Roemy Добавено Януари 27, 2007 Доклад Share Добавено Януари 27, 2007 Не зная дали някой се замисля върху тези две понятия, може би все още ,защото не ни е дошло времето, но имаме доста примери в нашето общество, на стари, самотни и възрастни хора. Забравени от целия свят ,зает със светските си проблеми. Както смъртта е неизбежна, така идва и един момент когато вече си остарял, ненужен на никого и самотен. Би ли ни помогнал стаческия дом или любовта на децата ни? Може ли нашето общество да разреши този проблем? Как да не бъдем в тежест на децата си? Или е по добре да си отидем по- рано от този свят, за да не бъдем измъчвани от близките си , защото сме вече непотребни. Какво мислите скъпи приятели? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 27, 2007 Доклад Share Добавено Януари 27, 2007 (edited) Тежка тема, особено при сегашните реалности в "нашата мила родна..." Старите хора са все по-неразбрани и от своя страна неразбиращи новото. Разочаровани и обезверени, финансово фалирали и болестно склерозирали... почти няма как да не са в тежест. Можем да помагаме засега само индивидуално и без да се въвличаме прекалено в техните приказки... може да си имаме други спомени за тях, но все по-често ще свикваме да ги третираме най-вече като болни... Повече ще можем д направим - както и в другите хуманитерни области - когато се научим и да единодействаме, а не само да се съгласяваме на думи с важните неща, които бихме могли да направим заедно! А дотогава... дано Бог е милостив към тях, ако не с друго, то поне посредством начина, по който си отиват от този свят... За малкото от тях, които са с или са били с автентични духовни търсения, това им го пожелавам с утроен пламък! Имах един познат - бай Нестор, и той живя в най-дива мизерия, но посрещаше всичко с достойнство и спокойствие, четеше си беседите на Беинса, гледаше, колкото и да е зле, да помага със съвети, контакти и директно... Почина от стомашен кръвоизлив, постепенно угасвайки без болки за 4-5 дни, а при аутопсията се оказа, че е имал рак на стомаха! Като знам върховните изтезания, които обичайно следват след тази диагноза и разните лечения - а той почти нямаше и близки - това си е било чиста благословия! Редактирано Януари 27, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 28, 2007 Доклад Share Добавено Януари 28, 2007 Добромир е прав, че май само при нас се получава така, че старите хора, които са сами, да са толкова самотни. Но такава е системата. Възхищавала съм се на чужденци на по 70-80 години, които обикалят света и са организирани в групи по интереси. Техните баби човек може да ги сбърка в гръб с някое младо момиче. Докато при нас манталитетът е такъв, че щом си от село, и си вече на 50, трябва да си със забрадка, старите дрехи, галошките. А иначе самотата е много тежко чувство. Тя е липса на взаимоотношения и любов. И ни превръща в песимисти. За съжаление най-самотни са възрастните хора. Виждаме ги всеки ден – занемарени, обезверени, тъжни, с помръкнали очи. Но самотата е състояние, което ние сами сме допуснали. Как? На първо място е страхът – дали другите те харесват, дали няма пак да те отхвърлят, нужен ли си някому? И ако се провалим, продължаваме да се страхуваме и да се затваряме; и затъваме все повече и повече. Хората са различни и самотата е различна. Но не е само при старите хора. Старостта е състояние на физическото тяло, не на духа. Човек може да е 25, да е в стая пълна с хора и пак да е много самотен. Това е защото няма кой да го обича. Как да излезем от това състояние - като открием Бог и намерим човека, с който да сме заедно, да се смеем, да обичаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 28, 2007 Доклад Share Добавено Януари 28, 2007 (edited) За подобни въпроси, питайте родителите си, бабите си и дядовците си... Обаче, всичко е въпрос на отношение към живота. Ако ти харесва да си на 25, едва ли ще ти хареса и да си на 70. Мъдростта спохожда малко човеци, под мъдрост имам предвид примирение. Питам майка си какво е отношението й към старостта. Тя ми отвръща със скептицизъм и погнуса... Казва ми: "Няма нищо по-отвратително от бабичка и от старец". Вярвам й. Ходих да видя няколко старчески дома в София, да преценя самата аз (тук не споменавам за парите и издръжката); ситуацията е покъртителна. Посетила съм други старчески домове. В България. Ах, колко е чудесно. (но това е друга тема...) Ако някой си мисли, че старостта е нещо поносимо, да заповяда. Имах един приятел, който умря на 40. (Беше много по-възрастен от мен.) Пожелавам си и аз да умра на 40. Живея пълноценно, значи повече не ми е нужно. Всеки сам решава, докато не види големия показалец. Но, старостта не ми харесва. Не харесва и на баща ми, и намайка ми. Възрастни хора не желая да гледам и да обгрижвам. Както казва Рей Бредбъри "Смъртта/старостта (моя вметка) е занимание самотно". Редактирано Януари 28, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Ето едни възрастни хора, които живея живот на който анастасийците биха завидели тук Те обаче се жалват. Наистина тежко е ... но как ви се струва това: Възрастната жена не се плаши от работа. Още я държат краката. Грижи се за няколко крави, овце, кози и прасета, както и за един кон.