д-р Тодор Първанов Добавено Януари 9, 2018 Доклад Share Добавено Януари 9, 2018 Права си, ако не спре6, ще станат няколко десетилетия. emanuela и Misha64 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuela Добавено Януари 11, 2018 Автор Доклад Share Добавено Януари 11, 2018 Здравейте, тук във форумът видях мнение, че добрия психотерапевт трябва да може да разпознае пациента "оплаквач", който чрез оплакването и съжалението подсилва и задоволява подсъзнателни травми, въпросът ми е как такъв човек да се оправи като го прави несъзнателно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 11, 2018 Доклад Share Добавено Януари 11, 2018 За себе си ли питаш или за друг? emanuela 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuela Добавено Януари 11, 2018 Автор Доклад Share Добавено Януари 11, 2018 За себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuela Добавено Януари 14, 2018 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2018 Даа и от липсата на отговор пак явно се задейства да се чувствам че всички хора са ми длъжни за нещо, а никой не ми отговаря- отхвърленото и пренебрегнато дете... Или и аз не знам, нямам самостоятелно мнение и съм може би прилепчив човевек, който манипулативно кара хората го да го преследват(неуверените), а той вечната жертва. Искам да се оправяя, да не си меня мнението през час и да изчезне тази огромна подозрителност, почти след всяка среща искам да прекъсна психогерапията защото не виждам напредък, но не знам и аз как да го направя. Предизвиквам се да говоря с хората, докато съм сама става, имам хъс и в момента в който се срещна с даден човек се задействат някакви защити и огромен страх/срам и наистина незнаене какво да говоря. Стоях, мълчах това което ми е най-дискомфортното исках да усетя човека, не става, страх ме е дори от физическата близост с него, насила го правя но ми носи още повече дискомфорт. Осъзнавам че съм пропуснала страшно много от живота и съм статична като компютър, и че вече се забелязва, че нещо не съм в ред, въпреки огромните усилия да го скрия, обвинявах родителите си, себе си и постоянно чета, чета за хистерични прояви, развитие до орален характер, на моменти имам и магичното мислене, което не знам дали не дойде от дрогата, чета и че трябва да се действа, да се прави нещо, но в дейстието се изгубвам в безтегловност, още в планирането се изгубвам, сега дори правя нещо което преди не съм си позволявала,, като се почувствам пренебрегната да изчезна, но тук продължавам да пиша, може би ми помага анонимността.Яд ме е на себе си, пробвах техниката за майндфул, не става. Нямам го постоянството. Въпросът ми е какво да направя като първа стъпка, че да спра да предъвквам разни ирационални мисли и ако съм хистеричка да открия поне малка част от това което съм, за да се науча да се живея, а не да се крия и да разбера какво искам, защото все едно съм никой-без желания, мечти, цели? А всъшност има ли и такива бездушни хора, които са просто тук за товар и тия мои защити да ме спират от това да проявя злобата си, даже осъзнавам че този въпрос го задавам с цел да бъда успокоена, което може би е всичко което правя и в общуването си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 15, 2018 Доклад Share Добавено Януари 15, 2018 Извинявай, пропуснал съм да видя отговора ти! Въпроса ми е много важен, защото първата стъпка, да осъзнае6, че има проблем е на лице.Мислих,че може да питаш и за друг човек. Погледнах, темата ти е от 2016 година.Според мен, редно е първо да напи6е6 във форума какво от препоръчаните неща, правиш системно.Така, ще разберем какво работи и какво не при теб. Направи го, тук. emanuela 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuela Добавено Януари 15, 2018 Автор Доклад Share Добавено Януари 15, 2018 (edited) Нищо от казаните ми тогава неща, там бях във фаза да не се отлепя от момичето, преживявах много болезнено 20 мин раздяла, едвам криех че ходя на психолог. След това изпаднах в нещо като манийна фаза и се чувствах добре. И сега в пълно отдръпване, за упражнения имам "извинението" че във фитнес ме е срам в стаята ми не става, че имам съквартирантка с която си разменяме по 5 думи на ден, а тя не излиза грам. Единственото, което правя е да вървя дълго, което по никакъв начин не спира мисленето. Редактирано Януари 15, 2018 от emanuela Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 15, 2018 Доклад Share Добавено Януари 15, 2018 Защо не се свърже6 с Василена? emanuela 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.