Цигари

[Elektra]

Здравейте!

Искам да питам, доста съм чела, но ми трябва професионално мнение. Кое е най-адекватното поведение на близък спрямо някой, който започва вреден навик, животозастрашаващ? Става въпрос за цигари. И става въпрос за много близък човек. Млад, но не тийнейджър, който иска да се впише. Просто напрегната професия, явно напрежението започва да си казва думата, така си мисля аз, така го тълкувам аз. А защо искам да се намеся ли? Защото държа на него. Защото да, може утре да ни блъсне кола,  и знам, че от всичко се умира, но, мамка му, нали се стремим и надяваме да живеем дълго и щастливо и да сме здрави. Това е, което искам за него, и сигурна съм, и той го иска. Да, една цигара не е грях, две не са, на парти, някоя вечер... Но как може да си пушил една цигара в месеца криво-ляво и вече по десет на ден... всеки ден... Месец, два, три... Може ли да спри изведнъж така както е започнал или с времето нещата ще се задълбочават? Аз не знам как се реагира в такава ситуация, ако държиш на някого - да, негов избор е, той е свободен човек. Но когато обичаш някого, ти искаш най-доброто за него и си представяш, че един ден... дори да е след 30-40 години... един ден твоята ненамеса, този навик, ако продължи, може да има фатални последици за някого, когото обичаш. Може да има внуци и те да го загубят, той да не може да ги види как растат. Действията ни носят последствия. И бездействията. И тук идва моментът - аз какво да правя? Не съм родител да забранявам, а и забраните не вършат никаква работа. Човек сам си решава, нали? И никой не може да му повлияе, колкото и да му е близък, нали? И когато забраниш нещо, дори усилваш съпротивата, нали? Затова приемане е моята стратегия, за да не усиля съпротивата. Но си мисля, мамака му, така толерирайки, аз подкрепям мълчаливо поведението му. Може би ако му кажа "Край. Спри. Дотук беше.", може би ще се стресне, може би ще ме послуша. Или ако му принтирам и дам статия до какво води тютюнопушенето? Или ако му кажа откровено какво мисля, това за внуците и как се чувствам? Но аз драматизирам в повече сигурно. Какво ще кажете? Как ще ме посъветвате? Психологически погледнато кой е най-добрият метод да помогнеш на близък с вреден навик да го остави?

[Орлин Баев]

Между добра грижа и манипулация през грижа при пренос на собствени страхове в човека, има разлика. Но, нека е добра грижа. Резонирай с него по теми, които го вълнуват, влез под кожата му - тогава при всеки такъв разговор със спечелено доверие, насочвай леко и ненатрапливо към свобода от никотиновата дрога. Дори не споменаване на цигарите, а свобода, независимост, по-абстрактно. След няколко седмици такава по-плътна и доверена връзка между вас, подари му "Не пуша вече" на Алън Кар. Книгата е вид когнитивно реструктуриране. След като я прочете, пушейки през това време активно, в него се изгражда установка, желание за свобода от наркотика. Тогава сам или с няколко сесии при хипнотерапевт, клик, това е! 

Забележи - първо доверие между вас, дълбоко. Второ, книгата. Осттаналото зависи от него ако иска да дими като комин олигофренски, негов избор е. Ако иска да бъде съзнателен човек, също. Ти си направила каквото можеш, спокойно и от добро сърце, не на всяка цена, а с любов. 

[Elektra]

Благодаря за отговора.

Идеята ми е, че още не е зависим и, че изведнъж пропуши... Такива книги, хипнотерапевти и т.н. са ако той самия се нарече пушач. По-скоро не питам как да му помогна да откаже цигарите, а как да предотвратя това да стане пушач... Страхувам се, че с ненамесата си реално подкрепям това поведение, което може да има в далечно бъдеще негативни последици за него.

