Живея в пълна дисхармония със себе си...

[disharmony_]

...откакто станах студентка и дойдоха прословутите изпити. За това естествено си има причини и попаднах във вътрешни окови и затвор, не мога да се преборя със вътрешната борба, която водя със себе си.

Преди да стана студентка , ходех на курсове по чужд език,  бях научила доста. Прекъснах курсове миналата година, когато дойдоха изпитите, които така и така не взех, и от тогава насам съм в пълна дисхармония, но най вече заради прекъснатите курсове, а не заради изпитите. Всичко съм забравила, имам чувството, че съм 2 нива назад от това, което знаех. Постоянно съм негативо настроена към себе си и живота си. Ако някой ме пита как виждам живота си след 10 години, ще му отговоря, че не го виждам. Бих могла да го видя този живот, но си го представям да живея в друга страна, да имам друга професия... Ако не се бях отписала от курсовете по език, сега щях да съм може би по-напред и бих записала курсове по втори чужд език. Постоянно си поставям изисквания към себе си... преди си мислих, че е достатъчно да знам само първият език, сега изведнъж искам да знам и втория...Това не е прищявка, просто родителите ми работят в съответната страна и виждам, че си струва да го науча и да емигрирам там. Родителите ми ми казват, че мога да започна да го уча паралелно с изпитите, но нищо няма да се получи. Не мога да бъда последователна. Всеки ден си казвам, че ще започна да уча по малко по всичко , но аз просто не го мога това нещо. Последователността ме изморява и прави живота ми ангажиран до небесата. Цял живот няма да ми стигне за да заживея в пълна хармония със себе си, живота си, с обстоятелствата такива каквито са. На всичкото отгоре съм мудна и бавна. Не умея да се подготвям за изпитите, просто защото съм пълен хаос и не мога да водя живот по план, по график и безупречен подреден живот. В началото на този месец бях планувала до 10ти декември да свърша с първия изпит и какво? Пак се провалих. Кога мина седмица, нищо не съм научила, освен три урока ,и то не както трябва. Просто, почна ли да уча цял ден минава и цяла вечер и нито съм го свършила, нито научила. Не знам как да се справя със себе си. На всичкото отгоре нищо не ме мотивира да уча, освен дипломата, която и със нея и без нея няма да имам живота, който искам. И защо се родих тук?  Объркана съм. Имам нужда от съвет как да се справя с вътрешните си битки и проблеми

 

[Misha64]

Не можеш да учиш защото не си мотиварана. Ако беше всичко щеше да си дойде на мястото и без да знаеш как да става щеше да си подредиш задачките и да си свършиш работата. Недей се упреква и не си слагай етикети "мързелива", "неорганизирана", "бавна" и пр. Защото не е вярно.Напротив, ти си един съвсем нормален човек, който за да свърши пещо първо трябва да го иска, да е сигурен, че точно това е което иска и тогава му идват сили и умения как да го свърши. Това е нещо съвсем естествено и нормално. Ти насилваш себе си в момента. Гонейки някакви цели, които доколкото разбирам дори не са твои....Разбери, че не изпити или каквото и да било друго е важното, ТИ СИ важната. Ако трябва зарежи и изпити и всичко, прекъсни, напусни или просто си дай почивка но си дай възможност да сипвъзстановиш равновесието, да разбереш какво точно искаш, и ако си сигурна какво искаш, примерно курсове по езици...направи го. Независимо кой какво мисли по въпроса и колко неразумна или нелогично изглежда на някого.....прави това, което чувстваш, че ти е най-близо до теб, което желаеш най-много. И не си длъжна да обясняваш на когото и да било какво, защо и как. Това е ТВОЯТ живот и никой няма право да ти търси сметка. Не насилвай себе си. Не се изтезавай, защото точно това правиш в момента.

