474. Като дете - Неделна Беседа от Учителя, 23 октомври 1932 г.

[Донка]

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от осемнайсета глава от евангелието на Лука до осемнайсети стих.

„Духът Божи“

Неделна беседа:  Като дете 23 октомври 1932 г.

Засега днешната вест е да бъдете всички радостни, да бъдете весели, да бъдете смели, да бъдете всички работливи и да не се потривате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Цитат

Всичко онова, което в моя живот съм мислил, е станало, е реално. Най-после, аз държа само ония неща, които стават. Всякога, каквото съм мислил и не става, казвам си – не вървя по Божия начин. Същият закон е за вас. Само това, което става във вашия живот, то е реалното. Дръжте се за него. То е божественото. Не за онези неща, които не стават, те никога няма да станат. Дръжте се за това, което става в живота, и него искайте мислено. Съединете всички ваши мисли, чувства и постъпки, то е реалното, то ще ви доведе близо до истината. Земният ви живот ще се реализира на земята. Щом се реализира земният ви живот, ще се реализира и духовният живот. 

Като дете 

Редактирано Ноември 26, 2017 от Донка

[Слънчева]

Прекрасна беседа, толкова много решения, очакващи приложение!

„Който не приеме Царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ Някой път, когато хората изгубят естественото богатство, естествената храна, мъчно може да им се угоди. Ние виждаме – съвременните хора, в която и гостилница да влязат, малко клиенти ще намерите, които да са доволни от яденето. Ако виждахте как готвят това ядене, вие щяхте да се откажете да го ядете, благодарение че не виждате. Ако бихте надникнали в мисълта на един писател, ако бихте надникнали в мисълта на един философ, на един държавник, на един свещеник какви са условията, при които той е създал своята мисъл, вие и от нея щяхте да се откажете. Той, да кажем, пише едно писмо. Ако е поет, от зор пише. Деца има, това, онова, иска да напише нещо. В туй мъчение все ще каже нещо. Философа след като го сполетят големите нещастия, той става философ, търси причините, защо и за какво. Един философ ще разгледа известни обществени събития или ново събитие в природата, иска да ги обясни. Някой път изводите са верни, а някой път изводите не обясняват големите факти, понеже има достатъчно изключения. Но както и да е, в целокупността на Битието всичките въпроси едновременно се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, едновременно се разрешава. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Тъй както е – на ваш разбран език – туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за неучения, е постижимо за учения. Туй е нещо относително. Като кажем непостижимо, то е материално. За някои хора е непостижимо, за други е постижимо.

Та когато някой път казвате: „Тези неща за мене са непостижими“, вие си туряте една преграда. При дадените условия за мене са непостижими. Ти не може да бъдеш спокоен човек, да носиш един философски ум, ако имаш една красива жена и пет дъщери и синове хубави. Каквото и да философстваш, твоето сърце ще трепне за синовете и за дъщерите, за жена ти. Ти може да проповядваш, да философстваш, че те живеят за Бога, но всъщност може да се натъкнете на мисълта, защо е така. Този въпрос аз съм го задавал и съм си давал едно разрешение на въпроса, защо е така. Защото не може да бъде другояче. Не може да бъде другояче. Задали една тема на Паганини. Като давал концерт, го запитали: „На три струни може ли да свириш?“ „Мога.“ Явява се и дава концерт на три струни. Разправят, че като свирил, едната струна се скъсала и той продължил на две струни. Питат го: „На две струни можеш ли да свириш?“ „Мога.“ Направил така, че скъсва му се едната струна и той продължава на едната, като че нищо не се е случило. Казали му: „Можеш ли да свириш на една струна?“ „Мога.“ Но като останала едната струна, той не се явява на концерта.

Има въпроси в света, които всякога ще останат неразрешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се разрешават по отношение на Битието и за Бога. Всичките неща Бог ги разрешава, но за нас всякога нещата ще останат неразрешени. Като живееш на земята, каквото и да правиш, някои неща трябва да примириш с фактите, тъй както са. После ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако човека вие разглеждате, тъй както е построен от Божие гледище, ще видите, че всичко, каквото става в света, е на мястото си...

...Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството в пълния смисъл не е нещо физическо. Богатството седи в неговия ум, в неговото сърце и воля, богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй го съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен може да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаваш какво нещо е Божествената сила...

