Какво се случва с мен?

[Didi88]

Здравейте. Аз съм на 29 години. Имам съпруг и 4 годишна дъщеря. Винаги съм била срамежлива, притеснителна и т.н. Постоянно се тревожа за нещо и сякаш без причина съм на щтрек че нещо ще се случи. Когато бях бременна постоянно четях в интернет ако усетя нещо което ме тревожи относно бременността. Успях на няколко пъти излишно да се филмирам, че нещо може да се обърка по време на бременност или при раждането. Както и да е всичко мина добре и нещата се успокоиха. След това започна постоянната тревожност да не се разболее бебето. При най- малкия симптом тичам по лекари но преди това хубаво се наплашвам с четене в интернет. За последните няколко години ми се случиха много много проблеми и то доста сериозни. Докато ги имаше бях толкова силна и се радвах, че не им се давам. Сега вече всичко се нареди и вместо да съм спокойна и щастлива имам чувството, че всичкия стрес ми се стовари чак сега и то наведнъж. Преди три месеца някъде започнах да усещам едно напрежение, тревога и постоянно гадене. Започна разбира се и четенето в интернет. Толкова се изплаших от диагнозите които пишеше там. Цялото ми време минаваше да чета и чета. Реших, че имам рак. Целувах вечер детето си и си мислих че може да е за последно. Бях супер стресирана. Разбира се не оставих на заден план задълженията си като майка и съпруга. Върших всичко както и преди ходих и на работа. Но ума ми беше само в четене и страх че съм тежко болна. Започна сърцебиене, мерене на пулс по сто пъти, ходене до спешното, кардиограми...всичко показваше, че ми няма нищо и изглежда е от стрес. Започнах да чета в интернет и за тревожността и стреса и разбира се това още повече влоши нещата. Междувременно постъпих в болница в отделение по гастроентерология от където стана ясно, че нямам рак а обикновен гастрит. Изведнъж се успокоих на тема рак и от постоянно тревожене и четене в интернет за тази болест спрях дори да се сещам ( вече нямаше причина да го мисля и съзнанието ми го изтри). Обаче тревожността и страха си останаха започнах да чета за психични заболявания и да изпитвам някои симптоми които пишеше там. Минах през шизофрения и какво ли още не. Един ден чух за жена удушила бебето си. Краката ми се подкосиха. Завладя ме адки страх и паника да не би да откача и да направя същото. Веднага започнах да чета в интернет и още повече се филмирах. Тази мисъл и вякакви сценарии как полудявам и посягам на детето си не ни излизат от главата. В резултат постоянно се страхувам. Още със ставането сутрин и започвам само това да мисля. От всичко прочетено в интернет а то не беше малко реших че имам окр или хипохондрия или и двете.  Като цяло не изпълнявам никакви ритуали които са характерни за окр. Толкова обичам детето си разбира се че не мога да направя нещата които ми минават през ума. Но защо мислите са към него? Чувствам се виновна, лоша майка, чудовище, луда и как ли още не. Вече пия лекарства за намаляване на пулса защото съм с пулс 140. Знам че е от стреса. Просто не знам как да се справя с него. Искам да опитам сама. Ако успея ще съм истински удовлетворена от успеха си. Ако не ще  потърся помощ разбира се. Искам да си живея живота щастливо. Особено сега когато нямам проблеми никакви. Обаче не знам как да се отърся от целия този ад в който се вкарах сама. Никой не знае за проблема ми. Естествено хората около мен виждат че съм доста изнервена а за мен е характерно да съм винаги позитивна и усмихната. Не мога да споделя за ужасните си мисли на никого защото представяте ли си как ще реагират. В момента със съпруга ми се в обтегнати отношения и само това остава да му кажа...ужас....какво да правя не знам. Чувствам се обсебена от някакви демони. Искам да се освободя а не зная как. Прочетох книгата ,,обсебен мозък,, прилагам четерите стъпки. Докякъде помагат. Но точно когато си мисля че ще овладея натрапливите мисли те ме завладяват отново. Отново започвам да се съмнявам в себе си и да не си вярвам. Страх ме е дори да стоя сама с детето си. Това е направо ад. Помогнете ми. Помогнете ми ако можете да ми дадете съвет и помощ тук ще съм ви безкрайно благодарна. Мислите ли че имам нужда от лекарства. Луда ли съм? Според вас мога ли да съм опасна за детето си? Какъв лекар да потърся?

Редактирано Февруари 23, 2018 от Didi88

[Орлин Баев]

Самата работа с хипохондрията и натрапливите мисли, вече води към базисните, тревожни вярвания в характера ти, към преобразуването им и смелостта ти. Книгата на Шуорц става. прочети и тези статии за окр и хипохондрия. Ако схващаш и имаш находчивостта да прилагаш посланията и до няколко месеца чувстваш значимо преобразуване на страхливостта си, чудесно. Ако ли не, непременно поработи с психотерапевт. Засега - спри четенето за болести и хистеричното реване по форуми. Не си болна, не си жертва на ставащото, не се полудява от това - напротив, обичащ човек си. Но и страхлив... 

