Не мога да се справя със ситуацията си

[Airborne]

Здравейте,

дори не знам как да започна...

В средата на тридесетте съм и имам нужда от помощ. Най- доброто, което мога да направя е да нахвърлям това, което основно ме тормози. Прочетох някои от темите и искрено се възхищавам как хората успяват да диференцират проблемите си.

Намирам се във връзка, в която не се чувствам добре и искам да прекратя, но не намирам сили. Имам чувството, че се намирам в лудница. Живея в абсолютен цирк, където съм принудена да се усмихвам и да изглеждам доволна. Всичко е фалш. Човека до мен отказва да обсъжда лични проблеми, а връзката ни изоблиства от такива, като основният е липсата на интимност. Не иска и да се разделим, вече опитах. Страх ме е от него, никога не ме е тормозил физически, но е имало забележки за шамари, които не знам дали са били на шега, защото не знам кога се шегува. Почти не мога да разчета емоция в него. Не знам кога е сериозен и кога се шегува. Виждала съм го ядосан на майка му, с която комуникацията е основно крясъци. Изглежда като невменяем с изцъклен поглед и размахващ ръце. Има история на физически тормоз в семейството. Баща му е биел майка му. Тормозел е психически и него, и брат му, и сестра му. Живеем в чужда държава, не мога да преценя до колко страховете ми са основателни. Не знам какво да очкавам от този човек.

Не намирам покой, непрекъснато съм напрегната. Чопля кожата на лицето си до състояние на рани. Ръцете ми треперят без видим причина. От скоро си гриза кожичките на ръце. Не мога да спра да се тъпча, напълнявам, не се харесвам. Не прекъснато ми се реве. Не мога да спра да се самосъжалявам. Не мога да спра да се връщам към миналото си. Изпитвам гняв към майка ми и баща ми, към партньора ми, към себе си. Мразя всичко и всички. И искам това да спре. Напоследък имам самоубийствени мисли.

Свикнала съм да решавам проблемите си, а сега просто не мога. Това чувство на безсили ме побърква. Имам базови познания по психология. Майка ми е учила психология, но не практикува поради загуба на член от семейството. Мога да стигна до там, да знам, че имам проблем, но докато преди се справях, сега не мога.

Чета „Емоционалната интелигиентност в момента„, но не мисля, че само четене ще ми помогне.

Имам нужда от специалист, който би работил онлайн, колкото и трудоемко да е.

 

 

[Орлин Баев]

Чужбина, липса на интимност емоционална и сексуална, вероятно... Да, основен фактор за жената, влияещ силно на емоционалността, са партньорските взаимоотношения. Ако са некачествени и невротични, потискат - особено ако вече има вътрепсихични предпоставки, професионални и социални липси.

А имате ли приятели, приятелки, деца, хоби, спортувате ли, работите ли, стремите ли се към осъзнати и искани истински цели? Общувате ли с хората наоколо - съседи, колеги, участвате ли в общност, в която да споделяте емоции, общи разбирания и взаимопомощ? 

Разкажете още за взаимоотношенията с партньора ви, за социалния си живот, както и накратко за себе си.

[Airborne]

Имам една по- близка приятелка българка, с която говоря. Тя има сходни на моите проблеми във връзката си. Излизаме всяка събота само двете от половин година на сам. Това помогна до някъде, а именно да обърна внимание на външния си вид.

Имах близко приятелско семейство от местните, но напоследък не поддържаме отношения. Жената е заета със семейни проблеми, а и като цяло с партноьрът й ме ползват за посредник във взаимоотношенията си, от което аз се опитвам да страня. Не искам да се меся и отношенията ни охладняха.

Занимавам се с йога, работя физически труд и за друго нямам сили. Свиря на пиано, чета книги- предимно фантастика.Напоследък захващам и популярна психология за взаимопощ, но ми е трудно да се концентрирам. Не мога да намеря адекватна социална среда на този етап. Има няколко от местните, с които обичам наистина да общувам, но живея в Норвегия, а скандинавците са доста различни от нас в много отношения и контактите, колкото и да се интересни са нетипични.

Поставям си цели, но не мога да намеря достатъчно мотивация да ги постигна. Става бавно.

