Как да се съобщи на четиригодишно дете, че майка му е починала

[naiden001]

Здравейте.

Съвсем кратка предистория:

След раждането на нашият син, се откри онкологично заболяване на жена ми. След почти три години борба тя се предаде. През времето на борбата за живота и малкия беше с нас и за мое учудване има спомени от двегодишна възраст. Явно някой неща са му направили доста силно впечатление и е преживял част от нашия стрес. След като тя ни напусна, му казах че мама е станала звездичка и той го прие добре. Често и маха на небето, радва се на звездите и т.н. дори се хвали в градината, че майка му е звездичка.

Явно е, че така не може да продължи до безкрай, а и се притеснявам, че някое дете може да му каже, че е починала, което със сигурност че му причини стрес и ще подрони авторитета ми пред него.

Въпросът ми е, как да избера момента и как да поднеса тази информация на детенце.

П.П.

От скоро време се опитвам да обясня, че само душите се качват на небето,  какво е душа и т.н. но без особен успех.

Благодаря Ви предварително!

[д-р Тодор Първанов]

Не виждам проблем, починала, отишла си, умряла и т.н са синоними на ,,отишла на небето,,.Не правете нищо, ако се наложи, просто му го обяснете -това, за синонимите.

[Guest Кермит]

Здравейте,

съжалявам за загубата ви...

Мисля, че ще ви е от помощ ето тази книжка: http://www.izgodnobg.com/ceni/110778-Malak-detski-psihoterapevt-Barza-pomosht-deca-beda.php

[naiden001]

Много благодаря на д-р Първанов, надявам се не си вярва, че ми е помогнал

Явно познанията приключват до часовете по литература и конкретно - синоними...

[д-р Тодор Първанов]

Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето.  

Къде в това обяснение е проблема?

Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба?

На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето.

Сега вече не виждам никакъв проблем.

Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка  ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него. 

Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко.

Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.

 

[Guest Кермит]

Ето извадка от книгата, която споменах по-горе:

Цитат

Баба Умря

Лекарите опитваха какво ли не, но напразно. Баба почина. Как да съобщите вестта на детето си по най-поносим за него начин? Мари толкова много обичаше баба си, двете са изживели прекрасни мигове заедно, освен това Мари знае: „Баба е винаги при мен, готова да ме защити. Затова сега болката и мъката също ще бъдат безкрайни.“

 

Какво да направите?

Преди време бе нещо обичайно смъртникът да бъде добре облечен и тленните му останки да бъдат изложени за последно сбогом. Това обикновено се правеше в дома му, където идваха роднини, близки, приятели. Мъртвецът не бе положен в ковчег в хладилна камера, както се прави днес, а членовете на семейството му се редуваха пред смъртния одър.

Този ритуал на сбогуване сега вече не се практикува. Тленните останки рядко се излагат публично - обикновено това се прави при известните личности. Умре ли човек, всичко по погребението се урежда много бързо, дори често прекалено бързо. От страх и незнание как да посрещнем смъртта, веднага се обаждаме на погребалното бюро, чиито служители се заемат професионално и рутинно с проблема как най-бързо да изнесат трупа от дома му. Всичко това обаче усложнява сбогуването на децата с възрастните.

За да научат нещо и да го разберат, те използват много повече от нас сетивата си. Но смъртта на член на семейството няма как да се схване сетивно. От психологична гледна точка би било чудесно, ако детето ви има възможност да види починалата баба. Но това би имало смисъл само ако последната среща с покойницата е вътрешно желана. Ако усетите някакво колебание, по- добре не настоявайте тя да се състои.

Ако искате и вие да се разделите, влезте първо сама при мъртвата. Но ако при цялата си мъка почувствате u леко облекчение и особено ако забележите как любовта ви към отиващия си човек става по-голяма, тогава потърсете детето и се върнете отново заедно. Проверете дали очите на починалата са затворени! Освен това бабата трябва да бъде изрядно облечена и горната част на тялото й поставена малко по-високо. Но най-важното е: не бързайте, дайте време на детето си! Бързо влизане и излизане или просто надничане, уплашен последен поглед през вратата - нищо от това няма да се отрази добре на детето ви, дори може да се превърне в травматично изживяване.

Преди това обаче обсъдете с детето си какво би желало да подари на баба си: може би някоя игра, която е играло заедно с нея, плюшена играчка или нарисувана от него рисунка. Нека остави последния си подарък на леглото до баба. Непременно уверете детето си, че не бива да се страхува от мъртвото тяло. Обяснете му, че смъртта е сестра на съня, а пък никой не се бои от заспал човек.

