Страх от вземане на лекарства

[mysoulismyworld]

Здравейте!Изпитвам ужас от мисълта да пия антибиотици,защото знам ,че е възможна силна алергична реакция-анафилаксия и смърт.Стигнах дъното!Не знам как да се справя,защото знам,че се налага прием на антибиотици.Мисълта да не получа анафилаксия ме ужасява.Изпитвам ужасна паника,че ще умра,не мога да дишам.Ако взема хапчето не знам как ще го преживея,защото започвам да се задушавам,мъченията са непосилни от ужаса и страха,който изпитвам да не получа алергична реакция.По принцип ми се налага да взема антибиотик за  кървящи  венци,но  като прочетох листовката и един от страничните ефекти е анафилаксия ,и от там се тръгна ужаса.Страх ме е да взема от хапчето.Като си представя,че го взимам и започвам да  се задушавам и цялата симптоматика на тревожността!Просто не знам ако почна да взимам дали ще издържа физически,освен задушаване,получавам главоболие,един страшен ужас,физически започвам да се чувствам мн зле,ставам като пияна,но ужаса от смърта,от страха,че мога да получа силна алергична рреакция ме парализира...Ужас да кажа,пак ще е слабо казано,нямам думи да опиша състоянието в което мога да изпадна,непосилно е,мъките са   безумни от изпитващия страх...не знам как да се справя....Всичко това,че знам ,че си внушавам ,че се тревожа напразно и т.н  не ми  помага.Просто  не мога да предвидя  реакциите си,както съм спокойна при взимане на лекарството мога да изпадна в шок от ужас...Обсесията ми е мн голяма,не мога да я контролирам.Четох ,че при анафилаксия може да се капнат няколко капки адреналин(ампула) под езика за облекчаване на симптомите,като бърза мярка и след това в спешното,но  дори и това не помага на сбъркания ми мозък да се страхува и да продължава да  изпитва ужас...Не мога да разбера аз това,мисля логично ,знам,че този страх е безпочвен по принцип,че има малка вероятност да се случи нещо сериозно и  дори да се случи има  изходен път,и  въпреки това умът ми продължава да се филмира,все едно е заредена друга програма,има вирус в компютъра..Не мога да го контролирам просто.Държа се така все едно ще живея вечно...нямам думи..не знам как да се оправя,а приемането на антибиотици е наложително при определени случаи...тотално ми писна от всичко и  от този живот.

[Андрей Филипов]

Здравей,

Това което преживяваш е панически страх от смъртта.Истината е, че всички страхове се коренят в танатофобията – страха от смъртта. То е всъщност най-широко разпространеният, но се поддава на лечение, само ако е осъзнат. Появява се сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, че ще умрем.  Има много техники за справяне с танатофобията и аз ще изброя някои:

- Техника за справяне е да играеш театър със своят страх от антибиотиците. За целта взимаш Витамин С и си казваш, че сега ще приемеш този антибиотик и ще си предизвикаш всички форми на анафилаксия. След този театър ще осъзнаеш колко си смела и уверена.

- Техниката на релаксация - приемам всичко това, приемам го, прегръщам го с всяка фибра на тялото си! Такава въплътена в тялото нагласа позволява случването на паниката да се превърне в прекрасен източник на зареждащи ни телесни промени. 

Други възможности за релаксация е почивка в леглото, четене, гореща вана, душ, сауна, слънчева баня, масаж, разговор с приятели, мечтаене, творчество, слушане на музика, пеене, свирене на музикален инструмент, свирене с уста, танцуване, разходка, преход в планината, грижа за животни и растения, театър, кино, секс, готвене, спорт и други .

- Молитва - Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот. 
Франциск Асизки"

Успех!

Редактирано Февруари 5, 2018 от Андрей Филипов

[Диляна Колева]

mysoulismyworld  Предлагам ти нещо, което работи много добре, с други като теб. Намери телефона ми в нета, обади ми се, когато решиш да взимаш антибиотика. Ти ще го глътнеш и ние заедно ще чакаме да умреш. Когато това се случи, ще те запишем като първият умрял от тревожност. Оставаш в историята. 

