babsis_smile Добавено Декември 22, 2017 Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 От 5-6 години получавам панически атаки които се изразяваха с падане на кръвното,сърцебиене,страх от места с много хора.Не приемах никакви медикаменти.Справях се някак.Преди 6 месеца получих отново,но сега се изразяват с високо кръвно при получаване на паник атаката и после спада от самосебе си.Силна тревожност и страх да излизам навън да не ми стане лошо.Ходих на кардиолог всичко ми е ок.Тогава като ми премери кръвното ми беше 120/90.Изписа ми хапчета за кръвно зарад долната граница и Деанксит.Кризите продължаваха.След един месец отидох на преглед кръвното беше ниско,направи ми ехокардиография там всичко е наред и ме посъветва да посетя психиатър.Отидох и ми предписаха лорапам по половинка сутрин и обед,после ми намалиха дозата по половинка сутрин с 1 деанксит.Чувствах се добре.Когато трябваше да спра лорапама пак започнаха кризите.Каза че деанксита не бил достатъчен като антидидепресант.Сега от 10 дена пия анафранил 25 mg по едно сутрин заедно с половинка лорапам,но тревожността пак се появява.Диагнозата ми е паническо разстройство.Сега когато идват празниците и знам че трябва да излизам съм доста напрегната.Какво бихте ме посъветвали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Декември 22, 2017 Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 Тези страхове, които преживявате са вик за промяна към по осъзнато живеене. Как ще стане това? Съветът ми е да потърсите Психотерапевт и да работите всеотдайно в насока преобразуването на страховете в смелост. Започнете с четенето на книгата на Дейл Карнеги "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот" и спортувайте активно. Успех по пътя на промяната! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
babsis_smile Добавено Декември 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 Благодаря за отговора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 22, 2017 Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 Да, досега сте бягала от себе си. Ако искате да сте като хилядите ревящи "Лошо ми е, жертва съм на гадничките симптомчета!", пиете си химията, замазвате страха донякъде, но заедно с това и смисъла и творчеството си. Искате ли обаче да живеете силно, смело, креативно и мотивирано, с помощт ана психоерапевт, чиста от зомбираща химия, виждате какво в характера ви причинява страховете ви, преобразувате го и живеете силно. Успехи! Андрей Филипов и babsis_smile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
babsis_smile Добавено Декември 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 Благодаря!!!Бих искала да се опитам сама да се справя с това,сама по някакъв начин да настроя психиката си,без психотерапевт.Ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакви съвети Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Декември 22, 2017 Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 1. Парадоксално намерение означава да желаеш точно това, от което се страхуваш. Франкъл казал на млад мъж, който изобилно се изпотявал винаги, когато е в социална ситуация, да си пожелава да се изпоти. Една от инструкциите на Франкъл била, да се опита да се изпоти четири пъти повече от преди. Разбира се, когато се стигнало дотам, младият мъж не могъл да го направи. Абсурдността на задачата счупила порочния кръг. Способността на хората да заемат обективна позиция към живота си или да отстъпят встрани, според Франкъл, е основата на хумора. И както забелязва в лагерите, "Хуморът е още едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение" ("Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията", 1963г.). 2. Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно. Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока). В заключение, ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си. Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота. 3. Научете наизуст речта на Чарли Чаплин: "Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение". Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!" Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина. 5. Активна спортна дейност -четири пъти в седмицата. По този начин ще активирате хормоните на щастието. Успех! Орлин Баев и Misha64 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
babsis_smile Добавено Декември 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 22, 2017 Много ви благодаря!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Декември 23, 2017 Доклад Share Добавено Декември 23, 2017 (edited) Здравей и от мен! Паник атаките се появяват в житова ни, когато е необходима промяна - обикновено това в свързано с емоционално и духовно израстване. Свързани са с това да се научиш да слушаш душата си, вътрешния си глас, да се обичаш и приемаш, да се гордееш със себе си. Означава да разбереш страховете си и да се изправиш пред тях, да живееш по начин, който те кара да се усмихваш и да ти носи вътрешно удовлетворение. Необходимост да се справяш с ежедневния стрес, промяна на мислите и възприятията е основната ти задача. Това лекарствата не могат да го направят. Ти можеш и аз съм убедена, че можеш. Един способен психотерапевт ще те води по този път на промяната. Подходящи книги и промяна на някои навици - спорт и социални събития. Реджина Брет - Бог никога не спи е книгата, която си заслужава да бъде прочетена. Поздрави и успех! Редактирано Декември 23, 2017 от Василена Христова Орлин Баев, Андрей Филипов и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.