Продължителна и задълбочаваща се депресия

[Archibald]

Здравейте,

На 31 години съм и за последните няколко от тях животът ми - или поне моето възприятие за него - върви само надолу. Смятам се за сравнително интелигентен човек, обичам да чета, имам добра работа, изкарвам доста прилични пари, но не мога да се похваля с много приятели или въобще с хора, които се интересуват от мен извън семейството ми. Миналата година се разделих с приятелката си - единствената сериозна връзка, която някога съм имал - и от тогава не съм имал връзка с жена, което все повече ми тежи. Преди около половин година, след изострящи се здравословни проблеми, ми направиха изследвания и откриха мозъчен тумор, който трябваше да се оперира в рамките на месеци, в противен случай сега нямаше да пиша дори това. Не можаха да го изрежат изцяло и според съответните специалисти са необходими още операции - поне две - като всяка следваща операция носи увеличен риск да нанесе трайни увреждания. Скоро ми предстоят нови изследвания и евентуално ново влизане в болницата, а дори всичко да мине перфектно ще се възстановявам с месеци. В момента целият ми бъдещ живот изглежда като серия от операции и "възстановявания", но все повече ми се губи смисълът от тях - нямам желание да се опитвам да се лекувам, ако ще продължавам да живея в самота. Напоследък ми е все по-трудно да спя, дразня се от дреболии, не мога да понасям дребните ежедневни разговори, карам се със семейството си (баща ми и майка ми), покрай празниците настроението ми се срина съвсем вместо малко да се пооправи и не искам да слушам шаблонни пожелания и въпроси как съм празнувал, защото просто нямам нищо за празнуване. Имам чувството, че накъдето и да се обърна, се удрям в стена и изход няма. В същото време напълно осъзнавам, че възприятията ми са силно изкривени и това ми пречи да разсъждавам правилно и да намеря някакво решение, но това с нищо не ми помага, продължавам да си мисля единствено как съм провалил живота си и ще го приключа сам. Въпросът сигурно е много наивен, но - какво се прави такива ситуации? Аз не знам...

[Андрей Филипов]

Здравейте!

Първото нещо, което трябва да се направи при излизане от депресията е разбирането и осъзнаването, че с теб нещо не е както трябва. „Аз не разсъждавам толкова добре, нямам толкова сили, колкото имах преди”. И така, първото е да кажеш: „не съм добре”.

Вторият начин е търсенето на възможните причини и резултати. „Разбирам защо е станало това, или пък то остава загадка за мен и аз не виждам отговор защо ми е лошо”. И най-главното – какво иска да ми каже Бог, Вселена и пр. с моето депресивно състояние, на какво мога да се науча? Или това е упражняване на моето търпение, и аз трябва да го понеса. Или някъде не съм бил прав и това е преоценка на ценностите. Или това е укрепяване на моите духовни мускули, на моята духовна сила. С една дума, защо ми е допусната тази ситуация, депресията. И още щом се открие смисълът, депресията започва бавно да отстъпва. Защото всичко, което е осмислено, става по-малко болезнено. И върху това е изграден един от методите на психотерапията на депресиите. Понякога я лекуват с помощта на логотерапия, тоест „терапия със смисъла”. Когато пациентът открие смисъла и задачата в своето страдание, страданието преминава. Ако това е подкрепено от лекарства и ако биохимията не е въвлечена много силно, то можем само с психотерапевтична техника да приведем в норма недълбоките депресивни състояния. И при това така, че човек да излезе от това състояние духовно обогатен.

Успех!

 

 

[д-р Тодор Първанов]

http://www.peika.bg/statia/Todor_Mangarov_3200_km_s_kolelo_v_Afrika_l.a_i.98599.html

С Тодор сме колеги от армията .Всичко което описва е така. И с нищо не е повече от теб, та ти след време, да не си на неговото място

Редактирано Декември 29, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Василена Христова]

Здравей!

Това е линк към интервюто на д-р Рюдигер Далке. Известен немски лекар с над 40 години стаж.

https://l.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.btv.bg%2Fvideo%2Fshows%2Fpredi-obed%2Fvideos%2Fd-r-rjudiger-dalke-za-vrazkata-mezhdu-uma-sarceto-i-bolkite-na-tjaloto.html&h=ATNNabZdEiixu-txtmJy52oD70CjJt-wpWPaiiEpBwEdBb5E_BO8EGoWRxUeuOTqJybpb61ibVKswrAEb8KWYTbyOOysmamLC1CQd7d03A&s=1&enc=AZPxaQq_L2Oli1jw8rE2cGzRVYbJdh-2rr43-7Gm3qz5oapDflCZuPeoWg9EGNAPcFB10ZEl3O8aI1Ewn5QffKpq

Прочети и книгата му - Болестта като път. Също и Реджина Брет - Бог никога не спи.

