Писмо до баща ми.

[White Orchid]

Скъпи татко,

 

Благодаря ти , че си мой баща, и че си ме дарил с живот и благодарение на теб съм това, което съм. Това ми казват хората, че трябва да изпитвам към баща си. Да, има доза истина. Благодарение на теб (и не само на теб) аз съм това, което съм- с хубавите и лошите черти. За хубавите не знам, но за лошите знам, и макар че искам да се отърва от тях, те са толкова интернализирани, че е трудно. Но преди да ти благодаря и да изпадна в клишета, имам нещо друго, което искам да ти кажа. Моята връзка с тебе докато растях беше такава на любов и омраза, и като че ли в повечето случаи омразата надделяваше. Да, заради твоя проклет характер, и затова, че тормозеше всички в къщи, и мама и мен и брат ми, и се отнасяше с неуважение към баба и я навикваше. Питам се защо трябваше да ни тровиш нервите на всички с гадния си нрав, та бял ден да не видим от теб? На това ли трябва да се подложени едни деца, та да настръхвам от неприязън когато чуя да се прибираш от вратата? Да ни възпитаваш в страх и подчинение, в несигурност. Хората ми казват, че имам ниска самооценка. Чудя се от къде ли дошла? Да не би от това, че повече се наблягаше на това, което ми е забранено – и до днес ги помня 5тте неща  - ножове, огън, пари, газ, лекарства. Забранено ми беше и ако ме видеше да ги пипам щеше да ми биеш, а никога не си възптавал в мен с обяснение, за да изградиш чувство за отговроност, за което , разбира се, след това винаги ми е било натяквано от теб и особено от майка. Все още оттеква в ушите ми: „На теб не може да се разчита!“

Още помня шамарите, които не бяха за наказание на нещо конкретно, а че сме разлютили нрава ти. А ударите бяха толкова силни, че оставха отпечатъци. Чудя се какво ли толкова може да е направило едно малко дете, за да навлече подобна ярост. О да, помня когато веднъж на нивата дойде да ме удариш, защото се ядоса за колата си, а от устата ти излизаше пяна. Да, изкарай си го на най-милото! А аз те гледах и не можех да повярвам, понасяйки удара и болката от него – едновременно телесна и душевна, докато ти с всеки изминанал път падаше в очите ми. Гледах те с присивити очи и стиснати зъби, изпитвайки неприязън към теб. Изпитвах и страх, но повече непрязън. И с това съм те запомнила. Дори и да си направил нещо хубаво за мен, то то е било автоматично – т.е . било е акт, действие, но никога не си ми показал специално отношение. А всички тези спомени, в които си  ме удрял, помня именно яростта и злобата, а не толкова удара. Както казва мъдрата стара приказка – раната заздравява, ала лоша дума не се забравя!

И ето затова пиша сега, от тези спомени, които ми тежат, и за които хората казват, че са в  миналото, аз бера плодовете в настоящето. Ниска самооценка? Проблеми във взаимоотношенията с другия пол? Тези неща не могат просто да се забравят, те трябва да се преработят.

Знам, че винаги си бил грижовен спрямо семейството, когато не си гневен, и си правил услуги и на много други хора. Когато те помолят не отказваш. Но дори не съм искала да те моля за нищо. Толко обидно ми е било след поредния бой  и гняв, сипещ се върху мен. Не си говорим с дни, а след това идваш и започваш да ми говориш сякаш нищо не се е случило, а аз нали съм мъничка , започва да проявявам доверие, мисля, че нещата са се наредили до другия път, а от друга страна просто ме било  е страх да ти правя фасони, защото  щеше да последва още пердах.