Така че, първо приемаме, че ще получиш странични ефекти, ще умреш и след това започваме да наблюдаваме процеса. Повярвай ми, резултатите са невероятни.

[mysoulismyworld]

Благодаря за съветите,просто мн рядко ми се е случвало страха ми да е толкова голям,имам усещането,че мога да пукна от страх.И друго това,че е няколко дена,да кажем преодолея до някъде първоначалния страх,другите дни пак ще дишам не нормално,оттам се чувствам зле,почва глава,сърце,нямам сили,вие ми се свят и т.н .Не мога да издържа повече от два дена в това състояние,просто чувствам тялото си ,че си заминава,едвам съм се спасявала друг път от подобни ситуации...Опитвам се сега да прилагам парадоксалното намерение,както Андрей каза и взимам витамин,ама като знам,че си е витамин не мога да изпитам толкова страх,мозъка ми е спокоен,утре ще гледам преди това да си представя ,че взимам антибиотика и ще почна да мисля колко зле ми става,ще ссе мъча да се филмирам и настроя  и след това ще взема витамина и ще го изиграя ...ама не знам кво ще се получи,като дефакто мозъка ми в тоя момент не усеща опасност и не изпадам в паника.Днес взех витамина,ама нали знам ,че е витамин,не ме беше страх,само повтарях умирам ,задушавам се и т.н ,ама без страх...

[Андрей Филипов]

Играейки театър виждаш как страхът не се появява. Независимо, че взимаш витамин, правейки този театър, ти се заявяваш и предизвикваш страха си. Колкото повече се страхуваш от появата на симптома и колкото повече се опитваш да избегнеш страха, толкова по вероятно пристъпа на страх, че ще умреш ще се появи. Играейки театър със страха установяваш, че танатофобията не се появява, защото нямаш волеви контрол върху автономната ти нервна система и естествено няма да преживяваш страх, че ще получиш алергична реакция от антибиотика. Всеки път опитвайки да предизвикваш страха си ти автоматично променяш нагласата си към тези обсесивни мисли, че ще умреш от алергичната реакция. В момента в който променяш нагласата си от страх от симптома към желание да се появи, ще се окаже наистина забавна ситуация. Ще се чувстваш развеселена по отношение на симптомите си и ще започнеш да им се надсмиваш, а с това ще се дистанцираш от този панически страх. Обичай театъра който играеш със симптомите си. Настрой се творчески и смело ще усетиш как се дерефлексираш.

Моите адмирации за силата и увереността, която проявяваш във преработката на страховете си. Ти си на прав път. Играй театър всеки ден с този страх от антибиотиците. Като комбинация към театъра прилагай и разходки сред природата, рисувай, танцувай, общувай с приятели, научи наизуст молитви. Бог с теб и ти с него!

Сърдечни поздрави!

[Guest Кермит]

Здрасти, mysoulismyworld!

Карам направо, да не харчим редове и букви - в голяма заблуда си!

Хич не ти е проблема антибиотика, анафилаксията, че и смъртта дори. Само си виж завършека на първия пост - " тотално ми писна от всичко и  от този живот. "

С такава нагласа нищо добро не очаквам да се случи с теб в дългосрочен план по отношение на страховете ти. Днеска е антибиотик, утре ще е спринцовка на улицата, вдруги ден... Бог знае какво.

Тъй като не сме наясно на колко години си, как си позиционирана социално-икономически, няма как да ти дадем съвет, който утре да проработи и ти забравиш страха си.

Аз бих допълнил Диляна, за да я и отърва от слушането на умиращ от анафилаксия човек (вярно, че и славата ще и отнема, но... ще ми прости). Вземи си блистера, отиваш в някое спешно, пиеш, сядаш и така 5-6 часа стоиш, докато настъпи максималната плазмена концентрация в кръвта. Ако паднеш - спасяват те, ако ли не - тръгваш си. Въпросът е - като си спасена и си тръгнеш - какво ще правиш с тоя твой скапан живот, дето ти е писнал.