Тази възрастна жена е на 76г. Ето и още една жена на 91г.-актрисата Елена Стефанова от Велико Търново, която преди няколко дена участва в постановка на търновския театър.тук На въпроса - Каква е тайната на вашето дълголетие? тя отговаря - Човек ако знаеше как да живее дълго... Знаете ли, аз никога не съм пазила диети и не съм се отказвала от нищо, което съм поисквала. Ето вече 7 години, откакто синът ми си отиде, а аз продължавам да съм жива. Вечер си пийвам по малко ракийка за отпускане на нервите. Не се ограничавам от храни. Даже и вестниците чета без очила. Знаете ли, че годините за всеки човек са предопределени. Човек като се роди тръгва на път, а като умре пътят му спира. Така, че човек може да се чувства млад на 90г. и стар, самотен, ненужен на 25г. Всичко зависи от това с какви приоритети и с каква морална нагласа ще подкара живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Така е - и именно затова е много трудно реално да се помогне на онези стари хора, които още от младини са поели по пътя на разрухата. Помага се, но само повърхностно, та те нямат вече силата да понесат изригването на катарзиса, който би освободил истинския човек в тях... Редактирано Януари 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Старост и самота! Когато бях в ранните двадесет - си мечтаех да бъда старец. Общувах със стари, мъдри хора, уважвах ги. Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. Тялото остарява - и какво от това. Тук там някоя болест - и какво от това? В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! А защо да се увстваш сам? Това го разбирам, мога да се поставя на мястото на друг тип психика ... Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? Освен ако доброволно не продължаваш да им помагаш. Има психолози, които до края на живота си, на 90 години, са работили активно! Точно емоционалните въртопи на младостта са много по-тежки от старостта! Една мъдра, светла, радостна старост! Тялото е илюзия! Духът е вечен! Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Тялото е храм на Бога и ако то е твърде зле на старини малко хора са в състояние да преодолеят с оптимизъм страданията. Духът би следвало да се развива без прекъсване до самата смърт, тя всъщност да е духовната кулминация на живота във физическо тяло. Но това изглежда е постижимо, само ако от младини човек е много стриктен по правилна духовна пътека или ако естествено - може би по опитности от минал живот - си води начин на живот, който благоприятства именно това развитие. Според моите ориентировъчни преценки, сега значително под 1% от българите имат дори приблизително такава биография... Редактирано Януари 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Да, тялото е корабът, с който преплаваме този живот. А за здравето му най-важното е енергията. Количеството и и качеството и. А това се постига с добре насочвано либидо, емоции, чувства и мисли. Разбира се, и храна, и прочие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Орлин! Това беше старостта на баба ми и дядо ми, това е старостта на родителите ми. Надявам се, че това ще бъде и моята. Работя по въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 От това което съм наблюдавала, че наред със старостта, болестите или беднотата, най-много мъчи старите хора самотията, чувството за ненужност, липсата на любов. В продължение на хиляди години и до скоро (горе-долу до 2та световна война) най-разпространеният модел семейство е бил "три поколения под един покрив". Имало е взаимна грижа, взаимопомощ, приемственост, предаване на знания и опит между внуци, деца и родители. Децата са се грижели за старите си родители, а те са им помагали да отглеждат техните деца. А днес, какво се получава. На родителите животът минава да работят, за да изхранят децата си, а като остареят, децата им нямат време, нито възможност да се погрижат за тях, а в много