Lirena Добавено Септември 14, 2017 Доклад Share Добавено Септември 14, 2017 Здравейте, Пише Ви една разтревожена майка. Синът ми е на 21 години, студент в Русенски университет. От около месец забелязах, че е затворен в себе си, тъжен. Попитах го за причината. Сподели, че смята, че има ОКР, тъй като има натрапливи мисли. Мислите са свързани с това, че цитирам: "Няма какво да си говоря с приятелите". В същото състояние е изпадал още веднъж, но то преминало от само себе си. Продължило е 3-4 месеца. Спомням си, че тогава той се беше прибрал от София, където беше студент в ТУ. Просто един ден в края на семестъра каза, че не се чувства добре там - в общежитието, в самия университет. Прекъсна и се прибра в Козлодуй. Всъщност тези 3-4 месеца от февруари до май, както и месец преди да се прибере, се е чувствал в това състояние. Както писах,сподели, че е преминало изведнъж -след като се е видял с двама приятели, се е почувствал добре. От тогава до сега не е имал проблем. Искам да споделя, че той премина през операция на глезена( преди месец и половина) и беше с ортеза и патерици един месец. След операцията около седмица се чувстваше зле от спиналната упойка - главоболие, повръщане и почти невъзможност да стои прав. Операцията беше на 22.юли, а от началото на август е почувствал , че пак мисли по същия начин - няма какво да си говори с приятелите. Как щял да се чувства сега като отиде в Русе( от 18-ти) започва учебната година. Каза, че не смята, че операцията му е повлияла. И той не знаел от какво се е получило. Моля Ви, насочете ме как да постъпя. Той си заминава след 2 дни, а аз оставам с мислите да не би да се случи нещо много по-сериозно. От друга страна не посмях да потърся психиатър, защото не зная как биха му подействали антидепресантите, които със сигурност ще му предпишат. Оставам с надеждата, че ще получа съвет от Вас и искрено Ви благодаря, че отделихте от времето си, за да се запознаете с нашия проблем. С уважение, Lirena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2017 Доклад Share Добавено Септември 15, 2017 Здравейте! Мисля, че стреса от операцията и от новата учебна година са в основата на това психично състояние.Не е за психиатър, а за психолог.Нека потърси такъв и да не чете повече в нета за никакви психични заболявания. Хубав ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lirena Добавено Септември 15, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2017 Mного Ви благодаря, д-р Първанов! И аз предполагам, че стресът е от операцията, но той твърди, че не е. Казва, че изобщо не е бил стресиран преди и по време на самата операция. Мисля, че той не осъзнава, че операцията наистина е стрес за организма. И тежкото състояние след упойката в продължение на цяла седмица според мен са оказали сериозно влияние в/у психиката, макар и да твърди, че не това е причината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2017 Доклад Share Добавено Септември 15, 2017 Твърде често, стреса се усеща, едва когато събитието отмине и наистина, човека не прави връзка между предходното събитие, което вече е отминало и сегашното си състояние .Той търси логиката и не я намира, а това вече е много стресиращо.Проблема е, че по отношение на стреса и събитието, хората се делят на два типа, едните усещат стреса преди и по време на събитието, а вторите, едва когато то е отминало и не знаейки, че това за тях това е е норма, почват да търсят причината къде ли не, само не и в предходното стресиращо събитие- Шумахер бе от този тип- по време на самото състезание пулса му не мърдаше, но стреса идваше в дните след него. Диляна Колева и Андрей Филипов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.