бас с един американец, че при един милиардер може да иде в дома му и да се разговаря с него за пет минути. Хванали се на бас за двеста и петдесет английски лири. Отива при милиардера и казва: „Може ли да ми дадете пет минути?“ Той му казва: „Всяка минута ми струва пет лири.“ Казва: „Добре.“ Отива при него, пита го милиардерът какво иска. Казва: „Дойдох да ви видя.“ Гледа на часовника и казва: „Вашето време струва скъпо, всяка минута пет лири. Мене ми струва много повече. Аз се хванах на бас, че може да ви посетя за пет минути. На вас те струват двайсет и пет лири, а аз се хванах за двеста и петдесет лири на бас, значи моите пет минути струват двеста двайсет и пет.“..

Най-лесното

[Розалина]

Цитат

Ако във всичко онова, което вие вършите, не прилагате любовта, ако във вашите работи не прилагате любовта, то всичките работи са безпредметни. Всичките работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование. 

Най-лесното