Адреналинова умора, тревожно разстройство или проблем без решение?

[unknown]

Здравейте!

Пускам тази тема с цел да получа различни гледни точки и съвети относно моя казус, тъй като вече не знам какво да правя.

На 29 години съм. От няколко години се намирам в едно състояние, което медицината определя като „вегетативна дистония“. Поне така го описват всички лекари, през които съм минал. Имам доста ясно и силно изразени соматични проявление при положение че съм клинично здрав.

Част от симптомите, които имам са:
- висок пулс
- сърдечна аритмия
- тремор
- постоянно главоболие (24/7)
- изключително бързо настъпваща умора при опит за извършване на каквато и да е физическа активност, придружена с много ясно отчетливо и силно сърцебиене
- нарушен сън (много трудно заспивам, будя се множество пъти през нощта; така е всяка вечер, без изключение)
- понякога получавам сърцебиене от нищото (без да съм имал физическа активност или психическо натоварване)
- отскоро имам и неволево стискане на зъбите докато спя

Най-тежкият симптом определено е умората. Тя се проявява при физическа активност. Иначе не се чувствам изморен или отпаднал. Дори напротив – чувствам се доста добре. Намирам се в изключително добра физическа форма – силна мускулатура, висок тонус, ниска телесна мазнина. Бивш футболист съм. Преди да получа тези симптоми, тичах километри. В момента след първите 100 метра имам чувството, че сърцето ще ми пръсне гръдния кош. Ако не си бях правил изследвания, бих предположил, че тази умора се дължи на нисък хемоглобин. Само че моят е с перфектни стойности.

Храня се добре, нямам нарушения в апетита. Не консумирам нищо, което стимулира нервната система. Старая се да спя поне 8-9 часа, макар че сънят ми е с адски ниско качество. Разхождам се всеки ден, чета, мотивиран съм, амбициран съм, имам силна социална среда, срещам се с хора, имам сексуални контакти. Не сънувам кошмари, не се чувствам нервен, неспокоен нещастен или отчаян. Не съм се затворил вкъщи, втренчен в това какво ми е и как да го оправя. Дори напротив – бих могъл да кажа, че въпреки това, което ми се случва, аз съм в доста добро състояние на духа. Мога да се обзаложа, че много хора в моето положение биха се сринали психически. Но всичко това не означава, че приемам проблемът леко. Въобще не ми е лесно и това ми тежи много. Да не можеш дори да се наспиш като хората в дългосрочен план е ужасно. А колко много умората те ограничава и инвалидизира може да си представи само някой, който е минал през този ужас.

С всичко това искам да кажа, че не съм депресиран, не съм хипохондрик, не смятам, че съм болен или че се разболявам. Нямам панически атаки и никога не съм имал. Не смятам и че имам някакво тревожно разстройство. Симптомите ми са константни и не се проявяват при някакъв страх, стрес или при определени ситуации. Тях винаги си ги има - 24/7.

Минал съм през стандартната процедура и съм си правил всякакви възможни изследвания. Без да ги изброявам – всичките са перфектни. Повече от здрав съм.

Единствено невро-вегетативните изследвания, които съм си провеждал заключват, че имам много силно изразен симпатиков тип хиперактивност. Това изследване не съм сигурен дали е обективно, тъй като смятам, че самото притеснение и напрежение по време на изследването може да индикира хиперактивен симпатикус, а пък по принцип той да си функционира нормално. Както и да е. Обяснението на невролози и психотерапевти е, че неволево аз (или моето подсъзнание) стимулира отделянето на адреналин и по този начин поддържам това състояние. Тук съм длъжен да спомена, че имам доста спокойно ежедневие. Ако има някакъв генератор на стрес, то аз не знам откъде идва.

Не съм приемал никога антидепресанти или други препарати от този клас. Но пък съм приемал десетки хранителни добавки, адаптогени и билкови комплекси с цел да успокоя нервната система. Резултатът винаги е бил нулев.

