Anie

[Anie]

Психологическа помощ за 13 годишно момче

Синът ни е на 13 години и посещава психолог във връзка с проблем с половата идентификация.

Въпросът ми е при работа с деца какви са добрите практики за контакт на психолога с родителите, т.е. по какъв начин и на какви интервали е препоръчително да получават те обратна връзка от него?

Необходима ми е странична гледна точка, тъй като като родители естествено ние искаме да сме информирани, а от друга страна - психологът държи на доверителността на информацията между него и пациента, в случая - сина ни.

 

Редактирано Ноември 20, 2017 от Anie

[д-р Тодор Първанов]

Синът ви е непълнолетен.Вие трябва да имате информация, за това какво и как се работи с него.Ако е пълнолетен, такава информация  може да ви се даде, само с негово разрешение, но до 18 години, вие отговаряте за него и дори да има риск, вие да я разкриете и компрометирате психотерапията, не мисля, че има никакво основание да ви се отказва информация. Нали разбирате, отговорността за психичното здраве, а и за каквото и да е друго, относно детето е ваша, тя не е на терапевта, не е и негова-непълнолетен е, как ще я поемете тази отговорност, без информация? Ако синът ви е на 18 години, той носи пълната отговорност за поведението и живота си и ако той не иска, терапевта няма право да ви казва каквото и да е.

[Anie]

преди 2 часа, Anie каза:

Психологическа помощ за 13 годишно момче

Много благодаря за своевременния отговор, д-р Първанов. Моето мнение е същото като Вашето. Това означава ли, че след всяка сесия със сина ни ние е добре да искаме обратна връзка, в момента сесиите са 1 път седмично и какво е добре да уточним с психолога още: някакви междинни цели и време за постигането им удачно ли е да се уточнят.

Според психолога сина ни е добре да има място, където да говори, да изказва себе си и да се стигне до "истинско слово", както той казва, но нямаме никакъв друг регламент въведен. Добре ли би било да уточним посоките, в които работи той и да се синхронизираме като екип.

В началото на терапията имахме няколко срещи със съпруга ми с психолога, но за последния един месец не сме разговаряли с него, тъй като в един от последните разговори със съпруга ми психологът изрази мнение, че срещите с нас не са добра практика и че ги е предприел единствено, защото сме били  много загрижени за сина и тревожни. 

Разбирам, че всеки случай е много индивидуален, но ако все пак има някакви утвърдени добри практики в областта, бихме искали да се придържаме към тях.

[д-р Тодор Първанов]

,,някакви междинни цели и време за постигането им удачно ли е да се уточнят.,,

Питате  ме и знаете отговорите.

Психотерапията трябва да има цел, за да се разбере дали има подобрение трябва да има и междинни цели.Трябва да има и приблизителни срокове.

 

,,Според психолога сина ни е добре да има място, където да говори, да изказва себе си и да се стигне до "истинско слово", както той казва, но нямаме никакъв друг регламент въведен. Добре ли би било да уточним посоките, в които работи той и да се синхронизираме като екип.,,

Ок, но какво цели това изразяване на себе си, колко време ще продължи и какви са времевите интервали в които да очакваме някакви междинни цели.

,,В началото на терапията имахме няколко срещи със съпруга ми с психолога, но за последния един месец не сме разговаряли с него, тъй като в един от последните разговори със съпруга ми психологът изрази мнение, че срещите с нас не са добра практика и че ги е предприел единствено, защото сме били  много загрижени за сина и тревожни. ,,

Семейството е най-важният фактор, който оказва влияние върху нашата психика и е много по-трудно, ако се работи, като се игнорира това.Вижте, в армията аз съм работил с 18 - 20 годишни младежи и въпреки ,че ми бе много трудно-момчетата бяха от цялата страна, аз съм се мъчел по всякакъв начин, да включа и членовете на семейството в процеса.При по-ранна възраст е още по-нужно това да се прави.

 

Редактирано Ноември 20, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Anie]

Отново благодаря, д-р Първанов.

Ще се опитаме да договорим подобни отношения с психолога.

Никога не сме обсъждали подхода, който той използва в работата си, но според моите наблюдения става дума за психоанализа. Според Вас при работа с деца този подход подходящ ли е?

Надявам се да успеем да се сработим, тъй като синът ни го посещава с желание и със съпруга ми смятаме, че смяната на терапевта може да усложни допълнително ситуацията, в която се намираме. 

Благодаря за подкрепата и разбирането от  Ваша страна!

[д-р Тодор Първанов]

,,става дума за психоанализа. Според Вас при работа с деца този подход подходящ ли е?,,

Не зная, дали психоанализата е подходяща изобщо, като вид терапия.Това е метод от преди повече от 100 години и на запад отдавна не се използва.От друга страна, щом на детето му доставя удоволствие, нека си ходи.Не вярвам да му навреди.

 

Каква е ситуацията?