Иска ми се да умра

[Stiva959]

Здравейте. 

Много се радвам, че попаднах на този сайт и искрено се надявам да получа помощ. Историята на проблемите ми е дълга и разнообразна, но причината поради която отчаяно вече втора седмица търся помощ по интернет е следната.

Имам огромен страх от едно конкретно заболяване. Даже не ми се иска да казвам какво. Вече имам чувството, че от нищо друго не ме е страх, неща, които до скоро са ме плашели, вече ми се струват смешни. Страха ми е продиктуван най вече заради моите близки и притеснението да не съм им навредила. Това ще е края на живота ми със сигурност. Дори и да не събера сила да се самоубия, съм сигурна, че няма да мога да ги погледна. Знам че говоря с недомлъвки, знам че не ме разбирате, но не мога да го кажа директно. Само плача. Гледам да се държа пред всички, но вече едвам успявам. Иска ми се да не се бях раждала. Иска ми се да ми се случи нещо и вече да ме няма.

[Велина Василева]

Миличка!

Самоубийството изобщо няма да разреши проблема ти (както погрешно си мислиш), а само ще усложни и ще задълбочи проблемите ти, (защото ще се явят и нови проблеми, за които ти сега изобщо не подозираш). Не подхранвай, с енергията си подобни мисли за самоубийство, защото няма нужда, от опит, да проверяваш какво е да се самоубиеш; достатъчно е да знаеш, че това е престъпление – защото вече си предупредена, че задачата, която Животът е поставил, пред теб (по ПРИНЦИП) трябва да се разреши – само по методите на Любовта и без никакво насилие.

Това, което преживяваш, не е нещо извънредно; по-скоро може да се каже, че то е нещо, което често се случва, в земни условия. В подобно тягостно състояние на съзнанието изпада почти всеки интелигентен човек на Земята, преди да започне съзнателно да търси и да открива връзките и взаимозависимостите на нещата, в Живота. Това е сложна (и даже е най-сложната) наука, и наистина взема време, за да се надникне, в нея. Но на първо време, ще е добре, за теб – да се фокусираш върху придобиване на нови, за самата теб, знания, които – вътре в теб – да се оформят в нова тактика и стратегия, относно живота, която да те подкрепя, вместо да те хвърля в огъня на този ужас, който, по-горе, описваш.

Разбирам какво чувстваш и мога да ти кажа много неща (за реалното, като съдържание, в живота и за привидността, като временна негова форма, които – привидност и реалност – работят заедно, с оглед постигането на благородната цел – която е повдигане на Съзнанието (което, в конкретния случай, си ти), на по-висока еволюционна степен на развитие; т.е. на ново, по-високо; по-висше разбиране на Живота). Обаче знам, че засега няма как да ме разбереш, защото ти нямаш (все още, своя) вътрешна "база данни" от знания, на която да се опреш.

Така, поради тази причина (т.е. поради отсъствието на вътрешна "база данни") – НОВА ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА
(при която е невъзможно да се преживява това, което описваш),
се придобива постепенно, с времето и посредством съзнателна вътрешна работа на човека, върху самия себе си.

Преди всичко друго, знай, че ти си Съзнанието, което ползва това физическо тяло (и тази мисъл трябва да ти остане, завинаги). Ако Съзнанието, обитаващо вътре, в нечие физическо тяло – твърдо реши, че няма да си тръгне от това физическо тяло, то – това няма как да случи.  Но това твърдо решение, задължително трябва да бъде подкрепено и от адекватни мисли, чувства, и постъпки (защото това са елементите на живота).

Заслужава си усилието да се учиш, в тази посока; да знаеш и да разбираш нови неща. Защото твоят проблем, преди всичко друго е, че ти си мислиш, че си сама, в борбата си за живот, което е заблуждение, от което мнозина страдат.

