Слънчева Добавено Октомври 16, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2009 (edited) Даа И на мен като на стаара баба някога ми минаха тези въпроси, бях на 32, ама Чипа си е на място Ян, не е сбъркан, но ние в себе си не вярваме, а искаме някой Бог, от някъде да дойде и да ни подреди живота... То добре, че като бях на косъм и малкото да изгубя ме 'светнаха', че в него ми е богатството Но пък днес като зачетох една беседа ми светна още. Прочетох прекрасни беседи те ми помогнаха да осмисля някои неща-"Ако ме любите, ще опазите моите заповеди", "Разсмотрете криновете в полето как растат"-извънредни беседи, 19ноември 1915-1917г. "Хората често пъти започват с Христа, а завършват с Мойсея. Законът е: почни с Мойсея, свърши с Христа. Всякога имай един Господ-един център, а не много центрове. Кога се разсърди твоят Господ, тогава е лошаво, но ако друг се разсърди, не се безпокой." "Страданията не трябва да стават една причина за обезкуражаване, а наопаки, за окуражаване. Всички писатели са писали своите най-добри творения когато най-много са страдали." Редактирано Октомври 16, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 40% от човешкото остаряванер се дължи на биологични фактори и 60% на увереността в обществения договор, че човек трябва да остарява. Остаряването значи се дължи на увереността и очакването ни да остаряваме по определен начин и с определена скорост. Нпример увереността, че е нормално човек като му стават повече годините да му стават повече и килцата. А пък самотата при остаряване май се дължи 100% на увереността, че човек като остарее и ще е самотен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 7, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2009 За подобни въпроси, питайте родителите си, бабите си и дядовците си... Обаче, всичко е въпрос на отношение към живота. Ако ти харесва да си на 25, едва ли ще ти хареса и да си на 70. Мъдростта спохожда малко човеци, под мъдрост имам предвид примирение. Питам майка си какво е отношението й към старостта. Тя ми отвръща със скептицизъм и погнуса... Казва ми: "Няма нищо по-отвратително от бабичка и от старец". Вярвам й. Ходих да видя няколко старчески дома в София, да преценя самата аз (тук не споменавам за парите и издръжката); ситуацията е покъртителна. Посетила съм други старчески домове. В България. Ах, колко е чудесно. (но това е друга тема...) Ако някой си мисли, че старостта е нещо поносимо, да заповяда. Имах един приятел, който умря на 40. (Беше много по-възрастен от мен.) Пожелавам си и аз да умра на 40. Живея пълноценно, значи повече не ми е нужно. Всеки сам решава, докато не види големия показалец. Но, старостта не ми харесва. Не харесва и на баща ми, и намайка ми. Възрастни хора не желая да гледам и да обгрижвам. Както казва Рей Бредбъри "Смъртта/старостта (моя вметка) е занимание самотно". Скоро се размечтах в духа на постинга на Мона! Да живееш силно и да умреш на върха, вместо бавно да гаснеш в изумителната безпощадност на стареенето! ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 7, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2009 Скоро се размечтах в духа на постинга на Мона! Да живееш силно и да умреш на върха, вместо бавно да гаснеш в изумителната безпощадност на стареенето! ... Без да си изживял целия си живот как ще разбереш, че си бил на върха ?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 7, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2009 Старостта... какво точно се случва? Голяма част от действията и мислите на всеки човек са автоматични, несъзнателни... Навици, мисловни модели, стереотипни реакции – неща в изключително голяма степен свързани с подсъзнанието ни. И докато до определена възраст човек има възможност да се противопоставя на всичко това, наред с всичко описано да проявява поне от време на време себе си, то в годините на старостта, тази възможност е силно редуцирана. Хората и като млади общо взето нямат добра концентрация, устойчивост и уравновесеност, силна воля, развита мисъл и будност на съзнанието. Как тогава могат да утвърдят нещо различно от всички тези създадени от самите тях модели и автоматизми, следването на които не изисква никакви волеви и мисловни усилия. Решенията: усилване на волята, концентрацията, въображението и мисълта; работа с всички навици и мисловни модели, извършването на всичко с будно съзнание и с внимание; поддържането на себе си в състояние на равновесие и оптимизъм; грижа за тялото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 8, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2009 "Съвременните хора се