Имам нужда от съвет и насока

[nikola22]

Здравейте,

скоро попаднах на този форум и реших, че е удачно да потърся съвет и мнение тук за проблем, който се опитвам да разреша от доста време. Имам по-голям брат, който в резултат на тежкото детство, което имахме, израстна с доста проблемна психика и в последствие разви психично увреждане (води се биполярен, пие антипсихотици и обикновено е влизал в приповдигнатост единствено след по-продължителна употреба на АД). Израснахме без особена емоционална подкрепа, родителите ни са разведени (живяхме с баща си, майка ни е психично болна), а баща ни беше с 3 различни брака докато станахме тинейджъри. Освен това той беше с много силен характер, студен, свръхизискващ, много груб в думите си, на моменти използваше и физически средства за възпитание. Това навреди най-вече на брат ми тъй като натискаше най-вече него. В резултат брат ми израсна с много ниско самочувствие, много съмнения в себе си, липса на характер (не може да казва не – гледа да угоди на всеки), освен това свикна да прави нещата по задължение, а не защото му харесват, с дефицити в социализирането. Високите очаквания на баща ми се внедриха в него до такава степен, че брат ми има изключителна висока самокритичност и свръхочаквания за нещата които прави, и това му пречи да е постоянен в дадена сфера, защото очаква веднага резултатите да са добри, и ако не са, това го демотивира. Преди да завърши гимназия (завърши с много висок успех), започна много да рисува и го правеше наистина добре, може би едно от малките неща които правеше, защото сам си беше решил и му харесваше, но тогава баща ми отново го пречупи. Няма да навлизам в подробности за нещата които преминахме след това, и психозата, която разви, а ще наблегна на какво е състоянието днес. Сега живее при мен, баща ми не го натиска и осъзна грешката си, обаче не е ангажиран – има си негово семейство. Въпреки че брат ми сега е свободен, не може да намери смисъл в нищо което прави – много е склонен към депресии, отчаяние, самонавиване. Най-много се чувства зле от годините, които е загубил досега, и че според него другите  на неговата възраст са по-напред от него (той е на 25, аз на 23). Доста време се опитвах сам да го мотивирам, всеки ден си говорим и се опитвам да го надъхам, наблягам на това да прави нещата не по принуда, малко и постепенно, за да ги превърне в навик, ходим на фитнес заедно,  включвам го в проекти, които правя, тъй като наистина е доста умен и изпипва детайлите. Но все пак, той не може да се отърси от детството и миналото, трудно е постоянен в нещо, винаги търси и най-малките недостатъци в нещата които прави и си мисли, че другите са много по умни и успели от него. Много дни просто лежи, и се чувства още по-зле от това, че не прави нищо. За него всички развлекателни неща са загуба на време и не му харесва да ги прави. Няма никакъв проблем да прави неща от типа домакински задължения или да помогне на някой за нещо, но когато трябва да прави нещо за себе си, което да го развие, му е трудно да го прави, според мен заради перфекционизма и свръхочакванията (страх го е, че няма да го направи както трябва или винаги търси и малките детайли, които не са изпипани – нещо, което баща ни винаги наблягаше). Преди месец беше преминал през приповдигнат период, след като го премина се чувстваше доста зле, но решихме че е по-добре да не се върне пак на АД, тъй като те са основната причина за приповдигнатостта му, след която се чувства още по зле, заради нещата които е правил и казвал през това време. Работили сме с два терапевта преди това – с първия терапевт преди около 2 години, ходехме 3 сеанса и имаше осезаем ефект в продължение на месеци, макар от време на време пак да възникваха съмнения и аз трябваше да го надъхвам. След 3 сеанса терапевта замина в чужбина и не сме имали връзка след това. След около 6-7 месеца отново съмненията и депресията се върнаха с пълна сила и психиатъра изписа АД, които имаха някакъв ефект, но доста често се случва да го приповдигнат прекалено много и да влезе в маниакална фаза, след която се чувства още по-зле от преди това. Вторият терапевт ,при който ходеше след това, нямаше особен принос за състоянието,  и след около 2-3 месеца ежеседмични сеанси,  решихме да спре да го посещава. Той има съмнения, че терапевт може изобщо да му помогне, мисли, че състоянието му е безнадеждно. Затова и пиша тук, знам, че този проблем има решение, но все още не съм намерил правилния човек, който разбира добре проблема и може да помогне. Брат ми има желание за промяна, но дори малки неща му отнемат много енергия и съмненията бързо се връщат и той спира, мисли, че няма да успее и няма смисъл, търси несъвършенствата във всичко, което прави. Очевидно е, че нещата които съм правил досега не са особено ефективни, а и отнемат страшно много жизнена енергия всеки ден. Забелязвам, че брат ми е много емоционално зависим от мен и често това е изтощаващо. Бих искал да знам дали някой има опит с подобен тип проблем, познавате ли добър и ангажиран терапевт към който да се насочим. Нямам представа към кого да се обърна – много ми е трудно да намеря някого по интернет, а и лично не познавам хора, които са имали такива проблеми. Освен това нямаме ангажираност от член на семейството, затова в момента този форум е единственото място, от което мога да получа съвет и насока.