Не си сама – ти си онази малка частица от една Обща любяща Цялост, която невидимо (за физическите ти очи), те обгръща и никога няма да те изостави, каквото и да си мислиш ти, в привидната си "отделеност", от Нея. Но трябва да се научиш да я слушаш. Защото тази твоя "отделеност" (имам предвид самотността ти, в мъката), е породена единствено и само от твоето неразбиране на живота. Помни, че ти си много скъпа, за тази Цялост и в стремежа си – да се приобщи, към себе си, Тя те е разтърсила (колкото е потребно), за да те разбуди – защото ти си спящо Съзнание (Съзнание - бебе), чието време е дошло, да погледне с "други очи" на нещата, около себе си.

И когато осъзнаеш, че – за да оздравееш – просто ти е необходима нова гледна точка – чак тогава ще я потърсиш и ще я намериш (защото само който търси, само той намира) и който търси Доброто – добро намира, а който търси лошото – намира лошото.

Постепенно ще разбереш, от опит, че животът има две страни (външна и вътрешна, и освен това, е поливариантен), така че от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще последва; т.е. от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще преживееш.

Сега, успокой се, доколкото ти е възможно, за да можеш да се "вземеш в ръце" и да започнеш сама да работиш върху Съзнанието, което си ти, като помниш, че не си сама, а по-висши Съзнания, от тебе, невидимо (от физическите ти очи) ти помагат.  Чувала си за Ангелите Хранители, нали? Те са Истински – не са човешки измислици. Като начало, за да се насърчиш, може да прегледаш книгите на Дорийн Върчу, стига те да ти допаднат (използвай линка, за улеснение).

Също Луиз Хей, чиято житейска история е подобна на твоята, може много да те окуражи. Тя успява да се "вземе в ръце" и да потърси и да намери Доброто разрешение на (своя разтърсващ я казус, в) живота си.

(Подобни примери има колкото искаш, в интернет; потърси ги, ако искаш, за да се насърчиш).

Не се спирай върху негативните мисли и чувства, които минават, през теб. Остави ги да се оттекат, без да се бориш  с тях, а ти се фокусирай върху придобиването на една позитивна нагласа на съзнанието си; т.е. изработи си, сама – Съзнание, чиято перманентна текуща нагласа към Доброто – лекува физическото тяло (а не го разболява, както прави отрицателната нагласа на Съзнанието, в живота).

Ето линк, към книги на Луиз Хей (някои са свалени), но със сигурност ще ги намериш и някъде другаде, в случай, че проявиш интерес. (Но Луиз Хей, както и Дорийн Върчу – са само подходящо начало, за теб; те не дават сериозната Наука за разбирането на Живота, за която вече ти споменах.)

Сигурна съм, че ще се справиш! Дерзай; много други Съзнания, вече те подкрепят; усмихни им се, вътрешно, в отговор, и ти!

 

[Диляна Колева]

Привет Stiva, препоръчвам ти възможно най- бързо да си купиш книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" и да започнеш стриктно да следваш стъпките, които той описва. Първото, което ще разбереш е, че няма проблем, който да няма решение. Липсата на такова е следствие от фиксиране в безпомощността и липсата на точно формулиран проблем. Дори и тук, ако в 3 изречения формулираш проблема, ние ще можем да те изведем от него.

[Велина Василева]

Здравей  Stiva959,

Ето линк, към още една възхитителна история на млада жена, която е успяла да "се събере"; успешно да се излекува и отново да се радва на пълноценен живот. И ти го можеш!


Таня Бейрийска - какво е да победиш множествената склероза - На кафе (06.02.2018)

 

 

 

 

[Stiva959]

благодаря ви за отговорите. Не мога. Просто не мога. Много ме е страх. Просто не виждам надежда. А най глупавото е че всичко може да е плод на страховете ми. Но нямам смелост да се изправя срещу тях. 

