Страх ... Какво ми има?

[beemp]

Здравейте  пише ви момиче на 20 години което е много изплашено..  Като малка бях пълно дете което беше обсипвано със подигравки и унижение . На 13-14 години започнах да се занимавам с спорт който изискваше постоянно сваляне на тегло и след година две бях отслабнала със 15 кг и се харесвах. Но от там имах поблем със цикъла и съответно ми изписаха куп лекарства от които напълнях със поне 20 килограма беше ми тежко не исках да излизам нямах желание и да тренирам. Тогава реших да се натровя със аспирин (по точно да преиграя понеже знаех , че баба ми ще дойде във вкъщи и ще види какво съм напавила) изпих около 7-8 аспирина , естествено нашите разбраха приеха ме в болница седях 2 дни и се прибрах във вкъщи. След известно време започнах отнова да тренирам да свалям килограми и така чувствах се добре излизах със приятели нормални неща. Дойде време и за кандидатсване в университет не ме приеха с специалността която исках , но и това което записах ми харесва.  Септември заминах от родния  си град намерих кватрира ходих си редовно в университета , намерих си работа и във същото време тренирах чувстрах се добре понякога имах главоболие и прилошаване и лека умора . Края на Юли месец излязо във отпуска  и реших да взема хапчета за отслабване  със кофеин и след месец се появи големия проблем след една една случка  почах да  чета от интернет и втълпявам , че имам какви ли не болести получих  паник атаки от там изпаднах във още по голям шок , че реално ми има нещо. Напуснах и работа.... След лутане от доктор на доктор осъзнах , че съм здрава. От там изплува мислълта , че полудявам...  Баща ми отделно ми го каза , че ще полудея и какви ли не неща(той постянно си мери кръвното и е обсебен от тема за бактерии ). Тези мои  мисли са почти постаянни следя се да не почна да халюционирам и да не ми се причуват неща.. Четох за шизофренията , че болните имат слаба памет главоболие и постоянна умора. Аз също съм със такива симптоми и когато тренирам се засилват и имам гадене .Това начална фаза на шизофрения ли е ? 
 

 

[Андрей Филипов]

Здравейте!

Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. Напълно сте нормална и нямате шизофрения. Това означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост,  увереност и  ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност.

Започнете да спортувате!

Успех!

[beemp]

Здравейте благодаря Ви за отговора. Спорта във момента не ми помага чувствам се по изморена след спорт отколкото оотпочинала и заредена...  Това лекува ли се понеже четох че психоанализата е най-добре но там продължава с години. Финансово съм зле и това също ме смазва.. Наистина мисля че полудявам... 

[beemp]

Искам да споделя че тия мисли са почти всеки ден по цял ден... Преди седмица се чувствах по-добре но сега всичко е на ново. Плаша се от себеси вече. Ако полудея знам че няма леченеие и ми изплуват всякакви картини още повече че родителите ми ще страдат или че след време като загубя някой от тях тогава нямадамога да го преживея и ще полудея...  Забелязвам че когато се натрупат супер много задачи за вършене през деня почвам да се обърквам примерно не се сещам точно как да стига до някое място и дали после няма да закъснея за работа... 

Редактирано Януари 29, 2018 от beemp

[Василена Христова]

Здравей,

въпреки всичко, спортът е начин да се намали количеството на стрес в организма ти. Моят съвет е да не спираш с тренировките. Ако не ти действат така добре, прави дълги разходки или опитай йога. Освен, че редуцира стреса, тя помага за концентрация в момента "тук и сега" - без хаотични мисли, дисциплина и самоувереност. Работата с психотерапевт както вече ти каза Андрей, е това, което може да ти помогне. В процеса на работа ще изградиш стабилна самооценка, която ще ти помогне да не изпадаш в паника, а да се справяш и преработваш ситуации, проблеми, мисли. Също така ще усвоиш умението да се справяш със стреса в ежедневието чрез различни техники. Няма да полудееш, а при поемане на много задачи нивото на стрес се покачва, затова забравяш.

Успех!

[beemp]

Разбирам но аз съм убедена че не съм нормална.. Не съм  никак адекватна...