[Орлин Баев]

Самоблокирала си се, мила. С едно огромно ТРЯБВА, което смачква спонтанността, естествената мотивация и въодушевлението. ТРЯБВА, поставено над лични страхове. Колкото повече такъв напън, толкова повече засилване на страховете, съответно по-голямо ТРЯБВА. Постепенно вдъхновената радост от следваните цели изчезва напълно, а отлагането все по-често, тъй всичко вече се прави зорлем, не от сърце и душа, а от страх и глава. Имаш нужда да промениш мисленето си, да разкараш това "трябва", да се оневиниш, да осъзнаваш и приемаш страховете си, да прегръщаш провала. Така интегрирала отново сянката си, спонтанното вдъхновение се връща, ученето и животът въобще, отново се изпълват с радост и светлина, всичко се нормализира. 

[disharmony_]

Да, самоблокирала съм се.  Но аз постоянно го правя, аз съм такава - саморазрушителна, вечно недоволна от себе си. Не съм някоя отличничка, никога не съм била. Не мога да уча. Нямам способността да се уча от каквото и да било. Изпитите не взимам, нищо не научавам, само защото не мога да вложа в нищо с което се заема - истинска душа и сърце и да се съсредоточа над нещо истински,напълно и  да отдам от времето си, защото точно в този момент в който сядам и почна да уча се сещам за друго нещо, което не съм свършила - примерно, че не съм си затвърдила нивото по езика и второ, че си мисля, че въпреки да завърша специалността си, ако й отдам от енергията -  ще бъда бедна, поради ниското заплащане.Хем искам да завърша, хем не мога да отдам енергията си там, а разчитам да се самообразовам, учейки език, макар че не го правя по-подобаващ начин, което е друг проблем но не ми се говори за това. Та, и оттам се почва пълна дисхармония и недоволство, отчаяние. Не мога да опиша как се чувствам, но си представям състоянието си като следната картина - намирам се на място без сгради, има само разрушени огромни камъни и малки камъни по земята, и аз съм седнала на тях, ледайки към разрушените камъни , сякаш свеът току-що започва и още няма градове. Точно така се чувствам. Живея в неуредена държава, аз съм неуредена, всичко го чувствам все едно току-що е започнал светът, все едно току-що съм се родила на бпл свят. Недоволна съм от себе си. Свръх амбициозна съм и свръх явно мързелива, защото като почна да уча това което искам - не става като го правя сама, а когато учих спонтанно, посещавайки курсове , научавах от раз и запомнях всичко. И така, като седна да уча за изпит, не мога да му се отдам, заради това че смятам, че езика ми е по-важен. И оттам , като изкарам двойките, отново се намразвам и си казвам , че мога много повече, но не го правя. Никога не съм го правила. Аз дори не знам колко всъщност мога и какъв е моят лимит - защото НИКОГА не съм била истински отдадена на нещо, освен на този език, който учих. Дори от свръх амбиции си купих речник и започнах да уча всичко наизуст и от свръх амбиция и надценяване на възможностите - само заубих времето си, защото осъзнах, че нямаше смисъл да уча от речник, губейки страшно много време. Излишно е да казвам, че ученето от речника завърши катастрофално. Всичко забравих, а научих някакви думи , които не са ми потребни, които така или иначе бързо забравих. Аз съм перфекционист.  Губя страшно много време, докато намеря всички детайли, да събера всички факти и данни. Дори си бях купила чуждоезични книги и си бях обещала, че всеки ден ще препрочитам по една, докато не науча езика. Само се тормозя излишно, а нищо не се получава.

Ако трябва да променя мисленето си, както казвате - бих го променила в посока да се опитам да стана последователна като , всеки ден да уча това, което смятам за добре , но по-малко. Проблема е, че нямам това търпение и последователността ме смазва и изтощава. Искам всичко да стане на момента, веднага.

Съжалявам за объркания си пост. Яд ме е , че не мога в момента да съсредоточа върху негативната си енергия, пишейки поста, която изпитвам, за да усетите за какво говоря. В момента съм нито негативна, нито позитивна - пълна апатия.