 И това ако не е потъпкване на личността? Как да изградя тази самооценка –базирана на какво? Мнението ми не е важно, думата ми също, доверие към мен никаккво, доверието се въапитава във страх, а си изглъгла, а сме те спукали от бой. Освен да се крия и спотайвам какво друго може да се очаква от мен? Да заявая на глас коя съм ли, да бъда себе си ли? Охвърлялне, отхвърляне и пак отхвърляне.  Да чувам единствено от другите хора, че ставам за нещо. А къде е моята гордост, самоуважение? Смооценката се възпитава с примери и подкрепа, а не като постоянно ме събаряш долу, за да се покажеш, че си по силния, а аз да трябва да остоявам крехката си самооценка, за да не се изгубя съвсем. Да ти припомня ли пак? Най – омразните ми часове  - когато се затруднявах със задачите по математика. Някои бяха трудни – да. Майка се опитваше и  не можеше да ми помогне. Тогава очкавахме теб, да си дойдеш от работа и да ги решим заедно. Мразех това време на изтезание. Не стига ,че цял следобед си бях учила теоремите наизуст, но когато си дойдеше и ме питаше дали ги знам , аз ти отговарях –да. Но това не беше достатъчно, моятда дума не беше достатъчна, че съм ги научила, трябваше да ти ги кажа, като това биваше заповядвано. Започвах да се опъвам, опитвайки се да запазя гордостта си и самоуважението си, че ги знам, и щях да го докажа при решаването на задачите. НО ти сякаш не се стремеше към разрешаването на математическите уравнения, а искаше да се изгавриш с мен докато не ги чуеш, сякаш ти доставяше удоволствие да ме мачкаш, и ако малко поупорствах, следаваше бой. И така започвахме писането на домашни. Сега като се сетя за тез моменти назад, всъщност се възхищавам на себе си, защото все пак бях прилежна ученичка и никога не ми е минавало през ума да измуфтя или да излъжа за тези домашни, за да си спестя унижението и боя.

 

А каква е би трябвало да е фигурата не един истинки баща – опитвам се да си я представя. Я да видим.. хмм... благ, с любящ поглед, умеещ да ме разсмива, да се шегува, да ме гушка, гали, да е смел, а аз неговата принцеса. Това за мен е някакъв въображаем герой, който аз не съм срещала наяве.  Да, нека бащата възпитава твърдо, но справедливо. Единствената справедлива плесница, която си спомням беше когато веднъж се тръшках за една рисунка, че не можеш да я нарисувам както искам и просто се тръшках с рев. За да ме извадиш от този ступор ти ме зашлеви, и аз на минутата се опомних и млъкнах. Тогава всъщност не беше гневен и плесницата ме пробуди, а не ме унизи и обиди, както в другите пъти. Ето това се нарича възпитание и правилна реакция, а не останалото ти отношение.

А как се отнасяше с майка ми? Винаги съм се чудела как е търпяла тази жена? Неспирните крясъци, обидното отношение. Слава Богу – на нея не си посягал, поне затова ти благодаря. До толкова си бил интелигентен и разумен, но тези вечни скандали, това вечно ходене по черупки от яйца. Никой в къщата не можеше да говори свободно, защото и най-безобидната дума можеше да обърне каруцата, да подпали гнева ти и пак да хвърчат купи от масата. Винаги съм виждала майка си като жертва, и винаги съм искала да я защитя. Израснах много бойно момиче, баща ми! Не си поплювам. Но ето тук е една от причините, заради които не ми върви със силния пол. Мъжете не искат бойци, тако,  те искат жени –нежни, слаби и женствени, а не мен това не ми идва отвътре. Не мога да съм слаба, женствена жена, но в това всъщност да се крие силата ми. Както казват хората – извади му душичката с памук. Не владея тези женски хитринки и манипулации – искрена съм до болка, някои казват  - гурба. Така да бъде! Нямала съм много и майчин модел за ролята на слабата жена.

И въпреки това татко- аз искам да ти благодаря. Все пак съм това, което съм. Напориста бунтарка със силна воля и дух, несломима  когато целенасочено прелседвам мечтите си, но от друга страна и много ранима. Защото в  мен жената не може да бъде наранена, но малкото момиченце, което порасна без истински татко, може. И когато го разпознае в някой мъж, то инстинктивно търси тази бащина и безусловна обич, но уви. Много мъже не могат да я дадат, а и не на жената би трябвало да я дадат , а на дъщеря си.

