Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страх ме е!!!


Recommended Posts

Здравейте на всички. На 22 години съм омъжена щастлива от скоро. Винаги съм била с нервен стомах,но като нещо се притесня преди изпит,но не съм се замисляла. Миналата 2017година беше доста ужасна за мен,още в началото й. Бях на ужасно погребение,след това баба ми се разболя от най-страшното,за радост в момента е добре. Тогава бях се притеснила много,което е естествено. През това време загубихме адски много пари,от там съпруга ми и той все беше замислен,интимния ни живот се промени,не знам дали има общо със състоянието ми. Лятото кумувахме,но булката припадна. След една седмица се започна моя ад! Изведнъж ме обзе паника,изпотих се,получих сърцебиене,замайване,изгубих реална престава,не можех да шофирам,да остана сама,но най-вече ми се гадеше. Посетих веднага психиатър,като ми изсписа хапчета,но ги спрях след 1м и половина,защото реших,че ще се справя сама,но те вече ми бяха подействали до толкова ,че оставах сама и шофирах. От тогава минаха 8 месеца сега,пак шофирам,оставам сама,но тревожнпстта е тук,болките в стпмаха също,не знам какво да правя. Започнах да ходя на психолог,страх ме е постоянно да не ми се случи нещо,да припадна,да си глътна езика,от скоро започнах да се страхувам и аз да не се разболея от нещо лошо,ако нещо само малко ме заболи започвам да си мисля най-лошото. Не знам какво да правя има ли измъкване от това?????

Редактирано от Guci8988
Линк към коментар
Share on other sites

Ти посещаваш психолог, той трябва да ти пояси стъпките към ,,измъкването, и заедно да ги направите.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Нужна е преживелищна, през тялото, поведенческа,  плюс хипнотична работа. Само с говорене не се получава или ще отнеме много... Има и разговорна хипноза, да - но отново на фона на много преживелищност. "хвърляне" в страха с променена ментално-емоционална рекация и отношение. 

Линк към коментар
Share on other sites

Т.е  трябва освен психолог,да правя терапии или да пия някакви антидепресанти ? Просто не мога да разбера дали има общо това,че ме боли стомаха с тази тревожност и лошите мисли....

Линк към коментар
Share on other sites

А за хипноза малко ме е страх,силен и упорит човек съм попринцип,но се чудя  колко ВРМЕ ще продължи. Другото което е,че доста време стоя в къщи,тъй като съм студент и нямам деца,не работя и мисли,че и това е проблем. И когато съм някъде на почивка или върша нещо не мисля толкова много. Пре живота си никога не съм работела и си мисля,че може би освен ученето като стоя по цял ден бе работата също ми влияе по някакъв начин

Линк към коментар
Share on other sites

,,може би освен ученето като стоя по цял ден бе работата също ми влияе по някакъв начин,,

Много лошо ти влияе.както казва народа  за лудо не стой.,,

Направо може да се поболееш от липса на работа.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз така мисля,за това смятам като се пооправи времето да си го запълвам с всякакви неща,спорт,медитация и др. Но въпроса ми е дали това,което описвам е депресия,паник атаки,посттравматичен стрес и сериозно ли ?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами опитвам се,но не мога сама. В началото след като получих за първи път тревожността си бяха чисти паник атаки. След това овладях П.А.,но остана тревожността,след това тази тревожност малко,по-малко започна да ме превръща в хипохондрик. Започнах да си мисля от всяко нещо,което ме заболи,че е нещо лошо и това ме кара да се тревожа. Всеки ден имам едно притеснение,от което не мога да се отпусна и да се фокусирам върху позитивните неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Процесът в терапията е обратен - работи се с хипохондрията, стапя се, с тревожността, докато отново започнеш да получаваш п.а. - не много, но поне няколко, вече с различно съзнание, че те водят директно към страховете ти и преработката им. Не след дълго си свободна и смела! Това, че п.а. са изчезнали, но се е появила обща тревожност, а о нея хипохондрия, говори, че не са изчезнали, а страхът е потиснат, "разстлал" се е в г.т. и поражда здравно тревожни мисли. Можеш да си помилсиш - ама как така п.а. - ами така, целта не е да се потиска страха, а да се слуша мъдростта на тялото и природата, дали ти напреженчески вентил (п.а.), водещ те право към характерова преработка към по-устойчив, стабилен, здрав и обичащо-смел човек! Терапевтът ти ще те преведе!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ясно си е. Получаваш п.а., но изтласкваш зарядите им и поради това не изчезват, а преминават в обща и здравна тревожност. Нужно е обръщане на процеса - работата с общата тревожност вече води до разтапянето ѝ в голяма степен, до известно доверяване на себе си и живота. С тази работа се маха "тапата" от изтласкващо потискане, което несъзнавано си поставила в опит да угодиш на егото си, ревящо, че е страшно и трудно. Всъщност п.а. са благословия водеща те пряко към характеровата ти несигурност - учат те на загуба на невротичния контрол, поглеждане на страха очи в очи, претръпването при приемането му. Когато при известна околовръстна работа по генерализираната ти тревожност и нейните "връхчета" от интрузивни негативни мисли, тревожността понамалее, в кабинета терапевтът би ти предизвикал няколко пъти състояния, които силно приличат на п.а., без да са такива - след подготвителната работа, вече имаш смелостта и доверието да "скочиш" в тях, което преобразува страха ти във все по-дълбока смелост. Разбира се, говорили сте за характера и маските ти, за динамиката ти от защитни механизми и когнитивни изкривявания... Има си закономерни алгоритми в успешната психотерапия. Без тях продължава твърде дълго...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Качествен процес е, не количествен - затова няма точни срокове, не е механика. Зависи от готовността ти да посрещаш и преработваш страховете си, както и от годностите, опита и уменията на психотерапевта ти. Имал съм случаи, при които една-три сесии са били достатъчни. При други със същите състояния, няколко месеца, при трети, до шест месеца, по-рядко и малко повече. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви. Надявам се скоро да мине това нещо. Защото искам да се радвам на живота,а не всеки път когато се зарадвам на нещо да си помисля нещо лошо. Просто не искам да си мисля негативно постоянно и да съм в напрежение. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благословен урок, водещ те към порастването ти като човек е, не е болест - затова се учи със смирена благодарност и всичко ще е о'к не след дълго!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...