Консултирал съм се с много психолози и психотерапевти. Повечето от тях въобще нямаха представа как могат да ми помогнат. Няколко психотерапевта обаче ми казаха доста сходни неща. Казаха ми, че имам генерализирано тревожно разстройство. За мен това е абсолютно невярно, но се доверявам на специалистите, тъй като аз не съм такъв. Обясниха ми, че моят проблем няма да се повлияе чрез стандартните поведенчески терапии, ако ще да ги правя и в продължение на години. Казаха ми, че досега не са виждали пациент с толкова силно изразени соматични симптоми. Предложиха ми да опитам преживелищна терапия (холотропно дишане или негови алтернативи) с цел достигане на пневмокатарзис. Казаха ми, че няма гаранция, че това ще реши проблема, но все мога да опитам. Опитах на няколко пъти подобно нещо (в присъствието на практик, който да ме води), но за съжаление не съм в състояние да изкарам един цял сеанс. При мен се появяват много силни физически усещания по време на практиката и няма шанс да завърша един сеанс от 2-3 или 4 часа. Искам, но не мога да го направя за съжаление. Може би не е за мен, не знам. Т.е. трябва да търся други алтернативи.

Та, стигаме до момента, в който аз не знам вече какво да правя. Искам да ви попитам какво бихте ми предложили да направя оттук нататък и сблъсквали ли сте се с друг подобен случай, на който сте намерили решение?

 

[Guest Кермит]

Здравей,

бих могъл да ти предложа моята гледна точка, но преди това ми се иска да разбера кога стартира всичко това, което описваш? Кога разбра, че букета от соматични проявления е постоянен, какво се е случвало в този или предишен момент в живота ти и с какво горе долу е свързано разбирането ти за постоянно присъствие на проблема?

[unknown]

Здравей,

Всичко това стартира преди 5 години. По онова време спортувах активно и бях в съвършена форма. Симптомите започнаха след, нека да го нарека, един преживян стресов период от 2-3 седмици. Нищо фрапиращо, бих казал. Не мога да го нарека депресия, но да кажем много лекичка форма на депресия, която отмина. Не мога да кажа дали това е причинило или отключило тези симптоми, но съм длъжен да го спомена. Та, след този кратък период започна тремора и съответно умората.

Разбрах, че симптомите ми са постоянни още по това време, защото тогава спортувах и при всяка една тренировка усещах, че се изморявам ненормално много. А и не само при тренировка. Изморявах се (както и сега) дори когато се качвах по стълбите без да нося някакъв товар. Тремора също се появи по това време. Започнах да усещам и по-силно сърцебиене. Главоболието и нарушението в съня се появиха малко по-късно, без да съм преживял нещо конкретно.

Не знам дали правилно съм разтълкувал въпроса, но ще отговоря така: разбирането ми за постоянно присъствие на проблема е свързано с това, че постоянно имам тремор, постоянно ме боли главата, постоянно не мога да спя и се изморявам при всякаква физическа дейност. Т.е. тези соматични проявления не се отключват от определени обстоятелства или от някакви мисли. А и нещо друго - усещанията ми не са субективни. Всеки човек отстрани може да види тремора ми, да измери пулса ми или да види как бие сърцето ми и се задъхвам дори при лека физическа активност. Правил съм си и холтер мониторинг, който отчита по-високите стойности на пулса.

[д-р Тодор Първанов]

Някак си, не мога да изключа чисто соматична причина.Например, една хипогликемия, още повече, че при спорт е нормално кръвната захар да се понижи.Или проблем с усвояването на магнезий, калций или витамини от група Б  или Д.Щитовидната жлеза и т.н..

В интерес на истината, не знам към какъв специалист да ви насоча.

[Stoyanska]

Здравей,

Имах един такъв период аз преди 3 години със същите симптоми с единствената разлика че постоянно ми се спеше и спях много, но както казваш некачествено.В крайна сметка излезе,че желязото и феритина ми са много ниски и се наложи да пия желязо 2 години,но още на 2-рия месец почувствах разликата (постоянното сърцебиене спра,треперенето и главоболието също ).Освен това пиех и магнезий и витамини от група В (предимно В12),а също чай от коприва и гинко билоба.

