Inatari Добавено Март 28, 2007 Доклад Share Добавено Март 28, 2007 Не се отклонявай нито дюйм Не се отклонявай нито дюйм пътешествието вече започна. Отклониш ли се-ще заминеш встрани на цели светлинни години. Нито на изток, нито на запад. Ни на север, ни на юг не се отклонявай нито дюйм. Между земята и небето тук до съзнанието идва цел. Не се отклонявай нито дюйм. Червейче пълзи по книгата, и птиците пеят Неговите песни Не се отклонявай нито дюйм. Изпълни разумът си с ефира на Неговото присъствие. Не се отклонявай нито дюйм. Над теб са милиарди звезди. Около теб се въртят луната и Слънцето. Не се отклонявай нито дюйм. Не се отклонявай нито дюйм. От това, в сърцето ти да могат да се зародят вълните на любовта и животът ти да плува по тях в пълното блаженство АЗ съм пътят, целта и пътникът. Не се отклонявай нито дюйм. Шри Шри Рави Шанкар Благодаря , Макс ! Ето това е красотата на всички източни философии, особена елегантност , особена истинност . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 Крайната цел е да се слееш с безкрая.За да се слееш с нещо обаче първо трябва да разбереш че си част от това нещо, но не просто да го знаеш,а да го усетиш с цялото си същество и да го проумееш с целия си разум.Факта ,че моето щастие е нещастие за някой друг определя относителността на понятиятията и представя реалността като илюзия,това ни превръща в Дон Кихотовци,които устремено сме се насочили към търсене и разбиране на нашите илюзии... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 (edited) "Крайната цел на живота" Какво е край ? Ако нещо притежава "край", какво се случва след реализацията му? Какво е цел ? Кой си поставя цели? И най-важното - какво е живот? Аз не знам какво е край, а най-малкото какво се случва след него. Целите ме правят нещастен. Живота не познавам ... Това което си поставя цел е смъртно. Редактирано Април 5, 2007 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Не е важна крайната цел на този живот,важна е връзката с изначалната Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Не знам защо, но изведнъж ми дойде наум едно твърдение, че всяка форма на съзнание, която съществува е било човек, е човек или ще бъде човек в някой от безбройните цикли на проявление. Та ние безпорно сме преминали етапа в който целта стояща пред нас е била да станем хора. Гледам небето и си мисля за далечното бъдеще. Не може ли да се приложи същото правило и по отношение на звездите. Иска ми се да сме като тях. И към какво ли се стремят слънцата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Нека не изчерпваме всичко с човека и човешкото. Другаде има други закони. Човекът никога няма да стане звезда, защото неговата цел не е да стане звезда. Човекът ще стане безплътен, незвисимо дали това се харесва или не. В седмия цикъл. Когато много от нас, ще преминат през втората смърт и няма да ги има - нито в съзнанието на Акаша, още по-малко в съзнанието на Питрисите. Нека не забравяме, че освен нас и други искат да са Деца на Бога. Цивилизации, родени много преди нашата Земя. Преди първият й цикъл. А крайната цел на Битието (не на живота) е Покоят. Усмиряването. Затихването. Усмивката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Нека не изчерпваме всичко с човека и човешкото. Другаде има други закони. Човекът никога няма да стане звезда, защото неговата цел не е да стане звезда. Човекът ще стане безплътен, незвисимо дали това се харесва или не. В седмия цикъл. Когато много от нас, ще преминат през втората смърт и няма да ги има - нито в съзнанието на Акаша, още по-малко в съзнанието на Питрисите. Нека не забравяме, че освен нас и други искат да са Деца на Бога. Цивилизации, родени много преди нашата Земя. Преди първият й цикъл. А крайната цел на Битието (не на живота) е Покоят. Усмиряването. Затихването. Усмивката. Бре! Към това твърдение се присъединявам безметежно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) Мона, други закони предполагат друг Бог. Но ти вече спомена, че вярваш в съществуването на много Богове в една друга тема. А по отношение на покоя - дори и в пралая покоят не е пълен (разбира се това е само мнение). Редактирано Май 8, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Крайната цел на живота е смъртта му, която показва, че не си го живял. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 12. Възхвалата на дръзновението се разпростря нашир и длъж. Най-малките ученици поеха по пътя на търсенията и дойдоха при Нас с букета на стремежите си. Всеки донесе своите мечти: аз ще разруша всички земни храмове, защото истината не се нуждае от стени; аз ще напоя всички пустини; аз ще отключа всички затвори; аз ще унищожа всички мечове; аз ще прокарам всички пътища; аз ще избърша всички сълзи; аз ще пребродя всички земи; аз ще напиша книга за човечеството; но най-малкият се обърна към изгряващите звезди и каза: "Здравейте, братя" - и в този дръзновен привет се разтвори неговото аз. Пътят на вселената ще се утвърди с този дръзновен поздрав. Знацита на агни йога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Има психоаналитично изследване, правено някъде през 80-те години на миналия век, което установява следния факт. Става дума за хора, които са в края на живота си, възрастни, но без проблеми с паметта. Почти всички от тях, осъзнавайки, че наближава смъртта, се питат - "За какво живях?". Интересното е, че няма отговор, а усещане за празнота и неосъществени планове и мечти и болезнено изживяване на именно тази безполезност и празнота. Не знам коя е и каква е крайната цел на живота, но не искам един ден този въпрос да виси над мен като дамоклев меч... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Да, и аз съм срещала някъде това. Другото, което ми направи впечатление е, че болшинството съжаляват за неща, които не са направили, а не за това, което са направили, дори и да не се гордеят с него... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Има психоаналитично изследване, правено някъде през 80-те години на миналия век, което установява следния факт. Става дума за хора, които са в края на живота си, възрастни, но без проблеми с паметта. Почти всички от тях, осъзнавайки, че наближава смъртта, се питат - "За какво живях?". Интересното е, че няма отговор, а усещане за празнота и неосъществени планове и мечти и болезнено изживяване на именно тази безполезност и празнота. Не знам коя е и каква е крайната цел на живота, но не искам един ден този въпрос да виси над мен като дамоклев меч... Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчна нравствена сила, ако волята не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането на един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът в случая е един и същ. В първия случай онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория – онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. ... какъв лек да се употреби срещу това зло? ... „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.