общуване

[Потребител1]

Здравейте,

 

Преди около две седмици ме уволниха от работа, защото не успях да се приобща към екипа. Като малка бях мн срамежлива и  с течение на времето успях да се преборя със срамежливостта донякъде. Преди се притеснявах дори по тел да говоря пред другите, затреперваше ми гласът, а понякога от вълнение и устните леко докато говоря. Усмихвам се постоянно и гледам да говоря колкото се може повече. Сега останах без работа, само защото не успях да се приобща или по-скоро те не ме приобщиха като нов човек. 

Редактирано Ноември 19, 2017 от watermelon12

[Орлин Баев]

Случва се. Не е задължително в теб да е причината. сама казваш, че и те не са те допуснали. Тогава, най-великият оратор да си, не би помогнало. Работа има колкото искаш, когато си добра в нещата, които правиш. Докато се квалифицираш все повече и инвестираш в развитието си, се налага в разните курсове постоянно да общуваш, да представяш пред хора, да говориш пред публика. Това е един естествен начин да преобразуваш срамежливостта си в социална самоувереност. Ако добавиш малко работа по мисленето с психолог - лична и групова, не след дълго ще си спомняш за предишното си аз в минало време, сега живеейки живота си смело и силно! 

Редактирано Ноември 19, 2017 от Орлин Баев

[Потребител1]

Работа има, да, но мен ме притеснява фактът, че където и да отида мн трудно поддържам разговора, мн трудно завръзвам контакти. Казаха ми, че трябва да бъда по-уверена, но знам, че това не става толкова лесно, просто комуникацията ми куца, може би не вярвам достатъчно в себе си, а за да вярвам според мен трябва главата ми да е пълна с много знания и да науча интересни случки, вицове и т.н. за да задържам вниманието върху себе си, променя срамежливостта и социалната тревожност в самоувереност. Също така според мен са и много важни утвържденията, които си повтарям всеки ден. Те трябва да са, че ще успея, всеки ден става все по-добре и по-добре, че съм най-добрата, за да могат да станат истина. Но при най-малката спънка или отхвърляне от хората аз се отчайвам. Просто искам да имам приятели и да ме харесват, да съм полезна.. но това, че съм по-дистанцирана и по-притеснителна кара хората да говорят за мен и да ме отбягват, дори в работата е така, ако не се вписваш в обстановката или просто по-бавно навлизаш в нещата и се отпускаш-започват да не те харесват..което значи, че трябва да работя върху себе си да се променя, за да стана по-общителна, искам да общувам с лекота. Знаете ли, че най-лошото е, че ми казаха, че имам мн хубав глас, от който мога да се възползвам било то в sales отдел или водеща на радио предване и имам приятна външност, но всеки път тази липса на достатъчно увереност ми подкопава пътя и се ядосвам, защото вече съм на 24 а изоставам в развитието на комуникационните умения в сравнение с хора на моите години, а и по-малки има, знаещи няколко езика и умеещи да се изразяват безпроблемно. Не знам на какво да дължи, но понякога бавно схващам и някакси организационните ми умения също не са се разввили - бързо да взимам решения, да съм по-дейна, по-бърза и да разбирам и  запомням бързо и лесно. Как мога да поправя това..имам желание да подобря положението си, да бъда уверена, експедитивна, смела и да не изтръпвам цялата когато трябва да водя разговор. Признавам си, че преди години бях мн по-зле, защото наистина цялата треперих..имала съм мн социални неразположения и бях доста притеснителна, освен това бях и ревнива с приятеля ми преди време, това явно отново идва от неувереността ми... например когато трябва да изляза пред много хора да презентирам имам толкова мн неща да кажа, но всичко се изпарява и започвам да говоря несвързано..

[Орлин Баев]

Не знам дали си ме чела - не защото аз съм писал, а защото това, което споделяш, познавам твърде добре през собствения си житейски път, бих се радвал да прочетеш от книгата или от блога ми всичко за социална тревожност и заекване. За заекване, защото зад него стои пак същия страх от представяне пред хората. Просто неглижирай симптома заекване и разбирай посланията зад това. СПравянето е сигурно, когато работиш по него. Работа с мисленето, много предизвикване, вадещо сраховете, често и депресиращо, но и даващо шанса за преработката им до социална самоувереност. Вярваш или не или знаейки, че вътре в теб вече вярваш, че стои ораторът на мечтите ти, просто е нужно да му разчистиш пътя. Вицове, знания, интересни случки - ммм, не си увеселителна радиопрограма, нито клоун. Не мисля, че това е пътят - така пак угаждаш на стария модел да се хатресам на всяка цена като блесна, докато аз какво искам, не е толкова важно. Не, на себе си да се харсаш е нужно. Тогава ако си човек на вицовете, хубаво, ако не, пак хубаво - не това опрееделя нещата,. Аз примерно вицове не помня, дори съм с еопитвал да ги уча нарочно, не става - а помня добре. Не са кой знае какво, защото са заучени дум ина друг, повтаряни папагалски - да, смешно, но ако само това е, ставаш клоун. Път има - прочети всичко от тук и тук, ако истински желаеш да вървиш по този път. 