И вместо да се подготвям за изпитите, аз вече се предадох, гледайки поредната днешна дата и как нищо не съм направила, защото не мога да му се отдам истински , напълно, от страх, че другото забравям...Пълен провал.

[Орлин Баев]

Ми върти се в същия кръг като хамстерче - свръхамбициозно, перфекционистично бягане от страхове в сянката - стой си в зациклянето. Или потърси помощ и се научи да се проваляш с кеф. Когато така страхът е стопен, виждаш, че целият перфекционизъм също се стапя, тъй като винаги е бил другото лице на същата страхлива вкаменелост. Тогава се ражда отново онази радост, помнене, фокус, които си изпитвала докато си учила спонтанно по разни курсове. Заблещуква сърчице. Самичка можеш да си циклиш и ревеш много, докато си казваш колко малко зор си даваш, с което срахът става още по-голям и се спичаш още повече в жалката свръхамбиция. Продължавай така колкото сакаш - свободно окована воля. Или потърси квалифицирана помощ - тогава първо ще видиш, че и малките и големите камънаци от онази гледка всъщност са мега красиви, а второ, те сами ще се наредят в още по-красива картина, задвижени спонтанно от вълшебството на смисъла, заживял в теб!

[disharmony_]

Не искам да се въртя в същия кръг, просто се опитвам да опиша с думи сложната ситуация в която се намирам от около година насам. Не знам как да я променя, какво да променя...за това реших да потърся тук съвет от специалист. Къде сгреших? Как да се поправя?

[Василена Христова]

Здравей Дисхармония! Звучен псевдоним.

Чух един подобен случай като твоя преди време. Родителите искали от дъщеря им да следва право и след като прекарала години в учене по тази специалност и го завършила, сега както тя казва "сбъдвам мечтата си" - учи Маркетинг и реклама и е стажантка в международна компания.

За да си мотивирана е необходимо да правиш това, което искаш и обичаш. Всичко останало е издевателство над личността и духа ти. За да разбереш, какво е призванието ти, вземи един лист хартия и започни да пишеш - в какво беше добра като малка, какво мечтаеше да работиш...отговорът сам ще дойде. А после -  изправи и заяви себе си и позицията си пред родителите си (най-трудната може би част, а може би и най-лесната, защото откриването носи самоувереност). Родителите ни искат най-доброто за нас, но това не означава, че тяхното желание винаги е наистина най-доброто. Душата ни знае най-добре.

За да имаш живота, който искаш, трябва да направиш всичко, което някога си отказвала да направиш. За да получиш, трябва дадеш. За да имаш, това което никога не си имала, трябва да действаш, така както не си действала досега.

Пътят към себе си не е лесен, но е единственият.

Вземи от живота всичко, което заслужаваш...а ти заслужаваш да имаш най-доброто като всеки един от нас...Във Вселената има за всички ни. Бори се, търси,губи се, проваляй се....Пилешка супа за душата е книга, която е отказано да бъде публикувана 5 пъти на авторите им...на 6-тия имат положителен отговор....става световен бестселър.

Препоръчвам работа по личната ти самооценка с професионалист.

Поздрави!

Редактирано Декември 9, 2017 от Василена Христова

[Орлин Баев]

Точно така - да правиш каквото обичаш, да бъдеш себе си - другите места са вече заети. Докато си в перфекционизъм, бягащ от страх, следваш вкарани в теб програми, които никак не си ти самата. Преодоляването на страха от провал, слабост, безполезност и т.н. кара смисъла и радостта да протекат - тогава знаеш какво искаш, уважаваш се, живееш своя живот. 

Като ти казвам да приемеш провала - говоря за две неща. Първо, за страха от провал. Второ, за реалните житейски грешки и провали, които странно, са основна и важна част от пътя към успехите! За да има приемане на външните провали, е нужно да бъде смирено приет вътрешният страх от провал. Прави се в психотерапия!