Какво показаха кръвнити ти изследвания за желязото и феритина ти?

 

[Guest Кермит]

Привет отново,

поисках още малко допълнение, защото и аз съм на мнение, че проблемът не е психологически, поне не изцяло.

Имам конкретно предложение към теб - да си запишеш час при д-р Емил Начев, ендокринолог в МЦ Панацея - кабинетът му е пред арката на "Александровска" болница в София. Носи си всички изследвания и направи онези, които ти препоръча. Оттам насетне следвай препоръките му.

Втора стъпка е неврологично изследване - твърде възможно е да е необходимо прием на симпатиколитици, но не бетаблокери, което обичайно би получил като предписание. Но това в случай, че при д-р Начев всичко се окаже ок.

Поздрави!

[Орлин Баев]

Не винаги се усеща като тревожност и/или депресираност - както при теб. О'к, кръвна картина, хормони и т.н. - ако има отклонения, вземат се мерки. Често обаче над соматичните фактори за така преживяваната дистония и хронична умора, стоят психични, а на по-високо ниво, психо-духовни причини. Модели, вярвания, разместени ценности и цели, прекъсващи енергията. 

Цитирам мисъл на Сергей Николаевич Лазарев и мой коментар по нея:

„Физическата енергия е показател за работата на функцията. Ако енергията спада, това означава, че функцията не е наред. Значи са избрани погрешни цели. След като сега в света наблюдаваме масово така наречения синдром на хроничната умора, това вероятно е показател, че вярата на хората е отслабнала.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 5, стр. 178

В математиката функцията е свързана с аргумент, а той на свой ред със стойност. Как стоят нещата в математиката на живота? Функция идва от латински и означава изпълнение. Гьоте я нарича „Приведена в действие мисъл.“ Изпълняване на причинна аргументация, резонност, идваща от изначално смислена стойност. Запознатият с вътрешната символика на човешкия микрокосмос и аналогията му със съзнателните нива на макрокосмоса, веднага прозира паралелите в градацията на това живо понятие.

Целият домейн, през който преживяваме отелесената си съзнателност, е функционален – майа, холографска вселена. Една нереална реалност, субективна обективност, пуста в основата си феноменалност (будизъм, шунята), следствие от една по-висока причинност, произлизаща от космическия смисъл.

Функцията е целесъобразна и качествено реализираща предназначението си, когато изпълнява зададеностите на стоящия зад и над нея, причинил проявата ѝ смисъл.

Единичната клетка, явяваща се функция на органа, е дотолкова целесъобразна, доколкото изпълнява задачите на органа или тъканта си. Единичният, специфичен орган е дотолкова оправдано здрав, доколкото изпълнява собствените си конкретни цели, в служба на организмичното цяло. Човек е здрав, когато живее според смисъла на любовта, мъдростта и творческия потенциал на комическия организъм, по законите на Дхарма.

По-горе дискутирах пример, в който тялото остава здраво, въпреки тоталния душевен разпад – но, това е привидно, илюзорно, частично и изкорубено от целостта, псевдоздраве.

Сергей Лазарев често говори за важността на поставяните цели. Когато са съответни на стратегическите посоки на причинната смисленост на Бога, на организма на целокупния, разумен живот, в телесно организмичната функционалност, се влива постоянен, стабилен приток от захранваща енергия.

Когато целите са дисонантни на Бога, енергията намалява, секва, а функционалността на телесно психичната система заблатясва. Появява се уморяемост, тревожност, депресиране, зараждат се болестни симптоми и житейски сривове – не за да измъчват, а за да насочат вниманието на човека към течащия извор на живот от позицията на цялото, в който функционалната частичност на земното, социално битие, се явява целево свързана с причинния смисъл на живота за цялото.

