Aurel Добавено Януари 31, 2007 Доклад Share Добавено Януари 31, 2007 Според Учителя, хората остаряват по внушение. Също така е давал закони и методи, имащи отношение към подмладяването. Давал е задача за подмладяване с 10 години. Не е задължително човек да изглежда по-стар ако става по-възрастен! "Със силата на волята човек може да се подмлади. Как? - Влагайки мисълта че ще се подмлади" - Тоест ние да залагаме положителната програма(спримерно с многократно повтаряне на формулата "Ще се подмладя".) има и други методи, касаят енергиите, жлезите с вътрешна секреция(щитовидната) Изтегли: Мисли и методи за подмладяването Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2007 Доклад Share Добавено Януари 31, 2007 "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, те ще се подмладят - това ми шепне Любовта... ! " , се пее в песента от българския мъдрец! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 Това се опитвам да внуша и на собствената си майка(70-годишна),която изпада в депресия,всеки път,когато се почувства излишна,само защото всички ние - деца и внуци,можем да се справим сами с ежедневието си...Често "грижата за децата" изцяло изпълва ежедневието на възрастните и ги кара да се чувстават ненужни и самотни,когато децата им се "изплъзват" или,когато им се струва,че не получават необходимата благодарност за саможертвите. Точно! Благодаря, Моника! Докато майка ми ме критикуваше, че не "се грижа" за порасналите си вече деца, а се държа като тяхна приятелка, докато ме убеждаваше, че една добра майка винаги си остава майка и децата винаги си остават деца, все и беше неспокойно, ходеше от лекар на лекар, пиеше шепа хапчета и изпадаше в депресии. Постепенно, обаче, се освободи от "майчиния си дълг" и разбра, че когато детето порасне, това вече не е "грижа", а деспотизъм и вампиризъм. Сега е осиновила градинката си. И хапчетата намаляват, депресията изчезна, и тя започна да живее така, както описва Орлин. И наистина и по-дух, и по външност видимо се подмладява! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 Всъщност, истината, както винаги, е по средата. На запад отношението родители - деца, е изключителноп студено и дистанцирано. Още по време на отглеждането до 21г. А след това могат години да не се видят, и това за тях е съвсем нормално. Нормално е и да не си помагат един на друг. Старите си спестяват за тях си, младите си гледат живота. За мен това е ужасно безсърдечно. От друга страна нашият модел на прекалена привързаност е обсебващо натрапчив - и за двете страни. Истината е по средата. Да се обичат двете поколения, да си помагат, когато могат, но всеки да си живее неговия живот, без да изпада в зависимост - емоционална или финансова от другия. Е, като можем - да си помагаме, разбира се! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Февруари 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 Всъщност, истината, както винаги, е по средата. На запад отношението родители - деца, е изключителноп студено и дистанцирано. Още по време на отглеждането до 21г. А след това могат години да не се видят, и това за тях е съвсем нормално. Нормално е и да не си помагат един на друг. Старите си спестяват за тях си, младите си гледат живота. За мен това е ужасно безсърдечно. От друга страна нашият модел на прекалена привързаност е обсебващо натрапчив - и за двете страни. Истината е по средата. Да се обичат двете поколения, да си помагат, когато могат, но всеки да си живее неговия живот, без да изпада в зависимост - емоционална или финансова от другия. Е, като можем - да си помагаме, разбира се! Точно така .Отново ти благодаря Орлин ,за мнението ти! Напълно си прав , "златната среда"! Но има родители, който даряват жилището си на децата със цел гледане, а след това остават на улицата, гладни и изоставени , защото в България все още няма Инстанция, която да защити възрастните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 "Деспотизъм" и "вампиризъм" - настръхвам,но си права,Донке!Идеята за градинката я имам,но дали ще мога да я реализирам - не знам!Във всеки случай личният ти споделен опит поне ме убеждава,че това е разрешението! А че "златната среда" е най за предпочитане,спор няма!До постигането и обаче се минава през много търпение,такт и най-важното - любов!