[disharmony_]

Здравейте!

Всъщност, родителите ми нямат вина за абсолютно нищо, вината е в мен, в моето непрекъснато търсене за промяна, тъй като все съм недоволна в каквато и ситуация да се намирам, каквито и избори да направя. Аз с всичко съм така. Ако тръгна да правя едно нещо, след малко се появява нещо друго, което не съм направила и чувствм, че трябва да го правя паралелно с другото. Ако тръгна по един път(както в момента), се появява втори който е по-хубав поне така го виждам, който осъзнавам, че съм изпуснала и е трябвало да вървя по него. Аз просто съм такава, не харесвам живота си. Аз съм типичния пример за човек носещ две дини. На родителите ми им е все тая дали ще уча или не, те не са висшисти. По свое желание уча, защото искам да се образовам и защото ме в страх, че ако се откажа и ще си остана без професия, специалността е хубава, просто отново съм със двойни стандарти, тоест виждам, че е трябвало да вървя с родителите си, там където са добре и където сме били всички добре. Все като направя нещо незасисимо какво е , след това се чувствам гадно, защото чувствам че съм пропуснала друго нещо ( нещо минало най-вече) и се обвинявам. Не мога да си отговоря на въпроса защо в миналото не съм го свършила(каквото и да е това нещо) а сега е в причина за моята дисхармония и негодуване.

 

Василена Христова - трудно ще намеря призванието си, защото като цяло съм объркан човек и никога не съм се отдавала на едно нещо напълно, нито съм го довеждала до успешен край. Като бях малка посвещавах времето си единствено на игри, и въобще не съм мислила за сериозна професия. Иначе мечтаех да стана певица, да имам група състояща се от 4-5 жени и да имаме хореография на всяка песен. Иначе имам много разностранни интереси в момента - имам интереси към психологията и философията, защото мисля, че съм проницателна, но не ме кефи като професия. Интересувам се от астрология , езотерика и всякакви гадания, защото съм наивна и още вярвам, че някой друг/нещо друго/някакво щастливо стечение на обстоятелствата ще ми оправи живота, вместо сама да се взема в ръце.

Имаше един период, когато исках да стана актриса, но не каквато и да е , а драматична актриса,  в някоя болезненa любовна драма. Просто обожавам и гледам само любовните драми и такъв тип сюжети, в които се показва свръх емоционалност, чупливост, нестабилност, обсебване, преследване, следене, криене, агресия, обсебваща любов, болезнена любов, крайност на всяка емоция и състояние, съблазъм насила, самоубийство. Аз самата съм крайно емоционална и нестабилна и харесвам да гледам филми, в които мога да се насладя на болезнена емоционалност, да я почувствам, да усетя как се чувства човека, да ми я предаде. Харесвам филми като the crush, fear, и много други, а и един турски сериал - забраненият плод.

В момента мечтая да пътувам, да имам професия, която е свързана с пътувания. Трудно ще се установя в живота с това вечно недоволство. Не знам какво ми е призванието, вие как мислите? Аз мисля, че  каквото и да е то, те първа трябва да полагам усилия за това, защото по-рано не съм направила абсолютно нищо по въпроса.

Редактирано Декември 9, 2017 от disharmony_

[Орлин Баев]

преди 4 часа, disharmony_ каза:

вие как мислите?

Мисля, че си чатиш с нас, вместо да вдяваш.

[Василена Христова]

Орлин е прав...

Мисля,че с такова мнение за себе си и такава ниска самооценка, каквото и да правиш ще е безсмислено. Психотерапия.

В какво беше добра като малка и ти харесваше ? Това е.

Аз напрамер бях добра в говоренето,слушането,отношения,любов...и ето ме,психолог. Но не станах веднага психолог...

Действай

Редактирано Декември 10, 2017 от Василена Христова