Говорене сам

[ivailo68]

На 40 години съм.Възникна ми проблем от няколко години си говоря когато съм сам.Това започна да ме притеснява.Какъв е проблема и може ли да бъде решен.Притеснявам се да не почна да говоря на себе си  и когато съм сред хората

[Орлин Баев]

Споко, човек -фактът, че се притесняваш, говори че е просто мисене на глас. Нищо особено. Няма нужда да се плашиш от това. Просто когато се случва, го осъзнай, пошегувай се със себе си - за малко го продължи, виж се в огледалото, осъзнай, засмей се, вземи се по-малко на сериозно. Тогава се отпусни, усмихни се, приеми се и нека премине наум. Нищо особено не е. Аз си спомням, като работех на Витошка, няколко пъти се осъзнавах, че си ходя по оживената улица и си мрънкам, дискутирам си нещо на глас... Спокойно, правят го много хора, дори и супер интелигентни. Има го и като научен метод - мислене на глас. Важното е да не е постоянно, да осъзнаваш като тръгваш да го правиш, да се отпуснеш  и пренесеш вътрешния диалог на вътрешно ниво, а дори и да го забавиш, да овладяваш ума си. За тази цел има много сесии медитации в интернет. 

Още нещо - по-често имаме склонност да си разговаряме и мислим на глас, когато в социалния ни живот преживяваме ситуации, които ни пораждат конфликти в нас самите и когато осанем сами, н се иска да преиграем ситуацията... Затова, вижда се какво товари, какво събужда в теб и се работи с него. Тогава на мястото на напрегнатостите се появява спокойствие, удовлетвореност и тласъкът за мислене сам на глас странно как изчезва. Виждат се и евентуалните липси в социалните контакти, в любовния живот, в професията, в приятелските отношения и хоби кръгът, или пък напреженията, преживявани в някои от тези сфери, поради характеровите модели. Накратко, всичко се стапя лесно, когато има какво да се стапя, а като цяло, е безобидно!

Редактирано Ноември 6, 2017 от Орлин Баев