Дайте му личен пример. Погалете умрялата спокойно по главата, като й говорите мили думи. Говорете директно към нея, сякаш би могла да ви чуе и разбере. Ще усетите, как без да искате, сама снишавате гласа си. Това е в реда на нещата. Но в никакъв случай не стигайте до шепот! Това ще внуши несигурност на детето ви.

Ако детето сломено мълчи, му поставете задача. Помолете го да запали свещите, наредени наоколо. До- като то се занимава с това, вие разкажете на бабата, какво е правила внучката през деня и как чудесно се е справила с всичките си задължения. Така ще върнете „нормалността“ на ситуацията и ще облекчите положението на детето. После му кажете, че в момента баба е потеглила за небето и че вие сте малко загри- жена за това как ли ще се устрои там. Поръчайте на бабата да поздрави на небето вече умрелите роднини и я помолете, като стигне до рая, да продължи да се грижи за вас и за внучката по същия начин, по който го е правила приживе на земята.

внимавайте детето ви да не докосне леденостудените ръце! Като дойде моментът на раздяла, сложете вашите ръце върху тези на покойницата и ги задръжте толкова дълго, че да им придадете малко топлина. Едва след това внучката, ако желае, може да пипне ръцете на баба си.

Бъдете готова за всякакви въпроси от страна на детето и му отговорете честно. След това заедно напуснете стаята.

Детето ви трябва непременно да участва и при погребението. Преди това заедно идете в цветарския магазин. Помолете го да избере от многото цветя две или четири, за които е сигурно, че биха харесали на баба му. Направете ги в малък букет и му го дайте да го носи. В църквата на гробищата застанете най- отпред, за да може детето да вижда всичко. Хубаво би било преди това да сте говорили със свещеника и да сте го помолили, като говори, да спомене и детето ви по име. Също така е добре, ако сте имали възможност, предварително да обясните на детето погребалния ритуал.

Като тръгвате към гроба, хванете детето за ръка, а когато ковчегът бъде спуснат в гроба, кажете му да хвърли върху му цветята. Ако иска, нека хвърли и шепа пръст. Но не го принуждавайте - за много деца жестът е интуитивно противен и нежелан. След това, по време на ритуалната почерпка, когато напливът от гости и роднини намалее и по принцип атмосферата стане не така напрегната, а дори весела, вземете инициативата в свои ръце и помолете присъстващите всеки да разкаже накратко своя спомен за починалата баба, по възможност нещо по-разтоварващо. Нека детето ви също участва. Но да не е първо, добре е отначало да погледа другите и тогава да се включи. Така ще му дадете необходимото време да обмисли ситуацията на спокойствие.

Трябва да го ангажирате и при грижите за гроба. Не оставяйте всичко прекалено бързо в ръцете на служителите на гробището. Дайте възможност на детето ви да обмисли кое цвете или растение най-много би подхождало на баба му. Може би то ще си спомни как баба му е откъсвала магданоз, за да украси с него обедната супа. Тогава оставете детето си да посади магданоз на гроба на баба! Колкото пo-личен е изборът, толкова по-добре. Разбира се, при всяко следващо посещение на гроба детето трябва да се грижи за своето растение и да го полива. Научете го също така да говори на мъртвата и дори да води диалог с нея. На децата това им се удава много по-лесно, отколкото ви се струва. Така че няма от какво да се боите.

И още нещо: позволено ви е да влизате в гробището в добро настроение! Забравете за фалшивата физиономия, изобразяваща мъка. Детето трябва да разбере, че след времето на болка в душата могат да се настанят и радостните спомени. По този начин и страхът за собствената смърт, откъдето всъщност идват и всичките ни останали страхове, постепенно ще изгуби най-страховития си образ.

 

 

[Диляна Колева]

В ‎23‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 16:47, naiden001 каза:

 

Явно е, че така не може да продължи до безкрай, а и се притеснявам, че някое дете може да му каже, че е починала, което със сигурност че му причини стрес и ще подрони авторитета ми пред него.

 

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 

Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 

От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 

Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 

Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 

 

 

Редактирано Март 3, 2018 от Диляна Колева

[АлександърТ.А.]

В 2/23/2018 at 16:47, naiden001 каза:

Здравейте.