Всички ние обичаме децата си,но също и родителите си,и от едните,и от другите имаме нужда в определен етап от живота си,както и те от нас...Не само в това се състои любовта,разбира се,но взаимната грижа ни привързва и не по-малко от кръвта и гените,определя отношенията помежду ни.Не разбирам как е възможно да изоставиш родителите си!?!Та това е признак на болна психика!То е като да крещиш на децата си и да ги притискаш да взимат нежелани решения,когато са объркани и безпомощни...И в двата случая сме егоисти.За съжаление много хора не се замислят над тези проблеми,а те са проблеми на едно болно общество,защото зад трагедията на възрастните,зад старостта и самотността им,се крие не само отношението на собствените им деца,те се чувстват "отхвърлени"навсякъде...В тази посока мисля,че за постигане на "златната среда" наред с отърсване от чисто наследствените ни народнопсихологически особености,трябва да достигнем и друг социален стандарт... Повярвайте ми,мечтая да видя нашите майки и бащи усмихнати,весели,танцуващи,защото,когато те са щастливи,ние също сме щастливи,също,както децата ни са щастливи,всеки път,когато ние се усмихваме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 За съжаление много хора не се замислят над тези проблеми,а те са проблеми на едно болно общество,защото зад трагедията на възрастните,зад старостта и самотността им,се крие не само отношението на собствените им деца,те се чувстват "отхвърлени"навсякъде...В тази посока мисля,че за постигане на "златната среда" наред с отърсване от чисто наследствените ни народнопсихологически особености,трябва да достигнем и друг социален стандарт... Така е. Фрагментарните решения няма да свършат работа. Стандартът, даже и постигнат, може да се превърне и в отчуждаващ фактор, даже повееч, отколкото на запад ("Пази, боже, сляпо да прогледа!"). От друга страна, самият факт на крайната мизерия пречи на някои народопсихологически качества да се поразчупят. Може би след няколко десетилетия има шанс нещата да се регулират... стига да се върви поне горе-долу по правилен път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Аз бях по-стар като по-млад, но сега, като съм по-стар, се чувствам по-млад! В смисъл, че тялото ми сега е по-възрастно, но психически и духовно се подмладявам с всяка изминала година! И ще се подмладявам постъпателно и все повече! Винаги съм го знаел, още от юноша. Винаги съм уважавал старостта и съм знаел, че с годините ще се чувствам все по-добре в кожата си и по-млад емоционално, ментално и духовно - макар и с понабръчкано тяло и без зъби ... ! Не се шегувам!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Има една мъдрост в старостта. Животът те е накарал да разбереш, че си малък и в края на краищата нищо не знаеш и можеш! и те е смирил! И тогава изниква Мъдростта! Разбираш, че не си в контрол над тялото си - то си отива, смиряваш се. И тогава идва истинският контрол - над духа! Идва обаче, ако го викаш от млад! Ако съзнанието ти е като разпукващо се семенце, което се стреми да пробие почвата на ограничените знания. Със старостта губиш всичко, на което си държал преди. Губиш красотата н атялото, губиш силата му. Губиш секса, губиш удоволствието от храната - нямаш зъби и здраво храносмилане да и се радваш. Губиш простото удоволствие о ттова да си жив - тазисвежест на напиращата енергия, характерна за младостта! Губиш любознателността си - трудно мислиш. Мозъкът деградира. Н есмееш и да си емоционален - сърцето е слабо. Ставите болят, мускулите не държат, вените се разширяват, очите не виждат, ушите не чуват. Боли те - болен си. Просто те боли - къде ли не. Тялото ръждясва - оксидира се отвътре - свободните радикали го изяждат! Ако си бил вегетарианец, имаш добър ген и си живял без много излишества, имаш шанса да задържиш процеса на разложение, разруха, умиране. Умираш още от края на физическото си съзряване... Силата в теб, която е бликала като пълноводен извор, започва да намалява дебита си, прокапва все по-слабо, докато пресъхне напълно. Тогава изсъхваш като делфин на слънце - умираш жестоко и грозно! Толкова сме свикнали със смъртта, поне с чуждата, че не виждаме грозната и неестественост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Със старостта губиш всичко, на което си държал преди. Губиш красотата н атялото, губиш