[Elektra]

Аз не искам да го "съблазнявам" и "манипулирам". Просто питам дали съм права, че изразявайки директно страховете си и негативното си отношение към цигарите, това може още повече да го фиксира към тях. Нали родителите забранявайки, тласкат децата... Но пък не казвайки нищо сега, сигурно това е вид подкрепа и така ставам част от нещо негативно за него в бъдеще - СЪУЧАСТНИК.

 

Въпросът ми не е как точно него, а по принцип - съпротива или ненамеса - всяко от двете крие риск. Може да обсъдим тези две стратегии. Има и друга - чувала съм за баща, който накарал детето си да изпуши цяла кутия тежки цигари, докато му се доповръща. Просто ми е важно от психологична гледна точка кое е по-вероятно да има позитивен ефект - да не го закачаш и така не го фиксираш повече, да не го караш тайно от теб да пуши и тн или да си кажеш категорично мнението и да се надяваш това да го стресне, че не, не е нищо. Нещо е и е сериозно и затъва неусетно.

 

Поздрави!

Редактирано Март 18, 2018 от Elektra

[Elektra]

От една страна всички почти пушат, да. Но от друга е вредно.

И друго - може ли да е период? Който да отмине. Или веднъж случен такъв период, навикът си остава... ако не го бориш съзнателно и целенасочено. Просто не ми се иска да се фиксира като навик, дори не обсъждам зависимост. Принципно сега е моментът, в който това или ще стане, или не. Това е причината да се замислям има ли как да го предотвратя. Естествено, че мога да не се замислям и да си гледам живота, ама... все пак това може да доведе в далечно бъдеще до доста кофти последствия, които не ги искам за него, разбира се!

Редактирано Март 18, 2018 от Elektra

[Диляна Колева]

Здравей Електра, ще ти споделя личния си опит с цигарите и всичко, което излезе зад тях. Надявам се да ти отговоря на почти всички въпроси.

Важно е да започна с това, че съм дете на майка пушачка /две кутии на ден/, която пуши с този интензитет вече 40 години. Пушила е докато е била бременна с мен и във всяка свободна минута след това, така е бил и нейния баща и бащата на нейния баща. С две думи род на върли пушачи, никой не е умрял от тютюн живяха до дълбока старост, майка ми в момента също не боледува от последствия от цигари. /това само за "протокола" с идеята за умиране/

Естествено продължение на родовия навик, аз на 16 години пропуших /по кутия на ден/ не, че ми се пушеше, ама.... модел. На 19 години сериозно си се влюбих в съпруга си /тогава още гадже/ Той стана НАЙ- важния човек в моя живот - така да се каже "моето всичко". Подчертавам това, защото е важно. Аз пушех сериозно вече 3 години.

Тогава "моето всичко" - въздържател, спортист и вегетарианец- ми каза само едно изречение  /цитирам, защото никога няма да го забравя/: "Спри да пушиш, защото устата ти мирише на пепелник, а аз все пак искам да те целуна."

Това ЗА МЕН беше достатъчно. Силни пориви на срам, ужас, и отвращение от себе си се получиха и си казах довиждане с цигарите. Морални вмешателства, критики, поучения и всякакви други намеси от който и да е ИЗОБЩО не ме вълнуваха. Но.... "моето всичко" и отношенията ми с него тогава бяха много силен мотив.

Мина време, да речем 10 години, взаимоотношенията се променят, човек преживява какво ли не, някак си, започна да ми се пуши пак. Започнах първо да имам кутия с цигари - неотворена. После, започнах да я отварям. Когато ми е тъпо - 1 цигара, когато ми е самотно 2 цигари и т.н. Кутия на месец, заминаваше.

Все още, обаче стоеше усещането от онова изречение и то ме караше да го правя тайно - пушенето.