[Андрей Филипов]

Техники за справяне със страховете :

1. Парадоксално намерение означава да желаеш точно това, от което се страхуваш. Франкъл казал на млад мъж, който изобилно се изпотявал винаги, когато е в социална ситуация, да си пожелава да се изпоти. Една от инструкциите на Франкъл била, да се опита да се изпоти четири пъти повече от преди. Разбира се, когато се стигнало дотам, младият мъж не могъл да го направи. Абсурдността на задачата счупила порочния кръг. Способността на хората да заемат обективна позиция към живота си или да отстъпят встрани, според Франкъл, е основата на хумора. И както забелязва в лагерите, "Хуморът е още едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение" ("Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията", 1963г.).

 

2. Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно.

Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока).

3. Ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за  Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

 

4.  Научете наизуст речта на Чарли Чаплин:

"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"

Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

5. Активна спортна дейност -четири пъти в седмицата.  По този начин ще активирате хормоните на щастието.

Успех!

Редактирано Януари 29, 2018 от Андрей Филипов

[beemp]

1. Парадоксално намерение означава да желаеш точно това, от което се страхуваш. Франкъл казал на млад мъж, който изобилно се изпотявал винаги, когато е в социална ситуация, да си пожелава да се изпоти. Една от инструкциите на Франкъл била, да се опита да се изпоти четири пъти повече от преди. Разбира се, когато се стигнало дотам, младият мъж не могъл да го направи. Абсурдността на задачата счупила порочния кръг. Способността на хората да заемат обективна позиция към живота си или да отстъпят встрани, според Франкъл, е основата на хумора. И както забелязва в лагерите, "Хуморът е още едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение" ("Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията", 1963г.). 

Аз не желая това от което се страхувам.. Не мога да рабера този пост ... 

[Василена Христова]

Парадоксално намерение е техника, при която мислено  пожелаваш, това от което се страхуваш и така разбираш, че този страх е нереален, а само мисъл. Например ако изпитваш тревожност в компания от приятели, при следващата ви среща си кажи "Пожелавам си да съм тревожна". Изправяш се с отворено сърце към ситуацията. Всяка мисъл, която поражда тревожно чувство в стомаха, не е истинска, реална мисъл, такава, която идва от душата ни, а е резултат от страхове, негативни мисли и самооценка. Опитай някой път - наистина се предизвикай да изпиташ нещо, от което те е страх и ще видиш, че работи. Междувременно започни с другите неща, които Андрей ти изброи.

[beemp]

Здравейте вчера го пробвах това с парадоксално намерение и все още не съм започнала да халюцинирам и тем подобни неща.Надявам се скоро да проумея и да разбера че това са само мисли които ме плашат.

[Василена Христова]

Само мисли са, така е   Продължавай и ще видиш резултат. Упоритостта и трудът винаги се отблагодаряват.

Редактирано Февруари 1, 2018 от Василена Христова

[beemp]

Здравейте отново искам да питам дали е нормално да имам слаба памет и концентрация имам и малко замъглено зрение умора и тежест в главата и изтръгване на крайници и усещане за бучка в гърлото. Тези симптоми са съвсем постоянни.Дали да не приемам анти стрес продукт и аз незнам какво да правя вече. 

[Велина Василева]

Здравейте  beemp,

Ще ви дам една изпитана рецепта, но ще трябва Вие да сте много решителна и смела, за да успеете да предизвикате тотална оздравителна промяна, в живота си. Предлагам Ви, в съзнанието си, никога да не изпускате Ръката на Доброто и то да бъде ОСНОВА на всичките ви мисли, на всичките ви чувства, и на всичките ви постъпки, защото вие имате огромен интерес, от това, ако се постараете да го разберете.

Проблемът ни, на нас, земните личности, е – не КАКВО точно ни се случва, а ЗАЩО ни се случва, това, на нас. Ние обвиняваме другите хора, за неприятните си преживявания, само защото не разбираме Живота.  Но когато (от едно по-високо ниво на светоусещане), направим разбор на даден житейски казус, виждаме, че   – в "КАКВО ни се случва" –  се вижда следствието; т.е. резултатът от нещо, а в "ЗАЩО се случва" – тук е причината, с която трябва да се занимаваме (повишавайки нивото си на компетентност), ако искаме животът ни да се промени, към добро.