случаи са далече в чужбина. За какво са се блъскали цял живот тогава? Това лято една жена в селото на майка ми ми каза, уж да се похвали, че децата й били в Австралия, но думите й бяха пълни със сдържана мъка и отчаяние. Далече е Австралия, я съберат пари за път да дойдат, я не. Даже и в богатите страни, където материалните условия са много добри и с квалифициран персонал, наричат старческите домове "умиралници". Разкъсани са днес семейните връзки, връзките между поколенията в едно семейство. Малките пиленца ги хвърляме рано-рано в общата птицеферма, старите - в "умиралника", а ние работим ли, работим ... за кого ли, защо ли? Може би е необходимо за да дойде новия живот, да скъсаме приемствеността със старото? Знам ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 И ще дойде! но нека не се пишем на пророци и да му определяме точно как. Промяната е неизбежна, както е пролетта след продължителна зима. Нека бъдем готови за прехода, независимо дали ще дойде с пролетни излети или с пролетни бури... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Ето едни възрастни хора, които живея живот на който анастасийците биха завидели biggrin.gif 59.gif тук Е, на самотни старини никой не би завидял. Те се оплакват най-много от това, че са сами, а не от липсата на ток, то е очевидно. Едва ли ще станат по-щастливи, ако им прокарат ток, а децата им да продължават да не идват. А последното, на което анастасийците, пък и много други разумни хора биха завидели е живот в мръсен и шумен град с всички "удобства". Там накъдето едни още безмислено юркат, други се връщат. Редактирано Януари 29, 2007 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Януари 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Старост и самота! Когато бях в ранните двадесет - си мечтаех да бъда старец. Общувах със стари, мъдри хора, уважвах ги. Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. Тялото остарява - и какво от това. Тук там някоя болест - и какво от това? В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! А защо да се увстваш сам? Това го разбирам, мога да се поставя на мястото на друг тип психика ... Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? Освен ако доброволно не продължаваш да им помагаш. Има психолози, които до края на живота си, на 90 години, са работили активно! Точно емоционалните въртопи на младостта са много по-тежки от старостта! Една мъдра, светла, радостна старост! Тялото е илюзия! Духът е вечен! Браво Орлин! Харесва ми как мислиш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Януари 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Проблема за възрастните самотници, за най голямо съжаление не е само в България. Преди няколко години работех в един старчески дом в Амстердам. Работех без да ми се заплаща по своя воля, разбира се отделно работех и на редовната си работа.Там се запознах с едни от най големите човешки трагедии на западното общество. Възрастната дама , която я извеждах два пъти седмично, по мое желание,беше на 84 години , на инвалидна количка. Нямаше никакви други роднини, освен двама племенника, който бяха наследили къщата и.Те естествено въобще не я посещаваха.Бедната женица от 4 години не беше извеждана на вън, поради липса на персонал. През деня я връзваха за стола ( за да не пада )пред телевизора и към 17 часа я отвързваха за вечеря. (под стола имаше гърне.) И това не е единичен случай!Тази жена със сълзи на очи, споделяше с мен , че и липсва любов и малко внимание.БОГ , най накрая я съжали , счупила си тазобедрена става, при опит да стане от леглото си и починала в болницата.(през това време аз си бях в Б-я) Много ми стана мъчно ,не можах да отида дори и на погребението и. Аз си мисля , че ние всичките забравяме ,рано или късно ,че всеки един от нас би могъл да изпадне в подобна ситуация. Тази женица нямаше възможност да се наслаждава на цветятя в градината, нито да разговаря с ангелите, защото беше между четири сиви стени, с прозорец , гледащ към отсрещната сграда. Редактирано Януари 29, 2007 от Roemy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 (edited) Браво и от мен на поста на Орлин! Но за такава старост е много важно да имаш сравнително добро здраве. Подготовката за такова здраве започва от младини. Голяма грешка на болшинството хора е , че затъваме в печелене на пари и не забелязваме разрушаването на тялото-физичесски и психически. А спокойна и нормална старост с изхабено тяло е невъзможна. Редактирано Януари 30, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Проблема за възрастните самотници, за най голямо съжаление не е само в България. Преди няколко години работех в един старчески дом в Амстердам. Работех без да ми се заплаща по своя воля, разбира се отделно работех и на редовната си работа.