Страха ти идва като съобщение, като единствен възможен избор в комуникацията ти с някого/някои/света като цяло. Поработи с психотерапевт да си оправиш отношенията със себе си и всичко около себе си. Иначе... ще циклиш.

Поздрави!

[mysoulismyworld]

Георги,аз живота си го знам,проблема ми е ,че не знам как да го променя,ситуацията е мн заплетена,Получавам силни обсесии ,защото не чувствам удовлетвореност от живота ,който имам,защото преживях наскоро катаклизми,защото  не знам как да променя нещата около себе си.Нямам социален и личен живот,само работа,нямам и приятели в града ,в който съм,но това е дълга тема.Аз знам какво ми липсва ,но... на този етап не мога да променя мн неща.Всичките тези неща ,които казваш аз ги знам,наясно съм с доста неща.Когато намеря мирът в себе си,тогава ще се оправя,е все още не мога да го намеря,но се опитвам да правя разни неща за постигането му!Благодаря за съветите!

Редактирано Февруари 7, 2018 от mysoulismyworld

[mysoulismyworld]

Ако сте в супер малък град от селски тип,където няма нищо,нито къде да идеш,нито с кого,защото е обезлюдял ,мн западнала провинция,всички тука се оплакват от това...не съм само аз,но поне те имат деца и семейства,които да им отвличат вниманието...слава на Бога аз имам баща ,майка и брат,които са до мен,имам и добра работа,но личния и социалния живот го няма,града няма как да го предостави и това страшно мн ме напряга.Трябва да се махна,но на този етап не мога!Ако искате вярвайте,но не стоя със скръстени ръце и да чакам всичко ,ей така да си отмине,но просто мн ми се насъбра!Отново благодаря за съветите!

[Диляна Колева]

В такъв случай излишно е да се насочва цялата мисловна енергия в търсенето на решения на фантастични проблеми /каквито са тези проявени при тревожност/ и да се насочи там където ще е реално полезна.

Обикновено, когато психиката не може да се справи с действителното "житейско уравнение" / проблем, който нямам опитност да реша/ променя фокуса, като измисля нов сюжет, за който да е отговорен някой друг.

Например - не ми харесва живота там където се намирам или човекът с когото съм, знам че решението е промяна, но нямам смелост да я планирам и предприема. Мозъкът услужливо ми пуска фантастичен сюжет - ще се случи еди какво си и ще умра. Започва засилен страх от смъртта, който не е нищо друго, освен бягство от промяната. 

Страх от смъртта = страх от промяната, от живеенето.

Често хората се чувстват неспособни да осъществят промяната сами, затова мозъкът им измисля фантастични страхове, които са свързани с болести или симптоми, които "могат да се излекуват" от някой друг. Несъзнателната проекция върху другият, който трябва да извърши промяната вместо мен. И тук следва големият капан. Хем искам да се променя живота си, хем очаквам друг да го направи. 

Ако не виждах драмата в живота в следствие на този проблем на десетки хора, нямаше да уважавам толкова Страха. Той наистина е в състояние да провали проявлението на личността. Най - мощният му механизъм е, че работи с Бъдещето, а там няма граница. Всичките страхове на хората са в Бъдещето, нито един не живее в настоящето или в миналото. А Бъдещето предоставя безкрайно пространство за развитие на Страха, там може да сътворим всякакви сюжети. Обаче.... животът се случва в настоящето и тук започват загубите на човека влезнал в капана на страха и пребиваващ основно в бъдещето.

Огледай се в двоя ден, твоето Сега, усети през сетивата си заплахата ... има ли такава? Ослушай се и ще видиш, че край теб в този момент, основно в този момент всичко е спокойно и безопасно. Дали, обаче това ти харесва?