[Велина Василева]

Здравей  Stiva959,
 

Няма нужда да се бориш със страховете си; просто само ги игнорирай – остави ги настрана, без да им обръщаш внимание. Фокусирай се само върху полезни за теб неща; мисли и чувствай само в контекста на доброто и прави нещо, в същия дух!

Колкото до това – дали можеш, или не можеш – шансът е равен. Т.е. колкото е вярно, че не можеш, точно толкова е вярно и че можеш! Просто дай шанс на "Мога!" и Природата непременно ще те подкрепи!

Пък – ако, в края на краищата, си твърдо решена, че не можеш да помагаш на себе си, то поне намери някого другиго, на когото можеш ти да помогнеш (с каквото и да е). Има толкова същества: жени, мъже, деца (котенца, кученца и пр.), които се нуждаят от безкористна помощ! Стани ти – "добрата фея" – за някого и радостта, от това ново преживяване – непременно ще те извади от "психическата дупка", в която си паднала!

Хайде, момиче, вземи се в ръце! Всички тук очакваме това, от тебе! Можеш да го направиш! Пиши, моля те, всеки ден, тук!

[Stiva959]

Не мога да ги игнорирам тези страхове. Ако с бездействието си навредя още повече. Вие не можете да ме разберете защото дори не смея да изрека какво точно ме притеснява. Съжалявам че пиша сигурно пълни безмислици. Съжалявам

[Андрей Филипов]

Здравейте,

Посланието, което носи "ще се самоубия" е желание за живот, който да е изпълнен с много смисъл и любов. Имате страх от смъртта, хипохондрия и обсесивни мисли. За да преобразената тези страхове в любов и смисъл към себе си и другите имате нужда от психотерапевт. Като начало започнете да спортувате и да ходите по-често сред природата. 

Успех по пътя на промяната!

[Кон Круз]

Моят съвет е да наблегнеш на позитивните мисли, но без да игнорираш изцяло страховете си и негативните мисли (тоест, да не замиташ панически злото под килима, защото бидейки неосветлено и неразчепкано, то може да придобие по - големи размери и някой ден да избие на повърхността на съзнанието ти със сила по - голяма от сегашната). То ще загуби от силата си, ако бъде по - добре разбрано.

Може да си планираш периоди, в които да дълбаеш в негативните неща в твоя ум (нещо като часове при психолог), а през останалото време (което разбира се да бъде много повече) да се концентрираш върху позитивното и да гледаш да игнорираш негативните помисли (би могла и да си повтаряш многократно определени позитивни самовнушения). Във въпросните периоди на себеанализи, евентуално да си представяш, че си психоаналитик на друг човек и да пробваш да погледнеш на тревогите си отстрани, максимално безпристрастно. Когато човек погледне отстрани би могъл да види нещата по - ясно, отколкото ако е погълнат от тях. 

Но дори занимавайки се с негативното, може да се стремиш да търсиш позитивното (сещам се за притчата, в която Буда и учениците му видели умряло куче и Буда възкликнал "вижте какви бели и красиви зъби има това куче"). Може да седнеш и на един лист хартия (или някъде в електронна форма), след внимателно обмисляне да нахвърляш всичките плашещи мисли, всички страхове и да започнеш да си задаваш въпроси за всяко от нещата, за които си се сетила. "Защо ме е страх от това?"; "Доколко имам основания да се страхувам?" "Какво е най - лошото, което може да се случи, ако еди коя си мисъл се реализира?" Задавай си въпрос след въпрос, стремейки се да достигнеш максимална дълбочина и ширина на самоанализ. Ако ти идват прозрения във връзка с въпросите, би било добре да си ги запишеш. 

Би могла да се захванеш и с някоя духовна практика, с която да се занимаваш редовно (споменах повтарянето на самовнушения). По време на медитация биха могли да те споходят прозрения, които да подобрят състоянието ти (или най - малкото да се почувстваш успокоена от самото медитиране). Физическите натоварвания също помагат за по - бодро настроение.