Да, обаче, има една много сериозна закономерност - аако искаш някой да направи прави нещо, забрани му го. И ефекта беше на лице. Последваха периоди на пълно въздържание и на леко припалване. Тогава установих, че ми харесва самия аромат на цигарения дим. Усетих как искам да стоя край хора които пушат, особено на открито, за да усещам аромата на тютюна. Вече бях започнала обучението си в психологията и си дадох сметка, че тук има някаква по - особена връзка между мен и цигарите. Започнах да се наблюдавам, кога имам нужда да запаля цигара и кога го правя, просто, ей така от скука. Започна натоварения ми работен график, тежки отношения, промяна в общуванията, тежки работни моменти, и желанието ми за една цигара се засили. Наблюдавах, анализирах и разбрах. Цигара ми се пуши, винаги когато се чувствам самотна и имам нужда от подкрепа. Аромата на тютюна, отключва мен запаметените в мозъка усещания на близостта и сигурността на родния дом, връзката с моя род, със спокойствието и приемането, което съм получавала. Аромата на тютюна е запечатан в моята обонятелна памет, и това ми носи спокойствие.

Сега знам кога и защо искам да запаля една цигара, внимавам да не става компулсивно действие - пак и пак и пак, защото го установих за себе си като тенденция.

Кометирах опита си с колега, която не можеше да разбере, защо не може да спре цигарите. Моят разказ отключи в нея инсайт: Когато била на 6-7 години, нейният баща също пушач, я водел на някъде, пушейки цигара. С детската си наивност тя поискала да пуши също. Баща и спрял и и подал цигарата. Щастлива и любопитна, тя приближила устни и точно тогава баща и обърнал цигарата и изгорил устата. НАКАЗАНИЕ, през болка. Тя осъзна, че нейното пушене е наказателен процес, тя пали цигара всеки път, когато се чувства несигурна и объркана, колкото по тежък е житейския и период, толкова по учестено е пушенето и.

Надявам се да изведеш отговорите за себе си. Причината може да е и съвсем друга при твоя човек/ в което се съмнявам/, но едно е сигурно, догато той сам не стигне да желанието да осъзнае, защо му е необходимо пушенето, нищо не е в състояние да го спре. 

ПП. И в момента паля цигара, когато имам нужда от усещането за връзка с онзи период и никой не може да ми го отнеме или да ме откаже от това.

 

Редактирано Март 19, 2018 от Диляна Колева

[Elektra]

преди 2 часа, Диляна Колева каза:

Надявам се да изведеш отговорите за себе си. Причината може да е и съвсем друга при твоя човек/ в което се съмнявам/, но едно е сигурно, догато той сам не стигне да желанието да осъзнае, защо му е необходимо пушенето, нищо не е в състояние да го спре. 

ПП. И в момента паля цигара, когато имам нужда от усещането за връзка с онзи период и никой не може да ми го отнеме или да ме откаже от това.

 

Здравей!
Благодаря ти много за този отговор. Мисля, че започна да пуши след влюбване и кратка връзка, по-скоро неосъществена, с пушачка... Мисля, че му напомня за нея. Това е моето усещане, но не мога да съм сигурна... Казва, че го замайва и успокоява. Същото казва и друга моя близка приятелка - че я замайва и й намалява социалната тревожност (не точно с тези думи го каза, де:)))

Последното ти изречение е важно - "и никой не може да ми го отнеме или да му откаже от това".
Може би твърде много неща, което не са под моя власт, искам да се опитам да контролирам. Да предотвратя някакво бъдеще, което е неясно. Просто си представям, АКО се случи нещо след години, заради тези цигари, как ще съжалявам, че не съм направила нищо... Знам, че не зависи от мен. Но и знам, че всяко действие и бездействие все пак има последици, "ефекта на пеперудата" дори, хах ....

[Elektra]

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

Отново ще кажа - обективна психологическа гледна точка в това отношение няма как да има. Тя е винаги субективна, когато искаме да повлияем на някого. Има по-генерални принципи и правила и те минават общо взето през трите стратегии - 1. атака; 2. смирение; 3. съблазняване. Оттам нататък нюанси, нюанси...