Започни да правиш неща, които те карат да се чувстваш добре. Припомни си, какво ти доставя удоволствие. Запиши се на курс по рисуване, шах, каквото ти се прииска.

Помни,че това,което търсиш,търси теб.

Поздрави !

Редактирано Декември 29, 2017 от Василена Христова

[Орлин Баев]

Може би прочитайки за пътуването с колелото, си мислиш; ами това са само три хиляди километра. С колело сто на ден е едното нищо, а за месец се минава всичко... Да, принципно едно 6 годишно хлапе ще мине с велосипед това разстояние без да се задъха, така е... Само че става дума за човек с тежко белодробно заболяване, който се задъхва от няколко стъпки! Аз самият съм с орязан дроб и знам как е. Научих за това рядко заболяване преди около 4 години. Ходех в една школа по психотерапия - една от колежките, около 26 годишна, уникална красавица, нещо кашляше и се задъхваше. Препоръчваха и дихателни практики, търсеха пси причините... Оказа се, че е с това заболяване. Жива е, справя се и смята да гледа внуци! Защо говоря за това? Защото депресията е подобно задъхване, само че душевно. Имаш нужда от въздуха на смисъла, съпричастността, любовта, смелостта, упоритостта, търпението в постоянните усилия идващи не толкова от воля, колкото от приемане на потиснатото задъхване и действие заедно с него, вземайки сили от привидното му безсилие. Всички ти казваме психотерапия - така е. Правят се серия от помощни жалони - на удоволствието, на планиране на деня, разбиване на задачите на по-малки, работа с мисленето, задачи по активност, постоянна активност, при която няма битка със сътоянието, а приемането му и извличане на мъдрост от смазването... Медитативно се учиш на промяна на мисленето по отношение на ставащото от "аз съм жертва", в "уча се и раста благодарение на преживяването ми". Ходиш и на групата на психолога си, получаваш подкрепа, виждаш, че нито си сам в това, нито пък си най-тежкият случай, нито пък че е вечно, а че е решимо! Почва се на чисто, без химия. След около три месеца лични и групови сесии, се "сверява часовникът" - ако има нужда от хапчета, включват се. Ако няма, което е далеч по-честият и вероятен вариант, тогава вече сам знаеш, че вървиш към все повече светлина, оптимизъм, лекота и все по-силно прокрадваща се мотивация и радост. Малко те е страх да я изпитваш, да не би пък да не се върне потиснатостта, но постепенно и се доверяваш отново, вече с дивидентите от непривързаност, изстрадана мъдрост. Ударил си дъното, приел си да си долу, което ти дава способността в много по-голяма степен от преди да бъдеш по все по-високи житейски, социални върхове. Не заради някакво си постигане, а защото ти харесва гледката от тях - защото виждаш, че след преживяното в теб се е събудил много творчески потенциал, висока визия и обич, искаща да се проявява. Не е нужно да ми вярваш, когато ти казвам, че твърде добре познавам това състояние, когато дълноко в себе си знаеш, че то те води към преобразуване в житейската лаборатория, от което излизаш по-цялостен и щастлив от преди. Забележи, не като преди, а по-смислен! Накратко, път има, пред теб е - последвай го, намери добър, наистина добър психотерапевт и тогава пътят започва да те превежда през себе си. 

[Archibald]

Благодаря за отговорите. Аз съм рационален човек, не вярвам в Съдбата или поне не в мистичните представи за нея, наясно съм, че всичко си има причина и всяко състояние е предшествано от нещо друго, понякога много неща, които с времето се натрупват и създават нещо друго. Примерно тумор или всеобщо усещане за празнота, както при мен. Никога не съм бил особено щастлив човек, но винаги съм продължавал напред - от упорство, от твърдоглавие, просто напук на всичко и всички, но сега... всичко ми е като на сън, нищо не носи удоволствие, правя каквото правя за да минава времето, не защото намирам някакъв смисъл в него. Наскоро почнах да се замислям сериозно за психолог, но не знам дали е удачно да започвам в момента, до месец може да ми се наложи да влизам отново в болница ако няма подобрение на състоянието ми (от няколко месеца съм на диети без много от нещата, които преди вземах без да се интересувам - захар, червено месо, прясно мляко и т.н., приемам различни хранителни добавки за прочистване на организма и какво ли не). От друга страна, ако се наложи подновяване на операциите, не искам да го правя в състоянието, в което съм сега - престоят в болница, особено продължителният въобще не допринася да гледаш на живота по-оптимистично, а в момента съм далеч от всякакъв оптимизъм...

