Важно ли е да се живее в настоящето?

[dimitrovv]

До колко важно според вас е човек да живее в настоящето и практикувате ли го? Интересно ми е как това е свързано с тревожността, тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

[Донка]

Много важна тема! Благодаря! 

Всъщност има само един живот - в настоящето. Останалите са опити на човека да се свари в соса на собствените си мисли и емоции, оценки, натрапени ценности, спомените от кривото огледало на нашата памет, желанията и очакванията ни... всичко лично и нищо реално. Няма по-добро лекарство от осъзнаването на настоящето и сливането с него.  И все пак - кое настояще? Ако аз изживявам промените в живота си сега като следствие от някакъв провал в миналото, значи още съм в миналото. Ако ги изживявам като пречка за осъществяването на някакви мои очаквания и планове, тогава става още по-зле - като сляпата Вайша - с едното око в миналото, с другото в бъдещето. 

Изхода? За себе си съм го намерила в Добрата молитва - но не измърморена про-форма, а осмислена и приложена в дребничките неща в ежедневието.

Ако авторът на темата позволи, добре би било темата да се извади в общия форум Психология и психотерапия, за да могат да вземат участие повече хора.

[АлександърТ.А.]

преди 17 часа, dimitrovv каза:

До колко важно според вас е човек да живее в настоящето и практикувате ли го? Интересно ми е как това е свързано с тревожността, тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Въпрос на себевладеене , е . По точно , до колко послушен е умът . Молитвите са прекрасно средство за пренастройка .Но ми се струва че не са за всеки .Трябва човек да е създал някаква база от представи , чрез която да работи с тях .Човек трябва не само да е усетил , но и признал водещата роля на вътрешните преживявания .Светът го преживяваме чрез чувствата . А чувствата се водят по ума .Насочвайки вниманието си към нещо хубаво в човека , му се радваме . Критикуваме ли го , за нещо , дори и дребно , ние го отхвърляме . Неприятен  е . Може някой да има полза като  му кажа че е тъпичък .Но тази реална за мен представа вкарва ума ми в тинята . Защото тази област на отрицание е наистина лепкава и засмуква със сила реципрочна на неправилните движения .  А това са обясненията за причината на неприятните усещания . Повечето тук знаем как градивната критика , лесно трансформира състоянието в черногледство .....Как Христос е победил ,,Ада' ? Когато е влязал там , се е зарадвал на усърдието и упоритоста на дяволите . Мисля , че им е благодарил за добрата работа в служба на Създателя ....Това е начина за живот , във сега ...Усещайки това което ни се представя , съзнавайки се като Аз , извън тези представи , да насочваме вниманието където пожелаем .

Всеки , може да започне и то резултатно , даже  с не толкова духовни , на вид  упражнения . В системата йога има упражнение ,,концентрация в пламъка на свещ" . Идеята е човек да свикне с управлението на ума . Да добие навика той да сочи посоката , не ума да го влачи ....Това е свободата , която всеки може да придобие . Ако се потруди , състоянията на тревожност и депресиите които се смятат за независими болести . Ще бъдат само човешки  избор ....Изборът който се прави е важен и необходим . Защото не--избирането , колебанието , довежда тревожностите .

Редактирано Декември 11, 2017 от АлександърТ.А.

[Guest Кермит]

преди 18 часа, dimitrovv каза:

Интересно ми е как това е свързано с тревожността

Механизмът може да бъде обяснен сравнително просто: Тревогата е реакция, свързана с преодоляване на определен тип препятствие, вид опасност, надвиснала над тревожещият се. Тази реакция има своя физиологична изява, изразяваща се в една мобилизационна, по същество извънредна ситуация за работата на организма. В еволюционен план, в миналото ни, когато сме били същински животни, реакцията приключва, когато има развръзка. Обикновено тази реакция се стартира при опасност, свързана с прехраната - в екологичните системи хищник-жертва. Развръзката е ясна - жертвата или успява да избяга, или хищникът се нахранва. Реална ситуация, реална опасност, реален завършек.

Каква развръзка може да има ситуация при осъзнатия човек ала: "Дали ще успея да си платя кредита след 10 години" и "Как можах да пропусна онзи златен шанс в миналото си" - все ситуации, които мозъкът разпознава като някаква мъглява опасност, но същевременно и ситуации, в които развръзка няма. Как би могло да има сега развръзка за въпрос от преди или за след 10 години? - невъзможно е, оттам и перманентната тревожност.

[Василена Христова]

преди 18 часа, dimitrovv каза:

тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Мисля, че отговорът се съдържа във въпроса Ви - мислейки и припомняйки си трудности от миналото или притеснявайки се за бъдещето - "Дали някога ще имам гадже ?", "Дали ще съм добър работник" ?, в нас се образува реакция, равносилна на тази при опасност и се задейства същия механизъм - "бий се или бягай", като следва високо напрежение, резултат от високите нива на хормони, които се активират.

Ако обърнем и внимание на повечето "Гуру"-та в психологията, можем да забележим същата тенденция - мотото "Животът е тук и сега". Ървин Ялом е пример за това.

Трудно е, но се учи. Един нов навик се запаметява в мозъка за 90 дни при ежедневна тренировка.

А и животът наистина е тук и сега...можете ли да промените миналото? Или да контролирате до последния детайл бъдещето? Не. Но виж...в сегашния момент...може всичко.