Коя от трите стратегии или каква комбинация от тях във времето ще проработи е твърде индивидуално. Това е причината да съществува психологическото консултиране. Иначе щеше да има едни наръчници като готварските книги, в които да има "рецепти", изпълнението на които винаги ще води до прекрасни психологически аналози на кюфтета със сос или крем-карамел.

Веднага давам съвет на теб, който идея нямам как ще се отрази на отсрещната страна: Щом като ти е хрумнало въобще, че с някакво свое бездействие можеш да се превърнеш в съучастник на лоши събития, то си длъжна да му изкажеш съображенията и загрижеността си. Заради твоето здраве.

Това че много хора пушат, не прави навика по-безвреден или да се налага да ставаме по-толерантни. Ако в твоя свят от ценности тютюнопушенето е лошо, а ти си добър човек - не виждам защо трябва да се колебаеш за реакцията ти. Пак става въпрос за теб.

Според мен вече е късно. 10 цигари на ден е предел, който си е сериозно пушене. Въпреки уверенията на пушещия, че "ей сега може да ги оставя".

Благодаря и на теб за отговора. Да, знам, че е индивидуално, но по-скоро питам забраната, атаката не води ли винаги до провал, до съпротива. "Всяко действие има равно по големи и противоположно по сила противодействие" - това важи и в човешките отношения, връзките, психологията, вкл. отношението към цигарите, нали? Т.е. аз, споделяйки загрижеността си, може да го провокирам точно обратното, да фиксира този навик.

Затова стратегията ми е просто да не ми прави впечатление, да съм ок (то всъщност не ми пречи, просто е вредно за него) с това, да не правя проблем - един вид да оставя той сам вътрешно да прави тия неща, да не изземам тази функция, защото тогава той ще приеме другата - на защита на цигарите. А и се надявам да му мине причината да пуши, т.е. надявам се, че е нещо временно, че има нужда - нека я удовлетворява, докато тя отмине... Вместо да се фиксира от коментари на хората и тн.
 

Но монетата си има две страни и възприемайки този подход, в който аз не казвам "тревожа се за теб, не ставай пушач, може да ти навреди след време", всъщност му давам карт бланш да си каже - ами, то явно не е проблем, съвсем нормално си е, а може би пък понякога като стреснеш някого и това помага... знам ли... Обикновено обаче май стряскането има временен ефект, докато човек не се успокои или самоизлъже...

[Диляна Колева]

Въпросите, които е важно да си зададеш са по скоро насочени към теб. С какво пушенето на този човек ти е толкова важно? Какво искаш да дадеш на себе си с този опит за "помагане"? Потребността да съм важна за някого, защо е насочена към този човек? И отговорът не е толкова повърхностен, като - защото ми е скъп и ми е важно да му помогна.

[Орлин Баев]

В 18.03.2018 г. at 0:32, Elektra каза:

Кое е най-адекватното поведение на близък спрямо някой, който започва вреден навик, животозастрашаващ? Става въпрос за цигари. И става въпрос за много близък човек. Млад, но не тийнейджър

Когато човек се уважава и смирено вярва в живота, адекватното поведение към друг възрастен, на когото иска да помогне, е със същото смирено доверие в потенциала, изборите, решенията и капацитета му, да опита да му каже, да възпитава не назидателно, а равностойно по човешки. Просто спокойно да му каже, да заяви мнението си, с доверие в себе си и него. Това е здраво поведение на уважение към себе си и другия. Дали ще се съобрази другия, това е негова работа. В библията е дадена следната градация: През собственото дълбоко приемане на Бога, на естественият ход на нещата, способност за смирена прошка, за допускане на нещата каквито са - това е на вътрешен план. Там - безусловна любов. А външно, адекватно действие, според обстоятелствата - твърдо и спокойно казване или меко привличане и помагане човекът сам да стигне до решението с наша незабележима помощ. При теб обаче нещата не стоят точно така - и Диляна и аз в началото на горния си пост хипотезирахме и намекнахме защо и как всъщност се държиш, рационализирайки външно като желание за помощ. Не че го няма, но ведно с него има и други наличности, които замазваш и не виждаш в себе си.