Вие сте младо момиче, но когато малко понапреднете, в Науката за Живота, ще разберете, че нещата, в Живота – изобщо не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед. Защото Животът има две страни – външно (поради това, че не разбираме Живота), нещата привидно изглеждат (някакси и ужким са ясни), на ума ни, но всъщност, вътрешно (от едно по-високо ниво на разбиране на Живота) – нещата, реално, са съвсем други.

Така, всеки човек се намира на свое индивидуално ниво на съзнание, с което възприема живота; т.е. всяка личност си има свое (различно от това на другите личности), индивидуално ниво на разбиране на Живота (което, с времето се променя – качва се нагоре, или слиза надолу; т.е. човек или се облагородява; приближава се до ангелското съзнание, или оскотява; приближава се до животинското съзнание).

Какво имам предвид – всеки човек (най-общо казано), излъчва електромагнитни вибрации, в околното пространство.  Може би, от физиката, вече знаете, за това. Сега има и устройства – аура-камери, които засичат и фотографират тези лъчения. Лъчеизпускането е различно, за всеки човек и това, което излъчва даден човек, в околното пространство, зависи от текущите възгледи, в съзнанието му (или – от мислите, от чувствата и от постъпките; т.е. от характера му, в дадения момент).

Но има и още нещо (което е малко популярно), и то е, че качеството (или материалът) на това, което излъчваш, в живота – е същото онова качество на живота, което обратно възприемаш, от Живота. Тоест,  онова качество на Живота, което преживяваш, в съзнанието си, в дадения момент, ти предварително сам си го излъчил (като изходен материал) и – тогава  – същото това излъчено нещо, но обработено, под формата на нови преживявания (но от същото качество) – се връща, в определеното му време, пак при тебе. Иначе казано – ти  преживяваш своя характер (преживяваш своите мисли, чувства и постъпки), като – по този начин – Провидението те кара да провериш, доколко те са съвместими, или не, с един приятен; с един добър живот – с едни желани, от всекиго, щастливи преживявания.

Целта на всичко това е – да се научиш да излъчваш добри неща – като причина, въз основа на която, да можеш, съответно – и да преживяваш добри неща, като следствие. Защото каквото излъчваш – това и преживяваш. Може да се каже и така – в общия случай, когато живееш личен живот – ти преживяваш себе си (преживяваш параметрите на своя личен живот: мисли, чувства и постъпки), за да видиш – харесва ли ти това, или не ти харесва и съответно, да отреагираш, адекватно, като се поправиш, ако това, което преживяваш, е болезнено, за тебе.

Ако помислите, лесно ще схванете връзката, която е следната: ако имате изопачени възгледи, за Живота, Вие ще имате и нисковибрационни излъчвания. Щом  излъчвате в ниско-честотния спектър, то – съответно и онова, което възприемате от Живота (т.е. онова, което обратно се връща към вас), като  преживяване  – ще бъде пак от този нискочестотен спектър на Живота (където са отрицателните емоции на нежеланите неща, каквито са например болестите, неудачите, лошите междуличностни отношения и пр.).

Това, че вие излъчвате в нискочестотния спектър на отрицателните емоции, е причината, Вие да имате онези болезнени преживявания, които сте описали, в постингите си, по-горе. Тези преживявания са нормални, съобразно текущите Ви житейски възгледи; т.е. всички преживявания, са релевантни на възгледите (или на мислите,  на чувствата, на постъпките), които са ги предизвикали. 

Обаче точно това, че тези преживявания Ви причиняват дискомфорт и Вие търсите помощ –  показва, че е време – нещо ново да възприемете, за ОСНОВА, на възгледите, в живота си, с оглед – да поправите собственото си лъчеизпускане (т.е. да поправите собственото състояние на съзнанието си) и оттам – да оздравее и животът, който възприемате, обратно – като нежелани състояния, причинени от неправилни ("неправилни" значи – несъобразени с ДОБРОТО) – мисли, чувства и постъпки.