...Та и човешкият ум си има свое благоухание. В съвременното възпитание нищо не е говорено за качествата на светлината. За мисълта знаем, че е силна. Нищо не е говорено за качествата на човешката мисъл – как може да се приложи, и за качествата на човешките чувства. Като хванеш ръката на човека, ти може да чувстваш дали той е интелигентен, или не. Ти, като хванеш за ръката, ти може да знаеш дали той има добро сърце, или не. Ако го хванеш за ръката, ти може да знаеш дали това, което говори, може да го изпълни, или не. И не само това. На себе си, дясната ръка като хване лявата, може да знаеш дали туй, което чувстваш, ще го постигнеш, или не. Че тогава как ще си обясните онзи процес – когато човек се намери в едно утеснено положение, той си хваща ръцете, стиска ги. Какво иска да каже с това? Той търси нещо. Като не знае, освен че не разрешава въпроса, още повече забатачва работите си. Тогава, след като сме забравили онова божествено знание, с което човек е бил първоначално създаден, ние сме дошли сега до механическия процес за щастието, очакваме туй щастие да дойде отвън. Истинското щастие на човека не може да дойде отвън. Истинското щастие на човека иде отвътре. Онези са само притоци на щастието, когато щастието потече...

...Та казвам, има едно състояние, което е великолепно, хубаво. Когато туй състояние дойде, тогава умът се прояснява, паметта се прояснява, всички онези чувства в човека се проясняват, умът му работи, в него се заражда туй чувство на досещане. Той може да намери много леко пътя в живота какво да прави. Когато туй чувство се зароди, веднага се зароди една външна връзка между хората. Ако в тебе туй чувство се събуди, всички хора, които са така създадени, те ще дойдат на помощ. Много пъти някое бедно дете, види го някой професор по музика и казва – има нещо. Като го види, вижда нещо в лицето, в очите и казва – има дарби. Веднага в него се зароди едно съчувствие. Той иска да даде всичките възможности на това дете. Питам, кой го е заставил. Но в това дете има събудено онова свещено чувство. Следователно и в професора се събужда същото чувство.

Аз ще ви приведа примера за Крайслер. Той минава в Англия с автомобила си и казва на шофьора: „Спри.“ Слуша, че някой свири. Едно малко дете свири. Казва: „Да се запознаем.“ Подтиква го, дава му всичките условия и оттам насетне се прочул в Англия. Не спира в Англия. Мнозина са ходили при Крайслер да искат неговото съдействие. Той ги изпраща за студена вода. А тук той сам се приближава и се спира. Туй момче има събудено туй свещено чувство на живота. Не да бъдеш един песимист – да роптаеш, но да знаеш, че страданията в живота са велика привилегия, която е дадена на земята, нищо повече. Понеже страданията, това са пелените, с които за бъдеще радостите ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат. Пелени са това. Туй, от което ти страдаш в дадения случай, твоето страдание ще бъде щастие за другите. Ти може, като работиш, да си недоволен, но твоята работа може да ги задоволи толкова, че един ден те ще бъдат толкова доволни и заради това, което си направил, един ден те ще искат да ти се отплатят.

Та християнството не е само една наука за спасение на душата, но е една наука за подобряване на живота. В християнството ако две хиляди години бяха се приложили християнските методи, които Христос е прокарал, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. Вас ви трябва вътрешно самовъзпитание. Те са изгубили вяра едни в други. Сега съществува онзи насилнически закон. Навсякъде в света ти слушаш – човек трябва да бъде силен, той трябва да наложи своята мисъл. Ти може да наложиш своята мисъл, то е възможно. Един генерал може да наложи своята мисъл, един цар може да наложи своята мисъл, един стражар, но туй е временно налагане...

...Та казвам, тепърва трябва да се явят спасители, да обяснят какво нещо е да се постави онова положение на жената и на мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така и двамата живееха в една плът, в едно възвишено състояние. Отпосле – казва – Мойсей създаде един закон и досега жената търси правото.“ Нито мъжът е повдигнат, нито жената. Но туй е само на земята. Благодарете, че има жени, които са повдигнати там, и мъже, които са повдигнати. Повдигнатите жени ще повдигнат и мъжете. Повдигнатите мъже ще повдигнат и жените. Тогава съвременното човечество ще се обнови. Не мислете, че с попове светът ще се оправи. Светът ще се оправи със светлината, която иде отвънка. Светът ще се оправи с въздуха, който иде отвънка. Светът ще се оправи с водата, която иде отвънка. Светът ще се оправи с хляба, който идва.

...Оставям въпросите, които не са разрешени, настрана, не ги разрешавам. Има въпроси, които не са за вас. Аз съм забелязал един закон. Много хора съм лекувал, и не са се излекували, аз зная причината. Мнозина са се излекували. Дойде някой при мене, и му казвам – учи се. Забрави това. Той след няколко години ме намира и казва: „Аз много ти благодаря.“ Аз не зная, че се е излекувал. Аз му казвам: „Иди си сега, твоята работа ще се оправи.“ Случи се, че се оправи работата. Онова, което оправя в дадения случай, то е разумното. Хората, които са разумни, за мен не се изисква дълго време да им се оправят работите. Съществува един закон. Някои хора с голяма философия се лишават от благото си...

Като_дете