Ели

[Felix93]

Здравейте!

От известно време усещам, че имам проблем. Мисля че се отвращавам от мъжете, по скоро от българския мъж или по-точно от манталитета му (и не, жени не ме привличат или нещо такова) ... Лятото работех по морето и виждах, как българският мъж си личеше от км. Вървят си двойка чужденци, задминава ги някаква група българи с изразите "Ей тая къв як гъз има само за .... '' с извинение. Цялото това нещо в българският мъж някакси почна като че ли да ме отвращава. Аз съм необвързана, страхотно се чувствам сама и за момента не търся връзка. Не знам, може да ви звучи смешно,  но само при мисълта, че някой ще започне да ме сваля ми става гнусно. Може в действителност да не е така, но така го чувствам...

[Орлин Баев]

То верно има доста типове, които пекаляват с простотията... Ама има и доста просто се кефят нормално на жените без да се изцепват вулгарно. Подобно отношение го има и в Италия и в Испания и латинска америка и т.н. Вулгарноста - да, тъпа е действително. Но, по-мекият и нормален интерес е изцяло в реда на нещата. Повечето жени дори си търсят вниманието, а вече докъде озволяват, си решават. Относно реакцията ви - или сте станала много духовна, или са се събудили ваши собствени вътрешни нагласи по отношение на междуполовите отношения, които досега са дремели. Как се отнасяха мама и татко помежду си, имаха ли топлина и нормално гушкане пред вас? На вас даваха ли ви гушкане, близост и милувки често? Kакво ви говореха относно секса, близостта, интимността? Баща ви как се държеше с майка ви и тя с него?  Имате ли братя и сестри и помежду ви какви отношения имаше?  В училище какво се случваше между вас и момчетата? ...

Редактирано Март 23, 2018 от Орлин Баев

[Felix93]

Здравейте!

Благодаря Ви за отговора. Ами, аз съм израстнала без баща... Родителите ми са разведени, още като съм била бебе.  Може би, (поне аз така си го обяснявам) понеже съм израстнала без мъжката част, се чуствам по-добре сама. Не знам, и аз не мога да си го обясня, но когато съм във връзка, все едно не съм себе си. Или пък просто не съм срещнала подходящия... А относно въпроса Ви за разговорите с майка ми на сексуална тема - такива нямаше. Никога не съм усещала да имам нужда да говоря за това с нея. По принцип за тези неща не и споделям, споделям с приятелки. Братя и сестри нямам, едно дете съм. В училище съм имала някакви зарибявки, детски работи, но почти всички са свършвали по един и същи начин - аз бях наранената. След училището долу горе същото, но сега вече като по зряла, съм по-скептично настроена към мъжете и не ми се занимава с никой. Като че ли в ученическите ми години ми беше готино да имам приятел, а сега ми е по-хубаво да съм сама.

[Орлин Баев]

Как майка ти се отнасяше към биологичния ти баща? А към мъжете въобще? Като думи, но и зад думите, като настройки. След раздялата с баща ти, майка ти живяла ли е с други мъже, какво се е случвало в тази посока? Мислиш ли, че майка ти обича мъжете? 

[Felix93]

Какви мислите, че са отношенията им, след като човекът ни е изоставил? Адски зле, естествено. Аз нямам и нужда да са добре нещата с него... Не го чувствам като баща, той за мен е един непознат човек, от когото нямам нужда. В момента майка ми си има приятел, но не живеят заедно. Дали майка ми обича мъжете? Хаха, ами не знам, предполагам обича човека до себе си.

[Орлин Баев]

преди 38 минути, Felix93 каза:

Какви мислите, че са отношенията им, след като човекът ни е изоставил? Адски зле, естествено. Аз нямам и нужда да са добре нещата с него... Не го чувствам като баща, той за мен е един непознат човек, от когото нямам нужда.

Неслучайно питах именно тези въпроси. Мисля, че майката с отношението си към бащата транслира отношението на дъщерята към мъжете като цяло и още повече, към евентуалния партньор. Когато майката е емоционално интелигентна, познава себе си и психологичните закономерности, знае това, умее да прощава, да обича въпреки и зад поставените външно граници или раздяла. Тогава през зрелостта си предава на дъщеря си хармонична настройка и зряло отношение към  мъжете и партньора. 

преди 15 часа, Felix93 каза:

за разговорите с майка ми на сексуална тема - такива нямаше.