Но, да продължа относно здравото себезаявяване, на фона на вътрешно безусловно приемане, за което се говори в библията: "И ако съгреши брат ти, иди и покажи му погрешката между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама (доверени нему приятели, бел. ред.) и от устата на двама или трима, да се потвърди всяка дума. И ако не послуша и тях, кажи това на църквата (разширеното семейство, приятелския кръг, общността, ако я има, бел. ред.). Ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник."

Тоест, нормално е, когато вътрешно си вярваш и вярваш и на човека, спокойно и с любов да му посочиш погрешката му, да разобличиш поведението му, докато приемаш безусловно него самия, както приемаш и вярваш на себе си. По-натам се посочва механизъм за социална регулация - намесата на приятели и общност. Този механизъм се практикува и сега при зависимостите и се учи в школите по психотерапия - нарича се приятелско-общностна интервенция. Ако и това не проработи, здравото отношение къмй човека, е поставянето на здрави граници, известна дистанция и изстудяване, реципрочно на сериозността на маладаптивното му поведение. В случая са едни цигари, нищо особено не е, но говорим за принципен подход. 

В 19.03.2018 г. at 0:22, Elektra каза:

Аз не искам да го "съблазнявам" и "манипулирам". Просто питам дали съм права, че изразявайки директно страховете си и негативното си отношение към цигарите, това може още повече да го фиксира към тях.

Докато казваш, че не искаш да манипулираш, в същото време отхвърляйки здравото себезаявяване, както и мекото съблазняване (което е здраво поведение), бъркаш пасивното примирение и автоагресия, в които влизаш, с доверие в ситуацията и него, потискаш нормалната си междучовешка реакция и над автоагресията си, раздуваш интелектуален фантазен мехур от интелектуализация. Нормално е да се заявиш. Нормално е да те дразни нечие поведение. Нормално е да искаш да помогнеш. Не е нормално да замълчаваш, освен когато си на доста високо ниво, където не си. 

Да се заявиш е нормално поведение, когато си вярваш. Да съблазняваш няма общо с манипулация - това е поведение на добър синхрон от разбиране, емоционална близост и доверие между теб и човека, през които отново се завяваш спокойно, просто по-меко и качествено. 

......................................

Гореказаното важи за здравата комуникация, при която човекът, вярвайки в себе си, вярва в човека, с когото общува. Виж как несъзнавано се държиш с този човек - като с дете на 13, което някакси не може само да взема решенията си и трябва да му се каже от видите ли, знаещия друг. Дали той е на 13 или през проекцията си в него на собствена детска автоагресия, държиш някакси да се идентифицира с тази проекция, което наричаш грижа (проективна идентификация). Дали е грижа и само помагане ли е и докато питаш, за него ли питаш всъщност или за проектираното от себе си, рационализирано като желание за помагане? 

Редактирано Март 20, 2018 от Орлин Баев

[Elektra]

