На ръба съм - моля за насока

[Случайна]

Здравейте и Честито Рождество Христово! На този светъл празник желая здраве и душевен мир!

 

Редно е да се представя, но ще Ви помоля да ме извините, че няма да го направя сега. Ще споделя само, че съм жена на 32г., която има нужда от сериозна подкрепа. Изчетох някои от материалите, мненията и насоките в портала, но като че ли се обърках още повече. Въпреки това се чувствам "на ръба" и реших да Ви пиша с надеждата, че ще ми отделите от времето си. Осъзнавам, че то е ценно и че никой с нищо не ми е длъжен. Но все пак се надявам...

 

И аз като много други имам страхове от какво ли не, но напоследък много се страхувам, че полудявам наистина. Не знам точно какво ми е - дали е депресия, паническо разтройство, страхова невроза, параноя, включително се страхувам от шизофрения... Ще се опитам да съм кратка, но едва ли ще се получи.

 

От около 7-8 години имам проблеми с психиката, които вече имат и сериозни физически прояви. При напрежение или стрес се изпотявам, изтръпвам, треперя и пр. Още в студентските ми години се тревожех за всеки изпит. При подготовката на дипломната ми работа цикълът ми спря и не ми дойде 2 месеца. Същото се повтори при втората ми дипломна за защита на магистърска степен. Минаха защитите и всичко се нормализира. Бях втори курс, когато започнах работа в едно заведение. Там се случи нещо ужасно за мен - бях изнасилена от работодателя си в една злополучна нощ. Няма да навлизам в подробности, защото това не е същественото за помощта, която търся. Просто исках да го отбележа като един от многото ужасни моменти в живота ми. Тогава припаднах и след като се свестих не помнех много от случилото си. Чак след години споделих на семейството си - срамът беше голям, а и не исках с нищо да ги тревожа. Исках да се справя сама.

 

После дойде сватбата, много щастие и една неуспешна бременност, която трудно преживях. Благодаря на Господ, че след това ме дари с най-безценното и единственото, което ме крепи сега - моята прекрасна дъщеря, която е на 5 годинки. За жалост след раждането ме диагностицираха с вегетативна дистония. Лекувах се основно с хомеопатия, за кратко приемах седативи. В този момент съпругът ми започна да пие, забърка се в купища неприятности и когато преди година ми посегна пред дъщеря ни се разделихме. Живея сега сама с малкото ми съкровище. Никога не съм разчитала на родителите си, защото те не могат да ми помогнат, а и не се разбираме никак добре. Майка ми е с няколко заболявания, включително и психическо. Изкарала е един инсулт. Баща ми наскоро направи инфаркт. За около година след развода ми живяхме заедно, уж да сме си от помощ един на друг, но като че ли това само усложни повече нещата. 

 

От скоро сме отново сами с малката ми принцеса, но аз съм ужасно нестабилна. Преди няколко месеца се запознах с един мъж, който започна да ме преследва, да ме причаква пред дома ми, включително да ме заплашва и с насилие, ако не съм с него...Последваха няколко жалби в полицията, с което тормозът се приключи. Може би. От тогава започнах да се страхувам от какво ли не - страх ме е, че сме сами, че ако ми стане нещо, няма на кого да разчитам, имам сърцебиене, кошмари, вече не мога и да спя, постоянно си мисля лоши неща, но не свързани с него, а за починалите ми баби и дядовци (Бог да ги прости), треперя, потя се ежедневно, имам тежест в гърдите, прималява ми внезапно, чувствам се постоянно отпаднала, нямам желание за нищо. Животът ми се превърна в ад. Мисля си, че съм тотално психо, че не мога да се организирам за елементарни неща. Страхувам се да не превъртя и да си навредя на себе си или на малкото ми съкровище. Страхувам се от това безсъние да не започна да халюцинирам. Вече ме е страх да оставам сама, защото не мога да се съсредоточа върху ежедневни неща - гледане на филм, четене на книга (Боже, как искам да прочета някоя хубава книга)...Останах без приятели и самотата допълнително усилва всичките ми преживявания. Знам, че трябва да направя нещо, но не знам какво точно трябва да е то.