[Потребител1]

Благодаря Ви! Да, четох почти всичко  за социалната тревожност и съм наясно какви стъпки трябва да се предприемат горе-долу. Не знам дали по някакъв начин не се отразява и на отношенията с противоположния пол. Имам един познат, с когото се познаваме от много време и сме се опитвали много пъти да се получат нещата, но като че ли той иска сексуална връзка, а не така да се чуваме всеки ден и да излизаме и т.н или пък може би се оплаши, защото след акта започнах всеки ден да звъня и пиша. Като цяло нали това казват, че повечето хора, особено тези, които са били наранявани, са най-предпазливи и дори да имат голямо желание, ако другата страна покаже голям интерес, тяхното драстично спада. Аз мисля, че мъжът трябва да поеме инициативата, но той е и малко срамежлив, може би защото мн ме харесва, защото и преди ми е казвал, че когато ме погледне и припада. Затова и не ме гледа мн в очите, притеснява се. Появи се един човек, когото целунах, мисля, че беше по погрешка, симпатичен е, но не го харесвам чак толкова, но той започна да се държи като мен с другия човек, да ме търси, добро утро пише и т.н. .. и знаете ли, не знам дали съм отвикнала от този тип държание или просто е от зодията, но имам чувството, че са ме хванали за гушата и ме притискат.. къде съм била, защо не съм вдигнала, кога съм се прибрала и т.н а аз съм му дала три прегръдки и 2 целувки и изобщо не съм сигурна какво ще се случва, той ме притиска с тези постоянни звънения и писане. С другото момче може би за това се е задържало силното привличане и енергия.. в пътите, когато сме се виждали, защото нищо не е на всяка цена и всеки си има лично порстранство. Моят интерес спадна след тази настъпателна реакция на второто момче и не знам какво да правя. Искам да отбележа и фактът, че с първия много често се е случвало да мислим еднакво и телепатично, всеедно са някакви антенки и просто си бях решила, че това е човекът за мен..но той се отдръпна след моята настъпателна реакция след като спахме отново заедно. Почуваства се притиснат и окован. Действията на второто момче може би биха били на място, ако бяха приложени от първото момче, но не.. получавам ги от друг и заемам отбранителна позиция.  Не искам да го мотая, но не искам и да го нагрубя. Но просто е обсебващо малко или много. Ето сега не съм отговорила, защото не се чувствам добре днес и той веднага"ама къде си, никаква те няма пише и т.н.  Аз искам наистина емоционална и силна истинска връзка, но искам точно това момче, за което "повече от приятели" е достатъчно. Предполагам, че ще прерасне в силна любов, защото наистина е мн силно това между нас, но по този начин действа може би защото сме еднакви и еднакви зодии и реагираме така. Така го представя,  всъщност и него го е страх мн от умишлено обвързване, но дълбоко в себе си иска да бъде обичан и да обича, кой не иска.. просто идеята трябва да дойде от него, а не от мен и да го задушавам ..всеедно той си е извоювал и спечелил връзката, нали е ловец.. а когато нещата се развиват уж на шега и не на всяка цена..може би това са най-прекрасните истории.

А ходих на гинекологичен преглед тези дни и след това ми прималя, падна ми кръвното и щях да припадна на улицата, никога до сега не ми е падало кръвното и не ми се е виело свят,  буквално нищо не виждах пред себе си, едно бяло петно..на косъм бях от припадане..дали това по някакъв начин е свързано с притеснението ми на моменти. Пак казвам, не ми се е случало да ми пада кръвното и да ми се вие свят....

Редактирано Ноември 30, 2017 от watermelon12

[M.Nickolov]

https://chitanka.info/text/5394-smelost

[Орлин Баев]

Да, относителна е смелостта, както казва Елин Пелин - ама в единия случай, на фронта, той говори за имитация на смелост, водена от желание за бягство, а във втория, за властова социопатия, от позицията на която "и сто тояги на чужда гръб са малко"... Та, това че смелостта не е безстрашие, ясно, ама в този текст авторът така и не казва какво е реално смелостта... Според мен е да прихванеш страха си. Не да го няма, а да го ползваш като гориво за огненото си, любящо сърце. 

