Не знам какво се случва с мен

[Pavel1489]

Здравейте, аз съм момче на 17.Писъл съм и преди в сайта,но сега ще обобщя всичко, което се случи с мен през тези 5 месеца от живота ми.Всичко започна с един излет в планината, разхождахме се с приятели всичко беше наред.На връщаме в колата по едно време ми прилоша,много.Спряхме до една чешма аз слезнах от колата в този момент сърцето ми почна да бие по-бързо,краката ми омекнаха,подкосиха се замаях се и почах да залитам движих се на зиг-заг.Изпандах в паника разкрещях се от страх!Паднах на земята,но не загубих съзнание цялото ми тяло изтръпна Започна мравучкане в крайниците имах чувството,че това е края.Закараха ме бързо в болница там ми направиха изследвания всичко беше в норма само кръвното беше ниско 80/40.Родителите ми бяха извън страната за това,когато се прибрах бях сам легнах си,но неща ме тревожише усещах топли и студени вълни по тялото ми.Отидох в баба ми,защото бяха уплашен от случая и не можех да остана сам в нас.На следващият ден тръгнах на училище всичко беше нормално.Беше петък и имахме спортен празник.Играх тенис на маса доста се бях изпотил не бях ял нищо целия ден.в голямата междучасие си вземах един дюнер и една енергийна напитка върнах се в училището,но не се чувствах много добре имах леко главоболие бях леко замаян изплаших се да не се повтори случая от планината.Отидох при сестрата да ми измери кръвното каза, че е 90/50 каза ми да си взема неща сладко и, че ще ми мине, но аз знаех какво става и я помолих да легна на кушетката класната също дойде и пак се повтори гореспоменатият случай.Кръвното ми падна на 80/40 изтръпваме,иглички,сковаване този път не се стигна до болницата премина “кризата” и кръвното ми се покачи на 120/70.От тук започнаха тези 5 мъчителни месеца.Изпитвах неистов страх когато излизах навън да не се повтори това нещо изпитвах чувство на дереализация.страха първите седмици беше най големия страх, който съм изпитвал през живота си.Почнах да стават леко хипохондричен мислех си, че имах какви ли не болести и проблеми обиколихме всичко възможно и лекари отидоха куп пари за частни изследвания, но всичко си беше наред с здравето ми.Стигнахме до психолог тръгнах на психолог говорихме правихме поведенческа терапия,но дойде един период на страх от смърта и задълбочаване на проблема наложи се да се обърнеш към психиатър, който ми предписа антидепресанти (ессобел) започнах да ги пия нямаше странични ефекти от тях.Нямах проблем с хапчето минаха 3 месеца успокоих се страха беше по малък, но още не можех да излизам наближаваше нова година и е надявах а бъда добре до тогава спрях да ходя на училище, което мисля, че се подразбира минах на СФО(самостоятелна форма на обучение).Дойде нова година аз реших да с доста несигурност да отида с мойте приятели, но не успях да остава много тръгнах си рано към 21:30 отидох при баба ми, защото тя си беше в тях тогава изпитах едно разочарование от самия себе си почувствах се слаб.В моя живот винаги съм се справял някак и с нещата винаги, когато не получа нещо или нещо не стане на моето просто не мога да го приема и това, което ставаше с мен това, че не мога а контролирам тялото си ме изкварваше извън кожата ми често се случваше вкъщи от нищото да изпадам в нерви сривове да блъскам да удрям, по принцип съм такъф характер (зодия овен) харесва ми да съм гневен,нервен,ядосан да блъскам,чупя,удрям.Мина нова година и чувствотата в мен бяха Найстина объркани започна една апатия към всичко спрях с опитите да излизам навън прекъснах връската с психолога ми просто всичко ми стана безмислено за 5 месеца не виждах промяна.Друг голям проблем ми е страха от смъртта а той ми пречи много аз съм атейст и вижднаията ми за смъртта за малко по странни. Според мен след смърта няма нищо черен екран просто край, както не помним  нищо преди да е родим така не помним нищо след смърта си(това, защо не вярвам в бог е защото, има много несъответствия в блиблията, но това е друг въпрос).Вчера вечеряхме с баща ми чувствах се странно,той ми каза нещо от което по-принцип ми е било забавно, но този път се изнервих отидох в стаята си и започнах да плача дори не знаех защо, но не можех да спра.Днити си минават живота си тече а за прекарвам една и също сиво ежедневие препълнено от страх.Това е, което се случва  с мен.Проблема, който не ми позволявам да направя крачка към това да се оправя е, че никой не ми казва какво точно ми има от едната страна колабиране от другата паник атаки, но никой не е сигурен дори психолога и психиатъра ми.Нещо, което забравих е, че преди 2 дена се събудих със силно болки в корема станах и ми пролоша тръгнах да падам, но успях да легна на дивана в хола ушите ми започнаха да пищният изпих един айрян със сол и се оправих.И сега се чудя проблеми с кръвното ли имам колабиране ли е или са паник атаки.Ще бъда благодарен ако някой има съвет или препоръка

 

[д-р Тодор Първанов]

Боже, така хубаво описваш паническото разстройство,че може да се използва за някой учебник.

[Pavel1489]

Здравейте, сигурен ли сте, че проблема е психически и, че нямам проблем с кръвното и това не е колабиране.Благодря предварително  

[д-р Тодор Първанов]

Момче.....та как, при П,Р кръвното да не се променя?  Прочети малко по темата.

[Pavel1489]

Чел съм въпроса е,че при колабирането и паник атака симптомите са доста сходни.И не съм сигурен никой не ми е казал точно какво ми е всички казват може да е било проблем с кръвно може и ПА.Ако някой ми каже със сигурност,че това са ПА ще се успокоя поне, че не може да стане нещо с здравето ми.Друго интересно е,че съм нямам тези кризи от 5 месеца но тревожноста си остана.Хапчетата не помагат когнитивната терапия също не даде резултата който очаквах.

[д-р Тодор Първанов]

При десетина процента от хората паника се придружава от хипотония и колабиране.Не си ли чувал израза ,,Подкосиха му се краката от страх,,? Страхлив си, това е, много си неуверен и страхлив.Смени терапевта и работете по въпроса.

[Орлин Баев]

Няма когнитивна или позитивна или псителесна и т.н. терапии - има годности на терапевта, умението му за повлияване, както и собствената висока лична мотивация, интелект и готовност за промяна на потърсилия помощ. Защото терапевтът помага на самопомагането. В България, под каквато и "шапка" на дадена терапия да работим, познаваме поне десет направления, при това добре - пенкелери сме. Всяка терапия е аналитична, когнитивна (ментална), социална, поведенческа, интерперсонално взаимоотношенческа, емпатийна, екзистенциално-психодинамична, фокусирана в решения и възможности, медитативно-духовна и цялостна, когато терапевтът е цялостен. 

Редактирано Февруари 14, 2018 от Орлин Баев