Нямам деца, това е и един от основните фактори, който ме фрустрира. Партньорът ми отказва секс. Така е от почти началото на връзката ни. Заедно сме от шест години и половина. Когато се появи проблема със сексуалните ни отношения повдигнах въпроса по- възможно най- деликатния начин. Тогава той ми обясни, че секса за него не е важен и предвид, че тогава демонстрираше качества, които аз намирах за по- важни, реших, че компромиси са възможни. Нещата продължиха с липса на инициатива от негова страна, за това взех нещата в свои ръце, но се сблъсках с нежеланието му. Твърдеше, че съм неопитна, свенлива, не го предразполагам.В момента, в който посягах към него с някакъв сексуален намек него го заболяваше главата, корема, крака и прочие.Твърдеше, че му липсва любовна предига, помолих го да ми обясни какво има предвид или най- малкото да ми покаже. Лека полека да се научим да бъдем заедно. Имаме десет години разлика и предполагах, че от там може да идва основно проблема, освен от разликата в темперамента ни. Аз съм експанзивна, а той е мълчалив. Естесвено накрая реших, че не го привличам и го попитах открито. Той каза, че го привличам, просто не го предполагам. В този кръг се въртях около три години, докато не заминахме за чужбина при семейството му, с което живяхме около осем месеца докато не се изнаесохме насилствено. Средата не беше адекватна, беше травмиращо преживяване. Сестра му не ме харесваше и изпадаше в истерични кризи. Майка му вървеше непрекъснато след мен, до момент да ме проверява в тоалетната. Не можех да й кажа нищо, защото ме обвиниха, че се държа грубо с нея. Сетра му и мъжът й ни караха да стоим с тях в хола и да излъчваме доволство, след непрекъснатите крясъци и назидателно отношение. Държаха се с нас като с деца. Учиха ме на логично мислене и как се пуска пералня.

Месец след като се изнесохме, сестрата изхвърли майката при нас. Остави я пред вратата ни и си замина. Майката продължи с неадекватното си поведение и след като говорих няколко пъти с нея по няколко часа и не постигнах успех, помолих приятеля ми да говори с нея. Той ми каза, че той няма проблем с майка си, аз имам и да се орпавям. Това беше и момента, когато аз спрях да се боря за тази връзка. От тогава нещата вървят надолу, до преди два месеца когато поисках да се разделим, той започна да ме уговоря да не го правим и проведохме единствения смислен разговор за тези шест години и половина. Получи втори шанс и нищо не се промени, освен, че твърди, че той проблеми със сека няма, аз имам.

Не мога да намеря общ език с партньора си, той или сменя темата, или ме напада, или се извърта. Уморих се да се опитвам.

Той няма желние да общува с никого, намира за загуба на време. Обича да стой пред телевизора. За него перфектната връзка е когато двамата души не си говорят, а се гушкат пред телевизора. Обича да се гушка, нещо което на мен на този етап ми е опротивяло, вижда ми се изкуствено.

 

За себе си мога да кажа, че оцелявам. Мисля, че това най- точно ме определя.

Имах проблеми с наркотици ( комбинация от глутетамид и кодеин) в пубертета, вследствие на семейните скандали на родителите ми, който бяха в следствое на пробемите на баща ми с алкохола. Минах курс на лечение не посегнах към твърди наркотици отново. Година след лечението, баща ми намери някакво мое скривалище, за което бях забравила, не ми повярва, че не употребявам отново и ме наби за пръв път в живота ми ( майка ми ме биеше и ми креще за оценки). Направих опит за самоубийство, беше ми писнало.

Майка ми започна да учи психология и нещата у дома се норамлизираха, установихме стабилна връзка с нея. Нещата вървяха добре докато една сутрин не намерих трупа на брат ми в една река. От тогава следващите години го изкарах като възрастния в семейството, като патерица. Имах период от няколко години на злоупотреба с алкохол и стимуланти ( амфетамини). В този период имах опустошаваща около три годишна връзка с патологичен лъжец. Прекратих я. Имах друга връзка след това около година, от която нищо не излезе. Един ден срещнах сегашният ми партньор, който изглеждаше стабилен и уравновесен и тогава реших, че най- накрая ще намеря покой. Но уви не стана така.

Когато се случи инцидента с брат ми майка ми тръгна по терапии, концентрира се около себе си. До ден днешен аз, баба ми и баща ми сме виновни за всички злини в живота й.

Аз също имах консултация с терапевта й. Той ме насочи към друг. Обясни ми причините. Другия терапевт прецени, че съм за група, а не лични сеанси. Групата се разпадна. Прекратих терапиите. Реших, че и сама ще се оправя.

Бях много близка с брат ми, от тогава имам проблеми с доверието към абсолютно всички. Не мога да кажа, че на този етап имам човек, който да ми е толкова близък. Оставала съм разочарована.

Имам проблеми с поставяне на граници и не мога да разбера кога хората са фалшиви и кога откровени.Това ме кара да държа хората на разстояние.

Когато бях на лечение от зависимост бях прегледана от психиатър и тя каза, че съм в аутистичния спектър, но нямам идея какво значи това. Психолога, с когото също имах няколко срещи прецени, че проблема не е в мен, а в родителите ми, с което майка ми не се съгласи и прекрати сеансите.

Стана дълго естествено. Нямах желние да минавам отново през всичко, но си давам сметка, че няма друг начин.

