Възможно ли е да съм развил ОКР?

[yordan_988]

Здравейте хора, имам следния проблем.

Преди 2 години изживях едно гадно събитие в моя живот.От тогава всички се промени в моя живот,но тогава беше в слаба степен самите неща.

Това събитие ме стресира много и от тогава изпитвам страх от тия определени хора които ми го причиниха.Като се разхождах още тогава ме беше страх да не ги срещна някъде и се оглеждах само.

Преди година и половина се опитаха тези хора да ми навредят,но тогава беше за много малко и се махнах от това място изпитах отново силно отчаяние от живота.

Малко по-късно се случи следното:от малък правя един тик вече не,малко след това събитие което ви разказах си го правех тика само когато се осамотя защото пред хора не е нормално да ме виждат  и един ден докато го правех се стреснах,че някой може да ме види и ще каже нещо за мене,че това не е нормално.И от тогава нещо ми стана толко много се стреснах,че спрях да го права беше ме страх вече и се получи следното,вече започнах да се държа схванато и да се мръща случайно нещо от радост да не ми стане да се изпусна, попринцип никога не съм се изпускал пред никого с тоя тик на публично място, не знам какво ми стана и вече изпитвах страх,че недай си боже го направя и държанието също ми се промени и оглеждах хората дали ме наблюдават и получих страх от тика,че се някой ми следи движенията случайно да не се изпусна.Прочетох че хора който могат да имат чувството,че ги следи някой може да са болни от параноя,но аз осъзнавам,че това нещо го получих от тика и не вярвах,че можех да съм болен от параноя.След известно време схванатото държание продължи до преди 2,3 месеца.И отидох в София висше да уча и трябваше да живея при роднините си докато се отделя на квартира имам проблем с корема мисля,че е синдром на раздразненото черво и ходя често на тоалетна по голяма нужда предимно сутрин и в София животът е натоварен и се изплаших за съответното ходене на тоалетна сутрин а в апартамента бяха 5 човека с мен 6 и се депресирах случайно нещо да не ми стане в университета да се изпусна никога не съм се изпускал ама не знам.И това се получи като голям стрес за мене може и на внушаема почва  да е не знам и не издържах от притеснения само за корема и се отказах от университета бях го записал задочно и се върнах на Дупница където живея сега.И тази случка ме попари отсякъде + миналите.И последния проблем от 2 месеца насам най-тежкия вече който ми се случи..Една вечер в началото на Октомври си легнах и си помислих дали някой ме гледа като внушение и почнах да си внушавам и се стреснах много помислих го,че това е истина  и не се осъзнавах имах чувството,че полудявам..Започнах да чета за параноя дали може да имам тази болест и това нещо с гледането още ми минава през акъла,като че ли е в подсъзнанието ми.Като почнах да чета за всякакви психични разтройства и болести станах още по-зле отначало мислех,че е параноя докато не отворих на шизофренията да прочета при нея симптомите и си внуших,че имам шизофрения почнах да си внушавам,че халюцинирам звуци и образи и се вдълбах четох,че при тях накъсването на думи и изрази е симптом не знам какво стана с мене и аз почнах да накъсвам вече си мислех,че имам шизофрения.Отидох на 13 Октомври преди около 2 месеца на психолог и ми каза следното,че ми нямало нищо и всичко било на внушаема почва и ми каза да си взема флуанксол и да почнах да го приемам.Отначало първите 2,3 пъти ме замайваше и ме успокояваше след това вече нямаше действие и до ден днешен го пия от тогава.Посещавам психотерапевта,но без почти никакви промени тези неща не знам идват ми като натрапчиви мисли и без да ги мисля не мога да ги владея осъзнавам вече,че нямам следните проблеми.но те,като че ли са в подсъзнанието и не знам в последно време мисля,че халюцинирам визуално аз осъзнавам,че ми няма нищо,че нямам шизофрения,но не знам не мога да контролирам тези натрапчиви мисли и действия понякога от някакво вид действие изплуват в съзнанието ми и си мисля,че не всичко е на самовнушение и от самовнушението има,но това е нереално само натрапчиви и гадни мисли да ми идват от нищото.Насочете ме към нещо ще съм ви много благодарен на всички, ако ми кажете точно какво ми е.Преди време бях чел за окр разстройството и си мисля да ли не е това сега в момента не си самовнушавам,но си мисля,че не всичко е от самовнушение както ми вика терапевта не може само напрапчиви мисли да ги имам и то свързани с прочетената преди време шизофрения от нейните симптоми,като че ли са се в подсъзнанието и не се махат от там не знам трудно ми е и си осъзнавам проблема,но как е възможно да ми идват натрапчиви мисли от симптомите на шизофренията и аз да си ги мисля,че понякога ги имам и им обръщам внимание,а осъзнавам,че ни най-малко бих бил болен от шизофрения,но мислите не се махат сега не като болен а нейните симптоми където ви ги казах и няма спасяване хапчето за мен не помага..Ще ви бъда много благодарен да ми дадете някакво мнение по цялата тема която ви казах.До скоро 

Да отбележя,че попитах Д-р Първанов за следния проблем,но повече мнения за проблема ще са по-добре от значение за мен.

[АлександърТ.А.]

Цитат

Преди 2 години изживях едно гадно събитие в моя живот.От тогава всички се промени в моя живот,но тогава беше в слаба степен самите неща.

Това събитие ме стресира много и от тогава изпитвам страх от тия определени хора които ми го причиниха.Като се разхождах още тогава ме беше страх да не ги срещна някъде и се оглеждах само.

Преди година и половина се опитаха тези хора да ми навредят,но тогава беше за много малко и се махнах от това място изпитах отново силно отчаяние от живота.

Може и да бъркам че не четох останалото  подробно ...Но е страх . Загубил си самоуважението . Мисля че , аз в такъв случай , бих потърсил помощ веднага .Много е трудно ако това не си го преживял до 14 г. възраст .Четенето на мнения за болести е загуба на време . Само ще те депресират .Чети неща , които да ти покажат как да управляваш ума си . Защото всичко се случва заради това . Започни от това че човека има инструмент , наречен ум и трябва да опознае начините на управление . От това зависи душевното му равновесие .Не знам кое ще ти е от полза . Най добре разгледай профилите на нашите терапевти . Там съм сигурен , че ще намериш нещо да започнеш . Успех !

Един приятел преживя нещо такова . Но бе зрял мъж .Трябваха му 2 г , след които външно не забелязвах нищо . Но пак казвам . Силен мъж е .

[yordan_988]

В 20.12.2017 г. at 22:25, АлександърТ.А. каза:

Може и да бъркам че не четох останалото  подробно ...Но е страх . Загубил си самоуважението . Мисля че , аз в такъв случай , бих потърсил помощ веднага .Много е трудно ако това не си го преживял до 14 г. възраст .Четенето на мнения за болести е загуба на време . Само ще те депресират .Чети неща , които да ти покажат как да управляваш ума си . Защото всичко се случва заради това . Започни от това че човека има инструмент , наречен ум и трябва да опознае начините на управление . От това зависи душевното му равновесие .Не знам кое ще ти е от полза . Най добре разгледай профилите на нашите терапевти . Там съм сигурен , че ще намериш нещо да започнеш . Успех !

Един приятел преживя нещо такова . Но бе зрял мъж .Трябваха му 2 г , след които външно не забелязвах нищо . Но пак казвам . Силен мъж е .

Благодаря за отговора!