Aneliya82

[Aneliya82]

• Привет,Орлине! Имах пр и па с които се справих преди няколко години.Чела съм много от твоите стаии ,които тогава много ми помогнаха.Но като цяло тревожността остана в мен,не постоянно но се появява когато съм напрегната.Като човек съм чувствителна и много емоционална,дотолкова,че чак преживявам болките и на другите хора.Ядосвам се на себе си в такива ситуации.Когато се храня ми се случва понякога да се задавя с храна доста сериозно,чак въздух не мога да си поема.И това се случва, когато съм сама в къщи.Стараех се да не изпадам в паника и всичко си отшумяваше.Но от две седмици когато се храня ,усещам как гърлото ми се стяга,трудно преглъщам,имам сухота в устата и сякаш не мога да преглътна храната ,както трябва.След един час примерно,я усещам като лека буца в гърлото.Когато съм сред хора или на вън се храня нормално ,нищо не усещам и не ме е страх.Моля те за съвет.

[Орлин Баев]

Как си с поставянето на здрави граници, казването на НЕ спокойно, себезаявяването?

[Aneliya82]

Здрави граници трудно мога да поставя.Когато казвам НЕ в повечето случаи го казвам с такова неудобство,и започвам да се обяснявам на човека отсреща защо му отказвам да не си помисли нещо лошо за мен.Или казвам ДА ,и започвам да се гневя на себе си защо се съгласявам,чувствам се все едно съм длъжна.Да заявя какво искам...и там не се справям добре.Ако все пак се случи го казвам със свито сърце,страхувам се,че ще ми се откаже или да не ме помислят за нахална или просто ме е страх да заявя какво искам ей така спокойно.

[Орлин Баев]

Като при джудо-то е - когато се намери центърът на тежестта, цялото състояние може да бъде "преметнато" в желаната посока. Когато се научиш да се заявяваш, преработвайки автоагресията си в здрава, насочена навън мотивация и граници, когато се научиш да даваш и приемаш откази спокойно, тогава автоматично ти се налага да посрещнеш базисния си несъзнаван страх, че ако не си "добричка" към другия, няма да те хареса и ще те изостави/ отхвърли в самотната ти безлюбност. Когато се учиш да се заявяваш, ти се налага да общуваш все повече с този си базисен страх от самота и да го стопяваш. Това е отвън-навътре, но много важна работа. Отвътре-навън - празнината отвътре може да се запълни с жива молитва, жива вяра и връзка с Бога, редовна практика на медитация (на фона на спорт, разбира се) и така намиране на Бога, на живия център отвътре ти. Поведенчески - намери хора и животинки в нужда и намери време редовно да им помагаш. Така тази вътрешна раздираща болка се вади умишлено, получава се все по-силно претръпване, стапянето ѝ в огромна степен, а на нейно място заживява вече емпатия и жива обич (засега има много съжаление, страх, които не са любов). 

В психотерапия се работи и по себезаявяването и по напълването на въпросната характерова празнина с Бог, с любов. И двата вектора на работа преобразуват дълбоки характерови наличности, заложени ти в бебешка възраст. Правят се и психотелесни опити и т.н., но това с психотерапевт. А сама - следвай насоките от горния пасаж, колкото схванеш, все е нещо! 

Горното е за цялостната ти характерова стабилизация в стратегически план. В тактически, дисфагията (стягането в гърлото) показва, че имаш нужда да си казваш, да не задържаш, да изплюваш камъчето, каквото ти е на сърцето, това да ти е на устата и да си го позволиш! За това се прави и дишане и визуализации директно, но основна е насоката, която току що дадох. Успехи!

[Aneliya82]

Благодаря ти много! Бъди жив и здрав!