Отлагане

[edelvaisvpirin]

Привет! Извинете ме, но имам нужда от насоки по един въпрос! Имам проблем с отлагането и то доста сериозен, даже вече започвам да се притеснявам, защото се задълбочава! Имам един изпит, който ми трябва за практикуване на специалността, но не мога да го взема и не мога! Проблемът е ,че все отлагам ученето на темите  и затова ме късат и не знам колко пъти вече или въобще не се явявам, защото отлагам за още по късно  на посочената дата, а този изпит е в София и това постоянно явяване и късане или отлагане ми отнема финанси! Четох едни статии в нета за отлагането и там се казва да си разбием темите на по-малки задачи и да ги изпълняваме последователно! Пробвах го, но не става! Много е сериозно щом и това не става, започвам да се плаша. Като бях ученичка имах отлични оценки по всичко и ми се отдаваше ученето на теоретична информация, тъй като доста бързо запомням такъв тип информация, затова и избрах тази специалност ! Като станах студентка първата година нещо ми стана  и   взимането на изпити ставаше с отлагане, а с времето оценките спаднаха и в последните години едвам ги взимах, а сега въобще не мога! Пробвах да си направя план и дадени дни да уча определен брой теми, но просто не мога да го спазя и този план го отлагам и накрая резултатът е научени няколко теми от доста голям брой. Единственото, което ми е помогнало до сега е , че запомням много бързо и така кретах до сега, но вече не става! Затова съм толкова отчаяна!Загубих и способност да се концентрирам по време на учене! Случва се следното сядам да уча и чета 20 изречения, става ми много нервно и натоварено и ставам  и пускам  телевизора , после се връщам и уча 10 нови изречения, после отивам и пускам музиката и после отново се връщам ,уча 5 изречения и си казвам ох колко ми у зле ще го оставя за утре. Сложих като план да уча 1 тема, но дори нея не мога да науча, казвам си има време оставям я за утре и така не спазвам плана и го отлагам и после  трябва да чета по 5 теми за да успея да се справям с времето, после се увеличават и стават още повече и в крайна сметка нищо не научавам или съвсем малко теми. Някак си в ума ми  е водещо забавлението и почивката и се стремя към тях, когато трябва да уча нещо го приемам за нещо много тежко и ме натоварва, сякаш умът ми е свикнал да е някъде във въображението си и ми допада да слушам музика и да гледам филми, трудно ми е да се фокусирам върху задължения свързани с умствена работа.Единствено не отлагам къщната работа, с нея поне се справям добре. Реших,че искам да работя по специалността,но това няма как да стане ,заради това отлагане. Избрах си и дисциплина, която ми е интересна, запомням я бързо, но заради това че отлагам четенето няма как да ми се налее с фуния информацията. Не искам да работя като сервитьорка или магазинерка, искам да се развивам по специалността, но не става, заради това отлагане.  Ако някой е  имал същия проблем и се е справил може ли да ми каже какво да направя, за да си взема изпитите? Ако отида на психолог в каква насока трябва да работа и за колко сесии бе се решил такъв проблем??? Докато отделя финанси за да отида какво да направя по въпроса? Да правя някакви визуализации или какво?

[д-р Тодор Първанов]

,,Докато отделя финанси за да отида какво да направя по въпроса? ,,

Започни работа като сервитьорка или магазинерка.Така ще започнеш да си изкарваш пари, с тях ще си плащаш психотерапията и така, след няколко години ще се мотивираш и вземеш изпита си.Може пък, и тази работа да ти хареса и така, нуждата от психотерапия и вземане на изпита да отпадне.

Започни работа!

[Орлин Баев]

Въпреки, че както казваш, ти харесва специалността, правиш нещата от глава, от трябва. В малка степен е о'к, но колкото повече си в такъв режим и по-дълго радостта, привличането към правеното намаляват, изчезват и става все по-насила. Съответно, колкото и да подразбиваш на малки стъпки и планираш отново от глава, по хамерикански деня и ученето си, все повече не ти се иска да учиш. Решението е в това да правиш нещата, да учиш от сърце, да ти харесва да го правиш. А това идва, като това ТРЯБВА се разчупи с работа по страха от провал, слабост, излагане зад него. Имам много ютюб сесии с такава работа, силни са поведенческите експерименти (виж в блога ми, на бутона социална тревожност, има три статии с такива експерименти), но работата с психотерапевт ускорява нещата с пъти.

Редактирано Март 12, 2018 от Орлин Баев

[АлександърТ.А.]

Еделвайс ,,,,Обедини и двете мнения    ...За сега само мързелуваш ! Научи се да работиш .Прави нещо всеки ден , за полза . И се научи да виждаш и се радваш на свършената работа .Ще е мързел ако и това отлагаш , мислейки си че няма подходящо нещо .

Може би не искат да те плашат , Но това състояние е на кантар  между това което може да бъдеш и това което най лесно ще станеш . Разбирам че не можеш да станеш посетител на кофите . Но  за всеки има достатъчно гадни съдби .

Надявам се  не те мързи да изградиш реален път , който да пътуваш .

 

Редактирано Март 11, 2018 от АлександърТ.А.