силата му. Губиш секса, губиш удоволствието от храната - нямаш зъби и здраво храносмилане да и се радваш. Силата в теб, която е бликала като пълноводен извор, започва да намалява дебита си, прокапва все по-слабо, докато пресъхне напълно. Толкова сме свикнали със смъртта, поне с чуждата, че не виждаме грозната и неестественост! Смъртта е нещо естествено, щом е запланувана и тя. Тя допълва живота, защото го обновява-тялото е изхабено, минали са 90 г., не може вечно да стоим в такова овехтяло тяло. Никой не иска да се държи за нещо изхабено, овехтяло. Затова идва смъртта, съблича ризата, и животът ти дава ново чисто и свежо тяло. Идваш отново, нищо не се променя, само тялото е сменено. Няма никаква драма в това. Безкрайният кръговрат, както плода-семенцето прораства, дава плод, той зрее, след това увяхва, сбръчква се, окапва, след известно време процесът се повтаря, и ние така. Хм, сега така приказвам, ама като ми дойде на главата... Не Орлин, не сме свикнали със смъртта, това е интересното-едновременно тя е естествено нещо, и макар че естествените неща би трябвало да се приемат лесно, то никой не може да приеме и да се примири със смъртта, защото тя е естествена само за тялото, не и за душата. Затова всеки смята, че няма да умре. Това е красивото, нашата вечност, вечността на душата. Бог ни е поставил в истински театър, но ние страдаме, приемайки старостта и смъртта като нещо много сериозно. Само просветлените осъзнават целият този спектакъл и се опитват да ни подскажат, че сме вечни и безсмъртни, да не се притесняваме от нищо, знаейки че животът е само игра. Те са идвали през вечността и продължават да идват и да ни носят все същото послание, а ние продължаваме да страдаме и да не осъзнаваме. При мен младостта все още се държи, макар че на тази възраст при някои хора вече има първи признаци на остаряване, при мен още ги няма, няма ни един бял косъм, всички 32 зъба още са в устата, косата си е на мястото, няма бръчки, но когато се появят даже не знам дали спокойно ще мога да ги приема или ще започна да правя драми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Честито за младото тяло, Максим! Азз пък приемам, че смъртта е нещо неестествено ие причинена единствено от невежеството ни! Мисля, че е гавра с нас - гавра закодирана геномно! Животът може да бъде вечен - и физически и съзнателно, а промяната на носителите на този живот исъзнание да става волево и съзнателно, без прекъсване на връзката между Азъ ти носителите му на съзнание! Нищо естествено няма в смъртта! И ако смяната на тялото е нормална - дори и насилствена, както е сега, то в угасването на съзнанието и забравянето на Реалността, както и на уроците в този тренажор, които сме преживели(преражданията), за да обогатим Реалността си - е жалко положение ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Орли, ти и Линда Гудман - вече сте двама, които мислите така ; тя дори е напълно убедена, че човек може да живее колкото си години иска и да умре по желание, когато му се прииска. Аз надникнах кога си роден и си мисля, че си съвършено прав в пост №33 и наистина въобще не се шегуваш. Всички козирози, които познавам, колкото по-възрастни стават, толкова по-свежи и бодри изглеждат дори физически никак не им личат годините. А ти и с това число на кармична отплата ... Линда Гудман умря (не знам дали по желание) преди няколко години, но ти дерзай Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 С Буда ставаме трима! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 А с мен сте четирима. Айде още... Но Линда Гудман е имала нещо съвсем друго впредвид. Друга несмърт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Преди години се замислих върху въпроса: "Човекът "нещо" само по себе си ли е, или е само "процес", например много процеси обособяват отделни продукти, т.е. "неща", чието съществуване е неотделимо от развитието на процеса, което развитие е по-трудно видимо. Сега мисля че "процесът" е по-близо до истината, но отделните продукти са сигнификатори на фазите на процеса, който е явно цикличен. Младостта и старостта са фази на този процес и те имат своите странични продукти, чието качество зависи от това как се развива процеса. Например, ако един музикален instrument е правилно настроен, всяка нота макар и заглъхвайки продължава да звучи "вярно", т.