Обяснете ми тази реакция?

[Константина]

С приятеля ми сме от 2 месеца,От време на време като типична жена се сърдих за някои неща,.Но винаги в разговори  сме си оправяли отношенията..И на мен и на него още в момента, в който обесняваме кой за какво се е ядосал и как се е почувствал и ни  минаваше.И той  и аз бяхме отворен към разговори и изясняване на проблемната ситуация.Но преди 10 дена се случи нещо и от тогава насам нито той ме е потърсил нито аз.А  ситуацията е следната: Аз знаех нещо, което той не ми сподели, т.е той щеше да пътува по работа в близост до моя град(не сме от един град).А ми каза че идва при мен  да ме види, защото му е домъчняло(което знам, че също е така).Подразни ме факта че не ми казва , че всъщност има нещо да свърши в град до нас и после ще  дойде  и при мен.Почнах да го разпитвам  да завъртам по всякакъв начин само и само да ми каже, с кой ще пътува, до къде и защо.Аз знаех от друго място,, но ми беше важно той да ми го каже, защото го изтълкувах че крие от мен.Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината.Той каза че това че нещо е премълчал не е лъжа, аз още повече взех да го нападам че е лъжец, .Тогава  той ми каза какво те интересува с кой ще пътувам, това не касае нас, не  съм лъжец , не заслужавам тея думи.Каза ми ти каква си, че да ме обиждаш така.Щом съм лъжец няма да дойда, не ми е важно вече не ми пука..... и до тук

Чудя се аз ли прекалих с реакцията си от една страна, от друга защо и той толкова остро реагира?Не ми се разделя с него, но смятам ,че имам право да се ядосам че не ми казва истината, и е редно той да ме потърси, но той не го прави.И може би това значи ,че не  съм му важна?

Ще съм благодарна ако ми дадете правилна гледна точка, че аз много реално не мога да преценя ситуацията

[АлександърТ.А.]

  ,, Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината. "..Навлязла си в личното му пространство . Дори и майка ти след като те е родила и отгледала , вече не те взима на всякъде със себе си . И тя има лично  пространство .

[Константина]

преди 8 часа, АлександърТ.А. каза:

  ,, Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината. "..Навлязла си в личното му пространство . Дори и майка ти след като те е родила и отгледала , вече не те взима на всякъде със себе си . И тя има лично  пространство .

Аз ако можех сама да си обесня ситуацията нямаше да пиша тук.Не че не иска да ме взема по скоро се ядосах, че лъже, че идва специално за мен а не казва че докато си върши работата ще намине и да ме види.Хвана ме яд, че крие един прост факт, че се налага да иде по работа до град в близост до моя.Сега се чудя как да походя към него, дали да му пиша или обадя, какво да кажа.

[АлександърТ.А.]

Не знаеш ли какво значи лично пространство .

Фактите са по различни от предметите . Фактите се виждат различно от всеки един . Това което наричаме факт е обяснение на нещо , на случка . Така че  ти не знаеш какъв е факта в неговите очи . Обидила си го без да разбереш обясненията му . Приличаш ми на 10 годишно дете , което вижда подаръците под елхата и не може да се удържи . Държи се за ръката намайка си , дърпа  я и пита , какво ще ми подарите и рита  и плаче .Е да ама приятеля не е майка ти . Той ще си намери друга , с която ще може да се разбира .

Май не разбираш  че искаш да се намърдаш в ролята на Господ за него . Ти да не мислиш че ще дам 10 лв. за билет и няма да се възползвам да свърша още 10 работи , ако мога

Редактирано Ноември 24, 2017 от АлександърТ.А.

[Константина]

В 24.11.2017 г. at 8:27, АлександърТ.А. каза:

Не знаеш ли какво значи лично пространство .

Фактите са по различни от предметите . Фактите се виждат различно от всеки един . Това което наричаме факт е обяснение на нещо , на случка . Така че  ти не знаеш какъв е факта в неговите очи . Обидила си го без да разбереш обясненията му . Приличаш ми на 10 годишно дете , което вижда подаръците под елхата и не може да се удържи . Държи се за ръката намайка си , дърпа  я и пита , какво ще ми подарите и рита  и плаче .Е да ама приятеля не е майка ти . Той ще си намери друга , с която ще може да се разбира .

Май не разбираш  че искаш да се намърдаш в ролята на Господ за него . Ти да не мислиш че ще дам 10 лв. за билет и няма да се възползвам да свърша още 10 работи , ако мога

Разбрах,че съм сгрешила като не го попитах за неговата гледна точна и затова питах как мога да се извиня или поправя случката.