“ И продължава: „Докле имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива“. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила“, която ни помага да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в нашия живот. Когато умът е лишен от тази фосфорна сила, той е лишен също и от възвишени идеали в живота. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето му се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на виделината, у човека настъпва пълен нравствен упадък.... Неговата душа става тъпа и нечувствителна – вярата и надеждата угасват постепенно в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – празни мечти. Така най-после човек се улавя като слепец за тояга за видимото, материалното, преходното... Ние живеем така, като че ли утре ще умрем и с това всичко ще се свърши. Причината за това наше вярване е неверието, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. ... Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат своите плодове на земята. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие... всяка майка и баща, всеки възпитател и възпитателка трябва да изучават всестранно човешкото естество и да проучат условията, при които се пробуждат и развиват известни добри и лоши качества. Тук именно е основата на доброто възпитание. Два велики закона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Всъщност, живота има ли край, и трябва ли да си поставяме такива цели? Май всичко е само в главите ни )) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) Всъщност, живота има ли край, и трябва ли да си поставяме такива цели? според човека, и целите "И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне като на един просяк, но просията в света не разрешава въпроса. " "ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ" Май всичко е само в главите ни Човекът се отличава от прасето и другите животни "с висшите еволюционни възможности съсредоточени в шестте центъра в колоната и потенциално всезнаещият хилядолистен лотос в мозъка. Никоя по-нисша форма не е толкова добре екипирана. Жертването на човешката форма напразно е сериозно нарушение на кармичния закон." Шри Юктешвар Гири "Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват Духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане не само като един механичен, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички Разумни същества от Духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на белите дробове и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на Живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в Космоса. Не се стремете да определите какво представлява човечеството като цяло, но вие какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на Природата. И тогава от това място съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език... Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща предвид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас... понеже хората не са умни, те постоянно се сблъскват с порядките на Природата и затова страдат. Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на Живота. Те мислят, че са господари и могат да правят каквото си искат - избиват животните, унищожават растенията, злоупотребяват с благата и следствие на това се явяват всички кризи в живота им. Защото всички блага в Природата са свързани с Разумни същества, които ни държат отговорни за всичко." Учителят, "ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ", 31 декември 1933 г. Редактирано Август 5, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Някой хора имат за цел да трупат богатства и да живеят в разкош,други се задоволяват с това, което имат , но ги интересуват духовните богатства , а трети живеят без цел т.е. вегетират. "Качеството на живота ти в крайна сметка се свежда до качеството на приноса ти. За да направиш всеки ден свещен, живей, за да даваш. Като издигаш живота на другите, твоят собствен живот достига най- високите си измерения" Робин Шарма "Монахът който продаде своето ферари" Скъпи приятели , а вие как мислите? Това и правя живея . Всъщност крайна цел не ми приляга , по бих приел низ от цели . Една от тях е човек да остави потомство. А колкото до високите измерения според мен е малко отнесено понятие бих го приел така ->човек да остави диря след себе си т.е след смърта му да го помнят с добро... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) Края на живота е смъртта, а крайната му цел, може би е да умрем красиво. Редактирано Август 5, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Крайната цел на живота е да се подготвим максимално добре за следващия си живот. И когато умирам ,ако имам време да си кажа "До скоро аз ще се върна и ще изживея поредното си шеметно присъствие на тази Земя" Трябва да се живее с мисълта че градим себе си ,и във всичко което се случва ,ако успеем да видим замисъла отвъд ще е най-голямото ни постижение,защото ще знаем ,какво се иска от нас ,какво да искаме ,как да го поискаме и как да го изконсумираме.Тогава ще знаем и кога ще си отидем и как да се завърнем. pavli82 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Края на живота е смъртта, а крайната му цел, може би е да умрем красиво. Ще ми се да ти отгаворя , ама е истинска случка и години наред ме разсмива.Та затова в подходящата за смях тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Да бъда Мистик + Мъдрец + Син Божий ! Мария-София и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Смисъл в живота може да се търси единствено, ако допуснем, че съзнателно е създаден. Ако живота се е пръкнал от случайност, той няма как да има цел, освен това да остане жив, т.е. да оцелее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Аз и Христос Едно сме.Не аз,а Христос в мен. Благост 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pavli82 Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Крайната цел на живота е да се подготвим максимално добре за следващия си живот. И когато умирам ,ако имам време да си кажа "До скоро аз ще се върна и ще изживея поредното си шеметно присъствие на тази Земя" Трябва да се живее с мисълта че градим себе си ,и във всичко което се случва ,ако успеем да видим замисъла отвъд ще е най-голямото ни постижение,защото ще знаем ,какво се иска от нас ,какво да искаме ,как да го поискаме и как да го изконсумираме.Тогава ще знаем и кога ще си отидем и как да се завърнем. съгласна съм, така го усещам и аз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Крайната цел на живота е да стигнем до началната точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Животът няма крайна цел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.