е. с еднаква честота. Заглъхването на нотите, които свирим е неизбежно, зависи обаче как звучат в хода на "умирането им". Ако в началото на всеки цикъл получаваме нова цигулка, немалко време отива само за да я настроим, особено ако го правим сами. Младостта е обикновено това време на настройка, тогава пренатягаме или разхлабваме струните, как точно го правим зависи от предишният ни опит и от влиянието на средата. Когато наближи и дойде старостта свирим все по-тихо и по-тихо, но с надеждата че свирим по-вярно. Разбира се, как точно ще се развие този процес е индивидуално защото нашият процес се вписва в други процеси, с по-голяма степен на общност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest борец Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Не зная дали някой се замисля върху тези две понятия, може би все още ,защото не ни е дошло времето, но имаме доста примери в нашето общество, на стари, самотни и възрастни хора. Забравени от целия свят ,зает със светските си проблеми. Както смъртта е неизбежна, така идва и един момент когато вече си остарял, ненужен на никого и самотен. Би ли ни помогнал стаческия дом или любовта на децата ни? Може ли нашето общество да разреши този проблем? Как да не бъдем в тежест на децата си? Или е по добре да си отидем по- рано от този свят, за да не бъдем измъчвани от близките си , защото сме вече непотребни. Какво мислите скъпи приятели? Ти не си "голия " цар, а си това,което мислиш.Аз не съм магарето-приятел на коня с товара,а съм това,което създавам. Ти не искаш да си просяк с камъни в шепата.Ти си в това,за което още не си помислил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 24, 2007 Доклад Share Добавено Юни 24, 2007 Амиии - "това си , което създаваш и мислиш"- да, ама дядо ми и той си мисли за младостта и я зове, но тя не идва... Има си нещо много криво в остаряването - не е това положението в друг един Живот. Един Реален Живот -"това ми шепне Любовта", както се пее в една песен от г-на Дънова... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) Има едно отвратително състояние. Безпомощност, неадекватност, стъклен поглед, каквото похванеш- все не е това, някои часи от тялото треперят, може и доста да са, вкопчване във всякакви и очевадни като такива- боклуци- физически, енергийни, духовни; болки къде ли не, но най- вече страх от тях и омрънкване на света за тях, и още какво ли не... като че това е един ужасяващ вариант на старост. Но той с голяма ситурност очаква този, е бил призован, но на по-съзнателни години не е пробудил в себе си Състраданието. Към себе си, към света, към старите, към младите... Не дребното, ежедневното състрадание, а онова Състрадание, на Буда. Лошото е, че когато вече се случи от хората много малко помощ може да дойде. А и на същата житейска страница май само затварянето и помага ... Редактирано Юли 8, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юни 15, 2009 Доклад Share Добавено Юни 15, 2009 (edited) Ако трябва да си измервам страховете с математически формули, май биха се получилили следните стойности : старост + болест + самота+ мизерия > смърт " Бедни ми бедни Македонски, защо не умря в боя при Гредетин", възкликва Вазов в "Немили недраги". Явно в следоосвобожденска България, нещата са били горе долу като в днешната.Не че Македонски е бил стар, но е бил инвалид, който не е получил полагащото му се. Редактирано Юни 15, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юни 15, 2009 Доклад Share Добавено Юни 15, 2009 ...важно е точно това,което перфектно е формулирал Орлин - " Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! " Съгласна съм с Monika и Орлин. Старостта е замислена от Господ като път към пречистване и просветление, но ние не я правим такава. Детство, младост, зрелост, старост – това е четирите периода на човешкия живот. Детството трябва да бъде озарено от служенето на Истината от родителите, за да се осъществи подготовката за сеитбата. Задачата на младостта е да сее. Зрелостта трябва да се увенчае с постигане законите на Мъдростта (за да не бъде безплодна). Старостта – пречиства душата, подготвя Човека за среща с Предвечния, Приготвянето за Срещата е най-висшият плод, който достигаме през живота. Приготвянето за спокойно и свободно заминаване, което се