Вече изяснихме, че ако, със съзнанието си – вие лъчеизпускате   нисковибрационно състояние   – същото нежелано нещо ще го възприемете, като преживяване, в живота си  (когато му дойде времето), и понеже НЕ ЗНАЕТЕ ИСТИНАТА,  може да обвините някого другиго, за тези свои нежелани състояния на съзнанието си;

и обратно – ако съзнанието ви излъчва състояние на разбиране на Живота, че е справедлив; на приемане на статуквото и на благодарност, за всичко (а това е равносилно на здраве, в позитивния, високовибрационен сектор на разумния Живот), Вие ще получите, обратно  – нещо позитивно, под формата на желано, приятно преживяване.

Защото вие винаги получавате (в определеното от Провидението, време) – своето предварително излъчено състояние, на съзнанието ви.

Така, щом успеете да разберете тази зависимост, и щом поправите лъчеизпускането си (радиирането на сърцето ви влезе в норма); т.е. поправите характера си (мисли, чувства, постъпки) – съответно Вие ще започнете и да възприемате Живота, в неговия високочестотен спектър и той, неминуемо ще ви се усмихне, защото Животът е справедлив и ви дава точно онова, което и Вие му давате.

Не че Животът осъжда вашето лъчеизпускане; не е в това проблемът; Животът е всякога доволен, каквото и лъчеизпускане да му предложите, в дадения момент. Проблемът е, че вие сте недоволна от живота си и търсите промяна, щом, страдайки, сте се домогнали, до този форум на Портала към СЪЗНАТЕЛЕН Живот. За мен, щом Вие сте тук – това е знак, че Вие вече търсите СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ.

Сега разбрахте ли, защо Ви предлагам, да не изпускате Ръката на Доброто, в съзнанието си? Помнете – каквото давате, на Живота, като материал за преживяванията си; т.е. – каквото е Вашето лъчеизпускане – от същото нещо (било то нискочестотно, или високочестотно) – Животът изготвя и  ви дава, обратно – всички Ваши преживявания.

И повярвайте, от опит Ви казвам, че Животът, с такава Любов, към Вас оформя преживяванията Ви, че Вие винаги получавате възможно най-доброто, в дадения момент (както и да ви изглежда то), съобразно "материала" (или съобразно текущите ви възгледи; т.е. съобразно характера ви, в дадения момент), който сте му предоставили (под формата на ваши вече излъчени мисли, чувства и постъпки, които пък, Вие сте избрали, защото сте ги считали за подходящи, понеже – такива са били текущите ви ЗНАНИЯ, за Живота, в дадения момент).

ЗНАНИЯТА за взаимните разумни ОТНОШЕНИЯ, са нещо съществено, в Живота. Тези свои знания ние постоянно трябва да разширяваме и да обогатяваме, хванати за Ръката на Доброто, в съзнанието си; т.е. на всяко нещо – трябва да гледаме само откъм добрата му страна. И дори тогава, когато не я виждаме – ние сме длъжни да знаем, че за да е допуснато нещо да се случи – то е уравновесено; т.е. то винаги винаги има своя положителна, и отрицателна, и неутрална страна. Друг е въпросът, дали нашето съзнание (т.е. нашият ум, нашето сърце), я вижда. Тези неща са невидими за физическите очи, защото се намират от вътрешната страна на Живота. Да, Животът има две страни – външна; видима и вътрешна; невидима. Във вътрешната страна на Живота вижда само онзи, който ЗНАЕ. Затова ЗНАНИЕТО; Мъдростта е толкова важна, в Живота.

Сега, на Вас, за да оздравеете, ви е нужно постоянство в Доброто, и търпение. Вие дълги години сте оформяли възгледите си и характерът Ви може (не изведнъж, а) само постепенно да се оформи, като – по новому – бъде основан само върху Доброто, за да получавате от Живота само добри преживявания (въз основа на новия ви, подобрен и вече по-високовибрационен спектър, на личното Ви лъчеизпускане).

