Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паническо разстройство и шизофрения ЕДНОВРЕМЕННО - възможно ли е?


Recommended Posts

 Здравейте!

Въпросът, на който се опитвам да намеря отговор, е възможно ли е човек да страда от паническо разстройство и шизофрения едновременно. Предстои ми да се консултирам с психотерапевт възможно най-скоро, но за съжаление това не може да стане веднага. Ще бъда изключително благодарна на всеки специалист, който изкаже мнението си, защото постоянно мисля за това, не мога да намеря спокойствие и се опасявам да не загубя от притеснения и малкото си останал здрав разум до срещата си с терапевта:mellow:

Моля за помощ!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

Ако никога не си диагностицирана с шизофрения от психиатър и поводът да потърсиш консултация с психотерапевт е само паниката, то можеш да бъдеш спокойна.

Няма да загубиш разума си - това не става толкова лесно. Още повече, че щом се страхуваш от това, шансът на практика е нулев.

А ако наистина те вълнува въпроса дали по принцип човек може да има паника и шизофрения - препоръчвам ти да не се интересуваш от тази и подобни теми. Само ще засилиш ненужно безпокойството си.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

 Здравейте Георги,

огромно благодаря за бързия отговор! 

Проблемът е там, че диагнозата шизофрения ми беше поставена от психиатър. До преди да отида на преглед, никога не бях си и помисляла дори, че може да имам това заболяване. Състоянието ми е наистина доста тежко и мъчително и освен паническото разстройство имам и куп други проблеми, но бях убедена,  че то е невроза, а не психоза, тъй като никога не съм губила връзка с реалността, не съм имала халюцинации или налудни мисли. Дори напротив, поради паниката и тревожността изпитвам страх, че може да полудея. След поставянето на диагнозата, този страх се засили още повече - започнах да се страхувам, че ще започна да чувам гласове, че ще стана параноичка, изобщо че ще загубя напълно връзка с реалността.

Ще се опитам да опиша накратко състоянието си, за да добиете някаква представа. То е следното:

-  паническо разстройство+агорафобия- първата паническа атака получих на открито и започнах да се притеснявам да излизам навън, заради страх, че ситуацията ще се повтори.

- социална фобия - страх да не се изложа пред хората,  страх от провал и от обида. Страхът от излагане се засилва още повече от мисълта, че мога да получа паническа атака пред хора и съответно да ми се присмиват за това и т.н.

- хипохондрия -  първата паническа атака получих след стрес, вследствие на заболяване и продължително лечение с антибиотици. Мисълта, която тогава ме доведе до ПА, беше, че щом лекарите толкова дълго време  не могат да ми помогнат при едно сравнително безобидно заболяване, каквото имах, то няма да могат да ми помогнат и ако се разболея и от нещо много по-сериозно. Мисля, че за отключването на хипохондрията, роля има и поведението на майка ми, която също има хипохондрични страхове и винаги се е опитвала да ме "предпазва" да не се разболея от нещо. 

Всички тези страхове и фактът, че дълго време не търсех помощ, доведоха до постоянна тревожност, проблеми с паметта и концентрацията, социална изолация (не работя), депресия, отчаяние, че никога няма да се справя със страховете и чувство за безизходица.

Доколкото успях да разбера, причините да ми поставят диагнозата шизофрения са проблемите с паметта и концентрацията и социалната изолация. Чувствам се изключително объркана и не знам по кой път да поема. Със сигурност ще започна да посещавам психотерапевт, което трябваше да направя много по- рано преди да се е стигнало до тук, но след поставянето на диагнозата, вече не зная какво се случва с мен и това много ме плаши. Според Вас има ли основание психиатърът, при когото ходя, да смята, че имам това заболяване? 

 Много бих искала да прочета и други мнения. Предварително благодаря!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Така през нета разбира се, не е като на живо, но виждам, че си свързана с реалността, познаваш невротичните състояния, чела си, критична си. Тук не поставяме диагнози, но можем да изкажем мнение. По прочетеното мога да кажа, че преживяваш тревожно състояние - сама си се насочила към психотерапия, което е чудесно. Нека терапевтът ти да е ефективен - струва си да намериш такъв - това е важна част от справянето. 