Диня, привет отново. В консултация с колега ще осъзнаеш от какво точно те е страх, защо се чувстваш задушавана, когато някой се приближи повечко емоционално, както и защо се фиксираш върху емоционално безопасен, който не желае интимност с теб. Вярвания за нараняване, идващи от възпитанието ти и реакцията ти на това възпитание, които е добре да се преработят. Да, нормално е да си поставиш здрави граници, когато някой обсебва. Къде е обаче границата между притискащото обсебване и задействаните страхови вярвания за злоупотреба, е добре да се осъзнае, проговори, поработи. 

С уважение, Орлин

[Потребител1]

Много силно се притеснявам, когато трябва да говоря по телефона..можете ли да ми дадете съвет? Започвам да мълча или ми се изпаряват мислите, въпреки че знам какво да кажа и това е още по-силно, ако има хора до мен..сковавам се и и се притеснявам..

[Орлин Баев]

Няма специално прахче за социофобия. Има пътека, която е нужно да бъде следвана упорито. Записа ли се вече на няколко различни групи, в които е нужно да говориш и се изявяваш пред хора, ходиш ли на психотерапевт на лична и групова терапия, ползваш ли методите му ежедневно, предизвикваш ли се постоянно в поведенчески експерименти? Страх те е да говориш по телефона - говори по телефона. Да, трепериш и блокираш, чудесно. Целта не е да измамиш нещо си и да си спокойничка, а да ползваш ситуациите с възникналите мисли и вярвания зад тях, за да ги преобразуваш - пак и пак. Тогава се залагат нови, самоуверени вярвания - процес е. Стремежът към къси пътища е добър, ако си готова да вървиш дълго и целеустремено - иначе е бягство от решение. Работи по себе си!

[Потребител1]

Здравейте отново,

 

започнах да работя в кол център точно за да преборя страховете си, не знам дали пак няма да ми кажат да си ходя, ако нищо не направя. После какво ще кажа на близките си и приятелите, ще си кажат тази постоянно сменя работата, има нещо гнило. Започвам да водя разговор, но като усетя, че всички ме слушат и блокирам, просто спирам да говоря, стискайте ми палци да се справя. Така и понякога като говоря с човек от противоположния пол, искам да кажа нещо, да разкажа и т.н но ми се завръзква езикът и се омотавам. И ме е яд, хваща ме яд на мен си.  Знам, че трябва да вървя срещу страха си, но ме хваща яд, яд ме е, че има хора непукисти и с голямо самочувствие, а аз може дори повече да знам от тях, но като не повярвам в себе нищо не излиза. Много съм напрегната в момента, като виждам, че изпитвам трудност с това, със свободното общуване, без притеснение. Ако ме видят, че много се притеснявам, ще ме оставят ли на работа? Всички работодатели търсят хора с добри комуникационни умения, а аз имам нужда от пари, за да живея. Не искам да работя нещо, с което да се крия и да загивам в отчаяние. И да не общувам. Не. Когато съм на интервта съм много по-уверена, може би защото не дължа на никого нищо. Но когато ме наемат и ме хваща паника да не се проваля ли и аз не знам, но някак ставам по-неуверена и неспокойна. Посъветвайте ме нещо, четох, че дафиновият лист помага или може би да започна сериозно да практикувам йога, не знам. Толкова яд ме хвана днес, че в почивката не успях да хапна спокойно, а направо бях изнервена и на нокти и леко ми потреперваха ръцете. Просто искам да успея!

 

[Потребител1]

Дали е добра идея да се включа в курсове по актьорско майсторство?

[д-р Тодор Първанов]

Страхотна!

[Guest Кермит]

Да, дафиновият лист помага!

Слагаш го в десния чорап и забравяш за терзанията си. Ако все пак продължиш да мислиш за тях, дафиновия лист с боцкането в чорапа ще те подсеща, че е там, за да "излекува" проблема ти.

Практиката познава случаи и на по-смело решение - дафинов лист в гащите. Споделено бе от прилагащият го, че денят е минал прекрасно. Вълшебството завладя около 1000 човека - всички до един изпитаха благотворния ефект. Проверимо е, затова се довери и действай!

[АлександърТ.А.]

Цитат

Започвам да водя разговор, но като усетя, че всички ме слушат и блокирам, просто спирам да говоря, стискайте ми палци да се справя. Така и понякога като говоря с човек от противоположния пол, искам да кажа нещо, да разкажа и т.н но ми се завръзква езикът и се омотавам.

Когато усетиш това , обърни вниманието пак към себе си . Към това което говориш . А думите ги подготви предварително . От половин година ти дават съвети , какви практически действия си опитала ? Не е достатъчно само да прочетеш нещо , иска опитване .