Ако приемате съвети, то съветвам Ви, на първо време – знаейки, че посредством индивидуалното си лъчеизпускане, сама сте отговорна за всичките си минали, сегашни и бъдещи преживявания, то започнете да БЛАГОДАРИТЕ, за всичко, което Ви се случва (без да го разделяте на добро, и на лошо, защото то си е ваше; т.е. материалът, "взет" за тези преживявания, е излъчен от самата вас (в някое време). Така че бъдете пестеливи, когато се оплаквате, а най-добре е – ако изобщо не се оплакваме, от живота, защото тогава отново излъчваме в ниския спектър и се получава един омагьосан кръг ).

Благодарността, за всичко, което преживяваме (без да го разделяме на добро, и на лошо), е белег на Съзнателния Живот, в който мълчаливо ЗНАЕМ, че ние сами предизвикваме преживяванията си, каквито и да са те.

Животът е – за да се УЧИМ, от преживяванията си (защото чрез преживяванията си, ние, от опит, проверяваме доколко са добри  убежденията ни) и в този смисъл – всичките ни преживявания,  са много полезни (каквито и да ни изглеждат те), за да имаме възможност, си извадим ПОУКАТА, от тях.

По принцип; т.е. еднакво валидно (за всички възможни състояния на човешкото съзнание), е – че човек се плаши само от онова, което не разбира.

Но когато човек разбере, че Животът е разумен и че също така – Животът е справедлив, той вече стъпва на здрава почва и престава да се плаши, от неизвестното.

Знам, че тази концепция, сега Ви се струва доста странна (на пръв поглед), но не бързайте  – човек се учи цял живот. Затова Ви предлагам – след като вече толкова време сте считали, че животът Ви е лош и че е несправедлив, към Вас – сега да се решите  и да опитате нещо диаметрално противоположно, във възгледите си. Например, да вземете, присърце, инициативата за промяна на възгледите ви, като започнете да се учите на разумните отношения, между нещата, в Живота (които засега, видимо от публикуваните, от Вас, постинги, Вие не познавате). А всеки човек страда, само от неразбирането си на Живота.

Знае се, че човешкото здраве – е в пряка зависимост, от съответните текущи възгледи на човека. Луиз Хей е писала много, по тези въпроси. Може да прочетете нейните книги (като си ги изтеглите, безплатно, от интернет). Запомнете, че човешките възгледи са определящи, за да се чувстваме ние, хората,  комфортно в живота си и за да не се плашим от нищо.  В този смисъл – дали ще приемате  анти стрес продукти, или не – това не е съществено. Хора са оздравявали и без (но и с употребата на) тези второстепенни (и несъществени) неща.

Ще ви издам една (засега не много популярна истина; бих казала, по-скоро) тайна, в живота и тя е, че всеки умен човек, който изпитва някакво вътрешно състояние на дискомфорт, започва (независимо от външната помощ, която получава, или не получава),  да работи (сам, над самия себе си) – за повдигане на нивото си на разбиране на Живота, и за облагородяване на съзнанието си.

Помнете, че това, от което всеки човек се нуждае, за да се чувства добре (и то – добре, във всеки един момент), са тези три неща:  положителни мисли, благородни чувства и достойни постъпки. И това е същественото, в живота, за всекиго, от нас.

Отнесено към Вашия случай – това е всичко, което Ви трябва, за да се излекувате. Вие всячески трябва да се стремите само към положителни мисли, към благородни чувства и към достойни постъпки. Ще кажете – "никой, досега, не ме е учил, на това". Е, това е причината, да  преживявате нежеланите неща, които описвате, защото НЕ ЗНАЕТЕ, че нискочестотните (или отрицателните) мисли чувства и постъпки, са истинските "врагове", на човека; т.е. те са онези "змии", които човек "крие в пазвата си".

Или, иначе казано (противно на онова, което досега сте "попили", от другите  – "да се борите" за това, или за онова, в Живота си, което нямате – вместо да благодарите за онова, което сега, в дадения момент, имате – независимо как ви изглежда то) – цялото усилие, което трябва да положите, за да оздравеете – трябва вече да бъде основано само върху  вашата новоустановена,  перманентна връзка, с Доброто. Вие трябва да започнете да се интересувате от Доброто и да се сприятелите, с Доброто.

Или, да го кажем така – Вие, в съзнанието си, трябва да се хванете за Ръката на Доброто и да не се пускате, от Нея.