нуждаят от трезва мисъл. Само така те ще придобият истинския живот, еднакво необходим и за младия, и за стария. Животът носи нещо, което нито се изменя, нито се променя. Дето е животът, там има вечно растене и развитие. Там няма старост. Превъплъщението на човека е нов живот, който му дава възможност да расте и да се справя с всички противоречия на Битието. Превъплъщението е закон не само за земята, но за целия космос. Изобщо, духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. И Христос се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този закон? И Той трябваше да научи нещо на земята. Като говоря за превъплъщението, аз нямам предвид да защитавам тази теория. Това е реалност, а не само теория. Някои християни казват: Ако не съществува превъплъщение, напразно е дошъл Христос. – Не е въпросът там. Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора. " Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 Превъплъщението обаче е и път на страдание, общо взето от началото до края, освен ако преди да дойде края му това не се осъзнае и не се работи към освобождение. Ако не се постигне освобождението, старостта и въобще края на всяко превъплъщение не са приятни занимания. Такъв е дизайна на Вселената и той кара всяко превъплътено същество да работи към освобождението, на себе си, а и на околните щом разбере че аза е илюзия. Така че и победата над света за която Христос говори, и осмократния път на Буда водят към една и съща цел. Будността е пробният камък, обяснен подробно от Буда с правилното внимания (сати, mindfulness), за съжаление евангелията са много кратки и не съдържат най-важното. Будността е лесна за разбиране, но трудна за практикуване и изисква години. В "Сатипатана сута" Буда описва етапите й и те минават през тялото, емоциите, ума и т.н. Остаряването на тялото и свързаните промени в начина на живот е най-явния урок за самонаблюдение и разбиране на природата на нещата. Той е неминуем на всички нива на съществуване, така че съвсем не е за пренебрегване, иначе ще приличаме на фалирали търговци дето се спомнят времето когато са имали капитала си и как са мислели едно, пък то излязло друго. Напредналите будистки монаси преминават отвъд по време на медитация, това не е само по себе си важно, важно е доколко е разбрана дарма, т.е. природата на ума и света едновременно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 (edited) http://www.bulgarica.com/wp-content/upload...ora-kartina.jpg Старостта може да изглежда така. Или да бъде като във филма "Край златното езеро", който трима блестящи актъори Кетрин Хепбърн,Джейн Фонда и Хенри Фонда направиха през 1980 г. "Бъдещето на младостта е старостта." Чух тази фраза за пръв път от устата на един мой професор,когато аз бях на 21 г. Прозвуча ми странно и неестествено.Как така бъдеще и старост.От позицията на моите 21 г това беше даже коштунство с думата бъдеще. Видях как единият ми родител капитулира пред старостта,а другият направи точно обратното.На 67 живее по-пълноценно отколкото на 47. Старостта ,като процес според мен е нашият последен изпит тук.Темата на изпита е :Какво научихте докато живяхте? Редактирано Ноември 10, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 ... Ако някой си мисли, че старостта е нещо поносимо, да заповяда. Имах един приятел, който умря на 40. (Беше много по-възрастен от мен.) Пожелавам си и аз да умра на 40. Живея пълноценно, значи повече не ми е нужно. Всеки сам решава, докато не види големия показалец. Но, старостта не ми харесва. Не харесва и на баща ми, и намайка ми. Възрастни хора не желая да гледам и да обгрижвам. Както казва Рей Бредбъри "Смъртта/старостта (моя вметка) е занимание самотно". Скоро се размечтах в духа на постинга на Мона! Да живееш силно и да умреш на върха, вместо бавно да гаснеш в изумителната безпощадност на стареенето! ... Струва ми се, че не са много разумни подобни заключения и разсъждения... В крайна сметка обаче, те са разбираеми, защото са продиктувани от СТРАХЪТ пред старостта и самотата. Обикновено ТОЙ се свързва с безпомощност, несигурност, унижение, силна зависимост от други хора... ДА! Това е напълно така и е обикновената реалност, която ни заобикаля ...но при "светското" остаряване. Там в "света" (по Учителя), хората проста не знаят какво правят и защо го правят. Обобщено казано, след дълги години на безумие, човек обикновено блокира сам своето развитие и изпада в т.