И не забравяй, че ти си Дух - не си тяло, макар да се отъждествяваш с тялото. Не си даже и тревожния си ум. Ти си безсмъртен Дух, частица от Божественото, която използва това тяло като инструмент, като средство за себеизразяване и натрупване на опитности в учебната площадка наречена "планета Земя". Ти си безсмъртна: смъртта е илюзия. Тя е като сваляне на дреха. Твоите близки също са безсмъртни. Каквото и да се случи с телата им, те ще продължат да живеят. Дори временно да се разделите в този свят, пак ще се видите в отвъдния (че дори в следващи животи може да бъдете заедно отново). Раздялата ви не би била вечна. Каквото и да преживявате или да преживеете в бъдеще, рано или късно то ще мине. Всичко е преходно в този тленен свят. Живяли сте много животи и ще живеете още много животи. Ако човек изходи от тази позиция, нещата започват да му се струват по - малко страшни и да гледа по - спокойно на вероятността той или близките му да пострадат. Нашият истински дом е вечно царство на любов и хармония и колкото и страшни да изглеждат нещата, които биха могли да сполетят персонажите ни (нашите его-личности) на сцената "Земя", те са като нищожни сенки пред великото щастие, което ни предстои като духове-актьори. Самоубийството не е решение (извършването му би те направило по - нещастна).

 

 

[Кон Круз]

Цитат

Имам огромен страх от едно конкретно заболяване. Даже не ми се иска да казвам какво. Вече имам чувството, че от нищо друго не ме е страх, неща, които до скоро са ме плашели, вече ми се струват смешни. Страха ми е продиктуван най вече заради моите близки и притеснението да не съм им навредила. Това ще е края на живота ми със сигурност. Дори и да не събера сила да се самоубия, съм сигурна, че няма да мога да ги погледна. Знам че говоря с недомлъвки, знам че не ме разбирате, но не мога да го кажа директно. Само плача. Гледам да се държа пред всички, но вече едвам успявам. Иска ми се да не се бях раждала. Иска ми се да ми се случи нещо и вече да ме няма.

Най - добрият начин да разбереш дали опасенията ти са основателни или не е да се направят съответните медицински изследвания (ако не на теб и на близките ти, то поне само на теб).

"По - добре ужасен край, отколкото ужаси без край" е казал Цезар, макар че никой ужас не е безкраен. Няма смисъл да стоиш в неведение - едни изследвания или ще потвърдят или тотално ще разсеят опасенията ти. Няма файда да продължаваш да страдаш. Да не забравяме, че колкото по - отрано бъде хванато едно заболяване, толкова по - добре! Както и че в днешно време медицината е много развита и става все по - развита. А и не само тя може да е полезна в случай на болест - не бива да се пренебрегва силата на вярата! В интернет са описани много случаи на изцеление благодарение на силата на вярата.

Може би ще е добре да бъдеш искрена с близките ти и да им споделиш какво те тревожи и те също да се изследват. "Истината ще ви направи свободни" е казано в Библията.

Най - лошият вариант е да продължаваш да бъдеш в неведение за това как реално стоят нещата и да продължаваш да се страхуваш, а накрая да се окаже, че напълно излишно си се кахърила.

[Велина Василева]

Мила   Stiva959,

Казваш: "Не мога да ги игнорирам тези страхове. Ако с бездействието си навредя още повече. Вие не можете да ме разберете защото дори не смея да изрека какво точно ме притеснява. Съжалявам че пиша сигурно пълни безмислици. Съжалявам "

Но така; т.е. с такова ограничено разбиране – ти не осъзнаваш, че живееш в един омагьосан кръг, от който няма как да излезеш, ако не вложиш поне капка здрав разум.

Опитай и нещо друго; "прежали се", дето се казва – изхвърли нещо старо, за да поставиш нещо ново, в главата си; т.е. промени се, научавайки нови неща.