Или, отсега-нататък – Доброто, в съзнанието Ви, трябва да ви придружава, навсякъде, във всеки момент,  до края на живота Ви.

При това, трябва да знаете, че Добро е само онова, което е еднакво Добро и за вас, и за другите (или поне – не уврежда ничии интереси).

И още нещо – изобщо не е важно, за Вас – дали другите са добри, или не са добри, към вас; важно е само – дали Вие проявявате доброто, еднакво към всички същества. (Подчертавам, че – дали другите са добри, или не са добри, към Вас – това е без значение, за Вашето оздравяване; важно е, за да оздравеете –  Вие да не пускате Ръката на Доброто, в съзнанието си).

Ако сте искрена, ще установите, че тоталният позитивизъм – понякога лесно ще Ви се отдава, а понякога – не; понякога неизбежно ще падате.  Това е нормално и никак не бива да Ви спъва, защото  – преди всичко, определящ, за оздравяването Ви, е стремежът Ви към Доброто. Така – всеки нов момент, от времето –  Ви носи нови условия и нови възможности, да се поправите, ако някъде сте паднали. Тоест, в момента, когато усетите, че сте се пуснали от невидимата Ръка на Доброто – хванете се отново, за нея, и толкова.

Помнете, че Ръката на Доброто, е вашият водач (в съзнанието ви) и че тя винаги Ви чака; тя винаги е готова, безотказно, да хване Вашата ръка.

Питате: "дали е нормално да имам слаба памет и концентрация имам и малко замъглено зрение умора и тежест в главата и изтръгване на крайници и усещане за бучка в гърлото. Тези симптоми са съвсем постоянни." Напълно нормално е. Всичко, което се случва, с всяко човешко същество, на Земята, е напълно нормално, за самото него. То е нормално, по същия начин, както е нормално, напр. когато някой падне – да си ожули коляното. Значи – ожуленото коляно, принципно не е нещо нормално, освен, в случаите, когато преди това, си паднал на камениста почва и си ожулил коляното си. Тогава е нормално да те боли ожуленото коляно.

Всяко преживяване е уникално и само по себе си, то е много ценно; така че – ако Вие (постепенно, не изведнъж), се научите да се РАДВАТЕ (че сте преживели нещо уникално) – то това е голям бонус, към всичко, което тепърва ще трябва да научите, за Живота (особено ако искате вашето съзнание да се повдигне и да се облагороди, за да излезе извън областта на страданията).

Така че – гледайте на страданията, като на нещо полезно, в живота си (стига това да Ви е възможно, разбира се, на тази еволюционна степен на разбиране на Живота, на която сте, сега. Поне знайте, че със сигурност – страданията не са вредни, за да не роптаете, срещу тях. Тъй като ропотът Ви; Вашето неразбиране, или  – Вашето излъчване, в нискочестотния спектър на живота – ще Ви докара, по метода на резонанса – още по-големи страдания, от тези, срещу които сега роптаете. И така ще бъде – докато стигнете до дъното на страданията, и от немай къде – се смирите. Когато се смирите – ще Ви просветне).

Ако имате склонността да се учите – четете беседите и лекциите на Петър Дънов (но не насила, а само ако те ви привличат, разбира се) и прилагайте онова, което той съветва, защото никъде другаде няма да намерите ЕСЕНЦИЯТА на ЗНАНИЕТО, от което се нуждаете, за себе си, а и за да помагате на другите, в техния живот, когато ви питат (т.е. без да натрапвате възгледите си, никому).

Но, във всички случаи, помнете – само чрез Ръката на Доброто (която винаги държите, в съзнанието си), ще успявате.

[Велина Василева]

 

[beemp]

Здравейте тази умора и главоболието са постоянни от към мисли мисля че се поуспокоявам. Просто се чувствам много натоварена работа университет постоянно мисля за пари на моменти  се чудя дали просто този живот който го водя ме доведе до това състояние и имали смисал да се мъча с толкова много неща. Просто не съм щастлива и не ми е спокойно. 

[Василена Христова]

Тогава приеми това, което не можеш да промениш и работи върху това, което можеш. Концентрирай се върху решението, а не върху проблема.