Редактирано Февруари 23, 2018 от Орлин Баев

[Didi88]

Благодаря за куража и за успокоението. Толкова много имах нужда от това. Камък ми падна от плещите. Ще се постарая да работя в насока да преобразувам страха си в смелост. Ще прочета и статиите които ми предложихте. Ще се опитам да се овладея сама. Ако не успея ще потърся психотерапевт. Още веднъж благодаря !

Редактирано Февруари 23, 2018 от Didi88

[Didi88]

Отделих много време предимно в търсене в интернет на статии за окр. Изчетох и всичко като коменрати по темата от вас. Слушах и едно ваше интервю. Донякъде се успокоих и се бях взела в ръце. Обаче докато четях попаднах на статия в която пишеше че окр може да премине в шизофрения. Супер много се изплаших. Започнах да чета и за шизофренията и съответно вече имам огромни опасения че може да имам това заболяване. Пишеше че постоянна тревожност, хипохондрични мисли и натраплоиливости са симптоми на шизофренията.според вас има ли вероятност да съм болна от шизофрения или БАР. Толкова ме е страх. Страх ме е че полудявам наистина. Мислите ли, че хипохондрията ми е по-страшна от окр. И това окр  тотално ме е обвзрло. Или по-точно мисълта за това че го имам. Не ми излиза от главата. Само мисля какво представлява всъщност, анализирам го, представям си различни сценарии в главата как се справям с него, какво си казвам като ме о вземе страха, все едно си говоря сама на тема окр ПОСТОЯННО. Имам и чести смени на настроенията. Ту се успокоявам и си казвам че вече ще съм щастлива ту пак пропадам и не виждам изход. Това ме плаши още повече. Кара ме да си мисля че щом си говоря сама имам шизофрения. В един момент си казвам добре имам окр ще се опитам да се справя. Поръчах си книгата ,, ти не си твоят мозък,, с мисълта да съм подготвена за това какво ми се случва. В следващия миг обаче има друга мисъл ,, ами ако не е окр ако е шизофрения,, и страхът е на лице. Даже от натрапливите мисли вече не ме е страх толкова защото започнах да разбирам как се случват и донякъде как мога да се избавя от тях. Но мисълта че не е окр а нещо друго.....ме смазва и не ми дава покой.

Редактирано Февруари 24, 2018 от Didi88

[Stoyanska]

Здравей,

Историята ти ми е позната от личен опит.И аз като теб живеех да чета и смятах че си помагам,но всъщност това е ритуала да знаеш.Ще ти дам съвет и моля те послушай ме доста бързо ще се подобриш.

1.Никакво четене в интернет!В момента си много уплашена(сама се филмираш),че дори и в най-безобидната информация намираш за какво да се хванеш.Страхът ти те кара да интерпритираш прочетеното и да не го разбираш правилно,а през призмата на катастрофалното мислене.

2. Не е нужно да четеш много неща...прекалената информация най-вече от недостоверни източници<--повечето в гугъл са такива--> само те объркват допълнително. Една единствена книга ще ти препоръчам невероятно добра е,информацията в нея е това което ти е нужно да разбереш подробно какво ти се случва и да разбереш че не е нещо,което се случва само на теб и не е такъв проблем какъвто го правиш в главата си.Книгата е продължение на "обсебен мозък" ,но по-подробен и подобрен вариант със задачи за самостоятелна работа ,който ще ти помогнат да осъзнаеш това което неразбираш . Книгата се казва:"Ти не си твоя мозък".Съветвам те да я прочетеш внимателно като си подчертаваш и отбелязваш най-важните неща.Попълвай тестовете старателно с максимална откровенност.След като я прочетеш обмисли наученото няколко дни и започни да препрочиташ подчертаните от теб неща.Препрочитай си я многократно ще осъзнаваш все повече и повече неща и ще се успокояваш все повече и повече.

Ако имаш затруднения да намериш книгата пиши ми.

Всичко ти е наред само ти си мислиш,че не ти е!

 

[Didi88]

Благодаря ти за съветите.. знаех си че това постоянно четене е скапаният ритуал. Аз го правя уж да се успокоя а то.......по зле става. Ужасна работа. Книгата съм си я поръчала вече и я чакам с нетърпение. ,,Обсебен мозък,, я прочетох . Доста неща си обясних но.....не спрях с ритуала и окр ме погълна отново. Толкова съм изплашена, тревожна и слаба че ме е яд на самата мен. Още веднъж благодаря за подкрепата. Как успяваш да се справиш четейки книгата или посещаваш психотерапевт. Мислих направо на психиатър да ходя. Но от друга страна не искам да губя време с хапчета, тъй като знам че само с тях не става. Затова съм се насочила към психотерапия. В най-скоро време смятам за започна.