 

Постоянно се страхувам, че ще припадна, ще получа инфарт или инсулт, че ще полудея тотално. Вече месец съм непрекъснато изтръпнала, с горещи вълни, тремор на ръцете, понякога задух, понякога ми причернява, понякога ми се потят ръцете, вътрешно ми е напрегнато, глъхнат ми постоянно ушите, всеки ден ми се вие свят и всякакви оплаквания, които вероятно сте чувала многократно. Част от усещанията са ми познати и отдавам на дистонията, която имам. Но друга мисля, че са на психична основа. Събуждала съм се с паническа атака, спя повърхостно и по няколко часа на денонощие, стряскам се и първото нещо за което се сещам са черните мисли за всичко преживяно с бившия ми съпруг, с родителите ми, с работата ми и каквото ли още не. Ежедневно си спомням за починалите ми баба и дядо, за починалия ми наскоро свако. Имам чувството, че главата ми е надута като балон и ще експлоадира. Мускулите са ми постоянно сковани. Страхувам се когато видя болен човек на улицата или в градския транспорт, страхувам се че и аз съм болна и съм за лудницата. Започнах да се страхувам, че ще припадна когато вляза да се изкъпя и си мия главата - от горещата вода, от задуха в банята... Знам, че ми личи и това ме притеснява. Понякога дори си мисля, че хората по улиците ме обсъждат, че съм болна...Страхувам се и да не започна да си говоря сама... В момента имам гости за една седмица и не знам какво ще правя когато си отидат. Изпитвам ужасна нужда от положителни емоции, от спокойни и уравновесени хора около мен. И от подкрепа...от това да повярвам, че има светлина в тунела.

 

Вярващ човек съм и знам, че трябва да се уповавам единствено в Бог. Ще съм безкрайно благодарна, ако можете да ме насочите. Предварително благодаря за отделеното време, за вниманието, за вникването в проблема ми. Съжалявам, че ви натоварих и аз, както многото други хора, на които отговаряте.

 

Весели коледни и новогодишни празници! Бъдете здрави!

Редактирано Декември 26, 2017 от Случайна

[Василена Христова]

Здравей!

Никой тук по никакъв начин не гледа на отговорите като натоварване. Мога да говоря за себе си в частност и да ти кажа, че аз го правя изцяло и единствено с желанието да покажа, че човешкият потенциал е безкраен. Смятам обаче,че мисията и желанието на всички тук, е да помогнем.

Искрено ти съчувствам за всички трудни моменти и те поздравявам,че си се справила и минаваш през тях. Това потвърждава мнението ми - ние сме безкрайно силни.

Всички тези неща, които описваш като физическо проявление, са нормални при събитията, които си преживяла. Моята препоръка е да започнеш психотерапия при добър психотерапевт и той да ти помогне да извървиш своя път. В момента ти вървиш по пътя на емоционалното и духовно израстване. Научавайки се да мислиш по различен начин и изграждайки нови възприятия за света, всичко за теб ще се промени. Когато работиш и по самооценката си, ще започнеш да избираш други хора да са част от живота ти, също така и ще привличаш друг тип мъже. Известно е,че ние привличаме това,което излъчваме. Ще се цениш и обичаш толкова много, че ще искаш само най-доброто за себе си.  От публикацията ти виждам, че ти не смяташ, че заслужаваш внимание, не се смяташ за специална, а това не е така. Ти си специална!

Да се справяш със стреса, ежедневните проблеми и трудности, всичко това се учи и е предпоставката за спокойствието, което търсиш. Спорт, книги, социална дейност. Необходимо е да преработиш и предишните събития които описваш. Със сигурност са оставили своята следа. Когато освободиш емоциите и ги пуснеш да си отидат, тогава тези болни места ще заздравеят.

Адмирации към теб ! Изобщо,че се бориш и търсиш начини и не спираш! Това е верният път и всичко за теб ще се нареди !

Вземи си Бог никога не спи на Реджина Брет и Излекувай живота си на Луиз Хей. Намери психотерапевт и започнете работа. Спортувай.

Поздрави и успех!

Редактирано Декември 26, 2017 от Василена Христова

[Андрей Филипов]

Здравейте,

Това през което преминавате и преживявате е силен стрес.  Случайни трудности и срещи няма. Всяка трудност идва в нашият живот, за да ни учи на по-зрял и емоционално интелигентен живот. Препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни и смели, но и ни подпомагат да развием увереност в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора, страхове и тревоги, които заемат място в човешкият живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да научим своята поука от трудностите, е необходимо да се срещнете с психотерапевт, който ще ви предостави нужните инструменти с които да  усвоите уроците от трудностите и изпитаният. Заедно с психотерапевта ще откриете отговори на въпросите, които те притесняват. Като начало започнете да спортувате. 