Защо психиатърът ти е писал шизофрения? Забравянето, снижената концентрация са основни симптоми на тревожните състояния, а комбинацията от социална тревожност и агорафобичност имат тенденцията да изолират, докато не ги превъзмогнеш. Та, защо ти е писал това? Възможно е да е искал да ти изпише невролептик в малка доза, за което е нужно фиктивното вписване на такава диагноза. Или пък да е твърде професионално изкривен (или пък млад и неопитен, другата крайност) от работата си с психози и по навик да е скочил към погрешното заключение, че социалната изолация и паметовите нарушения са негативни симптоми на шизофрения. Разликата обаче е огромна и при един разговор веднага се вижда. Ти си критична, свързана си с реалността, страхуваш се от полудяването, интересуваш се живо от състоянието си - всичко това изключва хипотезата, която споменах току що, а насочва към едно елементарно, макар и букетно тревожно състояние, което е напълно решимо с помощта на психотерапия, когато имаш силна и устойчива мотивация за справяне! А ти я имаш! 

Питай директно психиатъра си защо ти е поставил тази диагноза! 

Той те е питал за фамилната ти история - имаш ли близки родственици с психози? На колко си години? 

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Орлин,

много Ви благодаря, че се включихте!

В началото на тридесетте съм и нямам роднини с психоза. Майка ми също страда от депресия, тревожност и както вече писах - хипохондрия. Лекува се с антидепресант, който й е изписан от същия психиатър, който ми постави диагнозата.

Да,  прав сте, чела съм доста- включително доста Ваши статии и доста от темите в този форум. Отдавна съм наясно, че лекарствата не са решение и имам мотивация да се справя с проблемите си без тях, но с толкова много страхове, никак не е лесно, а психотерапия дълго време не можех да си позволя, тъй като заради страховете ми е трудно да работя. Един омагьосан кръг...

Реших все пак да отида на психиатър, като очаквах, че ще ми изпише антидепресант, с който временно да подтисна страха, докато започна психотерапия. Да но не стана така - месеци наред пих антипсихотици и то не в малки дози, буквално ме тъпчеха с тях. В никакъв случай не е фиктивно вписването на диагнозата. След като разбрах каква е и попитах защо ми я поставят, получих точно този отговор- заради нарушената памет и концентрация и социалната изолация, които смятат за негативни симптоми на шизофрения. Психиатърът е опитен и е завеждащ психодиспансера в града, в който живея, т.е. работи основно с психози, така че е напълно възможно това, което казвате относно професионалното изкривяване...

Опитвах се многократно да му обясня, че нарушената памет и социалната изолация се дължат на страховете, които изпитвам, и многократно обяснявах как точно се чувствам и какво изпитвам, но мисля, че той не взима думите ми на сериозно и смята, че това, че отричам, че имам шизофрения, се дължи на самата болест и на това, че не съм критична към нея, а това не е така, тъй като аз не отричам проблемите си, напълно осъзнавам, че имам такива и търся решение за тях.

Благодаря Ви още веднъж за мнението, успокоихте ме изключително много, че все пак има вероятност грешката да не е в моя телевизор...

P.S. Може ли да Ви попитам още нещо на лично съобщение...

Редактирано от Anny
Линк към коментар
Share on other sites

Прекалено разумно е написаното, за да е психотично състоянието, но... нека и д-р Първанов се включи с мнение.

В малкия си опит в комуникацията с пациенти с шизофрения, не съм попадал на така разумно мислене, което ме навежда на мисълта, че е леко пресилена диагнозата. Още повече, че няма фамилна история, няма проблем в професионалната реализация, доколкото разбирам...

преди 2 часа, Anny каза:

След като разбрах каква е и попитах защо ми я поставят, получих точно този отговор- заради нарушената памет и концентрация и социалната изолация,

Преди време ми бяха попаднали 50 теста от една компания, в която се измерваше стреса на работното място. Нарушена памет и концентрация, както и социална изолация бяха доста често срещани характеристики на анкетираните. Дали в тази фирма са наемали кадрите си по критерии психиатрична диагноза? - едва ли :)

Съветът ми е да дойдеш в София и се консултираш с двама психиатри. И едва тогава да търсиш отговор на първоначално зададения въпрос. Бъди внимателна и при избора си на психотерапевт - не са чак толкова много колегите, които работят качествено с тревожни разстройства.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Паметта и концентрацията нямат нищо общо с шизофренията.

Поискай епикриза и се консултирай с друг психиатър. Без епикриза не го прави, колегата, трябва да знае, какво е било психичното ти състояние, което е послужило за диагнозата-описано от психиатъра, не само от теб.

Линк към коментар
Share on other sites

... Явно някои колеги обичат ноцебо ефекта - къде съзнателно, къде причинен поради невижданото зад сляпо петно професионално изкривяване... Разбира се, питайте! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...