Съвсем кратка предистория:

След раждането на нашият син, се откри онкологично заболяване на жена ми. След почти три години борба тя се предаде. През времето на борбата за живота и малкия беше с нас и за мое учудване има спомени от двегодишна възраст. Явно някой неща са му направили доста силно впечатление и е преживял част от нашия стрес. След като тя ни напусна, му казах че мама е станала звездичка и той го прие добре. Често и маха на небето, радва се на звездите и т.н. дори се хвали в градината, че майка му е звездичка.

Явно е, че така не може да продължи до безкрай, а и се притеснявам, че някое дете може да му каже, че е починала, което със сигурност че му причини стрес и ще подрони авторитета ми пред него.

Въпросът ми е, как да избера момента и как да поднеса тази информация на детенце.

П.П.

От скоро време се опитвам да обясня, че само душите се качват на небето,  какво е душа и т.н. но без особен успех.

Благодаря Ви предварително!

Терапевтите предполагам са ти дали добри съвети .

Според мен имаш проблем с представите за света ., кое е нормално и кое не е . Това е което се случва в момента  .То ще рефлектира в детенцето , надявам се да е най добрия начин . Смъртта на млад човек , е съвсем в реда , на нещата  от ежедневието .

Има един въпрос за обмисляне , Кое тe kaра  да мислиш че 3 годишно дете трябва да бъде в шок от смърта на родител ?

пп------Аз имам спомени от преди да проходя , от бебешката количка . Това не е от значение за преживяванията . По късно не се впечатлих от смърта на дядо . Неприятното бе , виковете на баба ми .Чувството определя спомена . После сънувах често дядо , стоящ в края на двора .Стои тихо и ме гледа . Май на третия път се сетих че е умрял и не може да го виждам , така ми казваха . Уплаших се яко и се събудих .Бях вече голям на 7 г. и правех разлика между сън и дневна реалност .Убедих се че не е нормално да се плаша от прост сън и така заспивах ( да компенсирам неприятния спомен) . Още еднъж , го сънувах . Усмихна ми се , махна и обръщайки си тръгна . А , аз останах с несвързаните си обяснения , защо му се плаша . А страха ми започна да се трансформира в разбираща тъга .

Редактирано Март 3, 2018 от АлександърТ.А.

[naiden001]

В 2.03.2018 г. at 11:11, д-р Тодор Първанов каза:

Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето.  

Къде в това обяснение е проблема?

Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба?

На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето.

Сега вече не виждам никакъв проблем.

Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка  ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него. 

Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко.

Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.

 

Да, в момента и моето дете знае че майка му е на небето, а отскоро и дядо му. Чувства се добре от това. Когато има звезди - маха им говори им и им се радва. Проблема е в това, че продължава да задава въпроси като: кога мама отново ще стане човек и ще дойде при нас и защо мама е решила да стане звездичка.

Същевременно в игрите си умело и осъзнато войничетата се се стрелят, убиват, раняват и умират. Това ме води на мисълта, че той не прави аналогия между звездичката и смъртта. и не е въпрос на дума или синоним, а на осъзнаване и чувства.

[naiden001]

В 3.03.2018 г. at 11:07, Диляна Колева каза:

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 

Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 

От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 

Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 

Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 

 

 

Здравей,

Няма проблем да кажа на детето, както е видно то вече му е казано а и то само вижда, че майка му я няма при нас...

Както отговорих и на д-р Първанов, че според мен е време аз да му изясня връзката между звездичката и смъртта, а не някое дете в градината... Малкия в игри умело спасява ранени войници и убива лошите, което ме води на мисълта че започва да осъзнава понятието смърт и когато някое дете го спрегне с майка му - ще назрее психически проблем.

Възможно ли е според вас травмата, която със сигурност преживява, но не може да ясно изрази /освен, че много му липсва мама и че му е мъчно - това си го казва/, да оказва влияние върху поведението му?

Конкретно: детето изпада на моменти в нерви за незначителни неща. Ядосва се хвърля си играчките, реве и се тръшка. Изпаднал така, нищо не е в състояние да го извади /нито милувка и успокояване, нито наказание, нито разсейване и ангажиране с други неща/. Всичко приключва рязко, както е започнало и се извинява, че ме е разсърдил или сам започва да говори за други неща. Такова поведение се наблюдава не само при мен, а и в градината и при баба му, т.е. навсякъде.

[naiden001]

В 3.03.2018 г. at 10:43, Георги Балджиев каза:

Ето извадка от книгата, която споменах по-горе:

 

Извадката от книгата би била полезна за бъдещи загуби, дай Боже да няма скоро и би била подходяща за по-голямо дете. Все пак той нямаше 3 г. когато жена ми почина.