достига в старостта. За съжаление често (вместо подготовка за спокоен и плодотворен преход към друго състояние) старостта се превръща във вместилище на страхове и скърби на Човека – болна и самотна старост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Юли 21, 2009 Доклад Share Добавено Юли 21, 2009 (edited) "Да,стареене наистина има и то е краен продукт на програмирането,насочващо мислите ни към смъртта". "Как ще измервате времето ако сте заключени в стая с изкуствено осветление..." "Тази GIGO (garbage in-garbage out) програма в мозъчния компютър ви втълпява,че измисленият от човека неточен календар - и илюзията за времето -са непоклатимите "божества",виновни за остаряването на човешкото тяло.Отново повтарям,говорим за остаряването,а не за съзряването.За да съзрее тялото се искат осемнайсет до двайсет и една "години ".Да прилагате този осланящ се на времето и календара аршин,е все едно да кажете,че даден човек остарява,защото бил наблюдавал или "изживял" еди колко си изгреви или залези" "Времето е илюзия.То позволява на хората да го измерват благодарение на ясно изразената граница между светлина и мрак." цитатите са от книгата "Звездни знаци" Линда Гудман Това просто ме разтърси,но и попадна право в целта... Редактирано Юли 21, 2009 от Impulsa Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 21, 2009 Доклад Share Добавено Юли 21, 2009 Линда е права... Бог да я прости ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 16, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2009 (edited) Блокови размисли или "по стълбите на живота" Оня ден станах на 57 год. цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше да и купуваме хубавите дрешки и всякакви нещица, каквито имаха приятелките и. Затова тя все повече се комплексираше - а ние и казвахме, че я обичаме... Сега тя е на 30, пълна материалистка, катери бясно фирмената си кариера, бягайки от страха от немотията в нея и както тя казва, "повдига ми се от вашата илюзорна тъпа духовност - вие сте луди бе!". Затова ли я обичахме толкова, затова ли и четяхме беседите на Бахайската вяра всяка вечер преди сън? Оооох. Боже, защо? Защо така ме наказваш? Ето, на 57 години съм. Днес отиваме с жената на гости на един приятел - той живее на 16-тия етаж в една панелка в "Младост"1. Спряхме долу на тротоара ладичката от 92-ра и хайде в блока. Ама спрели нещо асансьорите. Та сега се катерим нагоре, Еверест ряпа да яде. Тежко! Сърцето тупка с 300, а кръвното върти главата. И пак онези горещо-студени вълни, като си помисля само как ей сегинка може да ми се пръсне сърчицето в един красив инфаркт. Вече не знам на кого да вярвам и как да вярвам и дали да вярвам въобще... Цял живот се молих, медитирах, чистих се, постех, гледах изгрева и пеех в църковния хор. Стигаше ми малко - на съпругата също. Нали е казано "не само с единия хляб ще живеете, но със Словото Божие...". Сега обаче гледам Мишо, аверчето от по-младите ми години, дето хабер си нямаше от философии, ама си беше така един природно интелигентен човек, вярваше си в "едната сила', ама и бизнеса си правеше. Сега го гледам с онези няколко блока, които построи и с фабриката за минерална вода. Като го видя, все ме черпи по един обяд и разправя как току що са се върнали от о-в Бали или Аруба, или по Филипините някъде. Онзи ден ме изненада - били с жената за един месец на почивка в манастир в ... Бутан. Вика: "Запалихме се много, бате - това онези там направо дупка в сърцето ти пробиват - проход към нещо дето винаги съм го искал, ама не съм знаел как да го пипна...!" Я си викам на акъла: абе, аз тази дупка я имам отвреме, ма нямаше да е зле и твоя бизнес да беше прибавил Господ към нея...! Ма той Господ дава, ама в кошара не вкарва, я съм си виноват - нали преди години като ме ръчкаше жената: "Давай бе, хайде направи нещо, нали "на Бога Божието, на кесяря кесаревото" - аз и се сопках: "Абе имаме спявка в църковния хор и молитва после - Той Господ знае и дава комуто и каквото е нужно!. Да, ама май трябваше да му помогна малко, да си пусна билета за лотарията, да тръгна с онова бизнес предложение, дето Мишо ме викаше за съдружник преди доста време... Тя и жена му една наконтена, една наточена. Нищо, че подкара петдесетака, като я видиш и не можеш да не си обърнеш главата след нея. Ама все по салони