нар. старост,... "светската". Целта е може би човек да осъзнае заблудите си, да пожелае "заминаването си", което респективно ще му отвори нови възможности за развитие, чрез нови прераждания... Какво става обаче при духовният човек? - Нима така протича старостта както при светския...? Май няма нищо общо между двете старости! Съзнателната работа на човека за собственото си духовно израстване в голяма степен тушира старостта независимо от възрастта, но в различна степен и граници. Колкото е по-духовно "зряла" една Душа, толкова старостта е просто едно относително понятие, което е оставило тук-там някакви белези, върху едно физическо тяло... Е и какво от това ?!? Обикновено човек се справя сам до края на живото си и не този "край" го притеснява. Притесненията са обикновено свързани с мисията му и възможността да се раздаде напълно през всеки един ден и част от оставащият му живот. Благодариш за събуждането, за силите и възможностите, които са ти предоставени, ставаш и ...и започваш Работа. Такива хора не изпадат в униние ( "дали съм достигнал върха, че да взема да умирам вече ?!?"),... такива хора не изпадат в противоречия и нямат дилеми за решаване,... такива хора не изпадат в безпомощност и несигурност, "защото стотици ангели ги пазят да не ударят о камък ногата си". Такива хора просто СЛУЖАТ ! Ако човек се научи да служи, неговата "старост" ще е просто една хармония, удовлетворение и прекрасно изживяване - логически завършек на един осмислен земен живот. Жалката "светска" старост пък е просто един логически завършек на един,... безумен ЕГОизъм. Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 (edited) Смисълът на живота седи в разумното. Най-първо, човек трябва да вярва в една цел. Целта е една основна идея. Докато тази идея не я схванеш, няма да разбереш къде ти е мястото. Като разбереш тази цел, тази основна идея, ще разбереш къде ти е мястото... ...Много стари хора на стари години стават невярващи. Не че не са вярващи, но им липсва светлина. Има нещо, което те не са разбрали. Защото в старини – помнете това! – те преживяват своите младини. Стар човек е той, но той си мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен. Този, старият, никак не е умен. Той като млад си е мислел, че е глупав, иска да стане стар, за да поумнее; а пък като остарее, казва, че на младини е бил по-умен, отколкото като стар... ...Бог иска ние да бъдем като Него, като приложим Божията любов. Ние сега отблъскваме Божията любов и вследствие на това ние умираме от безлюбие. Ние умираме от претрупване на Божиите блага. Че, ние умираме от преяждане, от големи грижи в света. Грижим се за това, за което не трябва. Ние даваме къщата си под наем и после умираме от каране с наемателите. Даваш пари назаем и след това умираш за парите си. Та, всякога [се] умира от претрупване на онова, което Бог ни е дал.... ...На сегашните хора трябва любов. Проявете любовта си както знаете, не както досега, не както вашите баби, майки, бащи, не както вашите наставници. Не прилагайте любовта както те са я учили, приложете я така, както вие я разбирате. Запомнете това добре. Да ме разберете право. Както вие разбирате. Идете при извора. Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий. Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов. Не както едно време са живели бащите и майките ви. Носи любовта, която сега извира в душата ти. Това е важното. Дръжте за тази любов. Там е силата. Никога не служи на друга любов. Тази любов е, която ще допринесе нещо във вашия живот. Тя ще измени целия ви живот. Онова е преходно, а пък това, което сега ще почувствуваш, то е Божественото. Из Приемете Духа Кой е младият, кой е старият? Младият търси щастието вън от себе си, излиза вън от центъра. Но как излиза младият? Малкото дете как излиза? Излиза тъй, както всичките животни излизат. Старият как се връща? Той не се връща като войник, но се връща прегърбен, все трябва да му помага онзи, който го изпраща навън, помага онзи, който го приема. Питам, защо младият търси щастието вън? Защо старият го търси вътре?.. ...Вие, като влезете в света на младостта, не разбирате закона. Като влезете в света на старостта, и там не разбирате закона. Става цяла каша. Защо си млад – не знаеш. Защо си стар – пак не знаеш. Ставаш млад, за да идеш на нивата да работиш, да посееш изобилно плодни дървета. Ставаш стар, един ден да може да ядеш от плодовете, които си сял в младини, да ги опиташ и да кажеш: „Доволен съм от живота.