Vilski

[vilski]

Здравейте,

Моят проблем е паническо разстройство, диагностицирано от двама психиатри. Първата си паническа атака получих може би преди около 10 години, но тогава не знаех що е това паническа атака и го отдадох на спад в кръвното налягане и притеснение. Случи ми се по време на интервю за работа в един офис на фирма. Бързо забравих за случката. От тогава съм имала панически атаки, но през дълги периоди от време и не са ми пречили дотолкова. Това прерастна в паническо разстройство преди 2-3 години. От тогава и започнах да чета и се интересувам по темата.  За всеки случай първо посетих ендокринолог, оказа се, че щитовидната жлеза си е добре и хормоните са в норма. От там на психиатър, който ми постави диагнозата и ми предписа антидепресанти, защото това се лекувало само с хапчета. Пих си ги 7 месеца, за което време се чувствах добре. Паник атаките престанаха, а тревожността се снижи до едно поносимо ниво. В началото на това лято спряхме хапчетата по схема, според преценката на психиатъра. Минаха няколко месеца, докато един ден проблемът ми не се завърна с още по-голяма сила. Този път реших да опитам с психотерапия. Терапевтът ми ме посъветва да се видя отново с психиатър за мое успокоение. Втория психиатър, с когото се срещнах потвърди диагнозата и ми предписа Золофт, който реших да не пия, а да опитам сама и с помощта на психолога. Та от около три месеца ходя на терапия, но мисля, че не ми помага особено. След около 5-6 срещи се почувствах наистина добре. Паник атаки не съм имала от около два месеца, но страха от получаването на такава си остана, както и замайването, учестения пулс, притеснението от това какво ще кажат хората.  Психологът ми каза, че вече нямам паническо разстройство, но трябва да престана да се тревожа, иначе ще се психотизирам и следва един порочен кръг от психатър-лекарство, друг психиатър-ново лекарство. Това ме напрегна и започнах да си повтарям, че трябва да спра да се тревожа, от което пък тревожността ескалира. Общо взето, по мое мнение паническото ми разстройство си е още тук. В допълнение към това последните седмици имам и натрапливи мисли, страх от остри предмети, паметта ми „услужливо“ изпраща спомени за лоши неща, които съм чула, или видяла по телевизията. Това ме кара да си мисля, че вече имам и обсесивно-конвулсивно разстройство. Или пък още по-лошо, може би съм в началото на една шизофрения! Психологът ми ме посъветва, когато се появят такива мисли да започвам да броя наум. Опитах, но мисълта си стои като фон. Не спя добре, тялото ми също реагира на непрестанния стрес, нервен стомах, отключи ми се една кожна алергия, раздразнителна съм. Има още много, което мога да кажа за себе си и характера си, но ще стане прекалено дълго.

Изчетох много по въпроса.  Днес приключих и книгата „Психология на смелостта“ от Орлин Баев. Спортувам, когато имам достатъчно време, вървя по 4-5 км на ден. Записах се на йога. Ходих на дихателни практики, скоро ще ходя и на медитация, като не смятам да е еднократно. Слушам музика, която ме отпуска. Старая се да посещавам повече социални събития, макар и да ме е страх. Знам, че трябва да приема страха си и да го обикна, защото той идва да ме научи как да съм един по-уверен, спокоен и щастлив човек. Понякога ми се е получавало. Например на опашката в един хипермаркет си помислих – О, това е идеалното място за една паническа атака. Ами нека да дойде, нека да ми се завие свят, да ми се подкосят краката, да се разтреперя, нека да рухна тук на земята, пък да видим. И.....нищо. Никаква паническа атака. И се почувствах смела и радостна. Но на следващата сутрин, отново страх, отново тревожност. В някои дни ми е много трудно. Отчайвам се, сякаш няма изход и това никога няма да свърши, или пък ще полудея.

Моят приятел също има проблем. Не е посещавал психиатър. Той пък постоянно докосва стените, или предметите в стаята. Връща се да проверява за включени уреди. Когато сме навън не спира да се озърта наляво и надясно. Споделял ми е, че също има натрапливи мисли, но за самите мисли не сме говорили. Предполагам не се различават особено от моите.

И се получава така, че един на друг си поддържаме тревожността. Как сме се събрали такива тревожни хора не знам. Вярвам, че е за да си помогнем един на друг.

Искам сериозно да се захванем , да си решим проблемите, и да си научим уроците, на които идва да ни научи това разстройство, но за това ще ни трябва помощ.

В тази връзка искам да попитам дали някой от тук отговарящите специалисти – Тодор Първанов, Орлин Баев, или някой друг би се наел да работи с нас онлайн. Знам, че личната среща е за предпочитане и съм за този начин, но живеем във Варна и ще ни е трудно с пътуването до София всяка седмица.

Предварително благодаря за отговора, какъвто и да е той.

 

[Орлин Баев]

Благодаря за доверието за книгата! Във Варна е Диляна Колева - тя може да помогне наживо. По прочетеното, виждам, че имаш ситуативни тревожни атаки, свързани с известна социална тревожност, на общ, плаващо повишен тревожен фон, откъдето идват и натрапливите мисли (тоест, въобще не е паническо р-во). За спорта, медитацията, отношението - браво! За мислите - според мен броенето може дори да стане част от проблема не след дълго. Имаш добро осъзнаване, вече си минала част от пътя - Диляна ще помоне за останалата! Успехи!

Редактирано Декември 21, 2017 от Орлин Баев

[vilski]

Сърдечно благодаря за бързия отговор  Току що си записах час при Диляна Колева. 

Винаги съм била свита и плаха, още от дете, за което си има причини от детството ми. В разговори с приятели обикновено съм слушател. Трудно отстоявам себе си и заявявам позицията си и потребностите си. Важно е мнението на околните, да не се изложа пред тях. Всичко това работи против мен. Но вече искам да изчистя старите травми, да приема и да простя, за да продължа напред. 

Интересува ме само дали Диляна Колева ще успее да помогне и на моя приятел? Според моето скромно мнение той се бори с обсесивно-конвулсивно разстройство.