Редактирано Февруари 19, 2018 от nikola22

[Велина Василева]

преди 7 часа, nikola22 каза:

..."все още не съм намерил правилния човек, който разбира добре проблема и може да помогне."

Здравей Никола,

Въпросът ти е във връзка със степента на развитие на съзнанието на човека; т.е. със степента на развитие на неговата интелигентност, на неговата разумност и на неговата мъдрост. Иначе казано – с това, доколко разбирането на живота, на земния човек – е във връзка, или не е във връзка, с Висшето НЕФИЗИЧЕСКО Божествено Разбиране – на преживяванията, през които душата ни преминава, на планетата Земя.

За наше щастие, има такъв човек, който осветлява тези (тъмни, за всяка обикновена личност) въпроси и той се казва Петър Дънов – Учителя, който на достъпен език (в над 4 000 беседи и лекции, публикувани и в интернет), е обяснил причината за дискомфорта, в състоянията на съзнанието на хората. В общия случай – това е погрешното им убеждение, че живеят самостоятелно; т.е. че живеят, някак си – вън от Системата на Бога и затова – са свободни да Го неглижират, по отношение на мислите, на чувствата си и на постъпките си.

Да, привидно; т.е. по причина, че нямат ясна представа, за Живота (породена от липсата на нещо Съществено, наречено Виделина), хората считат, че те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, както си искат. Обаче, при това положение – резултатът (т.е. животът им) е такъв, какъвто го описват всички, които страдат и затова някои мълчаливо страдат, а някои, чиито страдания вече са нетърпими, търсят "външна" помощ, в живота си.

Тоест, страдащите най-напред търсят някой външен (относно съзнанието им) човек, който да може да "напипа" болката им и да им обясни положението им, като по този начин – ги извади от това мрачно състояние на съзнанието, в което са изпаднали, без да знаят защо. Когато разбираш нещата – поправяш се и проблемът, който те е мъчил, постепенно, отшумява, защото го виждаш, от нова гледна точка, при която – решението му е лесно. (Обаче има нещо друго; има нещо Съществено, което липсва на обикновения страдащ човек, сам да види по нов начин проблемите си,  и това Съществено нещо, се нарича ВИДЕЛИНА, която трябва да получим, за да се освободим от неразбирането си.)

Алтернативата е, при всички случаи, да се търси вътрешна помощ; т.е. помощ от Бога – защото физическият човек (наречен човешка личност), не е самостоятелно звено, в Единния и Неделим Целокупен Живот, във Вселената. Личността, погрешно си мисли, че физически, емоционално и ментално – е независима, от останалите Същества, във Вселената (които в своята Целокупност, съставляват Бога). Това схващане е породено единствено и само от неразбиране на Живота. А всяко неразбиране на Живота, причинява страдания.

Истината е, че на Земята, всеки почтен човек, може да намери помощ, вътре в себе си, защото Бог живее в съзнанието на човека – но само на почтения човек. "Почтен" човек, е такъв човек, който се е смирил и затова вече знае повече, за себе си; и знаейки повече, за естеството си (в което се преплитат и Божествена част, и животинска част), работи върху самия себе си (като чете, слуша Божието Слово), за да чисти съзнанието си, от непотребния "баласт".  Непотребният "баласт", значи – човек да се изчисти от животинската част, в съзнанието си; т.е. от животинските си възгледи, които не са възгледи на Бога, доколкото човек е създаден по образ и подобие, на Бога. Да останат само Божествените възгледи, за живота, в човешкото съзнание.

Казваме, че егоистичните възгледи са добри за животните; егоизмът е добър за животните, които няма как да познават Бога, обаче егоистичните възгледи  – най-общо казано  – разболяват  човека, защото предназначението на човека, е друго и то е – човек да служи на Бога, от Любов, към Него.

Така – всеки почтен човек – ЗНАЕ, че има животински качества, у себе си, наред с Божествените, но се стреми – да овладява животинското си естество, във все по-висока и по-висока степен. Това е факт, който постепенно, всяка личност трябва да приеме и да ОСЪЗНАЕ, индивидуално, за себе си и сама да работи върху себе си, под ръководството на Бога, за да се превърне в разумен човек.