Защото – ако да подхранваш страховете си – ти наричаш "полезно действие", то това е най-безумното нещо, което можеш сама да си причиниш.  Това е от НЕЗНАНИЕ; т.е. това е от едното неразбиране на живота... В разумния живот не се прави така.

"Любовта изпъжда страха", казва Библията – и разумните хора, от хилядолетия, са се опирали, върху тази аксиома... Ако ние сега кажем, че страхът се поражда от Любовта, към себе си и към семейството ни – (можем да го направим, но) няма да бъдем от разумните хора.

Разбери, че трябва да се откажеш от известни свои стари схващания (като ги игнорираш, в главата си, без да се бориш с тях) – които са били добри за тебе, но в един момент са се оказали недостатъчни, за да те водят, в живота.

В този смисъл – разбери, че трябва да се пречупи нещо остаряло, в съзнанието ти – нещо, което може ти да си наследила, като много вярно и много полезно убеждение, за твоя личен живот, но сега – точно то те спъва, защото – ПРИНЦИПНО, това старо убеждение – не е вярно, от гледна точка на Целия Живот (т.е. на всички замесени). Ние не знаем какво е това погрешно убеждение, но знаем, че със сигурност, такова има. Сега е дошъл моментът – ти да се откажеш от някои свои стари представи, в главата ти – как точно стоят нещата, в живота!

Разбери, че ти си тази, която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще трябва да намери подходящия за теб начин, посредством който ще започне да МИСЛИ по НОВ НАЧИН, за да излезе от тази криза, вместо да я задълбочи.

Защото твоето състояние (което, докато си във физическо тяло, е напълно обратимо) – от една друга, по-широкообхватна гледна точка, може да бъде дефинирано и като: "Криза на погрешното мислене", породена от липса на информация... Каквото и да те притеснява – в основата си, то (без значение какво е), е "Криза на погрешното мислене", която в комбинация с горделивост (в случая, изразена като твърдо неприемане на второ мнение), те е довела до привидно задънена улица.

Всъщност, ти си само в ПРИВИДНО ЗАДЪНЕНА УЛИЦА.

Нещата, от които толкова се страхуваш – само засега; само от тази позиция; т.е. само през малката дупчица, през която сега, в този момент, ги гледаш) – изглеждат така, а всъщност (ако прозорчето на съзнанието ти се разшири и повдигне – вече по-ясно се вижда, че) – иде реч за нещо съвсем друго!  Осъзнаваш ли това? Не си преживявала такова нещо, но явно – времето ти е дошло, затова си намерила този сайт.

Можеш да РЕШИШ – дали да потърсиш и да намериш разковничето (това е новата ти гледна точка, основана на нововъзприети благоприятни, за тебе, възгледи), за да излезеш, от "психическата си дупка" (която, със сигурност, не е точно толкова страшна, каквато сега, към този момент, ти изглежда на тебе), или да продължаваш да се мъчиш, там.

Но поне помни, че докато продължаваш да се фокусираш върху страховете си – ти ще излъчваш страхове, а докато излъчваш страхове – ти ще привличаш, обратно – нови страхове; иначе казано: ще трупаш страх, върху страх.

Защото има такъв закон: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО.

Значи – страхът привлича страх, а Любовта (като антипод на страха) – привлича Любов. Затова ти писах да започнеш да действаш, в духа на доброто; т.е. нещо да правиш, в контекста на доброто (за себе си, или за другите) – това действие, придружено от адекватни мисли и чувства, постепенно, ще те изтръгне от лапите на страха.

За да не пиша отново онази (вече споделена, във форума) – особено важна, за всеки неопитен, в живота човек – първоначална информация, в кризисни ситуации (каквато е и твоята) –  моля те, потърси я и непременно поразсъждавай, върху прочетеното,  тук, на този линк.

Редактирано Февруари 12, 2018 от Велина Василева

[д-р Тодор Първанов]

Най-вероятно се касае за психично разстройство.Предполагам ОКР.

Потърси психолог или психиатър и работете заедно с него.