за красота и тае боксове ходи, а дрешките и долче габана ли бяха хавана ли бяха, не знам, не ги разбираме ние тези. А моята, дето сега седи до мене тук на стълбището и пъшка като потна стара чанта, гимнастиката и е прахосмукачката в неделя, а секса го забравихме нейде по пътя... Е, па нали сме духовни, кво сега, имаме си оправдание. То я и виагра остава да си купуваме, че нещо не става оня малкия много вече, не знаем на него ли да се молим или на Господ... Ма туй бял кахър, Господ нали повдига духа ни. Е, поне се научихме да бъдем оптимисти, майна! Ето, даже да ни се пръснат сърцата тук на тези стълби, знаем, че ще ни посрещнат светлите същества и ще ни попеят малко небесно психеделично транс техно музика. Внучето оня ден ми даде да послушам тей тая музика и само дето не ми се опържи мозъка... "Хайде, още десетина етажа останаха", викам на жената и тръгваме да пълзим бодро нагоре, потейки бельото и чорапите и вдъхвайки половината Вселена при всяко стъпало. А сърцето бие ли бие, като райска птичка колибри пърха весело с 330 на минута милото . Напоследък все моля Господа, като ми дава всичките си тези земни и небесни благословии, да атачне към тях и малко здраве. Че нещо все при джи пи-то кисна тези дни. Оказа се, че това здраве май е до ген повече, бате. Я гледай роднините, все някъде около седемдесет си ходят при деди Божи, па преди туй все боледуват още от петдесетте... Аз си думах преди: "Ето сега, с пост и молитва, с чисти мисли и сърдечна радост, ке го препрограмираме този ген, нема да му се дадем!". Можело, казват! Ма, сигурно ми е била слаба молитвата, сигурно съм грешен още и нечист, щом едно собствено ДНК не успявам да препрограмирам. Че, ей мей на, на 57, а мязам на 107, бате. Туй генът шега нема с него, да знаеш! А ей го дядо Иван и баба Татяна, съседите. Пийват, хапват, че и онази работа още правят. Викат: "То, диетите са за болните, бе мойто момче, яла да пием по една кайсиева!". Е, аз не пием, нали променям гена си с молитва, автопсихотерапевтирам се, както му се казва сейчас у татковината. Оффф, на какви размисли ме наведоха тези 16 етажа, аман... Благодаря ти, Боже, за това, че ме опази жив в този блоково-планински маратон! Жената вече звъни на вратата на старите дружки... Забележка: горното е спонтанно писана фикция, въз основа на опита от работата ми с хора навлизащи в третата възраст - подминавайте и по възможност не четете! Редактирано Октомври 16, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Октомври 16, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2009 Е па, то тези "блокови размисли" Ян Патилан ги е правел още ехеее.... 90-те. Много (х)арно го е рекъл по-горе пишещият със фантазийката си. Ма нещо го е зациклил от къмто отговорите. Поради пулсът ли дето удря къмто 330 в минутка или поради размаха на колибривовите крилца от по 330 в секунда? Та звукът от ехото долитащо да ухото нещо се е закеркинечил (запънал) и пречи на отговорите да достигнат "факс-апарата" за да излезе чистото факсимилие от Дедо Божи. Е па Он си го е рекъл отдавна - ... "В една къща мъжът и с вагона да внася, ако жената с иглата изнася - нещо няма да остане в къщата". Та по този повод един друг дедо, някои му викат дедо Сакса, си го рекна по едно време правичката.... "чипът на българина му е объркан". Ама кой ли го чу и кой ли го разбра? Та и аз така, като си сидях и си поразмишлявах по едно време през 90-те, взех та получих един "факс" по въпросите повдигнати от Орлинчо. Много хубави въпросчета, верни въпросчета, точни въпросчета, но що ли ги няма отговорите? Може би народа може да се оприличи като една къща!? Много работен е българинът, но колкото и да работи, все на едно и също място тъпче. И като остарее, почва да си задава въпросчетата на Орлин. Ми да се опитам с отговорите!? Мислих, мислих и като не можах да го измисля, включих "факс-апарата" и той изпръщя с машинарииките си и факсимилието рече ...."