Цели, идващи от Бога и през социално телесната функция, изпълнявани за Бога. Тогава източникът на енергия е непреривен, константен, насищащ до здрава жизненост душата, ума и тялото. Божественост, конкретизирано иманентно проявявана във функцията си. Функция, трансцендираща себе си, за да трансформира обусловеното битие в безусловността на Логоса, на смисъла. Цялост, проявяваща се в частта, служеща на организмичното единство на целокупния живот. Или, както метафорично или не, се твърди в една мъдра книга, царството Божие на земята и земя, качествено отразяваща през функциите си Бога. Каквото горе, такова и долу.

Когато целите на человека синхронират със стратегически валидните цели на безкрая, с любовта, мъдростта и истината, тогава енергията е преизобилна. Когато целите идват от тактически струващите се изгодни, но стратегически невалидните цели на тялото, съзнанието и щенията на егото, откъснати от Бога, тогава енергията секва, а потокът на живота се превръща в тинеста, отцепена от извора локва. Появяват се неврозите, психозите, телесните болести, трудностите в житейската съдба.

Когато човекът се вслуша и прояви съзнателна готовност за учене, характерова, поведенческа промяна и целеполагане в акорд с принципите на живота, преживените трудности са си свършили работата и отстъпват, а енергията и здравето се завръщат. При всички изброени трудности – неврози, психози, болести и преживелищни сривове, душата боледува, но връзката с нея присъства, а шансовете за обръщане и завръщане (покаяние) към извора на Бога, на цялото, са налице.

Съществува обаче психичен процес, при който нещата се задълбочават. Процес, който масово се възпитава и стимулира от медиите, политиците, финансовите тъмни лидери на съвременното деградиращо спрямо закономерностите на безкрая общество. Процес на психопатизиране. Говоря предимно за асоциалното (социопатия), нарцистичното и параноидното личностови разстройства (често се случват в букет, с превалиране симптоматиката на някое от тях).

При психопатията егото в огромна степен се откъсва от цялостната личност, от висшите принципи, от същински човешкото, от Бога, от Буда природата, от тази същина, от която се излъчва всяка любов и живот. Съществува историята за един светлоносец, най-искрящият от сите ангели, решил нарцистично да откъсне себе си от Себе си, его самостта си от целостта на Бога... Малкото его инфлирано гордо се поставя в центъра на субективната вселена. Поради сцепената отделеност от любовта, изплуват параноидни страхове, компенсирани от социопатни цели и поведение. Властовата психопатия, целяща още и още социален контрол, започва да оправдава каквито и да е, колкото и кошмарни да са средства за постигането му. Защото енергията, идваща от любовта и безкрая, липсва. Самата любов тотално липсва, отчаяно замествана от сурогатите на удоволствието, разврата, насилието. Когато енергията липсва, на такъв жив дявол, диаболизирано общество, държава и свят, му се налага да я изсмуква чрез насилието, манипулацията, нараняването на ближния, обществото, природата, планетата, живота...

Но, какво ползват цялата земна власт, всичките финансови средства и имане, когато човек загуби душата си?! Та нали целият насилствен кошмар, причиняван от психопата чрез разделяй и владей, манипулация, болно властолюбие, лъжа и кражба, му служат през експлозиите от малките, изстрадани искрици на болката, да осветят поне мъничко празната дупка, крещяща на мястото на липсващия живот, любов и светлина на душата?! Няма запълване тази вътрешна психопатно диаболична липса.

Трудно е връщането на психопата към здравия, наситен с любяща светлина живот. Възможно е – през преминаването през обичайното сито на болестта, житейските бури, вече приемани смирено, невротизирането, а понякога и психотизирането. Но, твърдя, че това е малка цена в сравнение със загубата на извечната същност, на Себе си и Бога. Защото цената се заплаща, здравето, любовта и светлината заживяват отново, но загубата на Себе си е духовно неинтелигентна дебилност, купуваща шарените дрънкулки на преходността с непреходните бисери на вечността.

Искаш енергия – живей по Бога!

[unknown]

Орлин, прочетох внимателно поста ти. Два пъти. За съжаление обаче ми е трудно да си го преведа на по-достъп език, за да си направя някакво заключение или извод.