Там се запознах с едни от най големите човешки трагедии на западното общество. Възрастната дама , която я извеждах два пъти седмично, по мое желание,беше на 84 години , на инвалидна количка. Нямаше никакви други роднини, освен двама племенника, който бяха наследили къщата и.Те естествено въобще не я посещаваха.Бедната женица от 4 години не беше извеждана на вън, поради липса на персонал. През деня я връзваха за стола ( за да не пада )пред телевизора и към 17 часа я отвързваха за вечеря. (под стола имаше гърне.) И това не е единичен случай!Тази жена със сълзи на очи, споделяше с мен , че и липсва любов и малко внимание.БОГ , най накрая я съжали , счупила си тазобедрена става, при опит да стане от леглото си и починала в болницата.(през това време аз си бях в Б-я) Много ми стана мъчно ,не можах да отида дори и на погребението и. Аз си мисля , че ние всичките забравяме ,рано или късно ,че всеки един от нас би могъл да изпадне в подобна ситуация. Тази женица нямаше възможност да се наслаждава на цветятя в градината, нито да разговаря с ангелите, защото беше между четири сиви стени, с прозорец , гледащ към отсрещната сграда. Бях срещал някъде в мисли от Учителя, как той ни гледа и се чуди - колко неестествено е състоянието на стария човек, колко ненормален е въобще процесът на остаряване. Защото, според него, ние се раждаме деца и умирам4е деца. Умираме като сбръчкани, безсилни, изтормозени от болежки деца. А защо е така - питайте Аллах - той би трябвало да знае... Предполагам, поради това, че ние, вечните съзнания, сме на гости в този бавен, груб свят, трябва да се подчиняваме на неговите закони. Както всяко семенце ражда малка тревичка, която се развива в дръвче, то расте, остарява и повяхва, така и ние. Цикличността на този свят, временността му, работи и върху телата, в които гостуваме. Но - има хора, които постигат безсмъртие - прехвърлят съзнанието си в устойчиво етерно тяло, което е стабилен носител и позволява по-нататъшното развитие в по-висшите сфери, тела, опитности - до освобождението! А ние - докато не сме постигнали това тяло от светлина, трябва да благодарим и за това, животинското, пълно с нагони и генетични тегоби - голям купон е в него, нали? На мен лично въобще не ми пука от староста - в смисъл бръчки, намалена подвижност... Стига да има все пак някаква подвижност на тялото и най-вече -добре запазена подвижност на ума! Познавах старци, на които усмивката не слизаше от лицето. За един такъв - дядо Кольо, писах в една подобна тема застаростта някъде тук. Скоро си отиде една друга моя добра приятелка - Ан Кап Макнамара - Бог да я прости. Беше на 94. Имаше изключителен дух, бодър ум, четеше книги, превеждаше от френски на английски до последно, вървеше спокойно и в най-големия лед и сняг. Хранеше се много добре - без никакви ограничения. Хапваше много често риба, яйца, сладко, въобще всичко. Силата и идваше от чистия вътрешен живот - от песните и молитвите, от връзката с Учителя. Тази жена имаше изключителна самоувереност, беше невероятно спокойна, щастлива, силна и асертивна. Познавам мног одруги хора на около 80, които спокойно продълвават да работят и са активни. Но - 80 г. е все още сравнително млада възраст... Качеството на старостта зависи преди всичко от генните заложби. А това, което зависи от нас, е качеството на мисли, чувства, поведението - чистият вътрешен живот може да удължи и оздрави духа и тялото, да речем с десетина, петнадесет годинки. Но, за повече - единствено вътрешната алхимия и духовният път могат да постигнат истинско бесмъртие, не само в духа, но и в носителите му, без да се прекъсва съзнанието в междинни периоди на прераждане и сън в тънките сфери. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Старост! Ами тя ни е нужна.Колкото по старо и немощно стане тялото , толкова по лесно и с удоволствие я напуска духа.Всички знаем за процесите през които минава пеперудата,докато стане онова красиво нещо което познаваме най- добре и литне.Ако хората знаят ,защо всъщност остаряват, ще го чакат с удоволствие.