Нормално е да има. Понякога разговорите на тази тема липсват не поради пуританска скромност, а защото сексът е част от интимната, емоционална близост с противоположния пол. Когато в подсъзнанието на майката живее емоционална болка и защитна агресия към бащата, липсата на разговори за интимността се явява част от това нараняване. Някой ще каже: "Ама той е такъв и такъв...". Какъвто и да е, баща е - поставени са здрави граници, има раздяла. Оттук насетне дълг на майката е да преработи собствените си наранявания, за да предаде на децата здрави нагласи. Защото каквото живее вътре в нас, такова привличаме извън нас. 

преди 15 часа, Felix93 каза:

Братя и сестри нямам, едно дете съм.

Масова ситуация в България... В случая, липсата на сиблинги се добавя към цялата картина. Когато ги има, детето се научава да споделя, да жертва здраво, да се грижи, да изтърпява от любов, да изпитва чувство на общност...

преди 15 часа, Felix93 каза:

Не знам, и аз не мога да си го обясня, но когато съм във връзка, все едно не съм себе си.

Когато си във връзка, наистина не си тази относително свободна от коментираните несъзнавани вярвания личност, която наричаш себе. Защото се задействат несъзнаваните ти програми, свързани с нараняване, злоупотреба, отхвърляне, изоставяне, пошлост и т.н., които сублиминално поддържаш спрямо мъжете. Когато все пак се появи партньор, те се активират с още по-пълна сила. 

преди 23 часа, Felix93 каза:

само при мисълта, че някой ще започне да ме сваля ми става гнусно.

Надявам се, прочетеното вече преминало през когнитивния ти капацитет и надявам се, високата ти емоционална интелигентност и самосъзнателна способност, вече те навеждат към осъзнаването на тоталната ирационална и неотговаряща на реалността субективност на възприятието ти по отношението на мъжете, в следствие от заложените в теб некачествени програми спрямо тях. Не че мъжете са всичките прекрасници - всякакви са. Но, когато носиш тези програми, първо ще имаш склонност да филтрираш възприятието си така, че да забелязваш преобладаващо такив амъже и тези мъжки качества, които резонират с програмите ти, второ, автоматично ще дисквалифицираш позитивните качества и индивиди, трето без да искаш, ще се привличаш именно към такива мъже, подобни на описвания мъжки образ в теб, четвърто, като на пружинка, автоматизирано, когато си във връзка, би се държала така, че вярванията за гадост да се случват.

преди 15 часа, Felix93 каза:

почти всички са свършвали по един и същи начин - аз бях наранената.

Виж по-горе.

преди 23 часа, Felix93 каза:

Цялото това нещо в българският мъж някакси почна като че ли да ме отвращава.

Българският мъж е всякакъв - има супер точни, има бай ганьовци, има тъпи, има умни, има вулгарни, има интелигентни и фини, има силни и на които може да се разчита мъжкари, има и женчовци - има всякакви. Въпросът не е до българският мъж, тъй като такова животно няма - има индивиди с разнообразни качества. За заложби, живеещи в теб, които в себе си не съзнаваш, не виждаш и дори не искаш да видиш става дума. Заложени програми, които имат склонност да се самоподдържат, самореализират, да те карат да виждаш света през тях, да ти казват, че те защитават, че те са ти и нямаш други опции, освен да ги слушаш и им вярваш сляпо, както така или иначе сега правиш и досега си правила...

преди 23 часа, Felix93 каза:

Аз съм необвързана, страхотно се чувствам сама и за момента не търся връзка.

Това е маладаптивната ти, невротична "защита", бягане от задействането на болезнените програми в теб. Бягане, което рационализираш (извиняваш) пред себе си по гореказания начин. За известно време ще се чувстваш добре, но колкото повече време минава, ще установяваш, че въпросните програми все повече се задействат, разширяват ареала си на пречупване на възприятието и мисленето ти, а оттам на емоционалната ти реакция през тях. Ако сега са само към мъжете и предимно към партньорите, след време, ако не ги преработиш психотерапевтично, биха имали склонност да се разширят до все повече социални ситуации и сфери, правещи те мрънкаща и обвиняваща другите и света за нещастията си, които всъщност си причиняваш сама... 

Има справяне, не е трудно, стига да го искаш. 

[Felix93]

Разбирам и в някои неща сте много прав. Ще се опитам да се справя с този мой, ако мога да го нарека така, проблем и да не съм толкова скептично настроена към противоположния пол. Искрено ви благодаря за отделеното време!