Ти какво би ме посъветвал да направя оттук нататък, за да се справя с проблема си или поне да се опитам да се справя с него? Да се консултирам отново с психотерапевт? Да се занимавам с йога, медитация, духовни практики, автогенен тренинг? Какви действия да предприема?

Редактирано Декември 7, 2017 от unknown

[Guest Кермит]

Той Орлин ще ти отговори, но според мен нищо не трябва да се прави, разглеждайки въпроса от този дискурс. Защото отговорът е простичък - аскеза - това е необходимо. Но, предизвикателството е голямо, трудно, дори невъзможно за нас - съвременните светски хора. А и ги няма онези, които да ни вдъхновят и учат - един бъг на модерния свободен свят. Темата тук е голяма, много голяма...

[Орлин Баев]

Ако си прочел, си свързал някои познавателни точки: неслучайна закономерност на преживявания синдром, дължаща се на намаляване притока от енергия, идваща от същината. Съответно, връщането започва с промяна на отношението. От его позиция и желание за механично оправяне на нещо гадно, в благодарно учене. Учене, в което се вижда какви ментални модели спират връзката на теб с Теб. Оттам, работа по преобразуването им в резонантни със същината. 

Разбира се, сигурен съм, че никога не си си позволявал лукса да си мислиш, че преживяваш случайно синдрома си, нито пък си мислиш, че правейки нещо механично, сякаш ходиш на фитнес, било то и молитва или йога, ще промени нещо. Не външното действие, а вътрешното съдържимо променя процеса.  

[Орлин Баев]

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

Част от симптомите, които имам са:
- висок пулс
- сърдечна аритмия
- тремор
- постоянно главоболие (24/7)
- изключително бързо настъпваща умора при опит за извършване на каквато и да е физическа активност, придружена с много ясно отчетливо и силно сърцебиене
- нарушен сън (много трудно заспивам, будя се множество пъти през нощта; така е всяка вечер, без изключение)
- понякога получавам сърцебиене от нищото (без да съм имал физическа активност или психическо натоварване)
- отскоро имам и неволево стискане на зъбите докато спя

Когато телесно всичко е о'к, симптомите говорят за несъзнавана, характерово генерирана тревожност. Несъзнавана означава, че съзнанието е изолирано от характеровите механизми на пораждането ѝ. На съзнателно ниво човекът си няма идея какво стои "там отдолу" и през защитни механизми го изолира. 

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

Мога да се обзаложа, че много хора в моето положение биха се сринали психически.

Маса народ в съвремието преживява аналогична психогенна симптоматика - някои се сриват и прибягват към химия, която само хронифицира. Други правят връзка между симптомите, маладаптивните характерови убеждения, които вече в една или друга степен съзнават и променят положението в посоката, в която самото състояние цели - придобиване на по-висока степен на характеров интегритет.Сриват се тези, които нямат желание да свързват когнитивни точки и растат. Някои пък с години и години поддържат несъзнаваните си "бъгове", оттичащи се в соматичните симптоми, като продължават да държат съзнанието си далеч от несъзнаваното, търсещи външни или механични решения, които могат да бъдат само част от цялото решение. 

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

Въобще не ми е лесно и това ми тежи много. Да не можеш дори да се наспиш като хората в дългосрочен план е ужасно. А колко много умората те ограничава и инвалидизира може да си представи само някой, който е минал през този ужас.

Можем да продължаваме да си носим състоянието с десетилетия. Никой няма да ни даде медал за това. Метафората казва, че като отидем оттатък (каквото и да означава това), никой не ни пита колко сме страдали, а какво сме научили... Понякога зад самоприемането си за героични издръжливци, поддържаме полу или изцяло несъзнателно вярването, че сме "жертва на гадничкото нещо", с което допълнително наливаме гориво в огъня на състоянието си... 

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

съм си правил всякакви възможни изследвания. Без да ги изброявам – всичките са перфектни. Повече от здрав съм.