чипът е объркан Дедовото, чипът. (Х)Арно си работи българинът, арно си вярва, всичко арно си прави, но чипът чедо е объркан. Някъде там надълбоко се е скрил и маскирал един чуждоземски чип не е родом от по тези земи,ами е присадка с обърнати посоки на "плюса" и "минуса" и всичко разваля щом се дойде до онова време да се берат плодовете от труда. Научила се е чедо една триглава ламя да обира плодовете и нищо не оставя на хорицата дето работят от изгрев до залез. За туй чедо децата им бягат по пустата чужбина, ми търсят си късмета чедо. Ха дано в пустата чужбина няма триглава ламя. Та кажим им чедо, да преборят ламята дето прилича на объркания чип и всичко ще се оправи чедо." И аз доста време си го мислих какво ли ще рече това нещо. Как може да е толкоз мъничко като един "объркан чип", пък да обърка живота цял един народ!? Как може цял един народ да не го познае, че е "объркан чип" ? Сугорно ще трябва да се е скрил този "объркан чип" като да е "правилен чип". Да казва на свободата - свободия и прочие близкозвучни думички. Сигурно и този "объркан чип" се моли Богу уж за пред хората, сигурно и той е построил църква за пред хората. Ама не е баш построил сам църквата. Хората му я построиха с тяхния си труд, пък той си я написа на негово име, на негово парче земя пак с хорските пари изкарани с хорските болки. Но от другия край плюе Бога и го отрича. Щото ако не го прави така да обърква хората, рано или късно хората ще го познаят че ги обърква. По-добре за него хората да са объркани и да викат "де го тоз` Господ". Ама нейсе, той хорица може и да ги обърка, но до време ще да е. Защо рано или късно Дедо ще намери начин да го прати от където си е дошъл. Как ли? Простичко. Ще вземат да получат "факсимиле" даста работливи и верни на Дедо хора и много ще му е трудно да ги прави на глупаци. Рано или късно .... защото колкото повече хора се изкачат по "стълбите на живота" по блоковите размисли, ще е по-добре за народа - нашите майки, бащи, братя, сестри, приятели. Забележка: горното написано е спонтанно породено от погорното написано, но не е случайно. Защото до въпросите има и отговори. но отговорите не са случайни. Вярно е, че са получени след силен задух при изкачването на стълбата на живота. Може би са получени защото "факс-апарата" не е бил на 57, а само на 36 и не всички машинариики са били изхабени от времето !? Кой ли знае... Божа работа е всичко.... Не обръщайте внимание на една стара и изхабена "факс-машина". По-младите пак ще почнат всичко отначало, като остареят, пак ще си задават въпросчета без отговори и .... до безкрай .../логиката на "обърканият чип" е това/. Подминавайте, както казва Орлин и не четете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 16, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2009 Блокови размисли или "по стълбите на живота" Оня ден станах на 57 год. цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше да и купуваме хубавите дрешки и всякакви нещица, каквито имаха приятелките и. Затова тя все повече се комплексираше - а ние и казвахме, че я обичаме... Сега тя е на 30, пълна материалистка, катери бясно фирмената си кариера, бягайки от страха от немотията в нея и както тя казва, "повдига ми се от вашата илюзорна тъпа духовност - вие сте луди бе!". Затова ли я обичахме толкова, затова ли и четяхме беседите на Бахайската вяра всяка вечер преди сън? Оооох. Боже, защо? Защо така ме наказваш? Ето, на 57 години съм. Днес отиваме с жената на гости на един приятел - той живее на 16-тия етаж в една панелка в "Младост"1. Спряхме долу на тротоара ладичката от 92-ра и хайде в блока. Ама спрели нещо асансьорите. Та сега се катерим нагоре, Еверест ряпа да яде. Тежко! Сърцето тупка с 300, а кръвното върти главата. И пак онези горещо-студени вълни, като си помисля само как ей сегинка може да ми се пръсне сърчицето в един красив инфаркт. Вече не знам на кого да вярвам и как да вярвам и дали да вярвам въобще... Цял живот се молих, медитирах, чистих се, постех, гледах изгрева и пеех в църковния хор. Стигаше ми малко - на съпругата също. Нали е казано "не само с единия хляб ще живеете, но със Словото Божие...". Сега обаче гледам Мишо, аверчето от по-младите ми години, дето хабер си нямаше от философии, ама си беше така един природно интелигентен човек, вярваше си в "едната сила', ама и бизнеса си правеше. Сега го гледам с онези няколко блока, които построи и с фабриката за минерална вода. Като го видя, все ме черпи по един обяд и разправя как току що са се върнали от о-в Бали или Аруба, или по Филипините някъде. Онзи ден ме изненада - били с жената за един месец на почивка в манастир в ... Бутан. Вика: "Запалихме се много, бате - това онези там направо