 

Въпросът е , тате, от къде да я намеря тази обич? Как да си я набавя? Виждам , че и до ден днешен, това е твоят ресурс – толкова можеш, толкова даваш. Това съм го приела. Но откъде и как да изпитам тази обич, за която само съм чувала други дъщери да говорят? Имам ли аз ресурса сама да си я дам? Откъде да го имам? Това ли ще ми повиши самооценката? Въпроси, чиито отговори продължавам да търся.

 

Из дебрите на една търсеща душа... https://whiteorchidstory.blogspot.bg/

Редактирано Февруари 17, 2018 от White Orchid
Пропсунат текст

[АлександърТ.А.]

 

Редактирано Февруари 19, 2018 от АлександърТ.А.

[iti]

В 2/18/2018 at 0:51, White Orchid каза:

а и не на жената би трябвало да я дадат , а на дъщеря си

Ако повече жени го разбираха това, най-вероятно щеше да го има и бащата който на теб ти се е искало... Не забравяй, че преди да дойде "мама" и "тате", е имало двама разгонени тинейджъра, които са мислели единствено за собствената си страст, за собствените си комплекси и нужди. Не са мислили изградените индивиди (както сме искали да си представяме като малки), които са си задавали въпроси и като - а тази жена бих ли искал да бъде майка на сина ми, или - този мъж баща на дъщеря ми. Така че не мисли за баща си извън контекста на това което представлява майка ти, или обратното, защото дори и да не ти се иска, ще повториш точно техните модели... 

Освен това, не си прави генерализации какви са, или какво искали мъжете... Мъже има всякакви - от Гадни, до Хитлер... цялата палитра. И това е биологично обосновано, защото те определят разнообразието на вида. Ако не си спала в часовете по биология, си чула за нещо наречено естествен подбор. Е, заради него има всякакви мъже, но и заради него  жените си падат по  по-ограничен тип мъже, които са доказали, че по-добре оцеляват... Тези по-добродушните... как да кажа, имат тенденцията да мрат повече. Заради това и не са предпочитан материал за бащи... поне от жените в ролята им на майки... Не се наемем да казвам какво е правилно или грешно. Но идеални хора или идеален избор няма, и всеки избор носи последствията си... Така че не прехвърляй вина на баща си, изиграл е ролята си, според собственото си възпитание и представи... Бил е с вас и се отнасял отговорно. Повечето и това не правят... И той е бил жертва на живота, не по-малко от майка ти, само че не си видяла неговата пък история... Малко порасни и се замисли, неговият пък характер на какво е продукт...

[Велина Василева]

В 18.02.2018 г. at 0:51, White Orchid каза:

Въпросът е, от къде да я намеря тази обич? Как да си я набавя? Имам ли аз ресурса сама да си я дам? Откъде да го имам? Това ли ще ми повиши самооценката? Въпроси, чиито отговори продължавам да търся.

Права си...

Обаче, реално, въпросът за Любовта, не стои така, в Живота...

Всичко опира до индивидуалното разбиране на Живота, от даден човек. Затова хората се сърдят, един другиму. И понеже хората изключват Бога, от съзнанието си – всяка личност заравя главата си, в своята лична житейска философия, все едно че е сам - самичка, в цялата Вселена...

Временно, може и така да се живее. Най-много, до смъртта на физическото ни тяло. Тоест, докато ОТГОРЕ, ни чакат, да се освестим, преди окончателно да ни затворят кранчето на Живота (който сме дошли да опитаме, но при много тежки условия и с много малки възможности.  Това е задачата, която всеки човек, сам за себе си, трябва правилно да реши).

Защото – Живота – ти можеш да Го разбираш от, от гледната точка на едно незнаещо същество, а също така – можеш да избереш –  непрекъснато да научаваш по нещо малко; по нещо ново, с намерение – да разшириш и да облагородиш съзнанието си, за да се домогнеш до едно ново разбиране, което да бъде от една по-висша гледна точка, при която – Животът се разбира по- ясно, ерго – по-малко се страда. Защото всяко неразбиране на нещата, в Живота, предизвиква страдания.

Много хора вече знаят, че човешкото съзнание еволюира; развива се, постепенно; т.е. човешкото съзнание е на степени. Разбира се – зависи доколко този въпрос  те интересува; има хора, които не вярват, в това.