“ Из Млад и стар Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Из Задълженията на ученика Редактирано Ноември 10, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 14, 2011 Доклад Share Добавено Април 14, 2011 (edited) Беше една хубава пролетна неделя! Всичко в природата говореше на езика на Любовта. Клонките се разлистваха, а априлските цветчета на джанките пръскаха парфюмите си до всяко кътче на душата ми. През деня имах честта да се уча от един от най-добрите психотерапевти в България - Алексей. А вечерта отидох на йога на смеха. Бях ходил и преди няколко пъти и тялото ми си спомняше как след един час смях му беше леко и заредено, а чувствата пълни с оптимизъм и малки бълбукащи мехурчета от цъфтящи усмивки! Аз обикновено бях с най-много години от присъстващите. Другите бяха момчета и момичета в ранните двадесет, а аз на цели 40 . Този път на смехотерапията се появи един различен господин. Имаше вид на около 60 годишен, нисък, с костюм и вратовръзка. Сякаш се беше объркал. Но не беше . По време на всички упражнения, шеги и смях участва заедно с всички нас. Накрая, след като завършихме с дишане и кратка медитация, тъкмо щяхме да ставаме, когато този господин поиска да каже няколко думи. - На колко години съм мислите?, - попита той. Хората се спогледаха. Някой се пошегува: - на 25... . Други опитаха да отгатнат - 60...- 58, - 63... - Не, на 91 съм, - каза той! ... - Роден съм 1920-та година... Младежите се спогледаха невярващо, а господинът с готовност извади паспорта си и ни показа датата си на раждане! Казваше се Велико Карачивиев. Оказа се, че е професор по философия и дълги години е преподавал по университетите преди време, а и днес не отказва, когато го поканят. Велико имаше кристално бистър ум, бърза мисъл и прецизна силна памет - на 91 години... Някой се обади, че дълголетието му се дължи само на добрия му ген. - Ген, ген, но братовчедите ми със същия ген, които прекаляваха с пийването, хапването и отдвна бяха забравлили що е това активно движение, си отидоха преди тридесет години. Като го попитахме каква е тайната на дълголетието и бликащото му здраве, Велико с удоволствие сподели с нас: "Имах един много шарен и въобще нелек живот. Много трудности, много опитности, от които обаче с готовност се учех. Не спирах цял живот да се уча - както от уроците на живота, така и от опита на другите, от книгите. За мен най-голямото богатство и щастие винаги е било свободното съзнание и философията, любомъдрието. Обичам знанието на свободната любознателна мисъл, която ме определя като съзнателен човек! За мен да мисля и интегрирам знанието в съкровищницата на мъдростта в сърцето си е истинското богатство и щастие. Пред това всички вещи и имущества не струват... Обичам да мисля, чета и творя - правя го постоянно и така мозъкът ми сега е по-свеж и силен отколкото преди 60 години. Смея се. Смея се много. С оптимизъм и радост гледам на живота, уча се от всичко и с лекота преминавам през трудностите. Живея от 40 години в един блок на 16-тия етаж. Не ползвам асансьора - даже когато нося багаж, се качвам всек ден по няколко пъти пеша. Тов аподдържа сърцето и тялото ми здраво и гъвкаво. Движа се много, разхождам се и спортувам. Откак се помня, съм вегетарианец. Понякога си правя бонбони - топчета от стрити ядки и мед и си ги хапвам с удоволствие... Хубав е животът - чувствам се млад и мисля да живея поне до 120 години!"... След йогата поговорихме надълго и широко с Велико. професор Карачивиев ми подари една от книгите си: "Религията и нейните корени". Редактирано Април 14, 2011 от Орлин Баев stanislava63, Светлата, helen и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 14, 2011 Доклад Share Добавено Април 14, 2011 Старостта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Старост и самотност.... В едно общество, фиксирано в материалното, външното, а оттам и в младостта и преходността, старостта наистина се превръща в период на изоставяне. Изоставяне, отхвърляне, пренебрегване, неуважение дори. наблюдавам как на едва стоящи на краката си старци и старици никой не отстъпва място в обществения транспорт. Преди два дни една старица в метрото се помоли на млад баща с детето си да седне до него. Момиченцето му, на около 6 годинки, седеше на седялката до бащата. Мъжът с явно раздразнение грабна детето, докато старицата сядаше и продължи още 20-на секунди да мънка "писна ми от вас дъртаци такива...". Преди време се месех в подобни ситуации... В повечето случаи масата от хора заставаха на страната на по-младия с аргументи от рода на "Като не може да стои прав, къде е тръгнал?", "Да ходи да мре..."