[mysoulismyworld]

Честно казано не знам как да променя нещата,или избързвам....нямам търпение по принцип да чакам,искам всичко да се случва бързо...мн бързо ми писват нещата също,мн мразя еднообразието.трябва нещо интересно даа ми грабне вниманието и да отклонява мислите ми,когато всичко е еднообразно и едно и също тогава почват най-големите ми обсесии,умът просто търси нещо с което да се захване и което да му е интересно.Може би така,той не е в застой,не мога да стоя и нищо да не мисля,явно заради това умът ми почва да се занимава със страховете и обсесиите,така го усещам

[Василена Христова]

Един японец, който живее вече над 100 години казва - "За да си щастлив, поддържай се ангажиран". Нормално е да имаш различни интереси и да търсиш развитие. Когато намериш, това, което душата ти иска най-силно и му се отдадеш изцяло, няма да усетиш еднообразие. Не спирай да търсиш и изследваш света, поемай рискове и върви напред. Никой няма да го свърши вместо теб. А истината е, че бързащият никъде не стига. Търпението и волята са качествата, които водят до развитие, просперитет и израстване. Търси работа и се премести в по-голям град. Живей си живота и всичко ще бъде наред. Алармите ти това казват - време е да си живееш живота.

[mysoulismyworld]

Искам промяна,но може би е страх от нея,правя стъпки все пак...страх ме е да не направя грешна стъпка и какво ще се случи от това,както съм чела това е недоверие към живота и Бога.Наистина прекалено мислим за бъдещето,аз де, и пропускам настоящия момент,след това като мине той пък се връщам назад и си казвам защо не съм го оценявала,защото винаги в който и един момент от живота си да се намираме има по нещо хубаво.Наистина проблема ми е ,че не живея ''тук и сега'' и гледам или в миналото,или мисля за бъдещето ,проблема е ,че ''тук и сега'' не ми харесва.Не знам,но по принцип на мен все нещо не ми харесва,все нещо не е както трябва...И аз не знам какъв човек съм.Искам нещо,но то идва доста по-късно и тогава спирам да го оценявам,не знам защо така.На път съм да осъществя мечтата си в професионален план,започнах собствен бизнес,трябва да го довърша и докато не стане не мога да мръдна от градаа.Нищо извън мен не може да ми донесе мир,мирът трябва да идва отвътре ,но не знам как да го постигна...

Редактирано Февруари 8, 2018 от mysoulismyworld

[mysoulismyworld]

Когато получа това ,което искам почвам да мисля за друго,което нямам,целия ми фокус е там,винаги нещо не достига,това правя....Нямам угодия един вид...

Искам да си имам семейство и деца,и да бъда като нормалните хора....

Ядосвам се на себе си,защото постоянно се изнервям,ядосвам,винаги съм била нервна,припряна и т.н.Гледам да мисля  за това,което имам,което не е малко,защото не съм гладна,не съм жадна,имам покрив  над главата си,имам добри доходи,дори имам уважение сред обществото,творческа личност съм и имам изградено име в професионален план,  работя това,което харесвам.Но....

Редактирано Февруари 8, 2018 от mysoulismyworld

[Василена Христова]

Всички искат да са нормални, ти бъди необикновена по своя собствен начин.

[Диляна Колева]

Изгледай това видео и се опитай да отговориш на въпроса: Какво си забраняваш?

https://web.facebook.com/graphikoo/videos/1091139277693004/?hc_ref=ARRoA1GVUaP-pC9CLDgI1QxwCDwwkxU_BXJKYHNgkKv61CL02l0FgAdKGw-DDS_Jhx8&pnref=story

[Андрей Филипов]

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Смазан от умора, гладният старец тръгнал през селото. Довлякъл се до фурната и си купил с едната монета малък самун хляб. Отхапал от коричката и се отправил през площада към количката на цветаря. С втората монета гладният старец си купил една великолепна лилия. Дори цветарят, макар и доволен от покупката, решил, че старецът е полудял.
– Но ти умираш от глад! – възкликнал той. – Защо не си запазиш парите за нещо по-добро? Нещо за ядене за утре?

Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал.
– Първата половина на труда ми е, за да мога да живея – отвърнал той и усмивката му станала още по-широка. – Втората половина е, за да имам за какво да живея.
Гладният старец поднесъл цветето към носа си. Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден, че без удоволствие не може да има Победа, не може да има живот.