Когато едно съзнание е чисто, от старата си животинска нагласа – Бог задължително живее в такова съзнание и Той започва вече да го учи, на ум и на разум. Чистото, от животинска нагласа, съзнание, това е морално съзнание. То е свързано с искрени усилия, за спазване на духовните Закони на Вселената, защото само моралното съзнание, има някаква индивидуална вътрешна ЯСНА ПРЕДСТАВА, че такива Закони (свързани с едновременното благо на всички същества), съществуват във Вселената.

Съвсем друг е въпросът, че моралът е относителен. Да, моралът е относителен, но тук иде реч за това – във всеки момент, човек да бъде верен, на ония (текущо валидни, за самия него, вътрешно възприети), неегоистични морални принципи, които включват само доброто и изключват злото (относно Бога, ближния и себе си), под каквато и да е форма.

Правилото е:  всеки да бъде почтен – кой както го разбира, към дадения момент, защото тия вътрешни възгледи, относно морала – естествено  се променят, с времето (като се надграждат, у всеки човек, индивидуално, под ръководството на Бога). Обаче, във всички случаи,  Доброто; т.е. Любовта; т.е. Бог, е онзи Морален Компас, който винаги ръководи почтения човек, в живота.

Между другото – напълно нормално е, непочтеният човек да си мисли, че няма почтени хора, в света. Истината е, че той просто няма свое развито сетиво; т.е. той, все още, няма морален ум, с помощта на който да може да разпознава почтеността. Непочтеният човек, няма как да разпознава почтеността. Така, по същия начин, той не разпознава и доброто, и затова не разпознава нито Бога, нито Истинската Любов, в Живота.

В общия случай, за себе си, всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент. И никакво осъждане (на неспособността да се мисли правилно) няма, тук, а има само разбиране на еволюционно достигнатото ниво на развитие на съзнанието, от всеки един човек, индивидуално.

Няма нищо нередно и в търсенето на външна помощ, но тя (ако е наистина реална; т.е. ако е безкористно дадена помощ), може да ползва само онзи ум, който вече е морално развит (в някаква степен) и затова вече знае, че се стреми към Бога . Такъв ум, по причина на стремежа си към Бога (и въпреки несъвършенството си), е станал морален ум, във възходящо развитие. (Има ум, който от неразбиране, се присмива, на морала, като на отживелица. Той, за себе си, е прав; следователно  – на едно животно – не може и не бива да му се говори за висши морални ценности, в живота).

Та – външната безкористна помощ, може  само правилно да насочи вече моралния ум – да изгради своя вътрешна връзка, с Бога, която ВРЪЗКА, наречена ЛЮБОВ – отвътре да излекува, живота на тялото, на ума, на сърцето, на душата и на духа на този стремящ се към Бога, човек.

Защото, Истината (преживяна и от първо лице) е, че наистина само „Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората."

Проблемът на много хора е в това, че те изобщо не осъзнават, доколко са повлияни, по отношение на мислите, чувствата и постъпките си, от низшите животински качества, на нечистото си съзнание. Горделивият човек (гордостта е животинско качество) не вярва в Бога, не се интересува и не обича Бога, съгл. писаното в Лука 10:27  "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си".

Такова изявление: "Да възлюбиш Господа", за съзнанието на човек, воден, в живота си, от низшето си животинско естество, е глупост.

Но независимо и въпреки  това – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА – си остава Първият и Единствен Закон, върху който е основан животът на всяко Същество, в Разумната Вселена и неспазването на този Закон, е коренът на всички човешки страдания.

(Състрадавам им и нямам предвид да съдя онези земни хора, които живеят от обратната страна на Разума, защото ги разбирам – без Виделина, те само толкова могат, засега. Те тепърва ще трябва да се смирят, за да се домогнат до онази Истинска Светлина, наречена Виделина – която постепенно се натрупва и само Тя; само Виделината – настройва мозъка и човешкия ум – да могат да възприемат и да интерпретират правилно енергията, слизаща от Бога; т.е. само посредством натрупването на Виделина, в главата си – човек постепенно се учи да мисли, да чувства и да постъпва, правилно, от Божествено Гледище.)

Това, което е необходимо, като начало, за да се домогнем до Разумната Област, на Живота, то е – преди всичко: честност, безхитростност, почтеност, искреност, мекота в отношенията и смирение – за да се надмогнем над животинските качества, в съзнанието си и така – да освободим място, за Бога и Той да стане наш вътрешен Учител, съгл. казаното в Йоан 6:45 "Всички ще бъдат научени от Бога".