... Чак да те досрамее, че си от същата нация. Но, подобно е в целия запад положението - западът, от който черпим ноу хау във всички отношения. Сега избягвам да се меся, освен ако не е нещо наистина драстично като физическо насилие... Пращам обич и светлина, старая се да не споря със злото и изпростелия народ, а да помогна с добро, доколкото мога... Забелязах, че директният спор само засилва злото и простотията във вече наистина поизкуфелия, чалгаризиран и циганизиран български народ - нали от 21 години интелектът му тече навън като въздуха на космическа совалка през процеп... Моето становище е, че старостта е достойна за уважение. Всички ще остареем и примерно след 70 год. възраст никой не е застрахован от болежки и слабости... И преди съм казвал: с отношението си сега към възрастните предопределяме отношението към нас когато ние станем възрастни. Това не е статистика, разбира се, но житейско наблюдение и причинно следствена връзка! За старостта и самотността. Донякъде външната самотност е оправдана до някаква степен. Нормално е възрастният човек в известна степен да се отдръпне от социалния живот и да насочи психичния си и енергиен ресурс навътре, към мъдростта на смъртта, към безкрая! Хубаво е да се видят усмихнати старци, чиито лица излъчват едно почти неземно сияние, резултат от големия им и положително "смлян' житейски опит с помощта на връзката им с Любовта, Мъдростта и Истината! На такива старци винаги съм се възхищавал искрено и дълбоко съм ги почитал от сърце! Те не се и нуждаят от вниманието на людете кой знае колко, защото имат онази вътрешна връзка с по-големия Живот, с Бога ако щеш. Напротив, хората се нуждаят от вниманието и мъдростта на такива старци-диаманти! Ани и Eshavt 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Орлин, много красиво си го описал със старците диаманти. Аз се замислям напоследък, че колко мъдър трябва да си , за да доживееш до 88 години. В момента толкова млади хора са болни от рак, използват наркотици, /мое съсдеско дете на 29 години почина от свръхдоза/, болести, болести , все у млади хора. Как тези страци не са се разболяли, или ако са имали болести , как са оцелели, все такива въпроси ме вълнуват. Имам баба на 88 години, зимата се разболя от грип , не пожела да пие лекарства , а не беше добре. Каза ми "апчетата са отрова" ) и се оправи за две седмици без нищо. Та е хубаво да черпим от корените си, не да ги заливаме с киселина ... има толкова много да се научи от тях Ани и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 (edited) Моят дядо е на 84 в момента. Живее сам в Добрич, защото маминка ми си отиде в по-цялостния Живот преди няколко години от инсулт. Живее сам, малко провлачва вече говора - и той имаше лек инсулт. Но никога нито той нито тя не са били в тежест на никого. Дядо ми се гледа сам, чисти всеки ден апартамента, ходи играе карти и шах с приятели. Има един много силен оптимизъм и центрираност. Цял живот е бил работник или управител на цех в един завод (ЗАВН) в Добрич (Толбухин). Беше и леяр по едно време. За него може да се каже, че е от онези малцината истински комунисти, който носи чистия дух на съобщността, на смирената липса на 'аз и мое', която ментална нагласа наистина резонира силно с тази на Вселената! Макар и атеист комунист, тази му психика го прави вярващ. Не с външни молитви и църкви или абсурден религиозен изказ, но като една вяра в доброто, заедността, единството на всичко и всеки! Та, тази му психика го държи и ще го държи поне още годинка две. С бодър ум и памет е и винаги когато го чуя, ми вдъхва сила и увереност повече от най-добрия душелечител... Винаги е гледал на частната собственост като на извращение от законите на Живота и е казвал: "Не парите носят щастие, Орлине. Приятелството, природата, смирението, радването на всички благини наоколо, които са във всичко - това носи щастие, Орлине!" Наистина е щастлив човек, по своему мъдър и повече свят от мнозина от черноризците в догматичните уж духовни институции... Редактирано Май 5, 2011 от Орлин Баев Розалина, Eshavt, Мария-София и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Орлин, благодаря за тези прекрасни споделяния ) Аз на 33 достигнах това, което дядо ти казва. Имах къща, давана под наем за пари. Ами 17 години нито пари видяхр нито пък от тези дето видях си купих щастие. Сега си я взех и си засадих двора, първото стръкче откъснат лук ме направи толко щастлива, че пръскам щастие наоколо. Всеки който поканя ми обяснява..малееее тук ще ти трябват най.малко 50 хиляди лева да се оправи това, а на мен не ми звучи така. Казвам, аз съм щастлива, че съм близо до Витоша, имам гугутки свили гнездно точно в моето борче и имам тих двор. Всичко, което посях по никна, и ми дава такива криле и сила, че нямам нужда дори от кафетата дето гълтах да се държа будна. хубаво би билор феновете на старците да се съберем в дворчето ) Орлин Баев и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.