pipi123 Добавено Февруари 16, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2018 Здравейте, Въпросът ми е конкретно към психиатър. В практиката си с пациенти с психоза забелязали ли сте дали техните деца и роднини да са развили психоза след дългото съжителство? Или конкретно – възможно ли е да живееш с човек над 30 години без да знаеш, че той е с психоза и ти да развиеш такава? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 5, 2018 Доклад Share Добавено Март 5, 2018 (edited) Това не е заразно . В процеса на израстване , детето идва до момента на , надрастване родителите .Независимо кога се случва , (на 10 г. или 30г.) , то е естествен преход в себеизживяването . И е различно в зависимост от конкретните хора . По трудно е за родителя и е нормално е да си цял живот ,,детенцето ми ". За детето е важно когато види че собствените виждания са по обхватни и обясняват живота по пълно . Да се разграничи вътрешно и подчини действията си на по меродавната истина . Като , разбира се не наранява с грубости до вчерашния си кумир .Истинската любов в семейството се вижда точно в такива моменти , Да виждаш недостатъците съвсем ясно и да продължаваш да обичаш човека с другите хубави черти . Не да му се лигавиш или заблуждаваш ,А да постъпваш добре и за двамата в името на общите неща държащи ви заедно . Важното за всеки , е да си изгради стабилна ценностна система , опора за по ясен и праволинеен начин на живот . Редактирано Март 5, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 29, 2018 Доклад Share Добавено Март 29, 2018 (edited) В 2/16/2018 at 14:29, pipi123 каза: В практиката си с пациенти с психоза забелязали ли сте дали техните деца и роднини да са развили психоза след дългото съжителство? Или конкретно – възможно ли е да живееш с човек над 30 години без да знаеш, че той е с психоза и ти да развиеш такава? Включвам се, въпреки че не съм психиатър, макар че си нямам никаква идея защо въпросът е адресиран точно към психиатър, при положение, че с ментални разстройства работят широк спектър от професии. Отговор: никаква връзка няма между съжителството с психотик и развиването или не на психоза от роднини. Ни най-малка. Виж, между генетичните предизпозиции, свързани с роднинството с хора с психоза, има връзка. Науката епигенетика твърди, че дадена хромозомна предразположеност се откючва, когато ѝ съдействаме. Когато не, никога не се тригерира. Между съжителството на психотик с роднините му и развиването на психоза от тях връзка няма никаква. Първият може да е в Камбоджа, а последните в Аляска или да са в една стая десетилетия - никаква връзка. Относно генетичното отключване или не на предразположеност за психоза- какви са епигенетичните фактори за това науката мълчи като глухоням слепец пред симфонията на пролетен птичи хор под красотата на изгрева... Има автори обаче, които правят качествени връзки между отдалечаването от закономерностите на Битието/ Дхарма, загубата на човещината и любовта, при високо ниво на невротичност, характеропатийност и преклонение пред инстинктите в даден род в продължение на няколко поколения и развиването на шизофрения/ психоза в дадено родово коляно и индивиди. Редактирано Март 29, 2018 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Април 8, 2018 Доклад Share Добавено Април 8, 2018 Да, чувала съм точно от психиатър, че има такива случаи. Има случаи при възрастни хора (80+) в дългогодишен брак, когато единият направи психоза, често следствие на деменция, да направи и другият. Напр. ако единият смята, че съседите искат да ги отровят, другият споделя тази параноя и двамата живеят в този общ страх... лашки обяснено. Има си термин, но не си спомням, нещо от вида на споделена психоза. Но той говореше наистина за възрастни хора в дългогодишен брак със съответните дементни изменения при единия от тях. Но наистина интересно е, че другият без да има органиката, буквално била "заразен" от партньора си. Също така, ако живееш 30 години в изолация с психотично болен, е много вероятно самият ти или да попиеш от неговите психични механизми, или да изградиш някакви защити. Важно е дали става въпрос за дете или за възрастен човек. За изграждащата се психика на детето е много страшно да се развива в такава среда. (след като не е диагностицирано, се предполага, че не е имало и лечение). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.