Не разбирам какво значение има моята причина. Дори да проектирам някакви неща, това не отменя факта, че пушенето е вредно и ако този навик се развие и разрасне, може да има лоши последици... Това да си заявя просто мнението, според мен не е най-умното в случая. Аз имам личен опит с това други да ти се бъркат и знам, че в 90% от случаите само те фрустрира повече и ви раздалечава. Така че ако проектирам нещо по-скоро според мен е това, че се страхувам да не го загубя - това е причината да виждам в цигарите враг - заради тях може да го загубя в далечно бъдеще. А в това да се намеся виждам опасност да започна да му досаждам и той просто да избягва да пуши пред мен - в което виждам отново раздалечаване и риск да го загубя по някакъв начин. Или да загубя откровеността му - а това за мен е основен признак на близост, когато имаш доверие на някого и не ти се налага да криеш от него. Така че естествено, че от егоистична гледна точка искам да му помогна. Пък и аз не пуша, преди и той не пушеше за разлика от повечето ни познати. Сега все едно аз оставам сама в пълно малцинство, все едно преди си приличахме, сега вече не толкова. Аз и не пуша, и не пия, и ми е малко трудно да разбера хората, които го правят, какво им носи. Защо точно трябва да вкарваш отрова в дробовете си, за да се чувстваш по-добре. Сякаш това е както моят познат, така и непознат за мен човек, защото това в него не го разбирам... А неразбирането, естествено, е фрустриращо, нямаш контрол над него, аз обичам да имам някакъв контрол.

Мога дори да разкажа как най-добрата ми приятелка в училище започна да пуши и това беше начало на нашето раздалечаване. Тя все по-малко и по-малко споделяше и повече и повече потискаше и просто пушеше и така се справяше с тревожността. Може и да се страхувам това да не се повтори, че пушенето му е незабележима, но първа стъпка към раздалечаване, към загуба на близост. И оттам директният страх, че един ден от това може да се разболее и умре и буквално да го загубя.

 

Но това отменя ли факта, че пуши? Че е вредно? Или в такъв случай трябва да си интервенирам моята зависимост от този човек и това, че въобще ми пука... Но ако отговорът на всичко е да откриеш защо ти пука и да го преодолееш, всичко става доста безсмислено, една игра със себе си и толкова, един стремеж към това да се превърнем в неуязвими духовни същества. Кому е нужно? Играта е забавна, когато ти пука, животът е смислен, когато нещата и хората за теб имат смисъл. На мен ми харесва, че ми пука за него. И тук: "Бам" - ама на него му харесва да пуши пък. Ами добре, ама на мен не ми. И имам право да опитам да го променя.

[Elektra]

преди 2 часа, Диляна Колева каза:

Въпросите, които е важно да си зададеш са по скоро насочени към теб. С какво пушенето на този човек ти е толкова важно? Какво искаш да дадеш на себе си с този опит за "помагане"? Потребността да съм важна за някого, защо е насочена към този човек? И отговорът не е толкова повърхностен, като - защото ми е скъп и ми е важно да му помогна.

Ами писах по-долу разни неща... Аз също съм имала/имам, не знам как е коректно да кажа, вид зависимост, компулсия, както ти се изрази по-горе. И знам какво е да живееш в усещане за постоянен провал. Това както те успокоява, така и те напряга. Случва се несъзнателно. На мен ми се случи, защото близък човек ми се месеше жестоко, създаде ми фиксация на ранна възраст, от която не мога да се отърва. Да, може би проектирам своето преживяване, но просто не искам да минава по същия път. Аз съм убедена, че ако продължи да пуши в един момент, ще поиска да ги откаже, ще се усети. И ще се изправи пред тази гадост да живееш в провала на усилията си. Не го искам за него, не искам и аз отново да го преживея чрез него. Какво лошо има в това? Обаче не мога категорично да се заявя, защото при мен така друг човек оказа негативно влияние и ми утежни проблема. И просто не искам за него аз да съм този човек - принципът "ако не можеш да помогнеш поне не вреди" е това, което ме спира в случая да се заявя "здравословно", както Орлин казва.

Пък и ще е трудно да съм напълно откровена, защото той не знае за моят проблем.

Редактирано Март 20, 2018 от Elektra

[Диляна Колева]

преди 12 минути, Elektra каза:

 Така че ако проектирам нещо по-скоро според мен е това, че се страхувам да не го загубя - това е причината да виждам в цигарите враг - заради тях може да го загубя в далечно бъдеще. 