Никола, Вие сте много млад човек, но вероятно сте чували за Библията, като за Божие Слово, което се открива и показва един вътрешен Път. Но това е само за смирените, а не за всички. (В смисъл такъв, че само на смирените – Бог, вътрешно, в съзнанието им – вече виждайки стремежа, както и вътрешната им самостоятелна работа, да бъдат прочистени от качествата на животинското естество, което им пречи да виждат ясно – постепенно дава такава нова умствена нагласа, при която – Божието Слово да изглежда истинно; в обратния случай, умът, поради липсата на Виделина, Го интерпретира, като глупост.)

Казано е в Притчи 11:2  "Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените."  Също в

Исая 57:15 "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се."

Яков 4:6 "Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

1 Петрово 5:5 "Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." Всеки човек се нуждае от Божията благодат, но само смиреният, вярващият и обичащият Бога човек, я получава, като реална помощ и подкрепа, в живота си. За да няма страдания, Животът трябва да се разбере правилно. Но правилно, в смисъл – от една по-висша Гледна Точка, да се разбере; т.е. от едно по-висше състояние на съзнанието, което само Бог, по вътрешен път, може да Ви даде, при условие, че се смирите и Го потърсите. Бог няма да Го намерите, в онова черкуване, което хората от немай-къде; т.е. от неразбиране,  Му поднасят, по църковни празници и пости. Не квалифицирам нищо, като лошо и никак не съдя никого, защото знам, че всеки човек прави само онова, което разбира и на което е способен, към дадения момент, но казвам, че е нужно съвсем ново ОТНОШЕНИЕ; нужно Ви е Любов към Бога,  да имате, в съзнанието си и върху тази Любов, с Мъдрост, да съградите целия си живот. Което пък е свързано с адекватно ЗНАНИЕ; с опознаване на Бога, в съзнанието ви. (Чрез четене и слушане на Божието Слово, съзнанието се чисти от животински качества, защото то постепенно започва до различава, кое, в него, е Божествено и кое е животинско). И тогава, когато познаете Бога – сам ще бъдете свидетел на това, как всичките ви проблеми – постепенно ще се стопят.  Ако чувствате, че това е Вашият (а също и на брат ви), път – дерзайте; т.е. стремете се към доброто и към възвишеното, защото това е Пътят. Тоест – Любовта към Бога, е Пътят на всяка земна личност, която се стреми – постепенно (посредством натрупването на духовна Светлина – Виделина, в главата си), да стане разумен и мъдър човек. Само мъдрият човек, не страда, в живота, защото разбира Живота, от Божествено Гледище. Виделината я дава само Бог; т.е. Виделината постепенно идва отвътре, в съзнанието на човека, когато мислим за Нея, при условие, че животинското естество, е отстъпило място на Божественото естество. Тоест – Божественото Начало (или стремежът да приложим възгледите на Христос, за живота, вместо животинския егоизъм, във възгледите ни) – вече е поело ръководството на живота ни.  (Точно затова Ви писах за вътрешния индивидуален морал, като за специфично начално състояние на съзнанието, при което ние се стремим само към доброто, без което – никой не може да познае Бога и да се освободи от мъките си. И без да се борим със злото; просто, ще бъдем умни и – няма да се фокусираме върху злото, защото – злото, на Земята, идва само когато не разбираме живота. Всичко, което става в живота ни, в крайна сметка, ще се окаже че е било за добро и един ден, когато съзнанието ни се просветли, ние ще оценим това.) Защо трябва да познаваме Бога? За да сме свободни от страданията и с радост да вършим Волята Му. И най-вече, защото сме Негови, а не "свои си", според писаното в 1 Коринтяни 6:19 "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си." А колкото до Помощници, по Пътя (и външни, и вътрешни), те всякога се намират, когато се нуждаем, от тях.  :)

 

[iti]

Работило е добре с първия терапевт най-вероятно защото е успял да покаже модел на балансирано мъжко/бащинско поведение. Аз бих гледал това като търсиш терапевт, какъв е като човек и мъж, не толкова другото. В крайна сметка цялата история с тая психотерапия за мен е да си платиш, за да се отнесат с теб нормално. Някой който да те приеме такъв какъвто си, да повярва в теб. Нещо, което изглежда рядко човек получава дори от най-близките си. Тъжно, но факт... Естествено, конкретно в ситуацията ви, големият проблем е, че е нямало майка която да балансира ригидното поведение на бащата. По мои наблюдения, по-лесно се намира заместител на бащинската фигура отколкото на майчинската. Майката има по-лична роля, бащата по-социална. Затова и според мен по-добре да се търси мъж психотерапевт. Не дай си боже с тази психика с момичета да се занимава и в тяхно лице да търси майката... Това е слабост на мъжете като цяло, но особено в тази ситуация...