Зависимост от психотерапията, проблем

[geshh]

Здравейте! За пръв път влизам в този форум. Аз съм мъж на 33.

Преди година и половина започнах психотерапия за пръв път в живота си. За около година и 2-3 месеца имах около 30 посещения при терапевта. Тогава реших да прекратя терапията с този терапевт и да потърся друг. Преди около 2 месеца започнах да работя с друг. Досега сме имали 4 срещи. По 1 на 2 седмици.

Проблема който имам е следният. (това е моето тълкуване на нещата)

Постепенно развивам зависимост към самата терапия (такава изпитвах и при предишния терапевт), която се изразява в това, че много често водя мислени диалози с психотерапевта, които понякога са много натрапчиви. Когато имам проблем в живота си ми е трудно да взема сам решение, а веднага започвам да очаквам срещата си с терапевта с надеждата, че той ще реши проблема. От друга страна съм много чувствителен от мнението на терапевта както и от въпросите му, които много често изживявам като критика. Затова и ми е доста трудно да взема сам решение в живота си, понеже се притеснявам дали терапевта ми ще го одобри. Последното беше особено силно при предишния терапевт. Така влизам в ситуация в която  от една страна очаквам терапевта да реши проблема, а от друга ми става все по-трудно да говоря за проблема за да не получа някакъв съвет от него. Всичко това засилва допълнително и без това голямата ми пасивност. Страдам от силна чувствителност спрямо критика, като понякога мога да изживея един най-обикновен въпрос като такава.

Всичко това ме кара да се питам каква полза може да ми донесе една психотерапия при тези условия. Ясно ми е , че трябва да се науча да поемам сам отговорност за действията си, но това означава ли да прекратя терапията?

Самото ходене на терапия е нещо което правя много трудно, чувствайки се сякаш го правя по задължение, защото трябва. Нямам особено желание за него, но и осъзнавам , че може да ми бъде полезно.

Съжалявам ако мислите ми звучат объркано, те са такива.

Моля за искрено мнение на специалист.

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

,,Ясно ми е , че трябва да се науча да поемам сам отговорност за действията си, но това означава ли да прекратя терапията?,,

Напротив, психотерапията е процес, в който клиента се научава да бъде самостоятелен и поема отговорност.Тук, важното е, да се разбере,че е процес, тоест, това научаване, става постепенно и почти винаги не със тези срокове, които клиента очаква. Понякога, това става с 10 сесии, понякога с над сто.Факторите, които оказват влияние са толкова много,че няма как да ги изброя.

 

 

[Орлин Баев]

Преди всичко, проговори това с терапевта си. Ще се окаже, че просто пренасяш в него и терапията собствено отношение и процеси, идващи вероятно от възпитанието ти. Оттук насетне е важно в работата с терапевта и в групата му, да се предизвиква активно тази ти неувереност във вземането на собствени решения, за да създадеш здрава себеоценка, граници и самоприемане. Сега ти се струва, че ако не се съобразиш с мнението на значимия друг, той ще те отхвърли/ изостави. Съответно залепваш. Вътрешен твой мит е, но те държи неуверен. Напротив, когато се себезаявяваш спокойно, посрещаш страха си от отхвърляне, изоставяне, необичане, излагане в очите на другия и ти се налага сам да се обикнеш, приемеш, утвърдиш в собствените си очи. Тогава даваш и масирани подсънатени послания на другите за уважение и те уважават, но вече не ти е толкова важно, тъй като самият ти се уважаваш спокойно, просто защото те има и дишаш! 

Сподели с колегата и го проработете. А за дължината на терапията - зависи и от него и от теб. Качествен, не количествен процес е. Колкото повече усвояваш това здраво себезаявяване и  в следствие на това, самоприемане, терапията се разрежда умишлено, преминаваш все повече в групата на терапевта си, докато не след дълго нямаш нужда и си живееш живота. Защото, както винаги повтарям, животът не е за психотерапия, а за живеене! терапевтът сам ти предлага това разреждане на сесиите, преминаване в групова терапия и спиране, когато види, че смелостта ти нарасне и процесът в теб си върви!

Редактирано Март 1, 2018 от Орлин Баев

[geshh]

Д-р Тодор Първанов, Орлин Баев, Благодаря ви за отговорите!