[Потребител1]

Отново ме уволниха от работа, явно желанието ми да си помогна, да съм сред хората и да съм полезна на себе си и на обществото няма да се осъществи. Когато работя се чувствам добре, дава ми самочувствие, но уви, отново съм отхвърлена от хората, както и преди в детството ми се е случвало. Сега пак ще се лутам да търся работно място. Имам чувството, че късметът се е изпарил. И докато отново се лутам ще трябва всеки ден да виждам как баща ми дава "страхотен" пример като не работи и мързелува у нас. Никога не се е интересувал от семейството. Въпреки че се боря с притеснението си на работното място всеки ден, аз се чувствам полезна и компетентна, а сега съм се отчаяла. Дори нямам самочувствие да изляза с приятели. Провал след провал. Знам, че трябва да гледам на спънките в живота като трамплин, но ето, че и аз изпаднах в "ами сега накъде" положение...

[Орлин Баев]

Е и какво от това, че са те уволнили? Нормална ситуация е, когато работиш по себе си вътрешно с психотерапевт,а външно не спираш да се поставяш в предизвикващи те социални ситуации и отново да преработваш мислите  иизвадения страх. Колкото повече го преработваш, толкова повече социална смелост и самоувереност се появяват. А те си ходят заедно с едно "знам какво искам да правя в този живот". Тогава ставаш много добра в нещо, ама супер добра, така че да си класи над стадото в областта. Тогава ти самата избираш къде, как и ского и колко да работиш! 

Споко относно уволнението. Спомням си, бях супервизор на кораб, но имах силни социални страхове и трудно се справях - нещата отивах акъм уволнение. Съответно се самоуволних, за да не ме уволнят и от Генуа хващах влакове и автобуси до Венеция, а оттам през пет държави, до София. Спомням си, как работех сладкар в една фирма във Варна, но ми даваха да правя все неща, които не бях правил. Дри не си спомням какво точно беше, но беше с мая, бях ги оставил да втасват прекалено дълго и бяха станали на дупки... Та, уволниха ме както се изхвърля мръсно куче (милото, гадно сравнение). Спомням си поне още десетина пъти, в коитса ме уволнявали или съм се самоуволнявал, но въпреки силната си тревожност, за дни съм почвал друга работа. Направи и ти така. Както ти писах, когато работиш по мисленето си с психотерапевт, ситуациите работят за изваждане и преработване на страха ти  за теб и смелостта, самоувереността ти! Баща ти - явно е лош пример и не е нужно да го повтаряш. Когато минеш по пътя на осъзнатата прошка, можеш да живееш своя си живот, все по-силно и смело! Път е, вървиш ли го с колега?!

[Guest Кермит]

Отново се отървах от работодателите, които не оцениха нито компетентността ми, нито личността ми. Явно желанието ми да си помогна, да съм пред хората и да съм полезна на себе си и на обществото ще се осъществи след още няколко урока, за което съм благодарна. Когато работя се чувствам добре, дава ми самочувствие, но понякога се случва да изпитам еднто от най-големите предизвикателства по пътя на личностото израстване - да съм отхвърлена от хората. Това, че се е случвало в детството ми може да накара някого да мисли като за закономерност, но аз знам, че урока се повтаря, докато ученика не го усвои. Сега пак ще се радвам да търся работно място. Имам чувството, че късмета ми е толкова силен, че в опита си да прояви силата си за малко се скрива и опитва да ме накара да мисля, че го нямам. И докато отново си търся с удоволствие работа, ще наблюдавам и вземам предвид лошия пример на баща си, който е избрал да не работи и седи у нас. Фактът, че той никога не се е интересувал от семейството отново ми помага да си подредя правилно приоритетите и ценностите. Понякога на работното си място изпитвам вълнение - както всеки жив човек (макар някои да го оприличават като притеснение). Чувствам се полезна и компетентна, а сега нямам търпение да проявя отново тези свои качества. Дори имам времето и свободата да изляза с приятели, защото какво по-хубаво от това да "измериш" приятелствата си в различните етапи от живота си - възходи и заходи. Възможност след възможност да израствам. Знам, че трябва да гледам на спънките в живота си като трамплин, така че това, което сега се случва е просто засилка по пътечката преди него.

 

Аз така прочетох поста ти. Помисли какво и как следва да предприемеш, че да звучиш така. Направих си труда да го пренапиша, за да ти го дам готов. Чети си го и започвай да вярваш в написаното. Ще усетиш промяната след 10-ина дни, ако си настойчива в повтарянето на написаното в това склонение.

Редактирано Февруари 27, 2018 от Кермит