edelvaisvpirin Добавено Март 1, 2018 Доклад Share Добавено Март 1, 2018 Привет! Извинете ме, но имам нужда от насоки по един въпрос! Имам проблем с отлагането и то доста сериозен, даже вече започвам да се притеснявам, защото се задълбочава! Имам един изпит, който ми трябва за практикуване на специалността, но не мога да го взема и не мога! Проблемът е ,че все отлагам ученето на темите и затова ме късат и не знам колко пъти вече или въобще не се явявам, защото отлагам за още по късно на посочената дата, а този изпит е в София и това постоянно явяване и късане или отлагане ми отнема финанси! Четох едни статии в нета за отлагането и там се казва да си разбием темите на по-малки задачи и да ги изпълняваме последователно! Пробвах го, но не става! Много е сериозно щом и това не става, започвам да се плаша. Като бях ученичка имах отлични оценки по всичко и ми се отдаваше ученето на теоретична информация, тъй като доста бързо запомням такъв тип информация, затова и избрах тази специалност ! Като станах студентка първата година нещо ми стана и взимането на изпити ставаше с отлагане, а с времето оценките спаднаха и в последните години едвам ги взимах, а сега въобще не мога! Пробвах да си направя план и дадени дни да уча определен брой теми, но просто не мога да го спазя и този план го отлагам и накрая резултатът е научени няколко теми от доста голям брой. Единственото, което ми е помогнало до сега е , че запомням много бързо и така кретах до сега, но вече не става! Затова съм толкова отчаяна!Загубих и способност да се концентрирам по време на учене! Случва се следното сядам да уча и чета 20 изречения, става ми много нервно и натоварено и ставам и пускам телевизора , после се връщам и уча 10 нови изречения, после отивам и пускам музиката и после отново се връщам ,уча 5 изречения и си казвам ох колко ми у зле ще го оставя за утре. Сложих като план да уча 1 тема, но дори нея не мога да науча, казвам си има време оставям я за утре и така не спазвам плана и го отлагам и после трябва да чета по 5 теми за да успея да се справям с времето, после се увеличават и стават още повече и в крайна сметка нищо не научавам или съвсем малко теми. Някак си в ума ми е водещо забавлението и почивката и се стремя към тях, когато трябва да уча нещо го приемам за нещо много тежко и ме натоварва, сякаш умът ми е свикнал да е някъде във въображението си и ми допада да слушам музика и да гледам филми, трудно ми е да се фокусирам върху задължения свързани с умствена работа.Единствено не отлагам къщната работа, с нея поне се справям добре. Реших,че искам да работя по специалността,но това няма как да стане ,заради това отлагане. Избрах си и дисциплина, която ми е интересна, запомням я бързо, но заради това че отлагам четенето няма как да ми се налее с фуния информацията. Не искам да работя като сервитьорка или магазинерка, искам да се развивам по специалността, но не става, заради това отлагане. Ако някой е имал същия проблем и се е справил може ли да ми каже какво да направя, за да си взема изпитите? Ако отида на психолог в каква насока трябва да работа и за колко сесии бе се решил такъв проблем??? Докато отделя финанси за да отида какво да направя по въпроса? Да правя някакви визуализации или какво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 1, 2018 Доклад Share Добавено Март 1, 2018 ,,Докато отделя финанси за да отида какво да направя по въпроса? ,, Започни работа като сервитьорка или магазинерка.Така ще започнеш да си изкарваш пари, с тях ще си плащаш психотерапията и така, след няколко години ще се мотивираш и вземеш изпита си.Може пък, и тази работа да ти хареса и така, нуждата от психотерапия и вземане на изпита да отпадне. Започни работа! Лина Коцева, Василена Христова и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 1, 2018 Доклад Share Добавено Март 1, 2018 (edited) Въпреки, че както казваш, ти харесва специалността, правиш нещата от глава, от трябва. В малка степен е о'к, но колкото повече си в такъв режим и по-дълго радостта, привличането към правеното намаляват, изчезват и става все по-насила. Съответно, колкото и да подразбиваш на малки стъпки и планираш отново от глава, по хамерикански деня и ученето си, все повече не ти се иска да учиш. Решението е в това да правиш нещата, да учиш от сърце, да ти харесва да го правиш. А това идва, като това ТРЯБВА се разчупи с работа по страха от провал, слабост, излагане зад него. Имам много ютюб сесии с такава работа, силни са поведенческите експерименти (виж в блога ми, на бутона социална тревожност, има три статии с такива експерименти), но работата с психотерапевт ускорява нещата с пъти. Редактирано Март 12, 2018 от Орлин Баев edelvaisvpirin 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 11, 2018 Доклад Share Добавено Март 11, 2018 (edited) Еделвайс ,,,,Обедини и двете мнения ...За сега само мързелуваш ! Научи се да работиш .Прави нещо всеки ден , за полза . И се научи да виждаш и се радваш на свършената работа .Ще е мързел ако и това отлагаш , мислейки си че няма подходящо нещо . Може би не искат да те плашат , Но това състояние е на кантар между това което може да бъдеш и това което най лесно ще станеш . Разбирам че не можеш да станеш посетител на кофите . Но за всеки има достатъчно гадни съдби . Надявам се не те мързи да изградиш реален път , който да пътуваш . Редактирано Март 11, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.