Няма нищо страшно в това да остарееш,старшно е погрешното ни отношение към процеса и хората които са в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Няма нищо страшно в това да остарееш, страшно е погрешното ни отношение към процеса и хората, които са в него. Остава да видим как да се трансформира това отношение?! Оставам на мнението - което и други хора вече изявиха - че би следвало да се започне от младите години. Някой, вместо това, да има рецепти за хората, които са вървяли 70 и повече години в други коловози - може ли и безопасно ли е да тръгнат да се сменят в края на живота?! Истинската промяна изисква много младежки ентусиазъм и енергия, а колцина от тях ги имат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Всеки човек идва с "товара " си в този живот.Ако трябва да знае в края на живота си това за което говорим, той ще бъде подготвен от младоста.Не може на един "млад дух"-духовно млад-да говориш за смислени старини.Защото старост в никакъв случай не е равносилно на мъдрост.Често се улавям че гледам възрастните хора край мен,едни изглеждат прекрасно,изживяват ,по нашите критерии ,достойни старини.Други изглеждат ужасно,но точно за тези хора съм се замисляла,как ли са живели живота си,за да изглеждат така.Или може би кой живот живеят?Без да искам да засегна някого,но както има добри и лоши младежи ,умни и глупави,мъдри и лекомислени, така и при старците го има.Защото нека не забравяме не тялото и възраста са същноста на човешкото същество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 По-скоро - израз на тази същност Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Всеки човек идва с "товара " си в този живот...Не може на един "млад дух"-духовно млад-да говориш за смислени старини.Защото старост в никакъв случай не е равносилно на мъдрост.......Други изглеждат ужасно,но точно за тези хора съм се замисляла,как ли са живели живота си,за да изглеждат така.Или може би кой живот живеят? Мисля, че така изглеждат "младите духове", ако доживеят до старини разбира се. Но животът е училище. Болният от Алцхаймер например човек сигурно усвоява някакъв урок в тази си инкарнация. Затова самоубийството е горям грях, дори при такива обстоятелства. Изпитът му ще продължи в следващото прераждане, докато не усвои урока. Но на приказки е много леко, а изпълнението - трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 31, 2007 Доклад Share Добавено Януари 31, 2007 Бях срещал някъде в мисли от Учителя, как той ни гледа и се чуди - колко неестествено е състоянието на стария човек, колко ненормален е въобще процесът на остаряване. Защото, според него, ние се раждаме деца и умирам4е деца. Умираме като сбръчкани, безсилни, изтормозени от болежки деца. Тор и прах сме на тази земя. Душата ни е безсмъртна и истинският живот й принадлежи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 31, 2007 Доклад Share Добавено Януари 31, 2007 (edited) Днес сутринта г-жа Е. Масларова отново замаза положението като каза, че не може да има увеличение на пенсиите от 1.01., защото са дали на майките и децата. Само дето аз не знам такова нещо Социалната ни политика е на ужасно ниско ниво. Уж Европейци да ставаме ама аз не виждам как. В една друга тема Майкъл говореше за яките момчета, дето правели нещо с парите си. Но ако помислим от къде взеха парите си те?... Нали след като избухна демокрацията имаше рекет, обири и престъпления на всички нива. В мътната вода хващаха рибата. А сега старци и деца мизеруват и се стига до това унижение да ги противопоставят. Кой е с по-големи нужди?.... Демагогия, демагогия.... Извинявам се, малко промених посоката на разговора, но не можех да премълча Редактирано Януари 31, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 31, 2007 Доклад Share Добавено Януари 31, 2007 И аз искам да благодаря на Орлин за поста му от 29.01.! За такава старост мечтая и работя по въпроса от сега! Жизнеността и енергията ни на старини зависи от живота,който водим сега.Постоянно мисля - дали пък не съм се забързала много,да свърша едва ли не всичко...Никога не е късно да размислим и променим стереотипа си,никога не е невъзможно.Това се опитвам да внуша и на собствената си майка(70-годишна),която изпада в депресия,всеки път,когато се почувства излишна,само защото всички ние - деца и внуци,можем да се справим сами с ежедневието си...Често "грижата за децата" изцяло изпълва ежедневието на възрастните и ги кара да се чувстават ненужни и самотни,когато децата им се "изплъзват" или,когато им се струва,че не получават необходимата благодарност за саможертвите. А важно е точно това,което перфектно е формулирал Орлин - " Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! А защо да се увстваш сам? ...Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? ..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.