в което виждам отново раздалечаване и риск да го загубя по някакъв начин. Или да загубя откровеността му - а това за мен е основен признак на близост, когато имаш доверие на някого и не ти се налага да криеш от него. Така че естествено, че от егоистична гледна точка искам да му помогна. Пък и аз не пуша, преди и той не пушеше за разлика от повечето ни познати. Сега все едно аз оставам сама в пълно малцинство, все едно преди си приличахме, сега вече не толкова.

... А неразбирането, естествено, е фрустриращо, нямаш контрол над него, аз обичам да имам някакъв контрол.

Мога дори да разкажа как най-добрата ми приятелка в училище започна да пуши и това беше начало на нашето раздалечаване. Тя все по-малко и по-малко споделяше и повече и повече потискаше и просто пушеше и така се справяше с тревожността. Може и да се страхувам това да не се повтори, че пушенето му е незабележима, но първа стъпка към раздалечаване, към загуба на близост. И оттам директният страх, че един ден от това може да се разболее и умре и буквално да го загубя.

 

 

 

преди 5 минути, Elektra каза:

 Аз съм убедена, че ако продължи да пуши в един момент, ще поиска да ги откаже, ще се усети. И ще се изправи пред тази гадост да живееш в провала на усилията си. Не го искам за него, не искам и аз отново да го преживея чрез него. 

Без да искаш отговори на всичките ми въпроси, сега както ти препоръчва Георги, помисли няколко дена над това, особено над подчертаното. Обърни фокуса към себе си. Остави го за малко този твой приятел и неговите цигари.

[Elektra]

В 20.03.2018 г. at 17:33, Диляна Колева каза:

 

Без да искаш отговори на всичките ми въпроси, сега както ти препоръчва Георги, помисли няколко дена над това, особено над подчертаното. Обърни фокуса към себе си. Остави го за малко този твой приятел и неговите цигари.

Отговорих нарочно или - опитах се да отговоря на въпросите ти, съвсем съзнателно.

Помислих. И?

[Elektra]

В 20.03.2018 г. at 16:44, Георги Балджиев каза:

Електра,

В постовете на Орлин и Диди има много за размисъл от твоя страна. Ако искаш дай си седмица, две, помисли над тях, остави да "отлежат", за да дадеш шанс за едно по-дълбоко осъзнаване (което си е наложително) и тогава пак пиши.

Иначе се получава като в много други теми - безценни съвети и насоки девалвират като стойност в едно настоятелно опровержение и "търсене" на друго място.

Всички се обединихме, че твоето здраве (в пряк и всякакъв смисъл) е загрижеността, не нечие друго. Няма как толкова глави, при това различно мислещи, да грешим.

Поздрави!

Много би ми се искало и винаги ми се е искало да се грижа оптимално за здравето си. Но не успявам. По собствените си критерии поне... Но може би това е животът - несъвършен и аз ще си бъда несъвършена в него до края, в стремеж към повече...

Редактирано Март 24, 2018 от Elektra

[Орлин Баев]

Стоиш на плитко ... 

[Диляна Колева]

преди 22 часа, Elektra каза:

Отговорих нарочно или - опитах се да отговоря на въпросите ти, съвсем съзнателно.

Помислих. И?

Естествено, че отговорите са дадени съзнателно, несъзнателно стигаме или в дълбинен терапевтичен процес или с хипноза. 

И??

[Elektra]

В 24.03.2018 г. at 23:03, Орлин Баев каза:

Стоиш на плитко ... 

Добре. А как да се потопя по-дълбоко? И това за какво ще ми помогне? Може пък просто да съм си плитка и повърхностна, не може ли?

Редактирано Март 26, 2018 от Elektra

[Орлин Баев]

А, нищо. Знанието боли, осъзнаването още повече - налага се да се разбира, да се променя човек, да се акордира, да поема отговорност за зрелостта си, вместо да я изнася навън през уж желание за помощ, всъщност пренасящо собствени нерешености. А невежеството е блаженство - що да се разширява, осъзнава и променя човек - ами то не изнася, гадно си е... 