Искам да се чувствам добре в собстената си кожа. Дори не знам от къде да започна. Омръзна ми да крепя образ, че съм добре, защото не съм.

 

 

 

[Орлин Баев]

Когато си с хората, чувстваш ли ги? Как си към животните, природата - усещаш ли ги, можеш ли да ги обичаш? Като по-малка, преди и досега, изпитвала ли си емпатия - като видиш страдание, отвътре трепва ли ти, събужда ли се желание за помощ? 

[Airborne]

Да, чувствам ги и това ме натоварва, за това и избягвам контакти с твърде много хора. В по- големият процент от случаите едни взаимоотношения се превръщат в константно споделяне на проблеми от другата страна, което в крайна сметка ме отблъсква. Направило ми е впечатление, че хората се чувставт изключително удобно в компанията ми да споделят проблемите си.

Като цяло не обичам хората, намирам ги за егоистични и жестоки. Единици са тези, които съм срещала през живота си и те да не са притежавали по- горе посочените качества. С течение на времето мисля, че се превръщам в мизантроп.

С животните ми е по- лесно, обичам животни. Те са много по- ясни в намеренията си и израза на това, което ги вълвнува.

Обичам да съм сред природата. Спокойно е и красиво.

Да, ако видя някой да се мъчи помагам. Много често без да са ме молили. Не разбирам, хора, които не помагат на някого изпаднал в беда, или подминават.

Като дете ми беше трудно, защото имам кривогледство, което или отблъскваше децата в детската градина или водеше до неспирен поток от подигравки. Мисля, че тогава намразих хората.

Помня, че имах един кратък период около седем- осем годишна възраст когато тормозех котакта на баба ми и убих един заек докато си играех с него. Но тогава ми обясниха, че и те са живи и тях ги боли. Повече не се е случвало да причиниявам болка на живо същество, умишлено.

[Орлин Баев]

Не виждам никакъв аутистичен спектър тук, а дълбоко наранена нужда от любов, доверие и себезаявяване. Плачеш за любовта, която ти липсва. Любов от самата теб към самата теб - доверие от теб самата към теб самата, самоприемане и себехаресване. Вземането на дрога е подтиквано от същата емоционална празнина, една жадна за любов празнина. Поради нея ти е трудно и да се заявяваш, да поставяш граници, да се уважаваш и вземаш зрелите си решения. С психолога ти ще работите по запълване на тази празнина с любов, по здравото ти присъствие в живота. Имаш нужда от добро планиране, връзка с реалността, здраво себеуважение и насочване на агресията по добър начин навън чрез висока мотивация, все по-стабилно доверие в себе си, а оттам и в живота и дълбинно доброто в хората. С психолога ти ще осъзнавате и променята мисленето сега, ще проследявате базисните ти вярвания и корените им в автобиографичната ти памет и ще пренаписвате спомените и себеусещането ти, ще потъвате в медитация, ще се учите да уповавате на Бога в сърдечна молитва и жива вяра, прехвърляща се като вяра в самата себе си. 

Докато текат сесиите с терапевта ти, все повече ще виждаш, че променяйки вътрешната си ситуация, си способна да променяш и външната. Ще осъзнаеш, че искаш активен социален живот - добри приятели, съмишленици, клубове по интереси, спортове, известен хранителен режим и себевладеене. Ще започнеш да осъзнаваш, че "каквото повикало, такова се и обадило" -  когато промениш програмите в себе си, вече започваш да знаеш, че в този и следващия миг, все повече уверено крачиш в живота си - искаш любов, обичаш се и тогава намираш такава и отвън. уважаваш се и се появяват хора, които те уважават. Поставяш си здравите граници спокойно и тогава се оказва, че приемайки се, си приемана от околните естествено. Каквото в теб, по един или друг начин се реализира и около теб, с твоя активна помощ. Да, мъжът ти е студен, асексуален, а роднините му такива каквито са. Когато все повече се уважаваш и цениш, вече любовта тече през теб отвътре, а когато някой не отговаря на стандартите ти естествените ти нужди от сърдечност, разговор, близост, имаш смелостта да  промениш ситуацията си, защото си променила себе си. Да, Норвегия е пълна с подобни студени хора... Това обаче не означава, че ако си в Италия, България или Мексико, ситуацията ти няма да се повтори, макар и по различен начин, ако не поработиш п себе си, променяйки се в себеобичаща се и себезаявяваща се жена! 

Тук в този сайт пише колегата Андрей Филипов, който също е живял доста години в Норвегия - свържи се с него за онлайн сесии. Успехи от мен от сърце!

[Airborne]

Благодаря за отделеното време и ангажираността!

Адмирации към Вас и колегите Ви за алтруистичното, безкористно начинание!

Ще се свържа с Андрей Филипов.