[АлександърТ.А.]

   много си буйна , май .  

Цитат

Но винаги в разговори  сме си оправяли отношенията..И на мен и на него още в момента, в който обесняваме кой за какво се е ядосал и как се е почувствал и ни  минаваше.И той  и аз бяхме отворен към разговори и изясняване на проблемната ситуация

Струва ми се , ясно ти е .Повече търпение е полезно .

[Донка]

Цитат

Аз знаех от друго място,, но ми беше важно той да ми го каже, защото го изтълкувах че крие от мен.Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината.Той каза че това че нещо е премълчал не е лъжа, аз още повече взех да го нападам че е лъжец, .

Ти също не си казала истината, но си обвинила него. Човек винаги подозира другия в това, което самият той върши или е способен да извърши. 

Съвет - не се опитвай да възстановяваш отношенията, докато не промениш себе си. Той явно не си пада по "типични жени". Или намери мъж, на когото типичната жена от твоите представи му допада. 

Редактирано Ноември 25, 2017 от Донка

[iti]

Константина, четейки те дори повърхностно човек разбира, че имаш сериозни емоционални проблеми. На 33 години жена да описва такава случка е лошо... Това е тинейджърска драма. Говори, че не само ти си емоционално нестабилна, но и тоя субект дет си го намерила е същият (което е напълно логично). За съжаление повечето хора, и мъже, и жени, си мислят че проблемът е единствено в намирането на "идеалния" , и всичко ще се оправи. Това е биологична слабост на човека, тъй като в крайна сметка целта ни като животни е да се репродуцираме, и природата ни играе какви ли не трикове, за да го постигне. Човек сякаш не може да се конфронтира с идеята, че главният проблем е в него, и никой друг няма да го реши, а само ще го задълбочи. Ако си чувала понятието "кармични връзки" - е това е... У повечето хора физическото и секса са доминиращи, и това до някъде ги спасява, че гледат на нещата по-отгоре отгоре. За останалите, дето задълбават, нещата могат да станат много грозни и да породят сериозни депресии, защото преносът върху друг човек е път само надолу...

Да, почти всички лъжат, и почти всички се преструват. Учудвали те? Защо? Ами дори като четеш това, най-вероятно няма да ти хареса "тона ми", нали? Отговорих ли ти? Всички сме толкова фалшиви, че единственият начин да се харесаме един на друг е да се преструваме на нещо което не сме. Защо те е разстроил толкова... Защото интуитивно разбираш, че най-вероятно не те е излъгал само за това, а и за много други неща. Но трябва да си дадеш сметка, че отговорност на първо място носи този, който е потърсил другия, за да го излъже... Искала си да се чувстваш "специална", ето - накарал те е... Като тръгнеш с лъжите, рано или късно някоя се проваля с гръм и трясък... Но нездравословните  ти емоции, не са толкова породени от поведението на този или онзи субект. Породени са от слабост в собствената ти психика, която на някакво ниво тя самата осъзнава - искреното ти желание лъжата да е истина.  Болката от това, никой друг не може да ни я причини, освен ние самите. Пак се радвай, че още я има, защото когато и тя изчезне, човек се превръща просто в биоробот, потопен напълно във фалша, каквито са и повечето... 

Иначе, по стандартите на повечето, това е от "малките" лъжи. Жените искат да се чувстват "специални", мъжете се преструват, иначе са аут. Никой освен вас не знае напълно ситуацията, за да каже кой е по-виновен - лъжещият, или искащият да бъде излъган... Но по емоционалната реакция и на двамата си личи че няма невинни...

[Misha64]

Eхх колко жалко. Колко жалко, че не можем да повярваме, че заслужаваме любов, внимание, че сме достойни и ценни ....жалко е че винаги се съмняваме....в твоя случай съмнението , че не ти си била главната причита той да дойде, а е имал друга работа и просто му е било на сгода да мине....ето това те е загризало отвътре. Защо е било нужно да разследваш като  детектив... след като можеш за разбереш колко те цени по начина по който се държи когато сте заедно, по начина по който се чувстваш когато сте заедно....но ти не си вярваш и на себе си...ти си уплашена. Изпълнена с подозрения и съмнения.....а това което си направила...да го приклещиш по този начин....да го вкараш в капан, правейки се че не знаеш и чакайки да се оплете в лъжите си и после да го харосаш по главата с "измамник"...ами аз не знам има ли мъж, който би преглътнал подобна подлярска постъпка и би понесъл така да го притиснат до стената....това е непочтено, грозно, унизително за човека.