Поздрави

Редактирано Февруари 24, 2018 от Didi88

[Didi88]

Има нещо което ме притеснява също. Приех натрапливите си мисли и гледам да не им отдавам някакво голямо значение. Но съм хипохимдричка. Мисълта че ми има нещо ме ужасява. До сега когато съм се притеснявала от нещо съм ходила на лекар който ме уверява че ми няма нищо и се успокоявам. Сега обаче знам че имам окр и това много ме плаши. Само чета за това заболяване и колко е сериозно и опасно и се ужасявам. Само за това мисля че имам заболяване. Искам да се оправя но се страхувам че в Стара Загора няма кой да ми помогне. Утре имам среща с психотерапевт Петър Кралев. Не знам дали ще може да ми помогне той но ще опитам. Как да се справя с тази мисъл че имам заболяване окр и че е супер страшна диагноза. Мисля си че ще трябва да ме натъпчат с лекарства а аз не искам. Много ме е страх

[Guest Кермит]

преди 8 минути, Didi88 каза:

Не знам дали ще може да ми помогне той но ще опитам.

Здравей!
Ако ще да "опитваш", по-добре не се хващай.

"Или не се опитвай, или карай до край" Овидий

Мисля, че ме разбра.

Успех!

[Диляна Колева]

В допълнение на Георги, пускам този откъс от много известен и утвърден академик, психолог и т.н. Ако не се вслушаш в него DIDI 88 практически нищо не може да се промени, кой знае колко. Пускам ти "важния" откъс, но за да смениш философията започни от начало цялата книга.

"„Искам, искам, искам да съм здрав!“

Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава сам срещу болестта му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота.

Принципът на поражението в живота, на изоставането от живота, на разрушаването на живота, принципът на конфликт с околния свят е един и същ, схемата е приблизително еднаква.

А сега се вслушайте в себе си и подчертайте в тази класификация онова, което най-много отговаря на вътрешното ви състояние. Бъдете искрени пред себе си. Изберете само един отговор от списъка, иначе ще си добавите още една диагноза — раздвояване на личността, тоест шизо.

И така, вие:

1. искате да ослепеете;

2. не искате да виждате по-добре;

3. не вярвате, че ще виждате по-добре;

4. съмнявате се, че ще виждате по-добре;

5. надявате се, че ще виждате по-добре;

6. вярвате, че ще виждате по-добре;

7. знаете, че ще виждате по-добре;

8. ще виждате по-добре;

9. виждате добре.

Докато не си изберете нещо от този списък, не избързвайте напред, ако обичате.

Трябва да знаете къде сте по тази скала.

Сигурен съм, че не сте подчертали „искам да ослепея“. Може би сте отбелязали нещо като „надявай се“, „съмнявам се“ или „не вярвам“.

Тогава знайте! Казвам ви го като психолог — тези отговори с нищо не се отличават от „искам да ослепея“. „Не вярвам“ с нищо не се отличава от „съмнявам се“. Това е същата барабонка, но в целофан. Просто, като кажа „съмнявам се“, изглеждам по-умно. А всъщност същото съдържание увивам в по-лъскава опаковка, и толкова. Същността не се променя!

Границата между здравето и болестта е вярата. Това е неутралната зона.

Сега обърнете внимание — някой казва:

— Вярвам, че ще виждам добре…

Вие спокойно можете да му отговорите:

— Ами вярвай си!

Представете си, че съм седнал сега до вас, сладко се прозявам, чеша си търбуха и въртя вечно свирещата развалена плоча:

— Вярвам, че ще съм здра-а-ав!

— Вярвам, че ще съм бога-а-ат!

— О-о-о, вярвам, че ще съм щастли-и-ив! Къде ми е възглавницата?

 

 

Усещате ли, че нещо липсва? Нали? Какво?

Липсва ДЕЙСТВИЕ! Така ли е?

И ако ме попитате: „Кога искаш да станеш богат?“, а аз само муча… Все нещо трябва да ви отговоря! Така е, нали? ВЯРАТА ЗАДЪЛЖАВА. Ако вярвате, че ще сте здрав, но не си мръдвате пръста — значи сте инертен.

Където лекарят е сам срещу болестта — няма оздравяване. Ако чакате и се надявате, сте не само инертен, но и на страната на болестта.

Ако се съмнявате, активно се съпротивлявате на оздравяването.

Не вярвате? — ще ме прощавате, но за какво говорим тогава? Ако искате да се гътнете от болестта си, за какво оздравяване може да става дума?

Дайте сега да си сменим местата. Вие сте лекар, аз съм болният.

Аз ви казвам:

— Докторе, мно-о-ого ми се ще да съм здрав, мно-о-ого. Ама знаете ли, мъничко, съвсем ей тоничко се съмнявам, че ще можете да ме излекувате. Обаче все пак ви моля, излекувайте ме!

Такъв болен почти е невъзможно да бъде излекуван, защото в съюз с болестта си той е много по-силен от вас като лекар.

Авицена казва:

„Ние сме трима: аз, ти и болестта. Която страна вземеш, тя ще надделее.“

Колкото до другите отговори от типа „съмнявам се“, „надявам се“ и пр., те всъщност не се различават помежду си. Просто си търсите измъкване, за да не предприемете никакви действия."

https://chitanka.info/text/24102/14#textstart