дупка в сърцето ти пробиват - проход към нещо дето винаги съм го искал, ама не съм знаел как да го пипна...!" Я си викам на акъла: абе, аз тази дупка я имам отвреме, ма нямаше да е зле и твоя бизнес да беше прибавил Господ към нея...! Ма той Господ дава, ама в кошара не вкарва, я съм си виноват - нали преди години като ме ръчкаше жената: "Давай бе, хайде направи нещо, нали "на Бога Божието, на кесяря кесаревото" - аз и се сопках: "Абе имаме спявка в църковния хор и молитва после - Той Господ знае и дава комуто и каквото е нужно!. Да, ама май трябваше да му помогна малко, да си пусна билета за лотарията, да тръгна с онова бизнес предложение, дето Мишо ме викаше за съдружник преди доста време... Тя и жена му една наконтена, една наточена. Нищо, че подкара петдесетака, като я видиш и не можеш да не си обърнеш главата след нея. Ама все по салони за красота и тае боксове ходи, а дрешките и долче габана ли бяха хавана ли бяха, не знам, не ги разбираме ние тези. А моята, дето сега седи до мене тук на стълбището и пъшка като потна стара чанта, гимнастиката и е прахосмукачката в неделя, а секса го забравихме нейде по пътя... Е, па нали сме духовни, кво сега, имаме си оправдание. То я и виагра остава да си купуваме, че нещо не става оня малкия много вече, не знаем на него ли да се молим или на Господ... Ма туй бял кахър, Господ нали повдига духа ни. Е, поне се научихме да бъдем оптимисти, майна! Ето, даже да ни се пръснат сърцата тук на тези стълби, знаем, че ще ни посрещнат светлите същества и ще ни попеят малко небесно психеделично транс техно музика. Внучето оня ден ми даде да послушам тей тая музика и само дето не ми се опържи мозъка... "Хайде, още десетина етажа останаха", викам на жената и тръгваме да пълзим бодро нагоре, потейки бельото и чорапите и вдъхвайки половината Вселена при всяко стъпало. А сърцето бие ли бие, като райска птичка колибри пърха весело с 330 на минута милото . Напоследък все моля Господа, като ми дава всичките си тези земни и небесни благословии, да атачне към тях и малко здраве. Че нещо все при джи пи-то кисна тези дни. Оказа се, че това здраве май е до ген повече, бате. Я гледай роднините, все някъде около седемдесет си ходят при деди Божи, па преди туй все боледуват още от петдесетте... Аз си думах преди: "Ето сега, с пост и молитва, с чисти мисли и сърдечна радост, ке го препрограмираме този ген, нема да му се дадем!". Можело, казват! Ма, сигурно ми е била слаба молитвата, сигурно съм грешен още и нечист, щом едно собствено ДНК не успявам да препрограмирам. Че, ей мей на, на 57, а мязам на 107, бате. Туй генът шега нема с него, да знаеш! А ей го дядо Иван и баба Татяна, съседите. Пийват, хапват, че и онази работа още правят. Викат: "То, диетите са за болните, бе мойто момче, яла да пием по една кайсиева!". Е, аз не пием, нали променям гена си с молитва, автопсихотерапевтирам се, както му се казва сейчас у татковината. Оффф, на какви размисли ме наведоха тези 16 етажа, аман... Благодаря ти, Боже, за това, че ме опази жив в този блоково-планински маратон! Жената вече звъни на вратата на старите дружки... Забележка: горното е спонтанно писана фикция, въз основа на опита от работата ми с хора навлизащи в третата възраст - подминавайте и по възможност не четете! Ако човек плъзне поглед по оцветените думи и се замисли ще изгради пред себе си портрета на "духовният" тАрикат, шмекерджия ...Може би, всеки се е сблъсквал с подобни образ (в младия му аналог) на живо, а тук може да се види какво става с такива хора в напреднали години. Текста е убедително потвърждение на това, че можеш да използваш духовността на хората и да злоупотребяваш с тяхната добронамереност, ...можеш да извадиш и изгода от това ( най-малкото да си мързелуваш пеейки, медитирайки и молейки се), ...НО рано или късно всичко се сгромолясва. Всеки духовен тАрикат "проглежда", и заставайки пред "огледалото" (правейки си равносметка) осъзнава абсолютната си глупост... Мрънкайки и хленчейки, и изсипвайки целият си сарказъм, на който е способен, той преследва едничката си нова тАрикатска цел - да бъде съжален. Горкичкият ! Не осъзнава, че току що е започнал да "плаща" и тепърва ще му се вземе и това (малкото!), което има... Жална картинка, но такива са си законите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.