Успех!

[Орлин Баев]

Осем години - нищо работа... А от друга страна, доста време. Животът минава бързо, миговете се нижат, а когато вместо обич и творчески дух , провеждаме страх, тъга и вина, вместо да горим, тлеем. Според мен, добре е да походиш на психотерапия при ефективен психотерапевт - лична, групова, на работилниците му... Влязла си във въртележката на генерализираната тревожност (вегетативната дистония), с "букетни" социофобични  и хипохондрични "връхчета". Когато тревожността не се решава, стъжнява живота, потиска, депресира. водеща обаче е тревожността, страхливостта ти. 

Не е до изнасилването - и преди него си си носела предразполагащи тревожна симптоматика характерови черти - то ти е било само тригер. Докато те чета, в мен се заражда едно усещане за теб, като за човек с ниска самооценка, с автоагресия, привличаща си агресорите. Когато изчистиш таи си психична установка, ситуацията се променя - започват да те уважават. Защото ти самата се самоуважаваш и цениш. Не ти говоря за говорене, а за излъчване. Когато се цениш, самоуважението и обичта към себе си се излъчват подобно на wi fi и подсъзнанията на другите дори и да не сте си казали и една дума, се държат с теб както ти със себе си - уважават те! Когато в психотерапия се научиш така да се уважаваш, отпада както страхът от самота, така и ригидната маска  и напън за справяне с изцъклени усилия. Уважавайки се, ти преодоляваш страха си от мнението на другите, защото се самоприемаш и обичаш безусловно. Тогава вътрешното усещане за празнина изчезва, пълна си с любов към себе си, света и другите, като обаче можеш и смело да се заявяваш, отказваш и бъдеш себе си, вместо да пробваш на всяка цена да се харесваш на другите. Именно тогава те харесват - когато ти се харесваш ,приемаш, обичаш и цениш присъствието си в този свят. Тогава с тялото си знаеш, че няма нужда от свръхнапъна на себедоказването, идващо от битката с вятърните мелници на страха от неприемане, излагане, изоставяне. Живееш от душа и сърце! Не питай как да постигна това, а насочи усилията си към силен в работата си психотерапевт, който да те преведе по пътеката към самоуверената ти смелост! Уважавахки се, вярвайки си, започваш да привличаш купища желаещи да бъдат с теб - тогава имаш чара, харизмата и самоувереността да поставиш границите си пред нехаресваните от теб, както и смелостта да допуснеш и се довериш на подходящия!

П.П: Още нещо - направи ми впечатление, че говориш за дистонията като за някаква медицинска диагнозза. Не е такава. Начин е неврологът да ти каже: "Няма ти нищо, тревожна си!". Това, което невролозите наричат вегетативна достония, психиатрите и психотерапевтите назоваваме генерализирана тревожност. Не е болест, за да се лекуваш от нея, а е израз на нерешени характерови убеждения, пораждащи твърде стресово възприятие на живота, себе си и хората. С това ти казвам, че не в медицината е спасението ти, а в психотерапевтичната работа, в която ти самата влагаш ресурса си от осъзнаване, разбиране, мотивирани малки стъпки, водещи до мащабни резултати и промени в живота ти. 

Весели празници! Успехи!

Редактирано Декември 26, 2017 от Орлин Баев

[Случайна]

Здравейте!

Благодаря и на двама Ви за подкрепата и за желанието да ми вдъхнете кураж. Знам, че е много важно да посещавам психотерапевт, но не знам към кого точно да се насоча, а знам че е важно и да е правилният. С нетърпение очаквам да започна срещите, защото повече не мога и секунда така да продължавам. Можете ли да ми препоръчате такъв в София?

Имам чувството, че трябва да приемам и лекарства, но опитът ми с тях сочи само, че имат купища нежелани странични ефекти, които усложняват допълнително ситуацията...

Относно книгите - чела съм половината на Луиз Хей (така и не я завърших, стори ми се трудно приложима в ежедневието ми), а другата ще потърся тепърва. Сутринта слушах и за тази на Рюдигер Далке - Болестта като път.