Има хора, които считат, че вече достатъчно знаят и те са прави, за себе си. Просто – така мислят; толкова разбират (от своята камбанария) и това е. Изобщо не е работа на някой друг – да ги коментира негативно и да ги съди, защото всички ние, земните личности – ако бяхме на тяхно място (т.е. ако ние бяхме при техните външни условия и при техните вътрешни възможности) – щяхме да бъдем същите (поне аз така мисля и така постъпвам; т.е. старая се да разбирам всекиго)...

Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си).

Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или  чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея),  я получава, от Бога.

В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича.

Мога ли аз да обичам? Това е истинският разумен въпрос, а не – "защо той не ме обича?".

Бог те обича, вън от всяко съмнение, защото ти си частица от Неговото Съзнание (но всеки земен баща е само символ на Истинския Баща; т.е. на Бога. Ето защо не е много умно, да имаме претенции към един символ, само защото ни изглежда като истински; един ден, ще разбереш какво точно имам предвид).

Ако някой човек не те обича, то е – само защото този човек – все още, просто не е добър проводник на Любовта, която слиза от Бога. А не е добър проводник, защото не разбира Живота. А не разбира Живота, защото погрешно мисли, че вече знае всички неща, които на него са му полезни, в този живот (т.е. – този човек има специфични интереси, в живота, в които няма място за Любовта). Такъв човек не знае, че този временен и преходен земен живот е само прелюдия, към Истинския Живот, в който съществените неща са Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина (чиито вибрации са непознати, на земните личности).

Но ти имаш целия ресурс, който ти е потребен, за да преживяваш (ако искаш) Любовта, във всеки момент. Проблемът ти е само в посоката, в която търсиш Любовта. Ти искаш да я вземеш от хората (но те, предварително трябва да са я взели, от Бога,  при което, преминала през ситото на техните възгледи – Тя вече не е същата онази чиста Божествена безкористна Любов), за да я консумираш (самостоятелно, в себе си). Обаче това не е разумно решение, на задачата на живота.

Вместо това – като вече знаеш, че който обича, само той се ползва от благата на Божията Любов (защото така съзнанието му се разширява и се облагородява) – ти не чакай някой друг (освен Бога), да те обича, но самата ти го обичай. Обичай най-напред само Бога, а виждайки Бога, у всеки човек – обичай и ближния.

Обичай, но без да чакаш – тебе да те обичат! Хората не са виновни, че не могат да обичат (те не могат да обичат, само защото съзнанието им е замъглено). Всички хора, един ден, ще се поправят и ще започнат да обичат безкористно, но това ще стане постепенно. И за да се поправят – всички хора имат нужда от разбиране (т.е. – не от осъждане, а от състрадание).

[АлександърТ.А.]

   В интерес на мъничко по разширеното разглеждане на фактите , ще добавя някои повърхностни бележки  

White Orchid

Цитат

В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича.

Точно така . Но не забравяй че и ти си страна в това общуване . Ти самата определяш кое какво е и то може да е сбъркано .Не може да отречеш че той ,,грешния баща" ти дава част от вниманието си . Няма значения от формата .Дали те бие или гали , Той дава нещо , според разбиранията си .

Цитат

 

Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си).

Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или  чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея),  я получава, от Бога.

 

 

При човека ума е създаващия пречки в протичането на Любовта .По точно в модулирането ѝ . А разумноста се изразява единствено в отстраняването на тези пречки . Правилното и разумно поведение е начин , човека да се включи активно в процеса на любовта . Да стане съучастник в творениято , по градящия начин .И обратното , проявявайки неразумност се включва по деструктивния начин . Начин използван за рушене на негодното , слабото .За изчистване на излишното и старото . Тя Whajtе Orchid , трябва да реши какво да прави с това преживяване . Дали ще стои там в него наблюдавайки чувствата , отново и отново . Или ще отиде до естествения завършек , който е винаги в мъдроста на опита . Ще го остави в лавицата на точното му място и ще живее на татък , свободна .