 

[Elektra]

Аз съм готова да отговоря на въпросите ви откровено. Но не разбирам какво искате - ако дори не ме насочвате с въпроси, а само коментирате полузабавно, полуоценъчно, аз мога да си дълбая в монолози и извън форума, а тук да си се шегувкаме на база чие его ще мигне последно...

[Guest Кермит]

преди 11 часа, Elektra каза:

Аз съм готова да отговоря на въпросите ви откровено.

Кое е най-неприятното нещо, което може да се случи в живота ти, в резултат на това, че не си намерила начин да предупредиш човека за опасностите от тютюнопушенето и той вземе, че си навреди с това свое поведение необратимо?

[Elektra]

преди 11 часа, Георги Балджиев каза:

Кое е най-неприятното нещо, което може да се случи в живота ти, в резултат на това, че не си намерила начин да предупредиш човека за опасностите от тютюнопушенето и той вземе, че си навреди с това свое поведение необратимо?

Да го загубя. Той е много важен за мен и се страхувам да не му се случи нещо. Катастрофа, насилие, болест... обичайните неща, от които хората се страхуват за близките си. Самият факт да си навреди необратимо е това, от което ме е страх. Този човек сам по себе си е ценност в живота ми с това, че го има. А и не искам да страда, защото най-просто казано тогава и аз изпитвам болка.

Редактирано Март 31, 2018 от Elektra

[Guest Кермит]

Всичко, което описваш е напълно нормално, човешко и логично, когато обичаш някого. По-общовалидно "притеснение" едва ли може да бъде така кратко написано.

Въпосът е, че ако се сбъднат тези твои най-лоши страхове, какво ще се случи с теб след това? Кой е най-лошия сценарии, който си представяш за себе си?

[Elektra]

преди 13 часа, Георги Балджиев каза:

Всичко, което описваш е напълно нормално, човешко и логично, когато обичаш някого. По-общовалидно "притеснение" едва ли може да бъде така кратко написано.

Въпосът е, че ако се сбъднат тези твои най-лоши страхове, какво ще се случи с теб след това? Кой е най-лошия сценарии, който си представяш за себе си?

 

Не стигам дотам да си представям сценарии и да ги развивам. Не искам да си представям такова нещо. Представата ми спира до неговата и съответно моята болка.

 

Иначе човек преодолява много неща, но вероятно бих си представила един живот, лишен от радост и любов.

[Guest Кермит]

преди 5 часа, Elektra каза:

Иначе човек преодолява много неща, но вероятно бих си представила един живот, лишен от радост и любов.

ОК, ето тук започва терапевтичния процес. Въпросите, които ще се зададат на живо в кабинета ще са много, отговорите на тях ще насочат терапевта ти към дефиниране на актуалните конфликти, преработване на минали травматични преживявания, реконструиране на когнитивните грешки и научаване на смирено и радостотворно живеене по Бога, по чиято и със съдействието на нашата воля, се случва всичко в живота ни.

В края на терапията си, би следвало да излезеш един уверен в способността си да живееш човек, както с радостите, така и с мъките, обединявайки не само тази дуалност, но и всяка друга, тъй като сме потопени в такова - двойнствено, битие. Защото не може да има лишение, липса, не би имало баланс. За момента обаче страха ти те кара да мислиш, че това е възможно, поради което си намерила начин да обективизираш този страх върху любимия си човек.

И така завъртаме в кръг дискусията.

Има и друг, кардинално и диаметрално противоположен подход. Можеш да откажеш любимия си човек от цигарите. Без той да участва в това, дистанционно, по твое желание. В психотерапевтичната практика има описани много случаи, в които намесата на близък помага в страданието на другия. Подчертавам - в страданието на другия. Тук страдащата си ти. Затова помоему тази насока е неприложима за теб.

Редактирано Април 3, 2018 от Кермит