Това е важно да се знае! Оттук натам, вниманието се насочва към психичния фактор.

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

невро-вегетативните изследвания, които съм си провеждал заключват, че имам много силно изразен симпатиков тип хиперактивност. Това изследване не съм сигурен дали е обективно, тъй като смятам, че самото притеснение и напрежение по време на изследването може да индикира хиперактивен симпатикус, а пък по принцип той да си функционира нормално. Както и да е. Обяснението на невролози и психотерапевти е, че неволево аз (или моето подсъзнание) стимулира отделянето на адреналин и по този начин поддържам това състояние. Тук съм длъжен да спомена, че имам доста спокойно ежедневие. Ако има някакъв генератор на стрес, то аз не знам откъде идва.

Вегетативната дистония или симпатикотонията са медицински изказ, насочващ към неясни за самата медицина фактори в периферията, причиняващи синдром. С думата синдром, се обозначават състояния, на които етиологията и патогенезата не са ясни, но все пак са някакси именувани. Вегетативна дистония означава просто "аз като лекар реално си нямам идея защо преживяваш това, как да го разрешиш и мога да ти дам само общи и неконкретно за твоя случай насоки" ... Не всеки синдром е психогенен. Вегетативната симпатикотонична симптоматика обаче, при добри резултати от соматичните изследвания, води към психични причини, често непознати за съзнанието. Сега, винаги има шанс за неоткрит телесен фактор, но когато достатъчно качествени и чести изследвания го отхвърлят, остава психичната компонента.

В 27.11.2017 г. at 17:41, unknown каза:

Предложиха ми да опитам преживелищна терапия (холотропно дишане или негови алтернативи) с цел достигане на пневмокатарзис. Казаха ми, че няма гаранция, че това ще реши проблема, но все мога да опитам. Опитах на няколко пъти подобно нещо (в присъствието на практик, който да ме води), но за съжаление не съм в състояние да изкарам един цял сеанс. При мен се появяват много силни физически усещания по време на практиката и няма шанс да завърша един сеанс от 2-3 или 4 часа. Искам, но не мога да го направя за съжаление. Може би не е за мен, не знам. Т.е. трябва да търся други алтернативи.

Интензивното дишане се ползва именно защото стапя  невротичния контрол. В добрата терапия не се ползва механично самоцелно, а като част от по-глобален процес на осъзнаване и характерова работа. Не само дишането, а всичко, което спомага разширяването на съзнанието, разрешаване на автоматичните дезадаптивни защити върши работа. Един цялостен пси-терапевтичен процес започва от интелекта, продължава през визуалността, транса, психотелесната работа, груповата терапия... Дават се домашни, изисква се много лична работа между сесиите: работа с мисленето, работа с транс, медитация, четене и т.н. Сесията е час, а до следващия има 167 часа... Понякога се получава лесно, понякога и терапевтът и клиентът влагат доста усилия - зависи от много фактори. 

Започва се от разбирането, че не сме жертви и не искаме да махнем "ужасното нещо", а активно и благодарно се учим. Чак тогава то отшумява - когато научим уроците му. Как? Разширяваме съзнателността в градация от интелект, визуалност, чувства, усещания, та чак до това, което най-адекватно можем да наречем мъдрост. А това надхвърля механичната визия в преживелищното осъзнаване на присъствието на дадено напрежение като нужен тласък за акордиране. Често терапевтът бързо вижда характеровите "бъгове" и нужната посока. За да изравни собственото си с това на терапевта виждане обаче, човекът е нужно да мине през процес - защото осъзнаването не е само интелектуално, както описах.

.............................................................................................................

П.п.: отговарям в тази тема по настояване на автора в л.с. 

 

Редактирано Юни 10, 2018 от Орлин Баев

[stelyana]

Здравейте,

Авторът може ли да разкаже какво се случва при него? Открил ли е причина за състоянието си?

[Fenix_dj82]

Симптомите ми са почти същите  регистрирах се тук с надеждата, да намеря хора с моите проблеми, както и съвети какво да правя