Благодаря Ви Василена за хубавите думи, отдавна някой не ми беше говорил по този начин. Всъщност, аз не съм и споделяла за преживяванията си, защото изпитвам смесени чувства като срам, страх от отхвърляне, получаване на отговори като "стегни се, има и по-лошо от това", укори от страна на слушащия (намеквала съм за част от усещанията ми на мои близки, но получих само обвинения за случващото се, както и отговори от рода на "ти мен питаш ли ме какво ми е, знаеш ли, че... " и се започва една тирада, която съм слушала, слушам постоянно и нищо ново не ми дава като информация). 

Относно спорта - занимавах се активно с йога около две години, но преди година, когато напълнях с 15 кг заради хормонален дисбаланс прекратих, защото ми стана прекалено трудно да изпълнявам асаните. Осъзнавам, че това не е оправдание и съм се изоставила напълно, но в момента ми се струва невъзможно да започна отново - ще ми прилошее веднага. Въпреки това ще опитам. Единственото, което искам и за което се моля е да изляза възможно най-бързо от това състояние, защото не съм полезна на детето си по този начин. А и искам тя да има различно, от моето детство. Живея заради нея и постоянно се терзая дали съм добър родител, дали я възпитавам правилно, как да я подкрепям, а не обременявам, как да й помогна да преживее липсата на ТАТИ в живота й, как да й дам правилен отговор на множеството въпроси, които ежедневно ми задава.

Отново благодаря за бързите отговори и за отделеното внимание. Бъдете здрави!

[Случайна]

Здравейте, Орлин!

Благодаря и на Вас за мнението и становището Ви. Възможно е да имам ниска самооценка за себе си, често се самобичувам и не харесвам много неща от характера си. От друга страна, смятам, че съм добър и прекалено състрадателен човек, който истински усеща околните, дори и без да разговаря с тях. 

От горното разбирам само, че ме чака много работа. А до тогава остава само въпросът - как да се справя?

Светли празници!

 

П.С. Смятате ли, че приемът на медикаменти е подходящ в моя случай?

[Misha64]

Основна грешка на всички родители е да смятат, че могат да възпитат добре детето си, въпреки, че самите те са....нагазили в л****** до гуша. Смятат, че те могат да са опърпани /душевно/, но да възпитат уверени деца, че може да са смачкани и с 0-ва самооценка, но да възпитат силни личности, че могат да очакват всякакви лошотии да им да се случат, но могат да възпитат смели хора, че могат да  вярват, че не заслужават обич и да нямат приятели, но да възпитат и отгледат деца, които ще имат успешни приятелства и бракове.....и т.н. Дъщеря ти ....която наричаш принцеса, няма как да бъде принцеса, ако я отглежда пепеляшка. Ти питаш "трябва ли да вземам медикаменти за да изляза от  това състояние", тя може би ще  пита "дали не е добре да пуша марихуана за да се чувствам по-уверена и харесвана". Затова нямаш никакво време за губене, а трябва една силна програма за самоутвърждаване - спорт, визия, сваляне на килограми, здравословно хранене, глезене ако щещ с женски неща като масажи, сауни, грижа за външния вид...задължително социални контакти, приятелки, филми, музика, хубави книги....хобита, .нещо което можеш и умееш да парвиш добре, дали ще е шиене,плетене,рисуване....или кулинария...важното е нещо хубаво да излиза от ръцете ти....нещо след което да си казваш "ехааа.....супер съм" . Не лекарства ти трябват, а един вътрешен шут, който да те изстреля да работиш. Йогата е чудесно нещо и килограмите не са пречка, прави се колкото и докъдето може....важното е да правиш нещо, да действаш....и също така самоутвърдителни формули всеки ден, желателно преди заспиване или веднага след събуждане " Аз съм прекрасна и заслужавам най-доброто от този свят /живот/ и вярвам, че така ще бъде. Ако ти успееш в това начиняние няма нужда да се тревожиш за дъщеря си.

 

Редактирано Декември 26, 2017 от Misha64

[Василена Христова]

преди 13 часа, Случайна каза:

Можете ли да ми препоръчате такъв в София?

Георги Балджиев, пиши му на лични.

И аз ти благодаря за доверието към нас!

Йогата е прекрасна и при нея килограмите не са проблем. Ако все пак се откажеш - върви пеша, тичай в парка. Някъде това напрежение да излиза.