Onefl91 Добавено Януари 1, 2018 Доклад Share Добавено Януари 1, 2018 (edited) Здравейте и честита нова година на всички :)))! Започнах да ходя на психотерапевт уж по друга причина и всъщност се появи истинския ми проблем, който направо ме побърква, който не исках да си призная и тъй като днес ми стана много зле, ще се радвам на съвет. Постоянно търся одобрението на майка ми (на 26г. съм), търся вниманието й, държа се с нея мило (а с мъжа ми например зле), само и само да получа внимание от него. Нещо само ме тегли. Тя ако си смени тона към мен - на мен ми става зле. Тя ми говори мило - аз съм готова всички да забравя и да направя така, че пак да се държи ласкателно. Понякога не се сдържам и й казвам нещо накриво и усещам как я мразя, много, много (много зле ми подейства като ми е казвала, че съм лоша/проклета). Като малка съм се научила да използвам жертвения модел, за да получа внимание от нея. А то не се получаваше и все още и тя само ме обвинява, че съм жертва и много се дразни. Тя ми е давала внимание, като малка, но нещо някъде се пропуква (може би като се роди сестра ми, имаме 6-7г разлика, и аз трябваше да съм голяма и да помагам, че не ме е защитавала от баща ми). Понякога ме е страх, че си измислям, но говорих и с мъжа ми и той също е съгласен с тези неща. Все намирах жени, които да ми напомнят на мама - имах много близка връзка с учителката ми, друг родител на приятелка. Чувствам се зле, като не правя това което настоятелно ми казва да правя, например с детето ми, постоянно търся мнението й. Психотерапевтката ми каза, че това е много трудно - да осъзнаеш, че родителят ти може би не те обича така както на човек му се иска. Искам да се отърся от този порочен кръг да се чувствам така.. Имам едно по-конкретно питане, тъй като не се чувствам добре с тези мисли в главата. Ако си легна и пробвам да медитирам, да говоря с малкото дете в мен, какво да му кажа? Звучи глупаво, но така го чувствам...може би че си имам себе си и съм си достатъчна, че не й се сърдя, че тя си е такава каквато е? Благодаря предварително за съветите :))) Редактирано Януари 1, 2018 от Onefl91 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 1, 2018 Доклад Share Добавено Януари 1, 2018 Току-що, Onefl91 каза: Ако си легна и пробвам да медитирам, да говоря с малкото дете в мен, какво да му кажа? Виж поредица от ситуации, в които си се държала така и се върни към най най ранните, Без бързане, опитай се да приемеш тази част от себе си. Дай ѝ шанс също да приеме теб, сприятелете се. Да, кажи ѝ, че я обичаш безусловно, дай ѝ тази любов, гушкай я. После, нарочно промени ситуацията. Виж как си едно мега буйно дете, което нон стоп прави бели и пет пари не дава за реакцията на мама. Виж как мама отначало мрънка, а на теб не ти пука и си се обичаш, а постепенно те приема такава буйна и те обича безусловно. Осъзнай, че можеш да променяш всичко - това са твои спомени. Не променяш тези от реалното минало, нито познанието за какво е станало, а отношението. Защото сега ти си и настоящата и тогавашната и майка си и сестра си и баща си в спомените, с които работиш. Малко по малко преработи от най-ранните до по-скорошни спомени. Помогни си с методология от "Пренареждане на матрицата" на Карл Досън 1 и 2. Когато сама и с терапевтката поработите, в живота малко по малко ще е добре да поставиш здрави граници пред мама, да и казваш не, да заявяваш свое мнение, дори понякога да не и харесва. Визуалната и през тялото работа (в кабинета на терапвтката) тук се допълва от когнитивна по мисленето. Колежката ще те насочи. Успехи! Onefl91, Андрей Филипов и Василена Христова 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Януари 1, 2018 Доклад Share Добавено Януари 1, 2018 Здравей от мен! Честита нова година ! Разбира се, поговори с детето в теб - прегърни го, дай му сигурност и топлина, кажи му, че го обичаш, че е красиво, умно, прекрасно. А после го казвай и на себе си - всеки ден се поглеждай в огледалото и си казвай, че се обичаш, изброявай всички качества, които притежаваш. Изисква се време да бъдат променени и отработени старите навици. С времето и работата ти с твоя психотерапевт ще изградиш и затвърдиш самооценката си и няма да имаш нужда от одобрението на който и да е. Ще поставяш граници. Разбира се, ще се допитваш за съвет или мнение, но те няма да бъдат определящи за теб. Ще отстояваш позицията си и няма да се притесняваш от реакцията на другите. Време, търпение, работа - да пренаредиш програмата си, мислите си, живота си. Поздрави ! Андрей Филипов и Onefl91 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Onefl91 Добавено Януари 1, 2018 Автор Доклад Share Добавено Януари 1, 2018 Много благодаря :))))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Януари 2, 2018 Доклад Share Добавено Януари 2, 2018 Здравейте! Страхотна дума е "благодаря". Ползвайте я всеки ден и по много. Водете си благодарствен дневник в продължение на шест месеца и преди лягане благодарете за храната, за хората около вас, за помощта, която ваши приятели оказват на други, за помощта, която сте оказали на близък и далечен човек и пр. По този начин ще виждаме добрите неща в живота си и ще ги приемем със смирение. Благодарността в трудности е смелостта, която те учи да усилиш вярата в себе си. Успех! Onefl91 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.