[д-р Тодор Първанов]

Много отдавна е трябвало да започнеш работа с психолог. В развитите държави това е рутинна процедура в лечението на твоето заболяване.

[Василена Христова]

Лайза Никълс:

Да кажем, че имаме двама човека, като и двамата са болни от нещо, но единият е избрал да се концентрира върху радостта. Топ е избрал да живее с надежда, в търсене и откриване на нови и нови възможности, фокусирал се е върху всички причини, които го правят радостен и благодарен. А ето го и другият човек. Той е със същата диагноза, но е избрал да се съсредоточи върху болестта, върху болката и върху „Ах, злочестият аз".

Боб Дойл:

Когато хората са изцяло съсредоточени върху това кое е лошото в техните симптоми,  те го затвърждават. Лечението не може да започне, докато фокусът на вниманието им не премести от мисълта, че са болни, върху усещането, чеса здрави. Такъв е законът за привличането.

 

Не знам, дали вярваш в съдбата, аз вярвам, че човешкият потенциал е безкраен.

[Archibald]

Болестта е само кулминация, проблемите са отпреди това, трупани с години. Явно съм си мислил, че в един момент ще почнат да се решават (уж съм полагал усилия, но явно изцяло погрешни и напразни), но изведнъж хоризонта ми се рязко се приближи. Не ме плаши вероятността да не съм жив след няколко месеца или години, а фактът, че не съм постигнал нищо от нещата, към които съм се стремил, че не съм привлякъл никой, на който да дам нещо и който да има нужда от мен, заради който да имам желание да продължавам напред. Вероятно, въпреки всичко, картинката не е чак толкова мрачна все пак, ще опитам да изпълзя от дупката. Благодаря за съветите.

[д-р Тодор Първанов]

,,Не ме плаши вероятността да не съм жив след няколко месеца или години, а фактът, че не съм постигнал нищо от нещата, към които съм се стремил, че не съм привлякъл никой, на който да дам нещо и който да има нужда от мен, заради който да имам желание да продължавам напред. ,,

Какво ти пречи, сега, веднага да задвижиш  нещата?

[Misha64]

Чувството за блъскане в стени накъдето и да се обърнеш за мен е знак, че точно тази роля в която си /вкаран или си се вкарал/ е изчерпана. Не животът, не смисълът, а ролята. А ролята се поддържа от рационалния ум, който не си ти, а е просто един софтуер, програмиран в теб, съвкупност от навици . Време е да осъзнаеш, умът и ти не сте едно и също нещо и  да смениш ролята. Веднага. Казваш, че си рационален човек, не вярваш в съдба, чудеса и пр...и съжаляваш, че на никого не си нужен, че няма човек, за когото си струва да продължаваш да се бориш. Това не е вярно. Има такъв човек, на когото си нужен и това си ти самият. Но не такъв, какъвто си бил досега. Бил си рационален - стани ирационален. Повярвай в чудесата. Експериментирай нова роля. Съблечи старата като износена дреха и пробвай нова. Вместо да мислиш, че ти предстои нова операция и престой в болница започни да вярваш /активно/, че дотам изобщо няма да са стигне защото ти, чрез вярата си ще го направиш излишно. Изобщо...най-общо казано започни да правиш точно обратното на това, което умът ти казва...защото умът е този, който поддържа ролята. Не му вървай! Прави обратното. Аз самата прилагах този метод когато се чувствах по подобен начин, когато чувствах, че път назад няма, но и напред няма. Тогава ...не знам как ми  хрумна, но започнах да правя това - обратното на това, което умът ми е свикнал. Осъзнах, че нито умът ми, нито ролята в която той ме е вкарал съм АЗ. Аз съм нещо различно и е много вълнуващо да разбера точно какво....откривай се...като се поставяш в различни и нетипични за теб ситуации...без очаквания какво ще стане, а само с любопитство какво ще стане.