Но дори и тогава - не бих се възползвал много. Има нещо нечовешко в разказаната история

[Орлин Баев]

Отвъд формалното казване на какво и как, стои по-дълбокото казване. А то е собственото ти отношение към смъртта като цяло и станалото конкретно. Колкото по-спокойно приемаш илюзията на смъртта през себепознанието си, плюс подходящо четене, толкова по-добри сигнали даваш на детето невербално. Тоест, вкратце - собствената ти настройка, отношение и разбиране за смъртта (и болестта) са ключовите!

[Диляна Колева]

преди 18 часа, naiden001 каза:

Здравей,

Няма проблем да кажа на детето, както е видно то вече му е казано а и то само вижда, че майка му я няма при нас...

 

Нямах това предвид, разбрах, че е казано на детето. Орлин го е синтезирал много добре, това което се опитваме да кажем.

 

преди 18 часа, naiden001 каза:

 

Конкретно: детето изпада на моменти в нерви за незначителни неща. Ядосва се хвърля си играчките, реве и се тръшка. Изпаднал така, нищо не е в състояние да го извади /нито милувка и успокояване, нито наказание, нито разсейване и ангажиране с други неща/. Всичко приключва рязко, както е започнало и се извинява, че ме е разсърдил или сам започва да говори за други неща. Такова поведение се наблюдава не само при мен, а и в градината и при баба му, т.е. навсякъде.

Това е типично поведение за деца на тази възраст, не е свързано конкретно с липсата на майката. Дори и да има отношение този факт, той не е водещ.

преди 18 часа, naiden001 каза:

 Проблема е в това, че продължава да задава въпроси като: кога мама отново ще стане човек и ще дойде при нас и защо мама е решила да стане звездичка.

.

Не бих нарекла тези въпроси на детето "проблем", това е неговата естествена потребност и начин да изкаже липсата си. В такива моменти, не се дават отговори, а се предоставя на детето пространство да изрази усещания и емоции. 

Например: 

Въпрос - Кога мама отново ще стане човек?

Отговор - Липсва ли ти мама? /дава се обратна връзка на детето за неговото усещане/  Какво би и казал, ако беше човек? /позволява се на детето да изкаже и изкара от себе си усещания и емоции/

Много е важно между вас да има диалог за мама. Но не вие да му говорите, а да го насочите то да говори. Така постепенно то ще стигне да приемането, че мама я няма. Което, обаче не му пречи да говори ЗА нея, СЪС нея, КЪМ нея. 

При тези загуби няма по - голяма травма от рационалните обяснения и потискането на емоции, чувства и усещания през тях.

 

[naiden001]

Искам да споделя с вас думите на една ваша колежка от Велико Търново:

Умира тялото, а душата става звездичка!

Това мисля, че е най-точният отговор на моето питане. От една страна детето не се чувства излъгано, че майка му е звездичка, а от друга - се появява връзката със смъртта.

[Орлин Баев]

Няма точен отговор, Найдене. Не е лингвистика, както сам споменаваш. Има смърт - никога не е била трагедия, освен в желанието на съвременния човек да свръхконтролира, откъснат в гордостта на материализма си. В твоето вътрешно приемане на смъртта е точният отговор. Тогава, когато е истинско, не на думи, а през сърцето си знаеш, че смърт няма. В какви думи ще се облече това познание, е избор, но без него каквото и казване да е, е механика. 

С обич, Орлин

[naiden001]

Днес имаше доста тежък разговор за мен.

Защо е поискала да ни напусне, как се е борила, с какво се е борила и т.н., щом душата е звездичка - къде е тялото и кой го е сложил там и че иска наистина да го помилва а не само наужким...

Така стигнахме до градината и продължихме да говорим пред вратата, за да не чуят другите... Разговорът ни е тайна!?

Как бихте обяснили, защо пази в тайна тая нова за него информация?

[Диляна Колева]

Кой провокира разговора? И коя е "новата" информация? Как е стигнала до него?

Редактирано Март 25, 2018 от Диляна Колева

[naiden001]

Разговорът беше изцяло негова инициатива. Предполагам, че започна защото се загледа в некролога на Гери. А новата информация е тая - за която ме пита...

Това с пазенето в тайна обаче ме замисли!

[Диляна Колева]

Детето ще обясни защо е тайна, от него е важно да излезе обяснението. Другото е здравословно любопитство, нещо, което иска да си обясни.