Синдром на Аспергер

[Hydroxy]

Здравейте, 

този синдром може ли да се диагностицира при възрастни и има ли смисъл това да се прави? И ако да - в България има ли специалисти, които работят не само с деца, но и със зрели индивиди? 

[Guest Кермит]

Здравей,

да, синдромът на Аспергер продължава и в зряла възраст, не е характерен само за деца.

Съдейки по начина, по който задаваш въпроса си мисля, че опитваш сам да си поставиш "диагноза", черупка, в която да напъхаш някаква налична психологическа проблематика. Може би ще е по-добре да опишеш подробно какво се случва и какви затруднения имаш, защото е твърде възможно да грешиш.

Пък дори и да не грешиш - какво и как трябва да се работи с този синдром е спорно. Има достатъчно исторически факти, че двама велики американски президенти - Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн са имали много подобно състояние на този синдром. С тях не просто не е работено, ами се е случило обратното - тяхното влияние променя фундаментално историята на човешките взаимоотношения.

Интегрално работещ психотерапевт би бил от огромна полза в търсене на решението. Пиши на Орлин Баев - със сигурност ще те насочи мъдро.

Поздрави!

[Орлин Баев]

Диагностицира се при възрастни, а подходите за подобряване на социалното функциониране и общуване на човека, са от широк спектър.

Скоро колега от Ямбол бе насочил към мен недиагностициран случай на Аспергер. Човекът беше ходил при колеги, но никой не му беше забелязал водещото състояние, а именно високо функционално аутистично разстройство. 

Докато господинът Х се жалваше как не го разбиратжените и той не разбира защо бягат от него, сканирах в съзнанието си и проверявах реалността му. Интелектът висок, но речта някакси странна, накъсана, скачаща от а към б без прелюция, сменяща посоките си многообразно, като в човека имаше вярване, че слушателят го следва и познава и останалата, невидима част от мисловния му процес, която не изразява. Общуването му с хората - активно, но само на формално, информационно ниво. Липсва шизоидното оттегляне и нежелание за контакт - общува му се, при това обстоятелствено, през странната му накъсана реч. Отсъства и шизотипната или избягваща нужда от общуване, но странене от него, поради интензивен страх.Няма параноя, относително добре функционира социално, умът с висок коефицент... Описа ми как жените винаги са го напускали, чувствали се неразбрани, необичани, а хората го приемали за малко перко наумов...  Сканирах мислено още една -две дузини психични р-ва и започнах да стеснявам спектъра. Попитах го: "Как си с любовта, човеко? Можеш ли да обичаш и да приемаш любовта?". След дълго мсилене, отговорът беше почти като от компютъра от "Пътеводител на галактическия стопаджия" (42): "Не знам. Мисля, че си нямам идея какво е любовта.". Ахам... " А чувстваш ли хората, можеш ли да ги четеш, какво значи това и това и това?" - направих няколко невербални позиции и жестомимики. Господинът представа си нямаше, което е типично за Аспергер.

Какво е полезно при този високо функционален аутизъм? Тренинги за социални умения, НЛП умения за общуване, четене на книги за невербалния език, когнитивна терапия за осъзнаване на собствения мисловен процес и свързването му с реалността вербално без типичните тук "скачания", групова психотерапия за оттрениране на всичко научено от предходно споменатото. Именно учене и трениране - прогнозата тук е, че чувстването, директното усещане и свързване така и не се появяват, а невербалността и познанието за ставащото с другия буквално се учи, както компютърът учи, по изходните данни на мимиката, позите, промяната в дишането, зениците и т.н. 

Любов, топлина и емоционална интелигентност тук не могат да се очакват, но да се научи човекът на адекватно социално и професионално функциониране, да.